Джон Бейнс науката за любовта
ЗАБЛУДИ, СВЪРЗАНИ С БРАКА
Изтегляне 1.7 Mb.
|
Свързани:
Хипсо Съзнание, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
- Навигация на страницата:
- НЯКОЛКО ДУМИ КЪМ СТРАДАЩИТЕ ОТ НЕЩАСТНА ЛЮБОВ
- НЯКОИ ОСНОВНИ ПРИЗНАЦИ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА НАРЦИСИЗМА В ЛЮБОВТА
- ОПАСНОСТИТЕ, СВЪРЗАНИ С НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА
- РЕЧНИК Аз
| ЗАБЛУДИ, СВЪРЗАНИ С БРАКА
Бракът е необходима цел в живота. Бракът позволява на младите хора да влезнат в света на възрастните. Бракът непременно носи удоволствие и блаженство. Човек постига стабилност чрез брака. Бракът трябва да продължи завинаги. Бракът означава собственост и права върху другия. Бракът автоматично означава щастие и сигурност. От брака непременно трябва да се родят деца. Бракът е досадно задължение. В брака човек губи свободата си; така и трябва. Моят брак ще е различен - той няма да повтаря грешките на другите. Бракът ще разреши или компенсира личните ми проблеми, Всеки съпруг трябва изцяло да посвети живота си на другия. Бракът е решение на самотата, тревогата и депресията. Брачният съюз и стабилност се основават на сексуалната изява. Колкото повече време съпрузите прекарват заедно в ежедневието си, толкова по-голяма близост ще има в брака. Времето на всеки от съпрузите принадлежи на другия. Временната липса на интерес е признак за липса на любов. Да се спи в отделни легла е вредно за отношенията и показва липса на интерес. Вътрешната обич е винаги пропорционална на физическите ласки. Бракът е средство за постигане на нещата, които ни липсват. Верността означава само сексуален монопол върху другия. Децата могат да спасят любовта в брака. Успехът на брака трябва да се измерва с финансовия успех, броя на децата, общественото положение и материалната собственост. Човек трябва да приема всичко в брака, за да избегне раздяла или развод. НЯКОЛКО ДУМИ КЪМ СТРАДАЩИТЕ ОТ НЕЩАСТНА ЛЮБОВ Много хора намират голямата си любов и после я губят поради какви ли не причини. Това преживяване често е болезнено и води до душевни кризи. Някои дори стигат до самоубийство или убийство, а всички смятат, че сигурно са обичали до крайност, щом са посегнали на своя или чуждия живот поради загубата на любимото същество. Между естествените и патологичните последици от нещастната любов съществува граница. Известни чувства, например тъга и самота, са нормални - тези реакции често помагат на страдащия да узрее. Патологичните изживявания обаче заслужават внимание, тъй като такива реакции са най-вредни и трябва да знаем как да ги избягваме и да им противодействаме. От тях страдат всички хора, за които любовта означава не само удоволствие, но и нарцистично удовлетворение. Силата на любовта действа като елемент, който поддържа и засилва нарцисизма. Нарцисизмът е средство за запазване на самоуважението и самолюбието и образува ядрото на душевния живот и ръководещото Аз на индивида. Нарцисистът е убеден, че всичко е създадено за негово удоволствие и целият свят се върти около него. Нарцисизмът води началото си от ранното детство, когато детето открие, че всичките му нужди могат веднага да бъдат задоволени от майката. То мисли, че майка му и целият свят съществуват единствено за да му служат. По-късно, когато майката го глези и полага прекомерни грижи, детето придобива чувство за всемогъщество, което е основата на нарцисизма. Възрастният индивид разбира, че не е всемогъщ, но това разбиране не премахва комплекса. Комплексът е фиксиран на не-съзнавано ниво в ранното детство и индивидът си служи с външни средства, за да повдига самочувствието си чрез „нарцистична храна". Любовта се превръща в най-силен източник на такава храна, а разочарованието предизвиква патологична реакция. Патологичната реакция се получава не само когато любовта носи разочарование, но и когато е свързана с удоволствие. Загубвайки „любимата си", индивидът има усещането, че е загубил живота си. Това дълбоко чувство не произтича от загубата на скъп за него човек, а от обстоятелството, че той вече не може да разчита на „нарцистичното гориво", с което любовта го е подхранвала. Да си представим индивида като балон, който постоянно се нуждае от представители от другия пол, за да го надуват -този процес трябва да се повтаря редовно. Когато другият откаже да надува, индивидът се чувства празен и мъртъв, но всъщност му липсва само обемът въздух, с който си е придавал важност. Това сравнение илюстрира процеса на нарцистичното разочарование в любовта. Индивидът изпитва усещането, че умира или поне иска да умре, защото без подкрепата на любовта се чувства незначителен и безполезен. Не е вярно, че той страда за загубената любов - болката му се дължи на внезапно оттегляняне на подкрепата, с която е свикнал. Това става ясно, ако наблюдаваме с каква лекота сменя обекта на любовта, стига да намери се появи друг със същата способност да дава. Следователно любовното страдание е нещо относително, защото не е лесно да определим границите между истинската любов и нарцисизма. Нарцисистът не може да страда от загубата на нещо, което никога не е имал. Загубата представлява разсейване на приятна илюзия или намаляване на самочувствието. Единственото разумно решение е истински да разберем случилото се, да потърсим подкрепата във вътрешни, а не външни ценности. Когато човек няма развито, силно и зряло Аз, той търси подкрепа отвън. Такъв индивид подсъзнателно знае собствената си слабост и се отъждествява с обекта на любовта си, но не за да дава любов, а за да използва силата на другия. Любовта между двама души с много слабо Аз е само тъжна игра, започваща, когато всеки търси в другия липсващите му елементи и това търсене неизбежно завършва с разочарованието на хора, способни да си предложат взаимно единствено телата си. За да обича, човек трябва на всяка цена да се пребори с нарцисизма, който го кара да разглежда като наистина съществуващи само нещата вътре в него и по този начин омаловажава действителността на външния свят. Нарцисистът оценява живота и хората единствено според полезността им за самия него. Нарцисизмът силно изкривява действителността и индивидът се затваря дълбоко в собствената си личност и не може да общува с хората. Изживяването на любовно разочарование, както и силната болка поради загубата на нарцистичното гориво, осъждат такъв човек на страдание. Той изпитва самосъжаление, потапя се з собствения си свят, не живее във външната действителност. Ако не могат бързо да намерят подходящ заместител, такива хора преживяват много трудно разочарованието в любовта. Загубата на самоуважение за тях е много сериозна заплаха и прави съществуването им непоносимо. За разлика от нарцисистите, хората с нормални реакции се приспособяват сравнително бързо към любовното разочарование, освен ако любовта не е била от истински, висш тип - тогава празнотата от такава загуба се запълва много трудно. В зависимост от състоянието на духовно развитие на двойката, смъртта на единият обаче не винаги прекратява връзката, която продължава вечно. НЯКОИ ОСНОВНИ ПРИЗНАЦИ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА НАРЦИСИЗМА В ЛЮБОВТА Съществуват предупредителни сигнали за опасността от нарцистичен елемент във връзката. Ето най-често срещаните: Индивидът изпитва нужда от постоянни похвали. Има ниска съпротивителна способност към фрустрация. Не може да понася спокойно критика. Непрекъснато има претенции и изисквания. Изисква пълна преданост от другия. Проявява изключителна ревност. В преценките му липсва обективност. Има чувство за всемогъщество. Проявява прекомерна суетност и гордост Ерих Фром дава следния пример за нарцистично изкривяване на действителността: „Една жена се обажда на лекаря и иска той да я прегледа този следобед. Докторът отговоря, че днес няма свободен час, но може да я приеме утре. Жената казва: „Но аз живея само на пет минути от кабинета ви". Тя не съзнава, че малкото разстояние между тях не означава, че докторът има време за нея. Тази жена възприема ситуацията нарцистично - щом тя ще спести време, значи и докторът ще спести време. За нея единствената действителност е собствената й персона". Следователно, нарцисистът е неспособен да оценява обективно външната действителност, защото проектира върху нея собствения си вътрешен свят. Изправен пред любовни разочарования, той има само две възможности: да търси заместител, който пак „да надуе балона", за да облекчи временно тревогата му, или да се изправи пред действителността, че е слаб, инфантилен и лишен от вътрешна сила човек. Втората възможност не трябва да го плаши - възприемането на действителността е главно условие за истинско развитие и сила. Всъщност, невъзможно е човек да бъде силен, ако не разбира.и приема собствената си слабост и няма ясна представа за положението си. За да се излекува, пациентът трябва да съзнава, че е болен. Както за нарцисиста, който реагира небалансирано на даден стимул, така и за хората с нормални реакции изучаването и разбирането на науката за любовта е безценно в търсенето на щастие и успех. ОПАСНОСТИТЕ, СВЪРЗАНИ С НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА Науката за любовта трябва да се прилага индивидуално, защото изисква същото внимание и умение като свиренето на музикален инструмент. Човешкото същество произвежда мелодията на любовта чрез психобиологично единство. Придобиването на това познание само по себе си не е достатъчно за практическа реализация в любовта. Човек се нуждае от представител на другия пол със сходни нужди и цели, който също познава и практикува любовната мъдрост. Съществуват две възможности: индивидът изучава науката за любовта, но няма партньор, или вече има партньор и сега му предстои да овладее науката за любовта. Онези, които вече познават науката за любовта, трябва да предават знанията на бъдещите си партньори, за да придобият и те любовната мъдрост. Те трябва да се свържат с брак едва когато избраният партньор премине достатъчно дълбок самоанализ и напредне в науката за любовта, а после двамата могат да я усъвършенстват в съвместния си живот. Посветените в науката за любовта увеличават безкрайно шансовете си да постигнат истинско щастие и реализация. Онези, които вече имат партньор, са изложени на опасността усилията им да постигнат истинска любов да не срещнат отговор в другия. Възможно е това да се дължи на липса на култура, на липса на интерес или обикновена небрежност. Колкото повече индивидът напредва в науката за любовта, толкова по-издигнати и по-широки стават потребностите му от гледна точка на човешката и духовната чувствителност. Възможно е мотивите му да претърпят дълбока промяна поради достъпа до една по-богата, по-извисена и пълна реалност. Ако единият не напредва поради неспособност или липса на интерес, разстоянието между двамата се увеличава поради забележимата разлика в състоянието на съзнателност, тъй като въпреки че единият е издигнат и активен, другият си остава непроменен. Това увеличаващо се разстояние причинява липса на общуване подобна на тази между образования и необразования човек. Единият партньор се изправя пред необходимостта да се откаже от развитието си, да сподели невежеството на другия, тъй като в противен случай е застрашена стабилността на брака. Ако само единият от партньорите достигне пълния си потенциал и любовна мъдрост, докато другият търси единствено удовлетворение на личните си фантазии и поведението му се ръководи от сатанинската страна на любовта, двойката няма шансове за издигане. Ето защо трябва да се отнасяме към това познание с безкрайно търпение, грижа и, колкото и тривиално да звучи, с голяма любов. Главната цел на познанието е да обедини двама души в истинска любов, за да намерят истинско щастие, да укрепят семейството и дома си и да допринесат за създаването на по-човечен, по-духовен и по-съзнателен свят. Целта е двойката е да постигне съюз с такава сила, постоянство и устойчивост, каквато може да предложи само автентичната любов. В търсенето на това единство всеки, който придобие познания за любовта, трябва да даде на другия пълна възможност за постепенно постигане на набелязаните цели. Средствата за изграждане на този най-съвършен съюз са безкрайното търпение и толерантност. Когато двамата достигнат едновременно познанието за любовта и имат едни и същи способности и цели, напредъкът им ще бъде много по-бърз и плодотворен. С решимост те несъмнено ще постигнат щастие и благоденствие. РЕЧНИК Аз (Его) Психологичната част на човека, чрез която личността се самонаблюдава и избира каква позиция да заеме по отношение на външната действителност. Личността е зависима от Егото и живее чрез него. Най-общо казано, то е онази част от личността, която диктува индивидуалните норми за поведение. Изтегляне 1.7 Mb. Сподели с приятели:
|