Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
70
тъканни улцерации, които са контролирани от главния мозък. Микробите са наши верни помощници.
Представата за имунната система като армия, която се бори със злите микроби е очевидно погрешна.
Ако туберкулозната бактерия липсва по време на лечението, белодробните възли остават. Има много пациенти, които имат множество белодробни
възли с различни размери, остатък от предишни състояния, произлизащи от смъртен страх; например, че
са обезпокоени за роднини, които са катастрофирали (или за домашен любимец). Такива белодробни възли често се откриват инцидентно по време на рутинен преглед – често години по-късно, когато пациентът вече не е болен. Ако по същото време са имали и налични туберкулозни бактерии, щяха да имат белодробни каверни и никой не би говорил за белодробен тумор.
Лечимите белодробни възли преди се диагностицираха като
белодробна туберкулоза. Сега все по-често се определят като белодробен рак. По този начин туберкулозата намалява (като болест), а ракът се увеличава. Странното е, че никой не забелязва този факт.
Когато пациентът получи диагноза „рак”, това често се преживява като опустошителен шок, който незабавно задейства друг паник-конфликт и новият конфликтен шок причинява нов рак, който стандартната медицина след това нарича „метастази”.
Ето защо, „метастазите” са преди всичко причинени от ятрогенни (от лекаря) диагнозни и прогнозни шокове.
„Вълшебната приказка за метастазите” е сбор от различни видове предположения и недоказани хипотези. Никой изследовател досега не е успял да открие и една ракова клетка в артериалната кръв на болен от рак пациент. Ако всичко е истина, то там е мястото, където би било нормално да се открие – плувайки в периферния кръвен поток на тялото. Пълна лудост и средновековен догматизъм е да се мисли, че
мигриращите ракови клетки, на тяхното никога ненаблюдавано криволичещо пътуване през кръвта, може да мутират в друг клетъчен тип. Като например, ракова клетка от дебелото черво (ендодерма и контролирана от мозъчния ствол), която формира карфиолоподобен тумор се представя, че внезапно се отправя към костите (мезодерма и контролирани от медулата на главния мозък), причинявайки тъканна загуба.
„Онтогенетичната система на рака и раковите еквивалентни болестни СБС програми” (Третият биологичен закон) сега вече
определено опровергава това; например клетка, която е контролирана от стария мозък и образува компактни тумори, не би могла ей-така изневиделица да напусне определеното си от мозъка място, да се свърже с главния мозък и да произведе клетъчно стопяване.
Сподели с приятели: