Как да достигнем недостигнатите? Четири стъпки описани в Откровението
Изтегляне 389.2 Kb. Pdf просмотр
|
| Дяволът иска да те убие Отворих очи Пред мен зееше огромна пропаст. Само след секунда, колата можеше да се търкаля като кибритена кутийка, надолу към бучащата река И тогава… Това, което ще ви разкажа първо, се случи преди няколко години. Телефонът звънеше упорито От Пловдив се обаждаше мой приятел. В гласът му имаше притеснение Дяволът иска да те убие Господ ми говори, за да се молим за теб и семейството ти…” Събрахме се около десет човека и излизахме много дни подред в планината, за да съберем дърва за зимата надве семейства от църквата, и с моето семейство – три. Този ден беше както другите дни, топъл и слънчев. Някой се шегуваше, смеехме се Край пътя, отстрани, където беше прорязана планината, бяха нападали камъни с остри зъбери. Тежко и горко ти, ако се спънеш и паднеш върху тях В това време другите мъже се изкачваха по тясната пътека и аз се оказах последен. Жените ни наблюдаваха как се катерим нагоре. Пътеката минаваше по края на скосения участък и после се губеше навътре в гората. Побързах, за да стигна другите и погледнах от високото към останалите долу, където те все още гледаха към нас. В този момент почвата под единия ми крак пропадна. Тялото ми се наклони, опитах се да се задържано безуспешно и от четири метра височина с главата надолу се насочих върху нападалите камъни. Несъзнателно съм протегнал ръце, после тялото ми като огромен чувал с картофи се стовари върху земята. Мъжете чуха тъпия шум отпадането и се върнаха обратно. Всички ме наобиколиха Как си Отговорих, че съм добре. Раздвижих единия крак, после другия. Истинско чудо Само тънка струя кръв потече от главата ми. Оказа сече един от тези каменни зъбери е разпорил няколко сантиметра от кожата на главата ми. Ударът е бил поет от ръцете ми и съм бил на косъм, главата мида бъде разцепена. По-късно осъзнах, че сигурно това беше опитът на дявола да ме убие. Ще ви разкажа и за още един опитна Сатана да ме убие. Това беше в началото, когато започнахме мисионерската работа в Родопите. Бяхме събрали екип от ентусиасти. С „Мос- квича обикаляхме различни села. Почти всеки ден бяхме някъде. Соня, младо момиче, ни беше готвачка. Един ден на вратата се позвъни. Отвън стоеше млад мъж. Молеше да го приемем да живее при нас в Дома. Разказа, че е от Девин и че има проблеми с алкохола. Когато се напия, започвам да крада Поради тази причина бях в затвора, където ни проповядваха Енчо и Таня. Когато ги видях тук в Девин, си казах, чете ще ми помогнат…” Взехме го при нас. После приехме и друг човек със същите проблеми. Итака, постепенно дома се напълни с проблемни хора, алкохолици и наркомани. Хора в района, които са били в затвора, чуха за новата църква и започнаха да идват на богослуженията ни. По-сериозните от тях започнахме да изпращаме в Библейското училище в Разлог, за да ги подготвим за мисионерска работа. Над десет души минаха обучение през Библейското училище. За да снабдяваме целия дом с храна пътувах често до Пловдив. В края на зимата през 1996 г. се прибирах късно вечерта с микробуса. Карах внимателно, защото можеше да има 31 заледени участъци. След Михалково, преди отклонението за Лясково, пътят се спущана- долу. Този участък е един от най-опасните, защото няма мантинела отстрана на язовира. Ако паднеш в него, вероятно щете водят за безследно изчезнал заедно с колата. Стената на язовира е висока повече от 140 метра. След остър завой излизам на опасния участък и с ужас виждам, че целият път е заледени отразява светлината на фаровете с феерична красота. Беше късно да използвам спирачки. Колата веднага поднесе и тръгна към пропастта, направо в язовира. В този момент дяволът ми прожектира ужасна картина. Видях себе си целия окървавена буса - ужасно смачкан. Успях да извикам „Неее! Вимето на Исус, нито аз, нито автобуса ще пострадат. Преди колата да излезе от платното, някаква невидима сила я отклони, но сега тя започна да се плъзга към отвесната скала отляво на платното. Отново невидима сила я върна в средата напътя. Итака до края на заледения участък. Започнах да благодаря на Бога за Неговата чудна милости защита. Беше около 9 часа вечерта. Прибрах се благополучно в Девин и позвъних на вратата. Излезе Соня, за дами отвори. Енчо, какво сее случило, кажи ми Попитах изненадан, защо ме пита по този начин. Тогава тя ми разказа следното Бях си легнала, когато чух ясно Стани и се моли за Енчо Казах Господи, аз всеки ден се моля за него Гласът отново повтори властно Стани и се моли Уплашена и разтреперана, скочих веднага и коленичих пред леглото. Започнах да се моля за благополучното ти прибиране в Девин Попитах я в колко часа стана това и тя ми отговори, че е било около 9. Тогава й разказах за премеждието мина заледения участък и заедно прославихме Бога за чудната Му закрила. Дяволът искаше да спре това, което започнахме в Родопите, като ме убие. Но ние знаем за великата защита, която Бог има за нас. Той изпраща ангелите Си, за да ни пазят в различните ситуации, за да може да извършим волята Му, да достигаме недостигнатите от Божието слово, ида разрушаваме делата на дявола. По-късно дяволът отново се опита да ме убие, но без успех. Връщах се от Анталия, Турция, където всяка година се провеждаха тържества за християнски светия. Организирва- хме и християнска група, за да евангелизираме в Турция и пътуващите с нас. Всяка сутрин, от 6 до 8 часа, имахме молитва за Турция, след това провеждахме семинар за последните времена и вечер, от 8-10 часа, провеждахме евангелизационни служби. Спомням си как преди години, когато бяхме заедно с брат Илия Миланов, 24 души приеха Исус засвой Спасител. Ведно от градчетата близо до Анталия открихме вярващи християни. Те ни казаха, че били към 30 души и се събирали заедно да четат от Инджила – Божието слово. Споделиха, че вярват в Исус, и че Той били техен Спасител. Това много ни докосна. Господи, ще спасиш ли Турция Ще изпратиш ли работници и на тази нива Знам, че Господ вече го прави. Затова молете се за много работници на това огромно поле. Дойде време да се връщаме в България. Стигнах с колата благополучно до Пловдив и след това продължих за Девин. Влязох в дефилето и след няколко километра излязох от гъстата мъгла, която се стелеше долу в равнината. Най-после бях в Родопите, далеч от неприятната мъгла и окъпан от изобилна слънчева светлина, която заливаше всичко наоколо. Обичам Родопите. Моля се и искам Божията светлина така да залее и тези места 32 на духовен мрак и тъмнина. Но затова са нужни много Божии работници, които да занесат тази светлина във всяко селище. Моля се Бог да изпрати работници на нивата Си. Наближавах Девин. Тук е различно от магистралата. Там само стискаш кормилото и натискаш педала. А тук непрекъснато сина щрек и въртиш кормилото, туна ляво, туна дясно. Имаш чувството, че това е безкрайно. Казах си, тук няма опасност да заспиш, както на широкия пътна магистралата, където заспах. Но, това се случи. На един ляв завой съм се унесъл за малко и съм задрямал, и това можеше да бъде фатално. Чух неприятен шум от стъргане по колата от храстите край пътя. Отворих очи Пред мен зееше огромната пропаст. Само след секунда, колата можеше да се търкаля като кибритена кутийка към бучащата долу река И тогава Реагирах светкавично. Ако бях закъснял само секунда, щях да полетя в метровата пропаст на дефилето. Двете десни гуми бяха извън асфалта, а завоят беше ляв. Как колата се изкачи на асфалта и застана напряко напътя, не разбрах, но за мен беше чудо. В следващата секунда трябваше да се ударя в скалите вляво, но реагирах веднага с обратен волани успях да спра колата. Отидох да огледам мястото на произшествието и тръпки ме побиха. Видях следите на двете десни гуми в наклонената частна насипа извън асфалта напътя. Видях и пропастта пред себе си. При такава височина трудно може да се оцелее. Осъзнах, че това е изцяло чудо от Господа. Вярвам, че ангелите върнаха колата на платното. Половин час преди инцидента, бях подбуден от Святия Дух да се моля с молитвата на Явис в 1 Летовници 4:9-10. И Явис призова Израелския Бог, като каза Дано действително ме благословиш и дано разшириш пределите ми, и ръката Ти да бъде смени да ме пазиш от зло, за да нямам скръб И Бог му даде това, което поиска.“ С тази молитва продължих доста време и повтарях отново и отново Ръката Ти да бъде смени да ме пазиш от зло И тогава Сатана се опита да ме убие, но Господ беше в тази ситуация и я превърна в чудо. Дяволът отново загуби, както е загубили цялата битка. Исус е Победителят. Нека цялата слава принадлежи на Господа. ДУХОВНА ПЕРСПЕКТИВА Изтегляне 389.2 Kb. Сподели с приятели:
|