96
- Малко! - отговори Райков.
- Какво разбирате под малко?
- С шамари, с ръце, не като вас с тояги!
Звера се ядоса и каза:
- Защо се оплакваш, четири месеца как си задържан, и не ти личи, че си измъчван, може и шамар да не са ти ударили?
- Под дрехите всички сме в гнойни рани - обясни подсъдимият и със светкавична
бързина хвърли цивилната дреха, вдигна ризата над главата си.
- Срещу публиката се озъбиха гнойните рани и почернелите меса със заседнала кръв, прилични на церова кора. Публиката зашумя невъобразимо. Едни викаха „Позор!" и тропаха с крака. Женски и детски плач се извиси до гипсовите орнаменти на тавана. Организираната
ОФ публика викаше обичайното „Смърт на фашистките офицери!" Двама цивилни смъкнаха ризата надолу и закриха белезите на комунистическите добродетели. Облякоха му дрехата и укротиха ръцете се белезници. Защитата протестираше, но председателят не обърна внимание и работата продължи.
- Всеки един поотделно се е срещал с евреина, той познаваше всички, а те помежду си не се познаваха! Всеки е смятал, че работи с него сам!
-
Подсъдимият Ангелов, вие ли наредихте да бъдат извикани пеленгаторите?
- Да, аз наредих!
- Защо? От това са пострадали млади хора!
- За предатели на националните ни интереси няма друга мярка. Съжалявам за проявения либерализъм, хората от конспирацията са живи, аз настоях да не ги убиват, защото не познавах добре комунистите и тяхната идеология.
- Подсъдимият Райков, знаете ли каква е съдбата на арестуваните?
- Не знам! Не се интересувах, предадоха ги на военнополевия съд заедно със следствените протоколи!
- Не се интересувахте поне от любопитство?
- Не! Тяхното предателство ме отврати!
- Обвинението - имате думата! - каза равнодушно Каменов и Недялко Звера излезе напред, срещу първата редица на обвиняемите.
Другарю
народен съдия, пределно ясно е от само признанията на подсъдимия, че по негова и на Ангелов вина е разкрита конспирация, в която са пострадали невинни хора - патриоти!
Прекъснат е един важен канал за информация на съветското разузнаване! За такова прес- тъпление няма по-малко наказание от смърт чрез обесване!
Правителствената публика го подкрепи с ръкопляскания и викове „Смърт!" Другата - от близки и любопитни, викаше „Позор! Това не е никакъв съд! Невинен!"
Каменов не обръщаше внимание на виковете. Той чукна Темида по челото, за да се въдвори тишина и каза на подсъдимия:
- Имате последна дума към съда!
- Вие не сте съд! Ние сме осъдени от партийния комитет! Не желая да искам това, което не можете да ми дадете! Вие сте слуги!
Неутралната публика ръкопляскаше на последната дума на подсъдимия.
Сподели с приятели: