линия на зоната FATO, до определена височина над нея, след което равномерно отклоняващи се с определена стойност до достигане на крайната широчина и продължаващи със същата широчина до края на повърхността на подхода за кацане;
3.
външна граница, разположена хоризонтално на определената абсолютна кота на зоната
FATO и перпендикулярна на осевата линия на повърхността на подхода за кацане.
Фиг. 42. Повърхнини, ограничаващи препятствията
(2) Надморската височина на вътрешната граница е равна на надморската височина на участъка за безопасност в
точката на вътрешната граница, през която минава осевата линия на повърхността на подхода за кацане.
(3) Наклонът(ите) на повърхността на подхода за кацане се измерва(т) във вертикалната равнина, в която лежи осевата линия на повърхността.
(4) За вертолетни летища, използвани от вертолети, опериращи с летателно-технически
характеристики II и III клас, се предвижда траекториите на захождане за кацане да се избират по такъв начин, че да позволяват безопасно изпълнение на принудително кацане или на кацане с един неработещ двигател, така че като минимум да се намали рискът от нанасяне на телесни повреди на лица, намиращи се
на земята или във водата, или повреди на имуществото.
(5) Факторите, определящи годността на ползване на зоните по ал. 4, са типът на най- критичния вертолет, за който е предназначено вертолетното летище, и условията на заобикалящата я среда.
Сподели с приятели: