Непрекъснато обучение
Това обучение има за цел непрекъснато да повишава качеството на човешкия капитал съобразно новите потребности на икономиката. Отново в България то не е достатъчно развито. По- голяма част от работодателите не смятат за необходимо да провеждат такива обучения. Пичините: недобро финансово състояние, липса на мотивация у работодатели и наличие на неквалифициран персонал. Не по- добро е положението при безработните. Делът на безработните,включени и завършили курсове за обучения, е минимален както и средствата заделяни за тази цел.
Повечето показатели очертават неблагоприятна тенденция за формирането и бъдещото изменение на човешкия капитал- ниски коефициенти на записване и участие в образованието, ограничени разходи, нисък дял на обучаващи се в перспективни научно-технически области.
При високообразованите хора равнището на безработица е по-ниско. В използването на човешкия капитал с по- високо качество се крие потенциал за нарастване на БВП и на прооизводителността е неоспорим факт (фиг.3)
Фиг.3 Дял на заетите и безработните по обраование (%)
Проблемът е ,че в България човешкият капитал не се използва рационално и ефективно с оглед на бъдещото му развитие и конкурентноспособността на икономиката.
Потенциалът за усъвършенстване на качеството на човешкия капитал е ограничен. Делът на разходите за наука в общия консолидиран държавен бюджетет е едва 0,8% за 2001г. По този показател България изостава значително от останалите европейски държави. Съществен пример за неефективно използване на човешкия капитал у нас, наред с ограничените разходи за НИРД е намалявващия брой научни работници в страната.
Съвременното икономическо развитие налага все по – задълбочено използване на Информационно – комуникационни технолигии (ИКТ). Разходите за развитие на ИКТ са едни от най важните показатели в международната статистика. Стойността на този показател у нас е под 448% от средния за ЕС.
|