УРОК 270 Аз няма да виждам през плътското си зрение днес

2. Сърцата ни ще бъдат притихнали и благословени и ще предадат мир на всекиго. ²Христос е нашето зрение днес. ³И чрез Неговите очи ние даряваме изцеление на света благодарение на светия Син, когото Бог е сътворил цялостен; светия Син, когото Бог е сътворил единен.

1. Христос е Божият Син такъв, какъвто Бог го е сътворил. ²Той е Висшето Аз, което е общо за всички и ни обединява един друг, както и с Бога. ³Той е онази Мисъл, Която продължава да живее в Съзнанието, Което Я е сътворило. ⁴Той не е напускал Своя свят дом, нито е загубил невинността, която Му е присъща от Неговото сътворение. ⁵Той обитава вечно неизменен в Съзнанието на Бог.

2. Христос е връзката, която те поддържа в единение с Бога и гарантира, че разделението от Бог не е нищо повече от отчаяна илюзия, защото надеждата завинаги ще остане да живее в Него. ²Твоето съзнание е част от Неговото и Неговото от твоето. ³Той е онази част, в която се намира Божият отговор; където всички решения вече са взети и сънищата свършили. ⁴Той остава недосегаем от нищо, което възприемат телесните очи. ⁵Защото, въпреки че Отца е предоставил на Него средството за твоето спасение, Той си остава онази Висша Същност, която подобно на Отца, не познава греха.

3. Дом на Светия Дух и у дома си само в Бога, Христос остава в мир сред Небето на твоето свято съзнание. ²Това е единствената част от теб, която има истинска реалност. ³Останалото са сънища. ⁴Ала тези сънища ще бъдат предадени на Христос, за да избледнеят пред Неговата слава и да ти разкрият най-накрая твоето свещено Аз, Христос.

4. Светия Дух достига от Христос в теб до всички твои сънища и зове да дойдат при Него, за да бъдат преведени на езика на истината. ²Той ще ги размени срещу последния сън, който Бог е посочил като край на сънищата. ³Защото когато прошката обхване целия свят и мир се възцари за всеки Син на Бога, какво би могло да поддържа всичко в разделение, защото какво остава да се вижда, освен Христовото лице?

5. И колко дълго ще бъде съзерцавано това свещено лице, когатo то е само символ, че времето за учение вече е свършило и целта на Изкуплението най-накрая е постигната? ²И така, нека се стремим да открием Христовото лице и да не виждаме друго. ³Когато съзерцаваме Неговата благодат, ще узнаем, че нямаме нужда нито от знания, нито от сетива, нито от време, нито от каквото и да било, освен свещения Аз, Христос, Когото Бог е сътворил като Свой Син.

1. Всеки ден, всеки час, всеки миг аз избирам онова, което предпочитам да виждам, звуците, които искам да чувам, свидетелствата за онова, което желая да бъде истината за мен. ²Днес аз избирам да виждам онова, което Христос иска да виждам, да чувам Божия Глас и да търся свидетелства за онова, което е истинно в Божието творение. ³Пред Христовия поглед се срещат светът и Божието творение и когато се съберат, възприятията загубват предназначението си. ⁴Неговият любящ взор спасява света от смъртта, защото всичко, което погледне, може само да живее, спомняйки си Отца и Сина; Твореца и творението в единство.

2. Днес ние задгърбваме илюзиите. ²И ако доловим изкушение, което да ни зове да останем и да се задържим в някой сън, обръщаме се и се питаме дали ние, Божиите Синове, можем да се задоволим със сънища, когато бихме могли да изберем Небето вместо ада и любовта щастливо да дойде на мястото на всеки страх.

1. Може би днес вече сме готови за един ден на ненарушаван покой. ²Ако това още не е възможно, ние сме доволни и дори нещо повече от удовлетворени да узнаем как такъв ден може да се постигне. ³Ако се поддадем на тревога, нека се научим как да я прогоним и да си върнем мира. ⁴Трябва само да си кажем мислено с твърда убеденост: „Спокойствието на Божия мир ми принадлежи", и нищо не може да наруши онзи мир, който Бог Сам е дал на Своя Син.

2. Днес ни се дава специалното благословение на нашия Отец. ²Отдай този ден на Него и днес няма да изпитваш страх, защото това е ден, отдаден на Любовта.

1. Нека се вслушаме в Гласа от Бога, преподаващ един древен урок, истинен и днес, както винаги. ²Но тъкмо днешният ден е избраният момент, когато да се стремим да се вслушваме, да учим и разбираме. ³Присъедини се към мен, за да го чуем. ⁴Защото Гласът от Бога ни говори неща, които не можем да разберем сами, нито да усвоим поотделно. ⁵Това е и закрилата на всичко. ⁶И в него се открива лечебната сила на Гласа от Бога.

1. Какво представлява Божието Слово? ²"Моят Син е чист и свят като Самия Мен." ³И така Бог е станал Отец на Сина, Когото обича, защото така е сътворен. ⁴Това Слово Синът не е творил заедно с Него, защото чрез него е роден. ⁵Нека Го приемем като Отец и всичко ни се дава. ⁶Отхвърляйки, че сме създадени в Неговата Любов, ние отхвърляме собственото си Аз и оставаме несигурни кои сме, Кой е нашият Отец и с каква цел сме дошли на този свят. ⁷И все пак, достатъчно е само да признаем Този, Който ни е дал Своето Слово при сътворението ни, за да помним Него и своето Висше Аз.

2. Нека не насочваме обожанието си към идоли, нито да вяр­ваме в законите, които създава идолопоклонничеството, за да скрие свободата на Божия Син. ²Той не е обвързан от нищо, ос­вен от собствените си убеждения. ³И все пак, онова, което всъщност представлява, далеч надминава неговата вяра в робството или свободата. ⁴Той е свободен, защото е Син на своя Отец. ⁵И не може да бъде обвързан, освен ако Божията ис­тина е заблуда и Бог желае да измами Сам Себе Си.

1. Ако приема, че съм затворник в тялото, в един свят, в който всичко живее сякаш само за да умре, тогава моят Отец е затворник заедно с мен. ²Това е убеждението, което демонстрирам, когато настоявам да бъда подвластен на законите, на които се подчинява светът и неправдите и греховете, които виждам, са реални, без да могат да се избегнат. ³Ако съм обвързан по какъвто и да било начин, аз не познавам своя Отец, нито своето Аз. ⁴И съм загубил всяко чувство за реалност. ⁵Защото истината е свободна, а онова, което е обвързано, не е част от истината.

1. Краят на сънуването ми е обещан, защото Синът на Бога не е напуснат от Неговата Любов. ²Само в сънищата има време, когато той сякаш е затворник и разчита на бъдещето, за да се освободи, ако това изобщо стане. ³Но в действителност негови­те сънища не съществуват и на тяхно място е утвърдена исти­ната. ⁴А сега истината му принадлежи. ⁵Нима ще стоя в разби­тите окови, чакайки освобождение, когато Бог ми предлага свободата сега?

2. Аз ще приема Твоите обещания днес и ще им отдам вярата си. ²Моят Отец обича Сина, Когото е сътворил като Свой. ³Нима ще ми откажеш даровете, които Си ми отредил?
УРОК 280

Нима мога да наложа ограничения над Божия Син?

1. Когото Бог е сътворил без ограничения, той е свободен. ²Мога да му изградя затвор, но само в света на илюзиите, не и в реалността. ³Нито една Мисъл Божия не е напуснала Съзна- нието на своя Отец. ⁴Никоя Мисъл Божия не е ограничена по никакъв начин. ⁵Всяка Мисъл на Бога е завинаги чиста. ⁶Нима мога да наложа граници на Божия Син, за когото Отец желае да бъде неограничаван от нищо и подобен Нему по своята свобода и любов?

1. Светия Дух е посредник между илюзиите и истината. ²Тъй като Той трябва да прокара мост над бездната между реално­стта и сънищата, възприятията водят към познание чрез благодатта, дадена Му от Бога, за да я дари на всеки, който се обърне към Него, за да узнае истината. ³По моста, прокаран от Светия Дух, всички сънища се пренасят до истината, за да бъдат разпръснати от светлината на познанието. ⁴Там гледките и звуците са отстранени завинаги. ⁵И на мястото, където са били възприемани преди, прошката е направила възможно спокой­ното приключване на възприятията.

2. Целта, която си поставя Светия Дух, е да доведе сънищата до този край. ²Защото гледките и звуците трябва да бъдат преоб­разени от свидетели на страха в свидетели на любовта. ³И кога­то стане това, процесът на учение е постигнал единствената си цел. ⁴Защото процесът на обучение, насочван от Светия Дух към целта, която е приел, става средство да се надхвърли самия процес на научаване и на негово място да дойде Вечната Истина.

3. Ако знаеше колко много твоят Отец копнее да познаеш своята невинност, нямаше да оставиш Неговият Глас да моли напразно и да обръщаш гръб на начина, по който Той замества страшните представи и сънища, които си създал. ²Светия Дух разбира средствата, които си създал, за да се опиташ да постигнеш онова, което е завинаги непостижимо. ³И ако Му ги предадеш, Той ще използва тези средства, които си изнамерил за своето изгнание, за да върне съзнанието ти там, където то е наистина у дома си.

4. От сферата на познанието, където Той е поставен от Бога, Светия Дух те призовава да отправиш прошка към своите сънища и да си върнеш здравия смисъл и мира на съзнанието. ²Без прошка сънищата ще продължат да всяват ужас в теб. ³И споменът за Любовта на Отца няма да се завърне, за да ти покаже, че е дошъл краят на сънищата.

5. Приеми дара на твоя Отец. ²Той е зов от Любовта към Любовта, за да бъде Тя истинска. ³Светия Дух е дар от Отца, който връща Небесния мир на Неговия възлюбен Син. ⁴Нима няма да приемеш своето предназначение да се влееш в Божествената цялост, когато Бог иска от теб само да бъдеш цялостен?

2. Днес няма да наранявам себе си. ²Защото далеч съм надмогнал болката. ³Моят Отец ме е поставил на сигурно място на Небето и следи за мен. ⁴Няма да проявя агресия към Сина, когото Той обича, защото възлюбленото от Него е мое, за да бъде обичано.

1. Ако днес можех да разбера само това, целият свят би постигнал своето спасение. ²Това е изборът да не загубя разум и да се възприемам такъв, какъвто съм сътворен от Бога, моя Отец и Създател. ³Това е изборът да не се предавам на сънищата на смъртта, докато истината е вечно жива в радостта от любовта. ⁴И това е изборът да разпозная Аза, Когото Бог е сътворил като Свой възлюблен Син и Който остава моята единствена Идентичиост.

2. Сега сме единни, споделяйки своята обща Идентичност, в която Бог, нашият Отец е единственият ни Първоизвор и всичко сътворено е част от нас. ²И ние благославяме всичко, съединявайки се с любов с целия свят, който е станал единен с нас чрез нашата прошка.

1. Загубата не е загуба, когато се разбере правилно. ²Болката е невъзможна. ³Няма никаква причина, която да доведе до скръб. ⁴Всяко страдание от какъвто и да било характер не е нищо повече от сън. ⁵Това е истината, която първо трябва да се изрази, а след това да се повтори многократно; докато след това бъде приета поне частично като истина, с много резерви. ⁶След това дa бъде разглеждана все по-сериозно и накрая приета като истината. ⁷Мога да избера да променя всички мисли, които раняват. ⁸И ще отида отвъд тези думи днес и отвъд всякакви резерви и ще постигна пълното приемане на истината, в тях.

1. Днес се пробуждам с радост, очаквайки да ме споходят само щастливите изживявания, дадени ми от Бога. ²Аз отправям своя зов към тях и зная, че на поканата ми ще откликнат онези мисли, към които е отправена. ³В мига, в който приема своята святост, ще привличам само радостни събития. ⁴Защо да изпитвам болка, с каква цел ще ми бъдат дадени страдания, какво могат да ми дадат страданието и загубата, ако още днес ме напусне безумието и аз приема своята святост вместо всичко това?

2. Тишината на днешния ден ще ни даде надеждата, че сме намерили пътя и сме пътували далеч по него към напълно сигурна цел. ²Днес няма да се усъмним в целта, която Сам Бог ни е обещал. ³На Него възлагаме доверието си и на Нашето Висше Аз, Което е все още в единение с Него.

1. Къде ще отида, ако не на Небето? ²Какво може да замести щастието? ³Какъв дар бих предпочел пред мира в Бога? ⁴Каква скъпоценност мога да търся, да намеря и запазя, която да се сравни със собствената ми Идентичност? ⁵И нима ще предпочета да живея в страх, вместо в любов?

2. И затова, прости ми днес. ²А ще узнаеш, че си ми простил, ако можеш дa видиш своя брат в светлината на светостта. ³Той не може дa бъде по-малко свещен, отколкото съм аз и ти не можеш да бъдеш по-свят, отколкото той.

1. Докато миналото не престане да живее в моето съзнание, истинският свят задължително ще убягва от погледа ми. ²Защото аз наистина не гледам никъде; виждам само онова, което е несъществуващо. ³Как тогава мога да възприема света, който предлага прошката? ⁴Миналото е създадено, за да я скрива, защото този свят може да се съзре единствено в настоящето. ⁵Той не е минало. ⁶Какво може да бъде обект на прошка, освен миналото, а когато простиш за всичко минало, него вече го няма.

1. Ако не обръщам очи към неща, които не съществуват, моето настояще щастие е всичко, което виждам. ²Очите, които започват да се отварят, накрая виждат. ³И аз ще приема Христовото виждане още днес. ⁴Онова, което възприемам без Божието Изправление на зрението, което съм си създал, изглежда наистина страшно и болезнено. ⁵Но няма да позволя нито миг повече съзнанието ми да се заблуждава с убеждението, че сънят, който съм създал, е реален. ⁶Това е денят, в който търся настоящето си щастие и гледам само към него.