на цветни фотографии „Методът, който е предмет на настоящето съобщение, се основава на използването на оцветени частици, които се полагат в един слой върху стъклена пластина, след това се покриват с подходящ лак и накрая със слой светлочувствителна емулсия. Така подготвената плака се експонира от обратната страна, проявява се и получилото се изображение пресъздава цветовете на фотографирания оригинал чрез прозрачен обратим образ – диапозитив”.
След като подаряват на човечеството черно-бялата фотография, допринасят много за развитието на кинематографията, през пролетта на 1904 г. братята Луи и Огюст Люмиер представят пред Академията на науките на Франция своето ново изобретение – аутохромната фотографска плака – или първият индустриален метод за цветна фотография, който навлиза в масово производство през 1907 г. Какво представлява аутохромът?
Всъщност процесът се състои в покриването на стъклената плака със специален прозрачен лак /основа/, върху която се нанася тънък слой фино гранулирано картофено нишесте. Гранулите са разпределени на три еднакви части, оцветени поотделно в оранжево-червено, синьо-виолетово и зелено. Така се получава плътен цветен мозаечен филтър, върху който се полагал втори гланциран прозрачен слой.
Върху тази втора основа се нанасяла светлочувствителната към целия спектър ортохроматична емулсия, позната от черно-бялата фотография. Гранулираната оцветена емулсия служела за филтриране на светлината, която рисува изображението преди да достигне до бромидната емулсия – тази, която „запомня” изображението. Ето защо тези първи цветни фотографски плаки се поставяли във фотоапарата с цветния слой към обектива.
Изключително изящните пастелни цветове на аутохромните изображения, които са се гледали в специално направени „светещи кутии” или са се прожектирали върху екран, за кратко време стават много популярни в развитите страни на Европа и в САЩ. Именно резултатите от тези първи качествени – бих казал, романтични
цветни изображения - подтикват Албер Кан, банкер, меценат и пътешественик, да развие своя човеколюбив проект Архивите на планетата. Основните „Оператори” на Архиви на планетата
Леон Бюзи –Leon Busy-Виетнам, Индонезия, България; Стефан Пасет – Stéphane Passet – Монголия, Индонезия, Индия, България, Япония; Маргьорит Мепуле – Marguerite Mespoulet – Ирландия, но преди да бъде поканена за този проект, тя вече е фотографирала в Япония, Америка и Китай; Огюст Леон – Auguste Leon - Норвегия, Албания, Великобритания, Косово, Гърция, Италия; Роже Дюма - Roger Dumas - Япония...
Първото заснемане по нашите земи е направено от фотографа Стефан Пасе /Stéphane Passet/ през септември 1913 г. – Мелник.
Вторият фотограф, който снима в София и околностите на града - главно във Владая - се нарича Леон Бюзи /Leon Busy/. На него дължим и прекрасния интериор на храм „Александър Невски”, заснет през 1918 г.
В началото на проекта фотографите са носели със себе си куфар-лаборатория, за да проявяват на място цветните диапозитиви. В някои случаи резултатите са били задоволителни, но се установило, че при една и съща емулсия, проявена в различни точки на планетата, резултатите не са еднакви. Това наложило да се промени тактиката. На място се правело само първото проявяване, което давало възможност на фотографа да се убеди, че диапозитивът е правилно експониран. Втората фаза на проявяването и окончателното стабилизиране на цветното аутохромно изображение се правело в Париж. Това до голяма степен подобрява крайното качество на аутохромите – а сега, при проверката на времето, се убеждаваме, че наистина резултатите са много по-добри от втората фаза на проекта.
Поради своята крехкост, висока стойност и главно заради специалните условия, при които се съхраняват оригиналите, не е прието аутохроми от колекцията Архивите на планетата да напускат музея и специалните климатизирани хранилища, където се съхранява основният масив от архива. Иво Хаджимишев, Съставител на изложбата