Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение "изграждане на промишлена инсталация за получаване на електролитна мед в площ хвостохранилище "медет", община пирдоп, област софия"

Неозой

Тектонските особености на района се обуславят от наличието на две морфоструктурни единици: Средногорски антиклинорий и Панагюрска вулканогенна ивица.

В сеизмично отношение районът се отнася към VІІ-ма степен по скалата на Медведев-Карник-Шпонхоер.

Двете находища се намират в Панагюрския руден район и се отнасят към меднопорфирната формация. Те са обособени в Медетското и Асарелското рудно поле (фиг. 3.1.3.1).

В находището са описани 46 минерала, които са обособени в 7 минерало-парагенетични асоциации. Главната промишлена парагенеза за медта е пирит-халкопирит-молибденитовата. Тя е представена от жилки, гнезда и впръслеци, които са изградени от халкопирит, пирит и кварц. В тях се наблюдават и спорадични включения от молибденит, халкозин, борнит, рядко самородно злато и други. В халкопирита се установяват различни минерални

включения, в т. ч. и от Co-Ni – пирит. В края на тази парагенеза са отложени още сфалерит, галенит, антимонит и сребърно-медни сулфиди. Основното количество на молибденита е отложено самостоятелно, по-късно от халкопирита и е свързано с кварц-молибденитовата парагенеза.

Основните метали за находището са Cu и Mo, чиито количествени съотношения са от 30:1 до 70:1. Типохимичните елементи са Cu, Mo, Co и Ni. Съдържанията (в тегл. %) в рудата на As е 0,05; Sn – max. 0,001; Pb – 0,005; Zn – 0,03; Mo – ср. около 0,08; Co – 0,005; Ni – около 0,0001. В находището е развита добре изразена хоризонтална зоналност с постепенни преходи от вътрешната, най-богата на Cu и Mo зона, през средната до външната – кварц-сфалерит-галенитова.

Рудната минерализация е главно халкопиритова, асоциираща с интензивна аргилизация и силификация. В централната част на находището се оформя богат руден стълб с овално сечение (600х280 m), поради което най-високите съдържания на мед са в тази част.

В находището са обособени три основни типа руди:

• 
  Първични сулфидни от жилково впръснат тип, представени от халкопирит, борнит и пирит;
  
• 
  Вторични сулфидни, явяващи се основен носител на метал. Те оформят тяло с неправилни контури над първичните руди, което достига до 20-40 m от повърхността. Главните минерали са: халкозин, пирит и халкопирит. Ковелинът и борнитът се срещат в по-малки количества. Тези руди оформят в централната част на зоната руден стълб със съдържания на мед 20 пъти по-големи отколкото в първичните руди.
  
• 
  Окисни, които достигат на дълбочина до 20-30 m. Главните минерали са Cu-сулфати (халкантит, брошантит), хидрогьотит, лепидокрокит, а в по-долните нива – хризокола, малахит и азурит, като единични гнезда и налепи.
  

Минералите от находището са обособени в 10 минерални парагенези. Главната е шестата кварц-пирит-халкопиритовата парагенеза. Основните минерали в нея са пирит II-ра генерация, халкопирит и по-рядко срещаните борнит, молибденит, кобалтин и самородно злато.

В промишлено отношение най-важни за находищата са медта и молибденът. Редките и разсеяните елементи и някои други метали са в подчинено количество.

А. Загуби и обедняване

Проектните загуби при добива са:

1. Неотбито подземно богатство в предпазния стълб за стената „Жеков вир”. Стълбът е изчислен с източна граница контура на концесионната площ и откос със среден ъгъл 8.5 (1:6.7), който отговаря на дългосрочната устойчивост на стената „Златишко кале”. Общият обем на предпазния стълб до кота 650 м (дълбочина около 53 м) е 5.182 млн. куб. м, или 6.29 % от обема на находището. В дълбочина процентът се изменя, както следва:

- до 13 м – 0.5 % (отнесен към запасите до тази кота – 1.9%);

- до 23 м – 1.4 % (3.3 %);

- до 33 м – 2.7 % (4.5 %).

2. Неотбито подземно богатство в предпазен стълб под инсталацията с площ около 10 000 кв. м и дълбочина 15 м. Тези загуби са 10 000 * 15 = 150 000 куб. м, или 0.18 %

3. Загубите от непълно изземване и/или изоставане на подземно богатство в плитки и разчленени зони на брега (извън технологичния контур на добивната механизация). При дължина на бреговата ивица около 3000 м и ширина на ивицата с дълбочина до 5 м – 15 м, загубите са 3000 * 15 * 2.5 = 112 500 куб. м, или 0.14 %.

4. Загубите от разпиляване на отбито подземно богатство и от смесването му с откривката, които са характерни за открития добив, в случая ще бъдат минимални и могат да се приемат до 1.50 %.

Общо проектните загуби 1 + 2 + 3 + 4 са 8.11 %.

Геологопроучвателните работи показват относително равномерно разпределение на полезните компоненти в площ и в дълбочина, поради което обедняването поради смесване с некондиционна суровина ще бъде пренебрежимо малко.

Специфичният характер на добиваното подземно богатство – оводнен глинест пясък, налага да се вземат мерки срещу евентуални свлачищни явления и/или пробив на води. Такива мерки са:

1. Оставяне на предпазен стълб от неиззето подземно богатство от западната част на стената към язовир „Жеков вир”.

2. Предварително осушаване на добивните хоризонти със система от дренажни траншеи и водопонизителни сондажи.

3. Изграждане и поддържане в добро състояние на система от отводнителни траншеи за отвеждане на склоновите води.

4. Поддържане на ъглите на откосите на стъпалата и на генералния ъгъл на борда в границите, посочени в проекта за развитие на минните работи.

5. Непрекъснато наблюдение (мониторинг) за състоянието на отводнителните съоръжения, откосите на стъпалата и на състоянието на терена около находището.

3.1.4. Земи и почви

1)Характеристика и анализ на земите и почвите

За западните склонове на Същинска Средна гора са характерни кафявите горски почви (CAMBISOLS, CM, FAO,1988). Този почвен тип е най-широко разпространения в България. Заема планинските области с височина от 600 - 700 до 1700 - 1800 м. Почвообразуващите материали са продукти от физичното изветряване на твърде разнообразни силикатни скали - елувий, пролувий и колувий. Най-съществени особености на кафявите планинско-горски почви са: наличието на хоризонт В от типа cambic, характерен със свой процес на изветряване; обилие на скелет и скални фрагменти в профила; сравнително малка дълбочина на профила и характерния кафяв цвят. За тези почви са характерни още слабо разлагане и минерализация на органиката, което се отразява на разпределянето на хумуса и съсредоточаването му главно в повърхностните 10-20 см и рязкото му намаляване в дълбочина. С малки изключения кафявите почви са кисели и имат нисък сорбционен капацитет и ненаситеност с бази. Този почвен тип е от изключително голямо значение за лесовъдството - върху тях са разположени нашите най-обширни и качествени гори в планините. Значението им се определя и от специфичните им екологични функции и свойства във връзка с водния баланс на страната. При антропогенно натоварване по-бързо се поддават на деградация, което налага тяхното грижливо използване и опазване.

Характерните почви за района на инвестиционното предложение са ненаситени или кисели кафяви планинско-горски почви (Dystric Cambisols, CMd, FAO,1988). Характеризират се с маломощен (8 - 12 см) хумусно-акумулативен хоризонт със съдържание на хумус от 3 до 10%. Общата дълбочина на профила е от 40 до 70 см, налице е рязко намаляване на хумуса, кисела реакция, ниски хумусни запаси, нисък сорбционен капацитет, ниска наситеност с бази, добра дренираност и разнообразен хидро-термичен режим. Механичният състав на тези почви е предимно глинесто-песъклив.

Съществуващи ползватели на земи в непосредствена близост до площадката за изграждане на инсталацията от инвестиционното предложение няма. Инвестиционното предложение няма отношение към бъдещи ползватели на земеделски земи, т.к. ще се реализира върху депонирания отпадък от хвостохранилище "Медет". Също така няма отношение и към зониране или земеползване съобразно одобрени планове сега и в бъдещи периоди. Съгласно скица № К00852/03.12.03 г. и решение на ПК № 10/ 09.09.1999 г. на имот номер 000100 в землището на гр. Пирдоп с ЕКАТТЕ 56407 на община Пирдоп с площ 1738,440 дка е записан като собственост на "Екомедет" ЕООД, рег.№ 0112067709, с. Панагюрски колонии с начин на трайно ползване : Хвостохранилище, категория на земята Х (десета). Останалата част от хвостохранилището, съгласно скица № К00356/03.12.02 г. и решение на ПК № 1584/14.06.00 г. имот № 00755 в землището на гр. Златица с ЕКАТТЕ 31044, община Златица и площ 515,812 дка е собственост на "Екомедет" ЕООД, рег. № 0112067709, с. Панагюрски колонии с начин на ползване: Хвостохранилище, категория на земята Х (десета).

В някои по-предишни изследвания, извършвани във връзка със замърсяванията на почвите в района, се отчита, че рудодобивната и обогатителна дейност не са оказвали съществено влияние. В отделни участъци са констатирани концентрации на мед и цинк, за което се предполага, че се дължи не само на промишлената дейност, но и на геохимични аномалии. Над кларкови съдържания са установени още и за оловото и кадмия.

При огледа на място бяха взети проби от почви от двете страни на съществуващото хвостохранилище (източно и западно) в близост до площадката на пилотната инсталация с цел да се установи действителното съдържанието в почвите около хвостохранилището на мед, олово, цинк кобалт и никел. Изследванията бяха проведени в Централна лаборатория по обща екология при БАН. Анализирането на съдържанието на посочените елементи беше извършено в лабораторията по атомноабсорбционна спектрофотометрия на AAS”Perkin – Elmer 3030B”.
Резултатите от анализите са представени в таблица 3.1.4.1, съгласно Протокол №3 (Приложение 3.1.4.1.).

Таблица 3.1.4.1. Съдържание на метали в почвени проби

Пункт	мярка	резултати
		Cu	Pb	Zn	Co	Ni	pH
ПІ-изток	mg/kg	514.870	39.812	356.714	12.018	23.490	4.40
ПІІ-запад	mg/kg	77.024	20.541	91.989	11.164	8.484	3.80
норми mg/kg	Фон	34	26	88	20	46	-
	предохр.	50	40	110	30	60	-
норми Хол. списък mg/kg	долeн праг* горен праг*	36 190	85 530	140 720	20 240	35 210	- -

*долен праг – гранична стойност на съдържание на замърсяващи вещества, под която почвата се счита за незамърсена, а над която се предписват мерки за контрол и наблюдение на степента на замърсяване;

*горен праг – гранична стойност на съдържание на замърсяващи вещества, над която се предписват мерки за възстановяване на почвата.
Анализът на резултатите показва следното:

-подвижността на ТММ в почвения комплекс зависи от киселинността на почвата. Реакцията на почвата ( рН) варира в малък диапазон от 3,80 до 4,40. Обяснението за тези ниски стойности идва от структурните промени на почвения слой, предизвикан от природните процеси и явления и антропогенните въздействия. Образуваната при тези процеси глинесто-песъклива маса, в която има висока концентрация на хуминови киселини, и наличните продукти от минерализацията на органичното вещество в контакт с течната фаза, предопределят по-ниските стойности на рН. Тези резултати показват, че почвите около хвостохранилището са с незадоволителна буферна способност и не могат да задържат в неусвоими за растенията форми изследваните тежки метали.

-съдържанието на т.м. е важен показател за състоянието на почвите в района, тъй като има реален източник на замърсяване - хвостохранилището на "Медет". Оценката за степента на замърсяване и акумулиране в почвата на някои метали е направена в съответствие с Наредба №3/1979 г. за норми относно допустимо съдържание на вредни вещества в почвата (ДВ,бр.36/79г, изм.и доп. бр.5/96г; доп., бр.54/97г; изм.и доп., бр.21/2000 г; изм.и доп., бр.39/2002 г.).Освен по "фонови концентрации", резултатите са оценени и по "предохранителни стойности", които са онези стойности на съдържание на посочените в Наредбата метали, над които настъпват нарушения във функциите на почвата.

В долния ред на таблицата са дадени нормите според Холандски списък на стандарти за почви и подпочвени води (Приложение 3.1.4.2).

• 
  Съдържанията на кобалт и никел в изследваните проби от почва са в допустимите границите както на фоновите, така и на предохранителните стойности.
  
• 
  Съдържанието на мед е над 17 пъти повече от фоновите концентрации в почвата източно от хвостохранилището и над 2 пъти в почвата западно от него. Спрямо предохранителните стойности за съдържание на мед акумулираните количества са около 10 пъти повече за почвите в източна посока и от 1- 1,5 пъти повече в западна посока.
  
• 
  Съдържанието на олово е около 1,4 пъти повече от фоновите концентрации в почвата източно от хвостохранилището и в границите на допустимото в почвата западно от него. Спрямо предохранителните стойности за съдържание на олово акумулираните количества са на границата на допустимите стойности за почвите (източно и западно) от хвостохранилището.
  
• 
  Съдържанието на цинк е 4 пъти повече от фоновите концентрации в почвата източно от хвостохранилището и малко над допустимото за фон в почвата западно от него. Спрямо предохранителните стойности за съдържание на цинк акумулираните количества са 3,5 пъти повече от допустимите стойности при почвите в източна посока и в допустимите норми за почвите в западна посока.
  
• 
  Спрямо нормите по Холандския списък измерените съдържания на олово, кобалт и никел за двете проби и на цинк за проба ІІ са по-ниски от долния праг; съдържанието на мед в проба І превишава горния праг на нормата; съдържанието на мед в проба ІІ и на цинк в проба І превишават долния праг на нормите.