Философия на сг –държавни изпити философия на сестринството и съвременни концепции за сг

Изследвания на отделителната система. Уриниране- отклонения. Диуреза

Изтегляне 457.5 Kb. страница 19/41 Дата 17.01.2023 Размер 457.5 Kb. #116288

Навигация на страницата:

• Rő изследвания с контрастна материя
• Ретроградна (асцендентна) урография
• Антеградна (перкутанна пункционна или транскутанна десцендентна пиелография)
• Ендоскопски изследвания Цистоскопия
• Компютърна томография
• Транскутанна пункционна бъбречна биопсия
• Проба на Фолхард
• Подготовка на пациента
• Показания
• Проба за концентрация и разреждане по Зимницки
• Уриниране : микционни смущения
• олакиурия
• Енуреза

19. Изследвания на отделителната система. Уриниране- отклонения. Диуреза - Обзорна нативна (суха снимка) Rő skopia и Rő graphia – дават данни за формата, големината и местоположението на бъбреците, в това число и за някои вродени аномалии, но е с малка информативност. При извършването й, не трябва да предшестват Rő изследвания на храносмилателната система с контрастна материя. За подготовката й медицинската сестра прави очистителни клизми вечерта и сутринта преди изследването. Провежда се на гладно, при празен пикочен мехур. Rő изследвания с контрастна материя Противопоказания - свръхчувствителност към йод, уремия, тежко общо състояние, бременност. Венозна урография – за к. м. се използват водни разтвори на някои йодни контрастни вещества (20-40 мл 75 % воден разтвор на трийодно к.в-во – Urographin, Verographin, Ultravist). К. м. се въвежда посредством венозна инжекция, предварително затоплена до телесна температура. Инжектира се бавно (3-5 мин.), в Rő кабинет. Снимки се правят на 3-тата, 10-тата, 15-тата и 20-30-тата минута след въвеждането на контраста. Заснема се последователното навлизане на контраста в бъбречните съдове и паренхим, чашките и пиелона, уретерите и пикочния мехур. Изследването дава най-добра визуална информация за състоянито на кухинната система, за смущения в уродинамиката, за наличие на конкремнти, хидронефроза, тумори, средни и големи кисти. Същевременно по скоростта на отделяне на к.м. и по интензитета на контрастиране на кухинната система се извършва оценка и на състоянието на функцията, разделно за всеки от двата бъбрека. Показания: възпалителни процеси, неоплазми, вродени малформации на бъбреците, уролитиазата и др. Подготовка: предварително почистване на чревното съдържимо (очистителни клизми вечер и сутрин) дехидратираща диета 24 часа преди изследването и извършване на венозна проба за йодна свръхчувствителност. След изследването на пациента се дават повече течности, за да се подпомогне отделянето на контрастната материя. При високи стойности на кръвната урея се извършва инфузионна урография, (разновидност на венозната урография, при която 3 пъти по-голямо количество к.м. е смесено с 5 % разтвор на глюкоза и се въвежда бързо копково в периферна вена). Ретроградна (асцендентна) урография – (възходяща пиелография), това е комбинирано рентгено-ендоскопско изследване. Извършва се при празен пикочен мехур с цистоскоп, който прониква през уретрата в пикочния мехур и се катетеризира единият или двата уретера. През тях се вкарва к.м. директно в кухинната система на бъбреците и пикочните пътища. Антеградна (перкутанна пункционна или транскутанна десцендентна пиелография) – също комбиниран метод, при което чрез перкутанно пунктиране под локална анестезия и рентгеноскопски контрол на пиело-каликсната система се въвежда контрастно вещество в нея. Ендоскопски изследвания Цистоскопия – директен оглед на лигавицата на пикочния мехур и пикочопроводите с помощта на цистоскоп. Подготовката включва заплануване, извършва се на гладно, празен пикочен мехур, след премедикация. Преди изследването м.с. извършва специален тоалет на гениталиите, за предпазване от усложнението внасяне на допълнителна инфекция. Грижи след изследването – пациентът е на легло 2-3 часа, следи се tо, характера на уринирането, вида на урината. Ехография – 3 дни преди изследването не се дават газообразуващи храни (варива, салати, газирани напитки) и се назначава. Изследването се извършва на гладно. Компютърна томография – съвременен неинвазивен метод за послойно изследване на бъбречния паренхим. Може да се извърши със и без контрастна материя. Сцинтиграфия – не се извършва при данни за свръхчувствителност към йод и йодни препарати. Състои се във външно проследяване на натрупването на радиоктивно белязани вещества в бъбреците. Поради неинвазивността на изследването и голямата им информационна стойност широко се използват.Подготовка – няколко дни преди изследването пациентът не приема храни и медикаменти съдържащи йодни съединения. Извършва се на гладно. Измерва се телесната маса, за да се прецени количеството на радиоизотопа. Инжектират (131I-хипуран) се венозно, непосредствено преди изследването. Транскутанна пункционна бъбречна биопсия - предварително се определя местоположението на долния полюс на единия от бъбреците с рентгеново или ехографско изследване. Извършва се със специална пункционна игла, чрез която се пунктира бъбречната тъкан и с помощта на вакуум се изважда частица от тъканта за изследване. По време на изследването м.с. асистира на лекаря. След биопсията, м.с. следи за поява на хематурия. ЯМР. Урокултура.Функционални бъбречни проби - Тези проби дават данни за очистителната и концентрационно-разреждащата функция на бъбреците .С тях се цели откриването на смущения във физиологичните функции на бъбреците. При бъбречни заболявания , протичащи с увреждане на бъбречния паренхим се унищожават гломерули и на тяхно място се развива съединителна тъкан. При тези заболявания постепенно се нарушават и отпадат функциите на бъбреците. Чрез функционалните проби на Фолхард и Зимницки – се преценява концентрационно-разреждащата функция на бъбреците; Чрез клирънсовите проби се прави оценка за очистителната функция на бъбреците . Проба на Фолхард –проследяват се възможностите да концентрират и разреждат първичната урина. Пробата се осъществява по два начина: Проба за концентрация (суха проба) Показания: бъбречни заболявания, при които е нарушена концентриращата функция на бъбреците. Противопоказания : при малки деца и възрастни хора, бременни, при фебрилни състояния, високи стойности на кръвна урея, бъбречна недостатъчност, тежка дехидратация. Подготовка на пациента : Няколко дни преди изследването се проследяват стойностите на кръвната урея на пациента , спират се от терапията диуретиците. В деня преди пробата се ограничава приема на течности. Изследването започва след изпразване на пикочния мехур. Докато се провежда изследването пациентът остава на легло, трябва да е спокоен, без психически и физически усилия, защото при ходене, седящо положение и при психическо неспокойствие се отделя повече урина и пробата се опорочава. Техника на извършване: В деня на изследването болният консумира суха безсолна храна, без течности. При невъзможност да понася жажда му се дават течности, като общото количество през време на пробата не трябва да бъде повече от 400 ml (от плодове и зеленчуци, при силна жажда – устните се навлажняват с лимон). В деня на изследването болният уринира – в 6.00 и 8.00 часа сутринта. Медицинската сестра измерва количеството на отделената урина и относителното тегло на втората порция, която е изходното ниво за пробата. Пробата продължава 24 часа, като през деня пациентът уринира на всеки 2 часа, а през нощта на 4 часа. Всяка порция урина се изследва за количество и специфично тегло. Пробата се прекратява, когато специфичното тегло на урината достигне стойност 1028 – т.е. когато се установи, че бъбрекът може да концентрира. Нормално това става между 12 -20 час. Ако до 24 часа специфичното тегло не достигне тази стойност, налице е увредена концентрационна способност на бъбреците. Колкото специфичното тегло е по-ниско, толкова по-тежко е увреждането. Проба за разреждане (воден удар) – Показания: бъбречни заболявания, при които е нарушена разреждащата функция на бъбреците.Противопоказания: всички заболявания, при които пациентът има задръжка на течности, отоци, тежка сърдечна и бъбречна недостатъчност, тежки чернодробни увреждания, остър нефрит, хипертония, захарен диабет.