Биографията на Кенет Хегин е съставена по серията проповеди "Моят живот и служения"
Изтегляне 0.96 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, Poslednata bitka, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, 125 razchupvane na okovite-Nil Andersen, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
| НОВОРОЖДЕНИЕ 1933 година Кенет Хегин се новоражда на 16 г. след едно драматично преживяване - посещение на ада. Лекарите са му казвали, че няма да преживее 16-та си година. И когато става на 16 ляга парализиран на легло. Една вечер на 22 април 1933-та в 8 без 20, събота вечер, умирайки, три пъти напуска тялото си и отива до „портите на ада“. „Вие знаете моята история. Бях новороден на 22 април 1933-та в 8 без 20, събота вечер в южната спалня на улица „405- северен колеж”, в град Манкини, Тексас. В тази южна стая имаше камина. На полицата над нея бе часовникът на дядо. Майка, баба и най-малкият ми брат Пат седяха в стаята до мен, защото състоянието ми се беше влошило. Докторът беше повикан. Щом дядовия часовник удари 7:30 часа, сърцето ми спря да бие. И аз почувствах, по-бързо отколкото ти би щракнал с пръсти, как кръвта ми спря да се движи надолу, на върха на пръстите на краката ми. Краката ми се вцепениха. Това вцепеняване се разпростираше по краката ми, глезените, колената, бедрата, стомаха, сърцето – и аз изскочих извън тялото си. Не изгубих съзнание; изскочих от тялото си, както плувец скача от трамплин в плувен басейн. Знаех, че съм извън тялото си. Можех да виждам семейството си в стаята, но не можех да контактувам с тях. Бях намислил да се сбогувам с мама, баба и малкото ми братче, но изскочих от тялото си преди да мога да кажа думите до край. Започнах да се спускам – надолу, надолу в една яма, както ти би слизал в кладенец или в пещера. Не знаех, че физическият ми глас беше отразил всичко това. Когато се опитвах да кажа сбогом знаех, че слизам към това място. И тримата присъстващи от моето семейство свидетелстваха по-късно: “Когато каза сбогом, гласът ти звучеше така, сякаш идваше някъде от дълбоко – от пещера или нещо подобно”. А аз продължавах да се спускам с краката надолу, и все по-надолу. Можех да погледна нагоре и да видя светлините на земята. Най-накрая те изчезнаха. Тъмнината ме обгръщаше отвсякъде – по-тъмна от всяка нощ, която човек някога е виждал. Изглеждаше така сякаш можеше да се разреже с нож. Не би могъл да видиш ръката си, дори ако е на два сантиметра от носа ти. Колкото по-надолу слизах, толкова по-тъмно и по-горещо ставаше,докато накрая можех да видя под мен снопове светлина, които играеха върху стената от тъмнина. И аз стигнах до дъното на ямата. Когато стигнах до дъното на ямата, видях коя беше причината сноповете светлина да играят по стената от тъмнина. Пред мен, отвъд портите или входа на ада, видях гигантски оранжеви пламъци с бял гребен. Бях привлечен към ада като метал от магнит. Знаех, че вляза ли веднъж през тези врати, няма да мога да се върна обратно. Биография на Кенет Хегин 7 Направих усилие да забавя спускането си, защото когато стигнах дъното на ямата имаше още път надолу. Осъзнавах факта, че някакво същество ме пресрещна на дъното на ямата. Не го погледнах. Втренченият ми поглед бе прикован върху портите и все пак знаех, че съществото беше там, от дясната ми страна. Не знаех това, докато много години по-късно не го открих в книгата на Исая, че Библията казва: “Преизподнята отдолу се раздвижи поради тебе, за да те посрещне когато дойдеш: поради тебе събуди мъртвите…” (Исая 14:9) Когато се опитах да забавя спускането си, съществото ме хвана за ръката, за да ме вкара вътре. Когато то ме хвана, далеч над тъмнината заговори глас. Звучеше като мъжки глас, но на знам какво каза. Дали беше Бог, Исус, ангел или някой друг, не зная. Не говореше на английски, а на някакъв чужд език. Мястото просто се разтресе от няколкото думи, които гласът изрече! И съществото пусна ръката ми. Някаква сила така ме всмукваше от към гърба, че ме издърпа назад. Полетях извън входа на ада, докато стигнах в сенките. В този миг сякаш бях всмукан обратно и полетях с главата нагоре, през тъмнината. Преди да стигна до върха, можех да видя светлината, както човек, който излиза от кладенец. Стигнах до верандата на дядовата ми къща. Живеехме в една от онези старомодни къщи, които се строяха в Тексас, с веранда, опасваща почти цялата къща. Дойдох от към южната страна на къщата. Можех да видя дядовата порта, която се полюшваше, и огромните кедрови дървета в двора. На верандата се задържах само за секунда. После влязох направо през стената – не през вратата или прозореца, и се намърдах в тялото си точно както сутрин човек пъха крака в обувката си. Преди да скоча в тялото си видях на края на леглото баба, която ме държеше в прегръдките си. Влизайки в тялото си, аз можех да общувам с нея. Казах й – а откъде ли го знаех? – “Бабо, отивам си отново и няма да се връщам”. Тя промълви: “Сине, мислех си, че този път няма да се върнеш!” Попитах: “Бабо, къде е мама? Искам да се сбогувам с нея”. Огледах стаята – нямаше я. Баба ми отвърна: “Сине, казах на майка ти, че ти си отиде и тя се втурна навън, молейки се”. И тогава я чух. Тя беше около северната страна на къщата. Върна се откъм верандата, молейки се с всички сили. По-късно хората ми казаха, че са я чули как плаче и се моли на няколко пресечки от тук. Когато казах: “Искам да се сбогувам с мама”, баба викна: “Лили!”, но не можеше да я надвика, защото майка ми се молеше много гръмко. Ако не си готов да си отидеш, ти искаш някой да бъде с теб. Толкова ме е страх! Казах: “Бабо, не ме оставяй! Страхувам се, че ще си отида преди да си се върнала! Искам някой да бъде с мен! Не ме оставяй!” И тя ме прегърна отново. После продумах: “Кажи на мама, че съм се сбогувал. Кажи и, че я обичам. Кажи и, че и благодаря, че остана с нас”. (Татко ни изостави, когато бях 6-годишен и мама остана да изхранва сама четири деца. С всичките си грижи, едва прохождаща във вярата, без да знае как да възложи проблемите си на Господа, тя беше стигнала до пълно физическо и умствено изтощение и нервна депресия). Казах: “Нека мама знае, че й благодаря за всичко, което направи за мен и за всички нас. Кажи й, че съжалявам за всяка бръчка, която съм и причинил, и за всеки бял косъм на главата й. И я моля да ми прости.” |