Кое ни тревожи Чрез съзнаване можем да попречим на склонността Към болезнени емоции да прерасне в истинско избухване. Развиването на навика възможно най-често да насочваме упорито, бдumeлно съзнание към обърканото си мислене ни осигурява нещо като ваксина срещу емоционалния смут. Съзнаването ни дава начин да открием автоматичните мисли, които тихомълком задвижват схемите ни. Нянапониka Казва, че съзнаването „идентифицира и проследява отделниmе нишku в mъканта на навиците ни. То внимателно отсява последващото оправдаване на страстните импулси и престорената мотивираност на предразсъдъците ни ... ментални навици, които вече не са неоспорими". Емоционалната ни програмираност може да доведе до ограниченост, до усещането за впримченост в тясно, неудобно, почти клаустрофобично пространство, изградено бm notmaрящите се мисли, убеждения и вярвания. Съзнаването осигу. рява на ума простор, който осветява тази тьма и разширява полезрението ни отвъд тесните граници, създавайки ясноma около натрапчивите реакции и мисли. Съзнаването ни осигурява и възможност да си отдъхнем от автоматичните изкривени мисловни модели, mаkа че да можем да ги възприемем по-ясно и да ги поставим в по-реалистична персnekmuва. Просторът и яснотата ни позволяват да изследваме реакциите, mаkа че да се отворим за чувствата и мислите, свързани с тях, и да постигнем прозрение относно схемите, които ги задвижваm. Tаkа получаваме възможностmа за свобода там, където преди това е властвала само безнаgежднаmа mежест на натрапчивото повторение. Например, лещите на схема kаmо емоционалното лишение, обикновено ни водят към интерпретации от рода на „Ето – на него наистина не му пука за мен“. Но съзнаването ни позволява да видим самите лещи — kаk mези мисли са изкривени от схемата — Вместо реалността ни просто да бъде ограничена от продukmуваното от схемата възприятие.