ANNUAL OF THE UNIVERSITY OF MINING AND GEOLOGY “ST. IVAN RILSKI”, Vol. 58, Part IV, Humanitarian sciences and Economics, 2015
Целта на физическото възпитание във висшето училище най-общо е „да се съдейства за подготовката на хармонично развити и високо квалифицирани специалисти...“ /Г. Белчев, 2000/. Основа за реализирането на така представената цел е развнището на физическа работоспособност на студентите.
Физическата дееспособност е важен структурен компонент в изграждането на личността, без която пълната изява на човешките възможности в една или друга сфера на дейността би била немислима. Тя “дава представа за общата работоспособност на организма на човека въз основа на комплексно развитие на физическите качества и на необходимите за тяхното проявление двигателни умения и навици” (К. Рачев, 1991). Зависи и от физическото развитие, полът, възрастта и наследствените фактори.
Според Т. Маринов развитието на двигателните способности съдействат за решаването на социално-обусловени задачи: всестранно и хармонично развита личност, достигане на висока устойчивост на организма към социално-екологичните условия, повишени адаптационни свойства на организма (Т. Маринов, 2014). При студентите влияние върху дееспособността оказват множество социални фактори. Периодът на обучение във Висшето училище е свързан с професионалната подготовка и творческата реализация на младите хора, разкрива богати възможности за личностна изява и задоволяване на интересите и потребностите им (Т. Игнатова, С. Базелков, Й. Йонов, 2010). Свързан е и с постепенно нарастващото напрежение и интензивност на учебния процес на студентите, което предопределя високи изисквания към тяхното здравословно състояние, умствена и физическа дееспособност. Физическото възпитание и спорта във висшето училище като организиран процес е система, активно противодействаща на умствената и психическа умора. (П. Банков, 2005, И. Иванов, 1994, К. Рачев, 1991). Сред разнообразните средства за успешна учебно-професионална дейност важно място заемат спортните занимания, които съдействат за развитие и подобряване на физическите качества-бързина, сила, издръжливост, гъвкавост, ловкост. Н. Матеева (1991) посочва че „ефективно осъществения учебен процес се изразява в изградената способност за извършване на двигателна дейност в зависимост от конкретните условия, при които човек е поставен да действа (състезателна, игрова, екстремна, трудова обстановка), и въз основа на усвоените знания, умения и навици.” /по Т. Маринов (2014)/.
Цел на изследването: Да се разкрият някои особености на физическата дееспособност на студентите от УАСГ.
За постигане на целта се решават следните задачи:
1. Теоретична обосновка по проблема.
2. Установяване на състоянието и особеностите на проявлението на двигателните качества на студентите.
3. Разкриване структурата на физическата дееспособност на студентите.
Предмет на изследване: състоянието и взаимовръзките на отделните двигателни качества на студентите на УАСГ
Обект на изследване: физическата дееспособност на студентите.
Контингент на изследването: 57 студенти от УАСГ I-ви курс, 38 мъже и 19 жени, участващи в изборно-задължителната форма по физическо възпитание и спорт в УАСГ.
Методика на изследване
За осъществяване на целта на научното изследване се приложи следната тестова батерия: 1) Бягане 30м. (бързина); 2) Бягане 60м. (скоростна издръжливост); 3) Совалка 10х5м. (скоростни възможности и придвижване в хоризонтална равнина); 4) Бърпи тест за 15 сек. (ловкост); 5) Скок на дължина (взривна сила на долни крайници); 6) Коремни преси за 30 сек. (скоростно силова издръжливост)
Получените резултати са обработени с помощта на математико-статистична програма IBM SPSS, 19.
Приложени са вариационен и корелационен анализ на резултатите.
Анализ на резултатите
Резултатите от проведените тестове при мъжете са представени на таблица 1.
При бягането на 30м. и 60м. прави впечатление, че постигнатите средни резултати (Хср. = 5,3 сек.; Хср. = 9 сек.) са добри за съответния тест. Това показва, че по-голяма част от студентите имат сравнително добри спринтьорски умения. Това се установява и при бягането ‘’Совалка 10х5м.’’ при което се разкриват скоростните възможности и придвижването в хоризонтална равнина. Средният резултат е (Хср. = 19 сек.).
Таблица 1
Вариационен анализ на резултатите на мъжете
При изпълнението на „Бърпи теста за 15 сек.” средният резултат на мъжете е от 7,8 повторения. Минималният брой повторения е 6 а максималният – 13 повторения.
При тестовете измерващи взривната сила на долни крайници и скоростно-силовата издръжливост на коремните мускули, средните постигнати резултати се намират на еднакво разстояние от минималните и максималните стойности.
Изчислените коефициенти на вариация показват, че по тестовете за бързина, скоростна издръжливост, за скоростните възможности за придвижване в хоризонтална равнина и взривна сила на долни крайници групата изследвани е хомогенна (V℅ < 10℅ ), (фиг.1).
Фиг. 1. Хистограма на вариативността на показателите на мъжете /%/.
По показателите от теста “ Коремни преси за 30 сек.“ и “Бърпи теста за 15 сек.”, групата изследвани е приблизително еднородна. В случая, тези коефициенти на вариация показват, че прилагането на методика за развиване на бързина и скоростно-силовите възможности на студентите в дисциплината физическо възпитание и спорт ще окаже еднакво благоприятно влияние при всички изследвани мъже.
Резултатите на жените от проведените тестове са представени на таблица 2.
При бягането на 30м. и 60м. прави впечатление, че постигнатите средни резултати (Хср. = 6,6 сек.; Хср. = 11,7сек.) са сравнително добри за съответния тест. Това показва, че по-голяма част от изследваните студентки имат добри спринтьорски умения. Това се установява и при бягането ‘’Совалка 10х5м.’’, при което се разкриват скоростните възможности за придвижване в хоризонтална равнина. При този тест отново средните стойности (Хср. = 22,1 сек.) са сравнително добри.
Таблица 2
Вариационен анализ на резултатите на жените
При изпълнение на ‘’Скок на дължина’’ се установява, че по-голяма част от студентките имат по-слабо развитие на своята взривна сила на долни крайници. Средният им резултат (160,7м.) е по-близко до минималните стойности.
При тестовете измерващи скоростно-силовата възможност на коремните мускули и ловкостта, средните постигнати резултати се намират на еднакво разстояние от минималните и максималните стойности.
Изчислените коефициенти на вариация показват, че по тестовете за бързина, скоростна издръжливост и скоростните възможности за придвижване в хоризонтална равнина групата изследвани е хомогенна (V < 10%), /фиг. 2/.
Фиг. 2. Хистограма на вариативността на показателите на жените /%/
По показателите от тестовете за ловкост, взривна сила на долни крайници и скоростно-силова издръжливост на коремните мускули групата изследвани е приблизително еднородна (V е от 10 ÷ 30%). В случая, тези коефициенти на вариация показват, че прилагането на методика за развиване на скоростно-силовите възможности и за бързина на студентите в дисциплината ‘’Физическо възпитание и спорт’’, ще окаже благоприятно влияние при всички изследвани жени.
За разкриване структурата на физическата дееспособност на изследваните студенти се приложи корелационен анализ. Резултатите на мъжете са представени в корелационна матрица на таблица 3.
Най-информативен в структурата на физическата дееспособност е теста “Бягане 60м.”, който измерва скоростната издръжливост. Този тест разкрива умерени корелационни зависимости със ‘’Скок на дължина’’ (r = -0,47; α = 0.01).Тази умерена зависимост е логична, тъй като взривната сила на долни крайници определя ефективността на стартирането.
Таблица 3
Корелационна матрица на физическата дееспособност на мъжете
Умерени са и взаимовръзките между скоростната издръжливост и скоростно силовите възможности на коремната мускулатура (r = - 0,40; α = 0,05), с ловкостта
(r = - 0,34; α = 0,05), и с показателите от теста ‘’Совалка 10х5м.’’(r = 0,33; α = 0,05).
В структурата на физическата дееспособност при мъжете се разкриват още две умерени корелационни връзки: между показателите от теста ‘’Совалка 10х5м.’’ с показателите от теста Бърпи и скок на дължина.
Прави впечатление, че бягането на 30м. има само слаби корелационни зависимости с показателите от останалите приложени тестове. Това от своя страна показва, че теста “Бягане 30м.” е валиден за измерването на бързината при изследваната група мъже.
На таблица 4. е представена корелационната матрица на изследваните жени.
В структурата на физическата дееспособност на жените се наблюдават една силна и три значителни корелационни зависимости. За разлика от мъжете, при жените ‘’Бягане 30м.’’ корелира силно с ‘’Бягане 60м.’’ (r = 0,76; α = 0,01). Между тези два теста се разкрива и силна детерминираност от 57,8℅. При бягане на 30м. и 60м. от голямо значение за постиженията на жените е взривната сила на долни крайници. Показателите от теста “ Скок на дължина” разкриват значителни корелации с показателите от теста ‘’Бягане 30м.’’ (r = -0,51; α = 0,05) и на ‘’Бягане 60м.’’(r = -0,60; α = 0,01)
Таблица 4
Корелационна матрица на физическата дееспособност на жените
Значителна е и корелацията между показателите от теста „Коремни преси за 30 сек.” и “ Совалка 10х5м.” (r = -0,51 α = -0,05) Останалите корелационни зависимости по отделните показатели на физическата дееспособност на изследваните жени са слаби и без равнище на статистическа значимост.
Изводи
-
Изучаваните спортове по програмата „Физическо възпитание и спорт” оказват благоприятно въздействие върху равнището на физическата дееспособност на изследваните студенти.
-
С най-много значими корелационни връзки в структурата на физическата дееспособност на мъжете се отличава теста „Бягане на 60м.”
-
При жените в бягането на 60м. от голямо значение е бързината и взривната сила на долни крайници.
Литература
Белчев, Г. Физическо възпитание. ИК „Димарк“, С. Загора, 2000.
Банков, П. Управление на спорта в свободното време. С., 2005.
Иванов, И. Методики за изследване на функционални състояния. Шумен, 1999.
Маринов, Т. Модел за специализирана подготовка на ученици за оцеляване в бедствени ситуации. Дисертация, НСА., С., 2014.
Научни трудове на Русенския Университет - 2010, том 49, серия 8.2
Рачев, К. Теория и методика на физическото възпитание. С., Медицина и физкултура, 1991.
Статията е препоръчана за публикуване от Редакционен съвет“.