3.8.1. Характеристика на състоянието и прогнозна оценка на въздействието върху растителността – на доминантните и застрашените растителни видове; изменение в състоянието им в резултат от реализирането на проекта.
Според геоботаническото райониране на България (География на България – БАН, 2002 г.) оценяваният район се отнася към: Европейска широколистна област, Илирийска (Балканска) провинция, Западнорилски район.
В западната част на района на най-ниските места преобладават формациите на горуна (Querceta delechampii), главно на западни, югозападни и южни склонове, докато на северните склонове доминиращо положение заемат формацията на обикновения бук (Fageta sylvaticae). По най-ниските терени и предимно на припечни места са развити ксеротермни формации на благуна (Querceta frainetto) и цяра (Querceta cerris), а на мястото на силно деградиралите гори – вторични съобщества с доминиране на келявия габър (Carpinus orientalis).
По поречието на р.Струма доминиращите дървестни видове са представени от: канадска топола (Populus deltoides), воден габър (Ostrya carpinifolia), върба (Salix fragilis), бреза (Betula alba) без да образуват плътни формации в повечето случаи изкуствено засадени, с цел укрепване бреговете на реката.
Храстовата растителност е представена от доминиращата формация на драката (Palureta spina-christi) формирана под влияние на антропогенните фактори и принадлежи изцяло към производната растителност. Съобществата й са обикновенно разредени и често са превърнати в храстово-тревни комплекси. Значително е присъствието на шипката (Rosa canina), глог (Crataegus monogyna), повет (Clematis vitalba), тамарикс (Tamarix tetranda).
В тревните асоциации доминиращо положение заема формацията на ливадната власатка (Festuceta pratensis), развита върху наносни (делувиални) почви, отнасящи се към мезофитния екологичен тип. По-голяма част от съобществата на формацията са формирани вторично. Използват се главно като източник на сено и са най-продуктивните и ценни ливадни съобщества.
В земите с утъпкана повърхност (мера) вследствие пашата на селскостопанските животни тревната растителност е представена предимно от ксерофитен тип с доминиращо присъствие на формацията на садината (Chrysopogoneta grylli). Съобществата й са формирани на местата на коренни дървестни съобщества след унищожаването им.
Водолюбивата растителност е представена от доминиращото положение на популациите на широколистния папур (Thypheta latifolia) и тръстиката (Phragmites australis). В залятите водни участъци масово развитие има дребната водна леща (Lemna minor).
Както беше посочено в т.1.4 на доклада, находището е разположено в терасата на левия бряг на р. Струма, изцяло в земеделския поземлен фонд – агроценози. Това обстоятелство определя биоценотичната стойност на сухоземните биоценози, които се отнасят към биоценози създадени от човека или под силно антропогенно въздействие, с висока степен на толерантност и липса на редки флорестични елементи.
Ще бъдат засегнати (унищожени):
-
ниви – 460,199 м²
-
пасища – 723,927 м²
-
ливади – 1060 м²
-
лозя – 11835 м²
На настоящия момент обработваемите (орни) земи се използват за отглеждане на царевица, ръж, ечемик и др. селскостопански култури.
В ливадите предназначени за отглеждане на сено в тревните асоциации доминиращо положение заема формацията на ливадната власатка (Festuceta pratensis) развита върху наносни почви с добро овлажняване.
В земите използвани за паша в разнотревието доминира формацията на садината (Chrysopogoneta grylli).
При реализирането на инвестиционния проект се очаква, площите – местообитания на представителите на сухоземната флора относително да намалеят, като за сметка на това ще се увеличат площите – местообитания на представителите на водолюбивата и водна флора.
При настоящето състояние в района на обекта – от всичко 1003 дка, около 310 дка са заети от водни огледала (19 бр. водни площи), които в зависимост от нивото на р. Струма, дренирането, подхранването със скатови води и филтрационните характеристики на средата изменят своята площ. След изпълнението на инвестиционния проект, от предвидените за доотработване през концесионния период участъци (с обща площ около 1000 дка), се очаква приблизително 500 дка да бъдат заети с нови водни огледала. Общия обем на водите в тях се определя на около 1 000 000 m³. В същото време площите на сега съществуващите (предвид малката им дълбочина) постепенно ще намаляват вследствие от рекултивационни работи или протичащи сукцесионни процеси. Сравнително дългия концесионен период (35 години) предполага започването на такива процеси и в образуваните нови площи, тъй като дебелината на отнетия слой ще бъде сравнително малка.
Като резултат от всичко това в обекта не се очаква да настъпят съществени изменения по отношение характера и площта на местообитанията на различните видове представители на флората и следователно изпълнението на инвестиционния проект няма да окаже значително влияние върху видовото разнообразие.
Прогноза:
Териториален обхват малък
Степен на въздействие значително
Продължителност дълготрайно
Честота по време на усвояването на находището
Възможност за възстановяване частично (рекултивация)
Кумулативен ефект не се очаква
3.8.2. Характеристика на състоянието и прогноза и оценка на въздействието върху фауната – на доминантните и застрашените видове животни; изменение в състоянието им в резултат от реализирането на проекта; миграционни коридори; изменения в резултат от реализирането на проекта.
Фауната, в това число и гръбначните (Vertebrata) в района на обекта е предсатавена от видове, характерни за долината на р. Струма и околните планини. В зоогеографски аспект фауната е от палеарктичен тип и по-конкретно от видове, предимно на умерените географски ширини, като се срещат и значителен брой видове с южно разпространение за Европа, т.е. с ареали в средиземноморската област на Палеарктика.
За откритите територии (агроландшафти и други открити територии с малко количество и некомпактно разположена дървестна растителност) като характерни и типични (в т.ч. и доминантни в различните типове местообитания) за гръбначната фауна могат да бъдат посочени следните видове от съответните им по-висш таксон:
голама водна жаба (Rana ridibunda Pall)
зелена крастава жаба* (Bufo viridis Laur.)
голама крастава жаба (Bufo bufo L.)
жълтокоремна бумка (Bombina variegata L.)
обикновен тритон* (Triturus vulgaris)
сив гущер (Lacerta muralis Laur.)
зелен гущер (Lacerta viridis Laur.)
ивичест гущер (Lacerta trilineata Bulg.)
ливаден гущер (Lacerta agilis L.)
обикновена водна змия (Natrix natrix L.)
сива водна змия (Natrix tesselata Laur.)
слепок* (Ahguis fragilis)
голям стрелец * (Coluber jugularis L.)
тънък стрелец* (Coluber najadum Eichw.)
смок мишкар* (Elaphe longisima Laur.)
обикновена блатна костенурка* (Emus orbicularis L.)
голям гмурец* (Podiceps cristatus L.)
малък гмурец* (Podiceps ruficolis Palllas)
( за водни басеини със стоящи води)
голям корморан (Phalacrocorax carbo L.)
малък корморан* (Phalacrocorax pygmaeus Pallas)
малък воден бик (Uxobrychus minutus L.)
бял щъркел* (Ciconia ciconia L.)
сива гъска* (Anser anser L.)
посевна гъска* (Anser fabalis Latham)
зеленоглава патица (Anas platirychnchos L.)
гугутка (Streptopelia decaocto Friv.)
гургулица (Streptopelia turtur (L.)
обикновена кукувица* (Cuculus canorus L.)
голям пъстър кълвач* (Dendrocopos major L.)
полска чучулига* (Alanda arvensis L.)
kачулата чучулига* (Galerida cristata L.)
cелска лястовица* (Hirundo rustica L.)
градска лястовица* (Deelichon urbica L.)
брегова лястовица* (Riparia riparia L.)
бяла стърчиопашка* (Motacilla alba L.)
полска бъбрица* (Anthus campestris L.)
черночела сврачка (Lanius minor Gmelin)
cива сврачка (Lanius excubitor L.)
cврака (Pica pica L.)
cива врана (Corvus corone cornix L.)
посевна врана (Corvus frugilegus L.)
oбикновен скорец (Sturnus vulgaris L.)
полско врабче* (Passer montanus L.)
домашно врабче (Passer domesticus L.)
Забележка: по време на миграциите в речните корита и водни басеини със стоящи води са характерни:
голяма бекасина* (Gallinago media Latham)
горски бекас (Scolopax rusticola L.)
kъртица (Talpa europaea L.)
лалугер (Citelus citelus L.)
oбикновена полевка (Microtus arvalis Pallas)
воден плъх (Arvicola terrestris L.)
полска мишка (Apodemus agrarius Pallas)
cив плъх (Rattus novegicus Berk)
Забележка: с посочените по-горе видове не се обхваща цялото многообразие на животинските видове в района. Посочени са преди всичко най-често срещаните такива.
На територията на обекта предвид силно урбанизирания характер на местността, постоянното човешко присъствие и използваеми агроценози, не са установени постоянни местообитания на животински видове в т.ч. и защитени включени в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие.
Забележка: Защитените видове, чието присъствие се отчита в района са обозначени със знак (*)
Въздействието върху животинския свят от планираната дейност основно ще се изразява в безпокойство в близост до усвояваните участъци.
Възможно е унищожаване на местообитания на някои представители от земноводните, влечугите, птиците.
Концесионерът следва да спазва изискванията на чл.38, чл.45 и чл.46 на Закона за биологичното разнообразие.
При нанесени щети на защитени природни обекти се заплащат обезщетения съгласно Постановление №442/01.12.1997 г. (ДВ бр. 116/1997 година).
Създаването на изкуствени влажни зони, какъвто е крайният резултат от реализирането на проекта ще даде възможност за временно пребиваване на водни и водолюбиви животински видове (най-вече птици), както и създаването на временни местообитания на някои от тях.
Прогноза:
Териториален обхват малък
Степен на въздействие незначително
Продължителност дълготрайно
Честота по време на усвояването на находището
Възможност за възстановяване частично (рекултивация)
Кумулативен ефект не се очаква
3.8.3. Характеристика на състоянието и прогноза и оценка на въздействието върху защитените природни територии и обекти и изменения в състоянието им в резултат от реализирането на инвестиционния проект.
В района на обекта и в близост до него не попадат защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. 133/1998 г.).
Сподели с приятели: |