47 Мина азват, че всички хубави неща имат край и аз се страхувах, че хубавото приближава към ниско спусната бариера. Случи се три дни по-късно, когато влязох в къщата и чух Лев да надава животински вик откъм кухнята. Сърцето ми прескочи и аз се втурнах при него. Заварих го приведен над масата по долнище на анцуг и тениска, готов да счупи масата на две. – Миличък – започнах предпазливо. – Какво има? Едва тогава забелязах смачкан лист в юмрука му. Лев дишаше с такова усилие, че гърдите му видимо се повдигаха и отпускаха. Направих още една предпазлива стъпка напред и поставих ръка на гърба му. – Любими? Той затвори очи и изръмжа. – Игор Алкаев иска попечителство над Лидия. – Лев въздъхна дълбоко. – Ще се видим в съда. Свих вежди. – На какво основание? – Мама му стара, Мина, не знам – излая той. – По дяволите. Кога ще ме оставят на мира? Постарах се да не приемам лично гнева му. Знаех, че не е бесен на мен. – Ти обади ли се на адвоката? Лев стисна очи. – Не – заяви студено. – Искам да говоря с Игор.
– Ще дойда с теб – казах. Не исках разрешение. Той поклати глава. – Не. Отивам сам. Не исках да бъда гласът на разума, но ако аз не приемех тази роля, кой друг щеше да го направи? – Миличък, знаеш какъв ставаш, когато си ядосан. Ставаш малко куку – прошепнах. – Позволи ми да дойда. Няма да кажа и дума. Нека просто бъда до теб. Да, нека бъдем честни. Страхувах се, че Лев ще убие онзи гадняр. Застанах зад него и поставих ръце на ханша му, притиснах тяло в неговото, целунах го по гърба. – Позволи ми да дойда, любов моя. Моля те. Няма да се пречкам. Обещавам. Той се обърна и ме погледна. – Не че ще ми се пречкаш. Искам да си тук, на безопасно място с Лидия. Примигнах. – Ако ставаше въпрос за мен, ти щеше ли да ме пуснеш да отида сама? Той смръщи чело. – Не, разбира се. – Затова ще дойда с теб – заявих. На Лев не му беше никак приятно, но се съгласи и двамата се отбихме набързо при Настася. Лев се обади на Саша и тръгнахме към дома на семейство Алкаев. Беше ми жал за онзи глупак. *** Игор Алкаев отвори вратата и аз трябва да призная, че съвсем не изглеждаше така, както си го бях представяла. Представях си нисък, закръглен мъж с голямо шкембе, тъмна коса, може би брада. Озовах се пред висок, слаб мъж с посивяваща руса коса, остър нос, студени тъмни очи и изражение на неодобрение.
Покани ни, без да каже и дума и се обърна към съпругата си, Вера, която очевидно нямаше право на глас. Нареди ѝ да донесе кафе. Тя излезе все така безмълвно и Игор се подсмихна. – Значи си получил писмото, а? Лев беше твърде напрегнат, за да седне. Затова остана до мен, когато се отпуснах на кожения диван. – Получих го. Питам се къде ти е бил умът, Игор, защото няма да получиш дъщеря ми. Две години живях без нея и проклет да бъда, ако я дам сега. Игор го наблюдаваше внимателно. – Променил си се – заяви той. – Има нещо различно у теб. Не мога обаче да разбера какво. Ти си – той повдигна вежди – самоуверен и уравновесен. Лев изръмжа. – Казвай какво искаш. Наблюдавах внимателно двамата мъже. Носех лютив спрей в чантата и не се страхувах да го използвам. Нямаше да се свивам, когато ставаше въпрос за любим човек. Игор изсумтя. – Нямаш нищо, което да искам, Леоков. – Той стана сериозен. – Вече не. Лев стисна зъби. – Няма да получиш никакви пари от мен, вече не. Лицето на стария стана яркочервено. – Дъщеря ми е мъртва, имбецил такъв. Забременя от теб, след това ти реши, че не я искаш. Тя те обичаше. Разбира се, че ще изпадне в депресия. Търпеше жестокостта ти години наред, преди да отнеме живота си. – Игор си пое дъх и продължи с леден глас: – Всичко е по твоя вина. – Изпъна гръб и нагласи вратовръзката си, макар тя да беше на място. – Ти си отрова. На Лидия ще ѝ бъде по-добре с нас. Ние я обичаме. Лев преглътна с усилие и стисна зъби. – Помисли какви ги вършиш. Може да е последната ти мисъл. Тогава Игор се усмихна мазно.
– Това да не би да е заплаха, Леоков? – Не е заплаха – отвърна спокойно Лев. – Стават и нещастни случаи. Игор се изправи тъкмо когато съпругата му се връщаше с кафе за всички. – Няма какво да обсъждаме. Моля те, върви си. Изправих се и стиснах ръката на Лев. – Ще се видим в съда – рече той. Обърнахме се и ръката му стисна моята толкова силно, че ме заболя. Тъкмо отваряхме вратата, когато видяхме Корина отпред. Тя имаше вид на човек, тръгнал на мисия, който няма време да спира и да поздравява. Нахлу така, сякаш домът беше неин. Усмивката ѝ беше хищна. – Майко. – Погледна баща си и не скри отвращението си. – Незначителен донор на сперма. Това беше нашият малък ангел на отмъщението. Казват, че най- хубавите неща са в малки опаковки. В този момент осъзнахме колко много истина има в тези думи. Игор се напрегна. – Казах ти да не стъпваш повече тук. Кора се подсмихна. – Като че ли бих го направила по свое желание. Помисли малко, дъртак такъв. Тя се усмихна хитро. – Тук съм заради Лев. Игор вдигна брадичка към него. – Вземи го, тогава. Приключихме. Наблюдавах слисано как Кора се смее. – Леле, ти наистина си кръгла нула. – Тя пристъпи към кожения диван и седна. – Ти не искаш Лидия. Просто си вкиснат, че златното ти дете вече го няма. Разбирам те. Тя ми липсва и на мен, но онова, което правиш, е отвратително. – Кора изпъна гръб и погледна Игор право в очите. – Искаш да играеш безпощадно ли, татенце? – Тя му отправи усмивка, достойна за Мона Лиза. – Дали не трябва да провериш тайното си местенце; потърси си счетоводната книга. Игор посърна. Усмивката на Кора изчезна, заменена с престорена загриженост.
– Мисля обаче, че търсенето ще бъде напълно безсмислено. – Тя поклати глава с неудобство. – В днешно време са се навъдили толкова крадци... Жалка работа. Игор пребледня. – Какво си направила, Корина? – прошепна той. Кора се изправи. – Ще ти кажа какво съм направила. Направих четири копия от счетоводната книга. – Тя замълча за момент. – Ще ти върна оригинала, но ако решиш да продължиш с тъпата си битка за попечителство над дете, което не искаш – тя сниши малко глас, – ще ти извадя на показ мръсните ризи. Всички новинарски програми ще научат какво представлява „Закон“. Баща ѝ пристъпи напред, готов да я удари, но се спря. – Ще ме убият. Тя сви рамене. – Ще бъдеш мъченик за каузата. Не бях сигурна дали виждам добре, но челото на Игор заблестя от пот. – Теб ще те убият – рече задавено той. Кора скръсти ръце пред гърдите си. – Да, вече мислих по този въпрос. Ако нещо ми се случи, вече съм дала много точни нареждания копие от счетоводната книга да бъде предадено на ФБР. Останалите три копия… – Тя изглеждаше толкова доволна от себе си, когато въздъхна. – Един господ знае къде ще отидат. Игор бе готов да изреве. Кора се приведе напред и зашепна театрално: – Между другото, мама знае ли, че ти снабдяваше Ирина с метамфетамини? – Когато майка ѝ простена от мъка, Кора се обърна намръщено към нас. – По дяволите. – Заговори с извита на една страна уста. – Стана неловко. Настъпи тежко мълчание. Стояхме стреснати от начина, по който Корина Алкаев се беше справила с баща си, когато тя най-сетне плесна с ръце.
– Добре – рече накрая, – ние си тръгваме и повече няма да ни видите. Никога повече. Ако се опиташ дори да погледнеш към Лиди, ще те смачкам като някакво скапано насекомо, защото си точно такъв, жалко човече, изпълнено с горчивина. – Изражението ѝ се промени за секунда и разкри дълбока тъга. – А някога те обичах. – Обърна се към майка си. – Трябва да го зарежеш, мамо. Той е луд. Махай се, докато можеш. Игор сви юмруци и засъска през стиснати зъби. – Не зачиташ нищо, никаквице! Кора не му обърна внимание и продължи да гледа към майка си. – Обади ми се, ако имаш нужда от мен. Ще те подкрепя, каквото и да решиш. – Усмихна се на мълчаливата по-възрастна жена, чиито очи бяха пълни със сълзи. – Обичам те, мамо. Винаги съм те обичала. И винаги ще те обичам. Тя се обърна и ни даде знак да тръгваме. – Хайде. Да вървим. Кора ни придружи до колата. – Вървете – прошепна тя, – ще се видим у Настася. Лев не спря, за да задава въпроси. Качихме се в колата и потеглихме. *** Кора и Нас ни чакаха, когато слязохме от автомобила. Протегнах ръце. – Какво беше това, по дяволите? Нас се обърна към Кора и я сръчка по рамото. – На това му се казва игра. Лев се приближи предпазливо. – Моля те, кажи ми, че това не беше блъф. Кора му се усмихна. – Не. Нас има копие, Саша също. Адвокатът ми има, а последното копие е на тайно място. – Тя въздъхна. – Татенцето ще бъде яко прецакан, ако отново реши да те мачка. – Защо? – попита Лев. – Защо ми помагаш? Кора сведе поглед към земята и заговори тихо:
– Ти ми каза, че преди съм била като част от семейството. А хората в едно семейство се грижат един за друг, пазят си гърба. – Тя замълча. – Тук винаги съм се чувствала повече у дома, отколкото там. Тогава Лев направи нещо странно. Той пристъпи напред и прегърна Корина. Прегръдката не беше кратка. Продължи цяла минута, поне толкова. Кора се отпусна до него, вдигна ръце и сграбчи силно сакото му, докато приемаше тази рядка проява на обич от мъж, който рядко показваше чувствата си. Аз пък стоях отстрани, нахилена като глупачка. Лев се отдръпна и докосна бузата ѝ. – Благодаря, Корина. Длъжник съм ти. Тя поклати глава. – Нищо не ми дължиш. Просто искам Лидия да е щастлива, а тук тя е щастлива. Това бе тя, малката ми хитруша. Сетих се за нещо. – Сигурни ли сме, че Игор ще се съобрази с предупреждението? Той е толкова нагъл. Не ми прилича на човек, който би се притеснил от заплаха. Кора повдигна вежди. – О, ще внимава. – Тя се изсмя. – Изпратих му по имейла копие от документите, за да се увери, че не си играя с него. – Леле – ахнах, обзета от страхопочитание. – Ти си опасна работа, Кора. – Усмихнах ѝ се с благодарност. – Харесва ми. На теб ти отива. – Кора ще остане тук известно време – намеси се Нас, – докато си стъпи на краката. Кора пребледня. – Освен ако ти не искаш. – Остани колкото дълго искаш – отвърна напълно искрено Лев. – Имаме предостатъчно място. Нас побутна Кора. – Попитай го – зашепна тя. Кора сви вежди и поклати дискретно глава. Нас подбели очи.
– Просто го попитай. – Какво трябва да ме попита? – надигна глас Лев. Кора поклати глава и не скри, че е смутена. – Не е важно. Нас въздъхна шумно. – Нали си наясно, че сега тя е обезнаследена? – Лев кимна, но сви рамене. Нас продължи с известно неудобство. – Има нужда от работа, Сподели с приятели: |