GA-93
РУДОЛФ ЩАЙНЕР
ЛЕГЕНДАТА ЗА ХРАМА
СВОБОДНОТО-МАСОНСТВО
И СРОДНИТЕ
ОКУЛТНИ ДВИЖЕНИЯ
част втора
20 лекции държани в Берлин
между 23. 5. 1904 и 2. 1. 1906 г.
НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД
превод от английски: ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
СТР.
1. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22 октомври 1905 г.......4
Отношението на окултизма към теософското движение. Същината на окултните общества е тяхната йерархическа структура; Същината на Теософското Общество е неговата демократична основа. Връзката на тези две ложи във факта, че Теософското Общество е с цел да бъде цен- тър за изразяване на окултни мисли. Задачата на истинския окултизъм е вътрешно обучение; вътре в теософското движение целта е да се популяризира окултното знание. Задачата на Теософското Общество е да се грижи за окултните учения и окултния живот посредством разбиране. Остър контраст между окултното течение и организацията вътре в Тео- софското Общество.
2. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г....16
Свободното-масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/ /Съдържание - виж лекция 18 по-долу/
3. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. .....26
Свободното-масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. Фи- зическото отделяне на двуполовите в мъжки и женски през Лемурийско време. Един вид преповторение от това на духовно равни ще през След- атлантски времена: разделяне на знанието в мъдрост, клоняща към мъжкото и мъдрост, показваща сходство с женското. Каин и Авел като представители на това древно мистерийно учение и на Легендата за Храма на Свободното-Масонство като символичен израз на това. Тълкуването на Свободното-Масонство на бъдещите възпроизводителни сили, съсредоточени в Думата. Едностранни усилия в Свободното-Масонство и йезуи- тизма. Победата на древната мъдрост чрез новата мъдрост на теософия- та, която има своя произход в по-възвишената асексуалност.
4. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г.
/вечерна лекция/……......................................................................37
Отношението между окултното знание и ежедневния живот. Включ- ването на окултната информация в живота на нашата непосредствено заобикаляща ни среда. Астралното тяло на човека. Важността на възкли- цанието. "Междинна" астрална субстанция. Преобразуване на астралната субстанция чрез чувства, понятия и решения на волята. Астрални мисловни форми. Индивидуални астрални тела и астралната субстанция на цели народи. Славянските и американските народи, започващи да се вдъхновяват от мисълта за тяхната националност. Духовността на националното вдъхновение на Изток /славяните/, психическо вдъхновение на Запад /американците/. Техните сходства - на Изток с монголския еле- мент, на Запад с негърския елемент.
5. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г……..............49
Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. Криворазбирания и грешки на Свободното-масонство. Измамата на Тексил. Произход на името "Свободното-Масонство". Трите сфери или стълбовете на културата: Мъдрост, Красота и Сила. Разглеждане на 12-тото столетие и Легендата за Стария Граал според масонско тълку- вание. Контраст между мъжко-масонския и женско-свещеническия при- нцип; овладяване на неодушевената природа и приемане на дадени от Бога живителни енергии. Знакът на Кръста. Светия Граал като символ на овладяване силите на живота, което ще бъде постигнато в бъдеще: Царствено Изкуство в нова форма.
6. Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството……...................75
7. Бележки………………………………………………....................76
8. Относно копията на лекциите……………....................................142
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
ОТНОШЕНИЕТО НА ОКУЛТИЗМА КЪМ ТЕОСОФСКОТО ДВИЖЕ- НИЕ
/Държана при завършването на Общото събрание на Немската Сек- ция на Теософското Общество/
Берлин, 22 октомври 1905 г.
Мога ли още веднъж да оповестя /*1/, че аз възнамерявам да държа сказка утре сутринта на някои съвременни окултни въпроси, свързани със Свободното-Масонство. И това ще стане, следвайки една древна окулт- на практика, отделно за мъжете и отделно за жените. Лекцията за мъжете ще бъде в 10 часа, за жените в 11,30 часа. Може би вие ще попитате защо се продължава този обичай, тъй като - само чрез теософския възглед за нещата - той ще бъде отменен. Това ще стане ясно в съдържанието на лекцията. Аз също бих искал да кажа, че клонът Безант /*2/ ще има своето редовно събрание утре вечер в 8 часа.
А сега бих искал да говоря за отношението на окултизма към теософското движение и за някои други свързани въпроси. По тази тема често се разисква дали теософското движение и Теософското Общество специал- но, би трябвало да бъде окултно движение или дали трябва да бъде държано отделено от всякакъв окултизъм.
Теософското движение като такова, доколкото то е изразено в Теософс- кото Общество не може да бъде едно окултно движение. Едно окултно движение се основава на различни предпоставки от онези, които могат да намерят израз в Теософското Общество. През всички периоди е имало окултни общества. Над всичко едно нещо е било необходимо за тях; именно, поради целият начин на техните усилия, те да имат някакъв вид йерархия в своите организации. Това означава, че членовете на такова едно общество, на такова едно братство, са се разделяли на степени. Всяка степен, от първата до 90-тата е имала своя съвсем специфична за- дача. Всяка степен е имало твърде специфични задачи. Никой не е могъл да бъде издигнат до една по-висша степен, докато не е изпълнил задачите на по-нисшата.
Само бегло мога да кажа защо това е било така. Ние ще трябва само общо да говорим за задачите на такива окултни братства. Уважаваните приятели, които често са ме чували да говоря за такива неща, ще ме раз- берат по-добре днес. Окултните братства са направляващите братства на човечеството. Те имат задачата да подготвят нещата за бъдещето. Вси- чко, което ще се случва в бъдещето е необходимо да бъде подготвено се- га, намира своя израз сега като идея, като план и след това ще бъде реализирано в бъдеще. Дори когато разглеждате развитието на човешката раса на физическото поле, бихте могли да откриете нещата, които по-
късно намират своето изпълнение, да са много по-рано само като заро- диши, като идеи, да се разцъфтяват и да намират израз в умовете и душите на водещите личности и индивидуалности. За пример да вземем парната машина: Ако проследите въпроса назад, ще откриете как парната машина разви себе си от най-простите факти; как тенджерата, пълна с вряща вода, вече съдържаше идеята за парната машина, която след това се разви от най-простата форма до много сложен механизъм.
Тези неща обаче са дребни сравнения с великите структури на човечест- вото, пред които заставаме. Най-важните въпроси се основават върху много по-велики и много по-значителни перспективи. Те предполагат, че онова, което ще се развие в далечно бъдеще вече по специален начин се подготвя днес. Как такова нещо може са де случи по този начин? Като бъде във възможността още днес да се въведат енергии в света, кои то ще въздействуват в бъдеще. Всичко, което ще стане тук на физическото поле в бъдещето, се подготвя върху астралното и Деваканното поле, много преди да се появи физическото. Така че енергиите, носещи всъщ- ност събития за далечното бъдеще, могат да бъдат идентифицирани сега във висшите полета и светове. Обаче човекът не може задоволително да влияе на бъдещето, ако не подготви въздействието в светлината на едно знание за влияещите енергии. Човекът е едно самосъзнаващо се същество и трябва да поеми своята съдба в собствените си ръце. Ето защо винаги е имало напреднали Братя на нашата човешка раса, които могат да виждат не само на физическото поле, а също и на по-висшите полета.
Нека да се постараем да си направим понятие за това какво означава да имаш предварително виждане на по-висшите полета. Да предположим, че имате вода в едно блато. Вие предвиждате, че блатото ще замръзне, ако спадне температурата, така че ще бъде възможно пързалянето с кън- ки. По същия начин ние предвиждаме съотношенията на т.нар. в света, в който ние се развиваме. Ако следователно човек проследява събития та на астралното поле, тогава той може да види фактически какво ще бъде през по-късен период с помощта на астралните случки, като че ли те самите се сгъстяват. И така човек може да наблюдава онези астрални съ- бития, които по-късно изкачат, втвърдяват се върху физическото поле. Физическите събития не са нищо друго освен такива втвърдени случки, които вече са станали в по-висшите светове.
Един пример. Пред цялата античност е имало мистерии. Тяхната задача е била да приемат индивидуални мъже и да ги посвещават в тайните на съществуването - или както Йоан в Апокалипсиса казва - да им се покаже какво "наскоро", ще рече в бъдеще, ще стане. В помещенията на такива храмове, ученици, които е трябвало да бъдат приети в първата степен са били инструктирани. Имало е и по-нататъшни инструкции за
всяка последователна по-висша степен на развитие в учениците. Това е означавало, че те не само трябва да приемат обикновената буржоазна етика; буржоазната етика беше предварително изискване, онова, което тогава се включвало е било да се следва в най-голяма строгост извършването на дълга. Тъй като когато ученикът прогресивно е напредвал до по-висши идеали, преминавайки отвъд страстите и инстинктите на обикновения живот към желания над човешките дребнавости, така да прочисти неговите симпатии и антипатии, щото великите световни работи на човешката раса да станат негови собствени - и когато достигнал отвъд себе си в своите чувства и възприятия, тогава той е бил по пътя на завършване онова, което може да се нарече прочистване на астралното тяло. След това му е било позволено да работи върху по-гъстите тела. Позволявало му се е да работи върху своето етерно тяло и повече не е бил ограничаван до преоформяне на меката, гъвкава и угодлива астрална субстанция на неговата душа и духовните му тела, а вече да работи върху своето етерно тяло. Тогава той ставаше това, което се наричаше Чела. Такъв един Чела е онзи, който приема не само по-висши задълже- ния, които е поел не само достатъчно прочистване, за да направи задълженията на човечеството негови собствени, но е така напреднал, че е надживял по-нисшите и по-висшите работи на индивидуалните народи и дори на индивидуалните вярвания. Неговият поглед вече е отправен към живота на цялото човечество. И чрез неговото вече напълно структирано етерно тяло, той става участ никакъв великите дела за изграждане на земята. За да се направи всичко това следното трябвало да се случи.
Този Чела трябва да демобилизира всички сили, които възпрепятствуват неговата работа върху етерното тяло. Ако имате пред себе си едно човешко същество, то наистина има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Чела е изфинил своето астрално тяло и му се позволява да работи върху етерното си тяло. Какво става, когато астралното тяло е прочистено? Какво тогава прониква в етерното тяло? - онова, което е организирано в астралното. Нещата, които живеят в астралното тяло се отпечатват върху етерното тяло. Колкото повече вие работите върху астралното си тяло, толкова повече можете да поправите неговите дефе- кти; астралната субстанция е тъничка и мека, винаги можете отново да я докарате в равновесие. Обаче едно лице ако е започнало да развива своето етерно тяло като Чела, то тогава тези качества отпечатват себе си върху етерното тяло и това е много по-дълготрайно. Човекът, който прави своите земни дефекти трайни, ще стане чрез това опасен като член на човечеството. От тук и подчертаването на необходимостта от прочиства- не. Върху етерното тяло се отпечатват силите, които работят върху него. Да си го представим отделено от физическото тяло, тогава то би имало
много по-различна еластичност. Ако то е закотвено във физическото тя- ло, то това е поради формата; но докато остава в него, първоначално етерното тяло и твърде слабо да отпечата в себе си онова, което като астралност е преминало през прочистване.
Ето защо през древни времена следното е трябвало да бъде вършено. Чо- век е трябвало да се освободи от онези сили, които пречат на еластичността на етерното тяло. Това се е получавало като цялото физическо тяло е било поставяно в летаргично състояние. Човешкото същество е ля- гало, а етерното тяло е било извличано от физическото. И докато физическото тяло е лежало като мъртво, астралното тяло се е оформяло от своите автономни сили. Това е погребението, като тялото се е държало в летаргично състояние за три и половина дни. И тогава човекът е могъл да работи върху етерното си тяло. И след това като той е оформял своето етерно тяло в унисон със своето астрално тяло, той се е завръщал във физическото си тяло. По този начин той е събуждал един вътрешен живот у себе си; той е ставал един от възкръсналите и му е било давано ново име.
Това беше извършено върху астралното поле. Всичко, което описах, ставаше на астралното поле; физическото тяло нямаше нищо общо с него. Това събитие се повтаряше във всички древни мистерии. Всеки посветен го знаеше. Сега да си го представим втвърдено; свалено долу във физическото поле, така че нещо и физическо е станало чрез това събитие, което преди е ставало само астрално; аналогично на това, например, да имате парче лед, където преди сте имали вода. Много такива астрални събития трябва да се съчетаят, трябва да се обединят, за да може евентуално да стане възможно физическо сгъстяване. Чрез тези средства Мис- терията на Голгота бе станала исторически възможна, можеше да бъде свалена долу на физическото поле, чрез това че чрез появяването на Христос, случиха се неща на физическото поле, които преди са се случва ли многократно на астралното поле. Чрез този пример ние се научаваме да схващаме как фактически бъдещето се подготвя в окултните брат- ства.
Сега ако попитаме себе си: Какво всъщност става тук? - тогава бихме отговорили: Човек положително може да разбере твърде много с мисъл, с идеи. Ала идеите нямат действително съществуване. Една идея не е нищо повече освен онова, което е било свалено долу от висши области на физическото поле. Онова, което човек мисли са нещо е обаче най-неефективната му страна, тъй като то изпъква само на физическото поле. Друго е, когато една идея застане лице с лице с нещо, което също произхожда от висши сфери. Да вземем например учението на Питагор за музиката на сферите /*3/, както той го е предал на своите ученици. Фило-
софите се опитват да направят окултната музика на Питагор в едно твърде просто понятие. Разумът лесно да може да го схване. Но онова, което беше важно за Питагор бе, че ученикът се приближаваше до тази тема само когато неговата душа, неговото настроение е било подготвено за нея. Така не е възможно да се обясни по-дълбокото значение на Рафае- ловата Сикстинска Мадона на някой, който няма никакво чувство за картини, които произхождат от астрала. Човек трябва да издигне сърцето и душата си до такава картина. Онова, което прави човек студен, като идея, се проявява в картината като изпълнено артистично с живот, като божествено всемирно мислене, като нещо, в което са протекли божествени сили при създаване на света - и така една проста линия става свята! Мисъл, която се обвива около един божествен елемент застава лице с лице пред божественото влияние. Така онова, което е важно при този вид обучение е - да се подготви човек стъпка по стъпка да е в състояние да се приближи до великите световни мисли, когато ги възприема. То- гава той постепенно ще се съедини с онова, влияещо, ала иначе окултна сила, която прониква в тези велики световни мисли и която вече подготвя на астралното поле, бъдещето на физическото поле. Ако водещият брат на човечеството може би има ученици, които следват такива, изпълнени с дух идеи, то те ще бъдат сила, която също ще му помага в работата във външния свят; ще възникнат велики центрове на духовна деятелност. Следователно виждате, че онова, което съм нарекъл окултизъм е много тясно свързано с напредъка на човечеството. И в наше време ние имаме една крайно важна задача. Нека само да кажем, с няколко думи, как сме дошли до тази наша задача.
Ние сме вътре във великата Коренна Раса на човечеството, която е населила земята, от както земята, на коя то ние сега живеем, се е издигнала от потопите на океана. От както Атлантската Раса започна бавно да изчезва, великата Арийска Раса доминираше на земята. Ако ние разгледаме себе си, ние тук в Европа сме Петата Подраса на великата Арийска Коренна Раса. Първата Подраса живя в далечното минало в Древна Ин- дия. И съвременните индийци са потомци на тази първа Подраса, чиито духовен живот съществува в древните Индийски Веди /*4/. Ведите наистина са само ехо от древната култура на Ришите. По онова време, естествено, не е имало още писане - имало е само традиция. След това идва 2-та, 3-тата и 4-тата Подраси. Четвъртата Подраса възприе Християнст- вото. След това от половината на Средните Векове насам ние виждаме, че се оформя 5-тата Подраса, към която ние и съседните народи прина- длежим.
Древните индийци от 1-та Подраса са живели в условия, различни от нашите и в основата си са били различно организирани. Дори съвремен-
ните потомци, днешните индийци, по същина са различно организирани от нашите европейски раси. Този, който, като окултист, изследва разликата открива, че в древния индийски народ етерното тяло е било много по-малко привързано към физическото тяло, и че много по-лесно е било да му бъде въздействувано от астралното тяло. Резултатът от това е, че индийската раса може лесно да прехвърли нещо от астралното към етерното тяло, може лесно да работи върху етерното тяло. Това означава, че индиецът може много по-лесно да достигне да някои по-висши възприятия чрез окултно обучение. Колкото е по-лесно за етерното тяло да бъде повлияно чрез астралното тяло, толкова е по-лесно да се работи в етерното с картини без абстрактни понятия. И по-лесно ще бъде за ня- кой, който упражнява йога, в астрала да дойде във връзка с по-висши области чрез картинни понятия. Те се вработват в етерното тяло, което все още е много пластично. Тогава няма нужда да се работи с твърди, остри понятия, тъй като може да се работи върху душата на един индиец с много преки картинни образи; и чрез това той ще може да достигне една много висока степен на развитие.
Човешката раса е претърпяла промяна чрез различните Подраси. Нашето етерно тяло днес е много по-силно под влиянието на физическото тяло, отколкото е бил случаят с древните индийци. Ето защо ние трябва да работим много по-усилено и много по-вътрешно, за да можем да влияем върху етерното ни тяло. Ние не можем да схващаме полупрозрачни по- нятия. Ние трябва да поставим всичко под силно съсредоточение, трябва да работим върху нашето вътрешно същество, като силно съсредоточим нашата душа в чисто свръхсетивното, а не само посредством въображаеми понятия. Такова понятие, което довежда до силно съсредоточаване на нашето вътрешно същество, може тогава да повлияе върху етерното тяло, привързано много по-силно към физическото тяло. За да може астралното тяло да е в състояние да работи върху етерното тяло, в ранни времена то е трябвало да бъде извличано от етерното /физическото?/ тя- ло. Сега обаче етерното тяло може да бъде повлияно от астралното тяло дори вътре във физическото тяло. Ако бихме направили същия експери- мент, който е бил обичаен за древните мистерии и да предизвикаме състояние на летаргия, тогава бихме били в положение да влияем на етерното тяло. Ала когато земното съзнание, подвижността на мисълта се върне, онова, което астралното тяло е отпечатало върху етерното тяло, би било веднага изтрито отново. Ние трябва да влияем върху етерното ни тяло много силно, ако искаме то да задържи онова, което сме отпечатали върху него. Окултната задача е станала по-различна днес и е много по-вътрешна.
Така вие виждате също какви големи разлики възникват в течение на времето в следващите окултни школи. Йогичната система на индийците е нещо различно от инструкциите на Розенкройцерите. Учението на Ро- зенкройцерите взема предвид онова, което току-що ще обясних. Но още нещо изкача. За да може такава стъпка напред да стане изобщо, размишляващата сила трябва да бъде повлияна. Разумът трябва да направи много повече усилия, отколкото досега и тогава би могъл да развие своя процес от прехвърляне към разбиране свръхсетивното. В последни времена следователно много повече неща се изучават чрез понятия; много по-голяма важност е приписана на развитието на разума и на способността за абстрактно образуване на понятие.
Сравнете преосъществяването в културата между древноиндийската епоха и нашата собствена. В Древна Индия вие имате висока интуиция и твърде малко външно изразяване на цивилизация; Понастоящем, в наше време е точно обратно. Последствието е, че дори положението на окултизма е станало съвсем различно; последствието е, че много от онова, което преди е било държано в тайна, днес е общодостъпно знание. Мно- го такива понятия и възприятия преди са били пазени вътре в окултните братства и хората се приближава ли да тях само ако са били трансформирани целите им сърца. Това вече не е във възможностите на окулти- ста. Много от онова, което преди е било пазено за по-късните степени на инструкции, сега трябва да признаем, че е било разкрито в културата на външния свят. Посветеният в Мистериите трябва да има предвид това. И толкова много от истините, които са били преподавани в окултните школи; са били по необходимост постепенно разпръснати на физическото поле.
Дори това, което се преподава днес в първоначалните училища, би ни отклонило от духовното, ако окултния фон не навлизаше от друга стра- на. В по-ранни времена ученикът знаеше, че зад онова, което той получава в училище и в академичния свят като правила, имаше нещо по-висше и че самият ученик може би един ден би достигнал това по-висше знание. Ученикът е знаел, че той е една клетка в един духовен органи- зъм. Днес, в демократичния свят, човек получава много понятия, които не довеждат до такова проникновение. Следователно към структурата на външното демократично знание трябва да се прибави, така да се каже, върха на пирамидата. Елементарното познание на силите, скрити в све- та, вече са били открити; липсва върхът все още, който би довел до едно духовно виждане за света. За да достави това, трябваше да се основе едно движение, обхващащо целия свят. Теософското движение беше планирано като такова. Ето защо в някои братства беше решено, тъй като популяризирането на досега скритото знание все повече се разпроствя-
ше, за да се доведе знанието за външния свят в хармония с всеобхващащото окултно знание на братствата.
Ние тук сме стигнали до точката, където можем да видим връзката на теософското движение и Теософското Общество с окултизма. Теософ- ското движение не е окултно движение, не е окултно братство, тъй като то е формирано на демократична основа, поради което всеки член е толкова достоен, както следващият. Все пак друг въпрос е, ако човек иска да разбере задачата на Теософското Общество. Задачата на Теософското Общество е върху физическото поле. Ако човек желае да я схване на- пълно, трябва да е в състояние да вижда във висшите светове. Но точката не е, че теософът вече е в състояние да вижда във висшите светове, а че вътре в движението, окултните сили наистина се развиват, така че Теософското Общество може да бъде място, от което окултизмът може да протече и да бъде разискван. Друг е въпросът дали едно общество е окултно братство, или то казва на себе си: Ние наистина не сме окултно братство, а в нашето общество окултизмът се разисква.
Днес, когато по основа цялото човечество с ожидание гледа към по-висшите светове, без да намери своя път натам, друго въвеждане на окултно познание трябва да бъде популяризирано във форма, подходяща за мен. И окултизмът вътре в Теософското Общество има тази задача. Духовни движения винаги са имали плодоносно влияние върху развитието на културата дори на физическото поле. Неговият външен израз не е нищо друго освен реализиране на земята на онова, което духовно е било под- готвено. Каква разлика има, ако ние разгледаме например работите на Микеланжело и Леонардо да Винчи. В тези творби вие имате нещо ду- ховно, закачено на стената в цветове и форми. Картината е проникната от онова, което първо е живяло в душата на художника като нещо духо- вно. Духовното е предшествувало нейното по-сетнешно изразяване като проявление в материалния свят.
И материалистичната външна култура е само копие; има склонност във вътрешните убеждения на човечеството. Чисто материалистичната градска култура се е разпространила по цивилизованите страни от 1850 г. Ние можем да видим великите неща, които тя е постигнала на физиче- ското поле, ала също така виждаме и онова, което не е могла да пости- гне. В областта на художеството например никакъв истински нов стил не е бил развит, с едно изключение. И това е стилът на най-новите су- пермаркети. Това е нещо, което, в отношение към нашата външна циви- лизация, е вътрешно истинно. Всичко друго, което е било наследено от миналото, няма никакво отношение към настоящето. Само ако ние формираме едно общество, чиито членове са обхванати от духовна сила, такава като тази, която живееше в Християнството и която все още живее,
като ожидание в най-добрите християнски души, и може отново да бъде спечелена, само тогава отново ще имаме духовна култура. И такава култура отново би дала хора на изкуството във всички сфери на живота. Ако само теософията заживее в душите на хората и би протичала от тези души отново като стил, като изкуство, то би било видимо и чувано там. Ако това може да бъде постигнато в живота на такова едно общество днес, светът отново би могъл да бъде външен израз на духовното.
В този смисъл Теософското Общество би могло да подпомогне оформянето на културата на далечното бъдеще. Ако ние сме заедно, трябва да ни е ясно, че ние сме клетки и че трябва да се съчетаем, за да създадем една бъдеща култура. В нашите души ще се подготвят онези сили, които така ще преобразят бъдещия свят, че той ще бъде физическо копие на нашето настоящо състояние на ума и на възгледите ни за живота. Вси- чко, което сега се разкрива и проявява, някога е било окултно. Така както електричеството е една разкрита сила днес, така някога то е било една окултна сила. И онова, което все още е окултно днес, е предназначено да стане мотивираща сила за бъдещето. Точно както нашето човешко тяло е било подготвено предварително преди милиони години от сили, които са около нас, така едно по-висше тяло подготвя себе си в нас днес, една тяло за бъдещето; обаче това тяло за бъдещето ще стане наше в много далечно време.
Нека накратко да проследим пътя на нашата еволюция. Какво имаше в нея? Едно мъгляво сънноподобно човешко съзнание, отразяващо един свят, твърде различен от нашия собствен; хората имаха едно сънуващо осъзнаване. И дори когато се разви тяхното общуващо съществуване, те нямаха парламент за обмяна на мнение; те нямаха нищо от този вид. Всичко само се отразяваше в съзнанието, което тогава се развиваше у човека. Що се отнася до осъвремените телесни органи, как те произлязо- ха? Като тези сили работеха върху човека. Така както животните в тъмните пещери на Кентъки загубиха своята способност да виждат /*5/, за- щото не я използуваха, също така онова, което ние притежаваме като очи и уши бе организирано от външни сили. Те бяха формирани от силите на звука и светлината и се развиха от нашия организъм. Нашият духовен организъм на бъдещето ще бъде еволюиран от това, което живее в нас днес. Онези неща, които стоят пред нас като израз на нашата духовна култура, църкви и пр., творенията на културата, които ни носят красота и истина, всички тези неща ще отпечатат себе си в по-висшите устройства на нашето същество. И когато един ден те ще разгърнат себе си към един саморазвиващ се живот, то тогава онова, което живее във външната култура като красота и истина ще възникне в нашето вътрешно същество. Онова, което очите и ушите ни приемат сега, това ще бъ-
дат камъните за изграждане и организиране на едно по-висше бъдеще. Ако ние размишляваме върху света от тази гледна точка, то тогава човешкото вътрешно същество възприе ма много по-различно значение.
Тук заставаме пред един факт, който може да обясни по един прост начин онова, което се нарича йога, или вътрешно обучение. От думите, които съм изрекъл, вие ще сте в състояние да разберете, че силите, които са създали света, които работят и създават в света, преди това са взети от нашето вътрешно същество. Онова, което е в мене днес, някога е било вън от мен: това е основната мисъл в окултното обучение. Преди да е съществувало нашето физическо тяло, съществувало е нашето етерно тяло. И отново, нашето етерно тяло и структура, е била формирана от нашето астрално тяло. И това е началната точка на йогичното обучение. Всеки, който се занимава с йогично обучение влиза в своето етерно тяло и знае, че ще намери в него сили, които някога са го създали, преди милиони години. Физическото тяло бавно е развило себе си от основата на етерното тяло.
Аз само много на едро мога да опиша как става слизането в етерното тяло. В етерното тяло съществуват някои потоци, които са предшественици на телесните физически органи. Нервната система, самите нерви, симпатичната нервна система, която се разширява в гърба, ганглиите на симпатичната нервна система, това са части, които са били само етерно развити в първичните времена. Това е един процес, който е станал в далеч но минало. След това, след като човекът е прогресирал все повече и повече, дошло време когато, вътре в неговото тяло - което вече е съдържало у себе си потенциалността да развие нервната система - се е развила структурата, която била на човека способността да развие своята вътрешна телесна топлина, която го подготвила за топла кръв, Това също така е една по-късна структура от етерното тяло, което тогава е било вече под силното влияние на силите на астралното тяло. И от онова, което по-късно ние откриваме да е основната структура на мозъка, се е формирал самият гръбначен стълб, отново от етерното тяло, като пък другият полюс на етерното тяло, от една страна, се разви към мозъка, а, от друга страна, към вътрешна топла кръв. Това се случи в миналото. Не само природни сили са онези, които са работили върху развитието на човека, а също и по-висши духовни същества.
Когато йогът слезе стъпка по стъпка в своето етерно тяло, той прониква в изминалите времена, в които негов духовна първообразна форма е било под влиянието на тези сили и същества, времена, когато онова, което живее у нас днес, е било произведено. Когато едно лице по този начин слезе в живота, той може тогава да достигне тази точка отново при неговото слизане. Той слиза от главата надолу във нисшите части на тялото,
които бяха формирани в най-древни времена, а след това отново се връща в главата. Това е едно описание, макар само скицирано, по пътя на окултното възприятие. Повече може да бъде дадено в окултните школи. Ученикът на мистерийната мъдрост по този начин развиваше способността си да гледа назад в изминали епохи; така идва времето, когато той е в състояние да тръгне по своя окултен път. Той достига до това посредством специално упражнение, чрез което надделява своето собствено ли- чно себе и чрез това престава да бъде едно малко оковано его. Само тогава той може да постигне своето изкачване във вселената. И още веднъж той слиза в океана на миналото, взимайки със себе световните сили. А след това, като поеме по изкачващата се крива, той може бавно отново да мине точка по точка пътя, по който така е пропътувал. Бавно, постепенно лицето се научава да продължава по-нататък надолу в океана на своите формиращи сили и най-после стига до една точка, близо до своя произход. Така трябва да е било за лицето, в което най-напред едно око се е развило, с което да отправи своя поглед към вселената. След това за ученика разцъфтява втичането в едно на неговото его с великото всеми- рно его. И тогава той трябва да се научи да каже на малкото его: Аз не съм ти.
Важен момент е, когато той осъзнае какво означава: Аз не съм ти. Това е моментът, когато едно лице започва да разбира, че в природата има по-висши сили, отколкото мисълта, че има нещо извън него, което не може да бъде изразено в съвременна мисъл, но което довежда до това, че двама души, двамата способни да говорят върху едно и също нещо, могат при този случай единият от тях да бъде ясен, а другият да бъде неясен, докато говорът на единият вибрира с топлата светлина, която ще създаде бъдещето.
Когато ученикът достигне до тук, той вече може да учи по друг начин, отколкото това е било възможно за него дотогава. Чрез това той притежава едно духовно същество: той се среща с тази индивидуалност с която някога е бил много близък. Това е великата и многозначителна ми- стерия, когато отделни степени на нашето съществуване се преповтарят. Ние се издигаме от Манас до по-висши сили; някога ние сме слезли от духовни светове и по онова време това също същество е внедрило нещо у нас, когато ние сега отново срещаме на равнище, съответствуващо на момента в миналото, в който то е било с нас. Това е учителят, т.нар. гу- ру. Много отдавна ние сме го срещали за първи път. Сега го срещаме от- ново, когато можем да схванем съзнателно какво той е внедрил у нас през онова време и това е било тогава получено от нас несъзнателно. И ако ние слезем още по-нататък, ние се срещаме с духовете, които са участвували в нашето създава не преди ери. Ние се срещаме с 12-те Ду-
ха: Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Формата, Духовете на Движението, Духовете на Личността или на Егоизма, Духо- вете на Топлината или Огъня, Духовете на Свечеряването и т.н. Всичко това се предлага на нашето духовно усещане чрез това слизане във все- лената, чрез това пътуване. И само това ни дава възможност да гледаме в бъдещето, прави възможно да предусещаме какво "наскоро"- както ка- зва писателя на Апокалипсиса - ще се случи.
Това е задачата на окултизма. И тя трябва да се изпълни, защото това изпълнение е необходимо. Има множество движения, които са идеалисти- чни, които са етични. Ала движението, наречено теософия се различава от другите в това, че окултизмът съзнателно се изразява в това движе- ние.
С това връзката между окултизъм и теософия става ясна. Теософското Общество никога не може да иска да бъде окултно братство. Онова, което трябва да му даде сила да изпълни своята задача, което трябва да му даде живот, може да бъде само нещата, които произтичат от окултизма. Следователно Теософското Общество ще продължи, ако култивирането на окултното учение и окултния живот бъде разбрано. Това все още не е едно изискване, че самите членове би трябвало да бъдат окултисти. Ала ако Теософското Общество забрави, че тази кръв пулсира в него, тогава то може да остане едно интересно общество, но онова, което е било планирано за него от висшите сили, които помагаха на неговото раждане, не ще бъде постигнато.
Онзи, който разбере това, никога не ще поиска да отнеме от Теософско- то Общество окултния характер. Както и да е, който така принадлежи към Теософското Общество ще бъде поставен в едно двойствено обсто- ятелство. Той трябва по необходимост да дава ухо на онази страна, от където текат окултните истини, от друга страна, той трябва да обръща своето внимание към екзотеричния живот на Обществото. Тези страни трябва да бъдат държани строго далеч една от друга; те не трябва никога да бъдат смесвани. Когато човек говори за външното в Теософското Общество, никога не бива обаче дори да споменава окултните личности, които са стояли зад неговото основаване. Силите, които живеят на по- висшите полета и които живеят заради еволюцията на човечеството вън от физическото тяло, никога не се намесват в тези неща. Те никога не да- ват нищо друго освен импулси. Винаги когато сме заети по практичен начин в разширяване на Теософското Общество, великите индиви- дуалности, които ние наричаме Учители, стоят край нас, ние можем да са обръщаме към тях и да им позволяваме да говорят чрез нас. Когато се отнася до размножаването на окултния живот, Учителите са, които гово- рят. Когато се отнася само до организирането на Обществото, тогава те
ни оставят нас, които живеем на физическото поле да извършваме ра- бота. Това е разликата между окултното течение и рамката на теософската организация. Разрешете ми да изразя разликата между онова, което протича като вътрешно духовно течение и онова, което се проявява чрез индивидуални личности, като може може би най-добре е да бъде изразено така: Когато се отнася до духовен живот, тогава Учителите говорят; когато се отнася само до организация, тъй като грешка е възможна, тогава Учителите мълчат.
Сподели с приятели: |