Конспект по фонетика на съвременния български език
Характеристики на особеностите в книжовния правоговор
Изтегляне 121.14 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Изговорни стилове
| Характеристики на особеностите в книжовния правоговор:
1. Правилото за изговора на променливо Я при определени фонетични условия и място на ударението принадлежи в основни линии на североизточните говори: сняг – снежен, снегове. В югоизточните и западните говори променливото Я при всички случаи се изговаря като [ʼа] или като [е]: сняг, снягове, бряг, брягове ИЛИ снег, снегове, брег, брегове. В източните говори пък редуването на я с [е] се е разширило при всяко я. В тези говори всяко я, както и [а] след [ж,ч,ш] е станало променливо – заменя се с [е] пред мека сричка: поляна – полени, жаба – жеби, чаша – чеши. В западните говори има и друг преглас на гласна [а] под ударение и след [ж, ч, ш] или след гласна: грешех, лежех, мълчех, стоех. В източните тези форми са: грешах, лежах, мълчах, стоях. 2. В източнобългарските говори рязко се различават ударените от неударените гласни. В повечето източни говори редукцията е толкова силна, че широките неударени гласни [е, а, о] преминават в съответните тесни гласни [и, ъ, у]: време [врèми], село [сèлу].Освен в [и] неударената гласна [е] често се редуцира в [ʼъ]: верен [вèрʼън], знаел [знáйъл]. Тези диалектни особености не са приети в книжовния език. Характерна черта на фонетиката на западнобългарските говори е чистият и ясен гласеж на гласните, когато те не са под ударение. Неудареното [е] запазва редовно ясния си гласеж в западните говори: време, дреха. Наблюдава се редукция на неударени гласни [a] към [ъ] и отчасти на [o] към [у]. В източните говори се среща и количествена редукция. Проявява се в съкращаването и изчезването на някои гласни. Гласната [и] след друга гласна се съкращава в [й]: [идèй], [пáртий], [живèйш]. 3. Меките съгласни в източните говори имат по-широка употреба, отколкото в западните. Книжовният език ги е възприел в източните им форми: градя, градят, летя, летят, кося, косят. В източните говори всички съгласни пред предни гласни се смекчават редовно: [пʼèт]. В западните говори съгласните пред [е, и] са поначало твърди. По-силното смекчаване на съгласните пред [е, и], както и подчертаната мекост на [ч,ж,ш] са източнобългарски особености. В западните говори не се среща изговор [йе, йи], а само [е, и]: [езеро]. В източните говори се изговаря [йèзеро]. В книжовния език има предимство западният вариант. 4. От североизточните балкански говори е проникнал в книжовния език и изговорът на членуваните форми на имената от м.р. с –ъ-:[двóръ] и на глаголните окончания за 1л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег. вр. – [четъ, четът]. Това е т.нар условен правопис. Той е приет в книжовния език. Западнобългарски форми от типа на градо, брего или четá, четáт са грешни. 5. В книжовния език не е възприет изговорът на местоименните форми ме, те, се като [мъ, тъ, съ] и еровият изговор под ударение [ръкъ]. 6. Към най-характерните източнобългарски особености се отнася ударението. В източните говори е подвижно. Изговорни стилове. Стилът е избор на езикови средства, съобразени с целта на изказването и условията, в които протича речевото общуване. Говори се за три произносителни стила – висок, неутрален и разговорен. Важно значение за отделяне на изговорните стилове има начинът на произношение – дали той е пълен, отчетлив, или непълен, т.е. ленто и алегро изговор. Ленто изговорът е звуковият тип на книжовната правоговорна норма. Възприема се за образцов и стабилен. За алегро изговора са характерни деформации във фонетичния състав на думите: по-силна степен на редукция, изпадане и сливане на гласни, опростен изговор на групи съгласни и т.н. (мойта, коперация, чусво). По своите характеристики изговорните стилове са свързани и със съответните лексикални стилистични пластове – неутрална, тържествена, поетична, разговорна и снижена лексика, която се употребява според нормите на съответния функционален стил. Изтегляне 121.14 Kb. Сподели с приятели:
|