Подготовка на пациента : Един - два дни преди пробата болният приема умерено количество течности (1000 – 1500 мл на ден) и бедна на сол храна; проследява се теглото на пациента, за да се провери има ли задръжка на течности, спират се диуретиците. Изследването се извършва при строг постелен режим, след изпразване на пикочния мехур на пациента, не закусва. Техника на извършване: Пробата обикновено започва сутринта в 8 часа. Болният уринира в 6 и 8 ч. измерва се количеството и относителното тегло на втората порция, която е изходно ниво, след което изпива в продължение на 30-40 мин. 1000-1500 ml. вода (може неподсладен чай или плодов сок). При деца приетата течност е 3% от общото тегло. След приемането на течността, пациентът уринира през 30 мин. в продължение на 4 часа (общо 8 пъти), не приема никакви течности и храна. Всяка порция се изследва за количество и специфично тегло. Нормално, за 4 часа пациентът отделя приетото количество течност и специфичното тегло спада до 1001 – 1002, което говори, че бъбреците могат да разреждат. Количеството на отделната порция урина може да достигне до 400 ml. Нормално най-голямото количество половин часова порция урина се отделя в третата или четвъртата порция (до втория час). Тази порция е и с най-ниско специфично тегло. При бъбречна недостатъчност приетото количество течност не се излъчва за 4 часа, най-голямото количество половин часова порция е под 300 ml и специфичното тегло има по-високи стойности, като колкото са по-високи – толкова по-тежко е увреждането. Ако се провеждат и двете проби , първо се извършва проба за разреждане, прави се пауза / изчакване/ няколко дни и след това се провежда пробата за концентрация, за да се нормализира водната обмяна! Проба за концентрация и разреждане по Зимницки:при тази проба организмът не се обременява; чрез нея се събират данни за концентрационно-разреждащата функция на бъбреците. Пробата се провежда при нормални условия без допълнителни натоварвания на бъбреците. Подготовка на пациента : заплануване и разясняване на болния за целта и начинът на провеждане на изследването. Спират се диуретиците. Пациентът е на обичаен хранителен и питеен режим. Техника на извършване: В деня на изследването в 6 часа сутринта, пациентът уринира и тази порция урина се изхвърля. В продължение на 24 часа пациентът уринира на всеки 3 часа, като на всяка порция се измерва количество и специфично тегло, като последната порция урина е от 6.00 часа сутринта на следващия ден. Първите 4 порции представляват дневната диуреза, а вторите – нощната. Нормално количеството на дневната към нощната част на диурезата е 2:1. При бъбречни заболявания може да се изравнят или да се увеличи нощното количество (никтурия), поради това, че бъбреците в покой подобряват своята функция. Освен това, здравите бъбреци отделят различни количества урина в различните порции, като всяка от тях има и различно специфично тегло. Нормално всяка от 8-те порции, е с различно количество и специфично тегло. Ако в една от порциите специфичното тегло на урината е 1025-1030 бъбреците функционират добре. Ако липсват високи и ниски стойности, се счита че бъбреците не разреждат и не концентрират добре. При нарушена функция отделните порции са еднакви по количество и с еднакво специфично тегло. Резултатите се регистрират в болничната документация. Препоръчва се първо да се проведе пробата на Зимницки и ако не даде задоволителен резултат се правят проби по Фолхард. Клирънсови проби. Това са проби, които дават възможност да се установи очистващата (депурационна ) функция на бъбреците. С тези проби се откриват скрити форми на бъбречни увреждания. Клирънсът представлява количеството плазма (изразено в милилитри), което се очиства напълно от дадено вещество при преминаването му през бъбреците за единица време (за 1 минута). Депурационните проби са изградени върху съотношението между отделеното вещество от бъбреците в урината за една минута (минутната диуреза = едночасовата порция урина се разделя на 60) и неговата плазмена концентрация. Клирънсът носи името на веществото чието очистване се проследява - урея, креатенин, инулин, тиосулфат, Na, K и др. В зависимост от това различаваме уреен клирънс, креатенинов клирънс, инулинов клирънс и т.н. Клирънсите могат да бъдат ендогенни (без обременяване) и екзогенни (с външно обременяване), в зависимост от изследваното вещество. В зависимост от начина на елиминиране на веществото от плазмата клирънсите биват гломерулни, тубулни и смесени. Подготовката включва: измерване на ръст и телесна маса на пациента (клирънсът е в зависимост от големината на тялото и затова получените стойности се преизчисляват към средната телесна повърхност); спират се диуретиците. В деня на изследването болният не закусва. Изследванията започват на празен пикочен мехур, по време на изследването болният уринира на определени интервали (обикновено на 1 час) и му се взима 2сс венозна кръв. По преценка на лекаря може да има обременяване на организма , в зависимост от изследвания клирънс. Медицинската сестра планира и организира провеждането на цялото изследване. Особено важно е точното спазване на времевите интервали за вземане на кръв и отделени порции урина; изпращането им (кръвта и урините) с придружителна бележка в клинична лаборатория, на която медицинската сестра записва трите имена на пациента, стая, легло, теглото и ръста. Получените резултати се нанасят в болничната документация. Уриниране: микционни смущения (промени в уринирането) – дизурия, полакиурия, олакиурия, ретенция; полакиурия – често уриниране, понякога през 5-10 мин. Тя може да бъде резултат на възпалителни заболявания на пикочните пътища, на неврологични заболявания, захарен или безвкусен диабет или да бъде физиологична – при приемане на повече течности; олакиурия – рядко уриниране; дизурия – чести и мъчителни позиви за уриниране, съпроводени с парене, болка и чувство за недовършено уриниране- може да е в резултат на възпалителни заболявания, камъни в пикочните пътища, тумори на пикочния мехур, заболявания на простатната жлеза; ретенция – отделената от бъбреците урина се задържа в пикочния мехур, невъзможност за изпразване на пикочния мехур – наблюдава се при аденом на простатата, камъни в пикочния мехур или уретрата, стриктура и възпаления на уретрата, вродени аномалии на пикочния мехур, неврологични увреждания и др.; промени в диурезата и качествата на урината – олигурия, полиурия, анурия (под 100 мл), хематурия, албуминурия; полиурия –увеличено количество на урината олигурия – намалено количество урина (под 500 ml 24-часова диуреза); анурия – пълното прекратяване на отделяне на урина или невъзможността на бъбреците да отделят урина (под 100 ml 24-часова диуреза). При анурия липсва урина в пикочния мехур. Ако анурията продължи по-дълго време тя е тревожен симптом, заплашващ от самоотравяне – уремия – крайно тежко състояние. Анурия, продължила повече от 1-2 дни е несъвместима с живота. Анурията може да бъде: секреторна – когато бъбреците не отделят урина (при значителна кръвозагуба, след тежки травми, изгаряния, перитонит и др), и механична – когато в пикочния мехур не се отделя урина поради пречка в оттичането й (при запушване на пикочните пътища от камък, тумор и др). хематурия – наличие на кръв в урината, или с цвят на мито месо. Наблюдава се при нефролитиdза, остър или хроничен гломерулонефрит, бъбречна туберкулоза, тумори и др. Хематурията бива: макроскопска – урината е видимо червена, когато в 1 l урина им повече от 1 ml кръв; микроскопска – когато урината видимо е бистра, но при микроскопско изследване съдържа повече от 10 еритроцита в микролитър.Енуреза:неволно напикаване.Инконтиненция(изпускане).Пиурия.Ishuria paradoxa(постоянно изпускане)Диуреза- това е отделената урина за 24 часа.С мензура мс измерва количеството а с уринометър относителното тегло.Относително тегло:дава представа за концентрацията на разтворените в-ва в урината разредителната способност на бъбреците.ОТ е съотношението м/у теглото на 1л урина към 1л дестилирана вода (това е мярка за разтворените в урината в-ва.) като единица мярка се взема специфичното тегло на дест.вода. Нормално спец.тегло се колебае от 1003-1035,уринометъра е разграфен от 1000-1060.При много течности е с ниско ОТ.Записва се като дроб като в числителя е диурезата а знаменателя е ОТ.Здравите бъбреци разреждат и концентрират от 1009-1035 а средно 1015-1030.При 1007-1014 е хопистенурия,1010 изостенурия(ОБН). Изтегляне 457.5 Kb. Сподели с приятели: