План за управление на природен парк "странджа"

1.16.4.Ползвания на горите

През последните 5 години горското стопанство в парка се развива в съответствие с лесоустройствените проекти на петте ДЛ, изготвени в периода 1996-1998г. Поради включване на новоустроени гори от бившия мелиоративен фонд площта на горските територии се е увеличила от 83072.9 ха по времето на обявяване на парка на 93638 ха. По този начин общата горска площ към момента представлява 80% от територията на парка. От нея 75% попадат в труднодостъпни зони, като 25% са в граничната полоса. Общият запас от дървесина възлиза на 16972355 м³, което съставлява 3.7% от запаса на горите в България. Средният запас от дървесина е 191 м³/хa, при 141 м³/хa за страната.

Независимо че от обявяването на парка горите на територията му следва да преминат в категорията гори със специално предназначение, те продължават да се ползват по стопански начин - веднъж, поради факта че в ЛУП на ДЛ “Царево” горите са с непроменена категория и втори път, поради характера на предвидените мероприятия в останалите ЛУП.

Като цяло предвижданията на ЛУП са свързани с намаляване на ползването. Предвиденото при последните измервания на горите 1996-1998г. ползване на дървесина възлиза на 150000м³ годишно, от които съответно 16% - едра дървесина, 17% - средна, 11% - дребна и 56% - дърва за огрев. Посоченото съотношение на категориите дървесина говори за обезкървено дъбово стопанство в следствие на пресилените ползвания през 50-те и 60-те години.

Допълнително, поради причини от административно-икономически характер, последните десет години се характеризират с намалено ползване на горите спрямо предвиденото в ЛУП – тенденция, която се запазва и през 1998г. след новото измерване на горите. Добитата през 1998г. дървесина възлиза на 85% от предвиденото в ЛУП, като е спазено съотношението на ползваните категории дървесина – 74% от предвиденото ползване на едра дървесина, 72% - на средна, 60% - на дребна и 87% - от предвиденото ползване на дърва за огрев.

През този период продължава неблагоприятната тенденция за неизпълнение на отгледните сечи – 77% – процес, който се задълбочава и води до влошаване на качеството на гората. На територията на парка са извършвани производствени опити за прилагане на възобновителни сечи с удължен период на възстановяване, както и отгледни сечи по метода на ранната индивидуализация (избор на “дървета на бъдещето”), които са приети за внедряване в практиката.

Дърводобивните практики се основават на използването на моторни триони, модифицирани селскостопански трактори, животинска тяга и 1-2 въжени линии. Това е съчетано с изграждане на значителна мрежа от временни извозни пътища. За нормалното ползване на гората за периода 1998-2008г. е предвидено по ЛУП изграждане на нови и ремонт на стари стабилизирани пътища с обща дължина 99 км.

Разрешените за паша площи по ЛУП възлизат на 40000 ха, което съставлява 48% от горския фонд, а капацитетът им по норматив възлиза на 30800 глави едър добитък и 180000 глави дребен добитък. По оперативни данни от общините към 01.07.1999г. на територията на парка се наброяват около 1364 глави едър добитък и 14756 глави дребен добитък, от които около 4448 кози. Този факт показва от една страна, че площите за паша се използват значително под възможностите им, но от друга говори за реалните нужди от паша през този период и в перспектива. Характерен момент е ползването на горите за паша на кози и свине, която се допуска в противоречие със статута на територията и Закона за горите.

От страничните ползвания в горите с определено значение е брането на билки, гъби и горски плодове. Тенденциите в ползването за периода 1996-2001г. са разгледани в раздел “Лечебни растения” на Плана. От анализа на издадените позволителни става ясно, че този тип ползване се осъществява основно в горските територии.

За степента на различните ползвания от горите може да се съди и по приходите от тях. Анализите за 1998г. показват, че делът на приходите от странични ползвания е незначителен – около 0.2% от общия приход, който се реализира основно от добив на дървесина при възобновителни и отгледни сечи.

Броят на заетите в сектора възлиза на 450 души, от които 250 са ангажирани със стопанска дейност – дърводобив и извозване на дървесина, 50 – в осъществяване на мероприятия по стопанисването на горите и 150 – в администрацията и охраната на ГФ. Посочената бройка се счита за недостатъчна за изпълнението на ЛУП.

1.16.5.Събиране на лечебни растения, диворастящи плодове и гъби

Ползването на недървесните растителни ресурси (лечебни растения, диворастящи плодове и гъби) според целта на събиране се реализира чрез два модела - за лична употреба и за търговски нужди.

Местното население традиционно събира билки, диворастящи плодове, подправки и гъби за нуждите на личното домакинство. Количествата, събирани за този вид нужди е трудно да се анализират поради липсата на изходни данни. Сред предпочитаните билки и диворастящи плодове са жълт кантарион (Hypericum perforatum), мащерка (Thymus sp.div.), шипка (Rosa sp.div.), глог (Crataegus monogyna), коприва (Urtica dioica), киселица (Malus sylvestris), трънка (Prunus spinosa), скоруша (Sorbus domestica), дрян (Cornus mas) и др. Най-популярните ядливи гъби сред местното население са сърнела (Macrolepiota procera), манатарка (Boletus sp.) и булка (Amanita caesarea). Тези растителни суровини са традиционна част от кулинарния бит в Странджа.

Събирането на лечебни растения, диворастящи плодове и гъби с цел продажба също се практикува като традиционно занимание за част от населението в парка. Мащабът и интензивността, с които се развива билко- и гъбосъбирането са в пряка зависимост от състоянието на природните запаси, търсенето на пазара и наличието на инфраструктура за събиране. Поради причини от различен характер конкретни данни за равнището на фактическото ползване на недървесните растителни ресурси в актуалните граници на парка са ограничени и несистематизирани. Не се събира и поддържа информация за видовете, реалните количества и местата, където те се събират. Оценката на ползването е извършена въз основа на данни, получени чрез анкетен метод, като са интервюирани лица, ангажирани пряко с управление или с търговска дейност. Анализиран е периодът 1996 - 2001г.

През този период обект на събиране са били 9 вида билки, 3 вида диворастящи плодове и 2 вида гъби (Приложение 32.1). Годишният обем на събираните билки и диворастящи плодове е в границите 1100 - 4 686 кг, с изключение на 1996, 1997 и 1998г., когато високите обеми изкупувани количества (до 96910 кг) се дължат на търсенето на жълт кантарион. За анализирания период са издадени разрешения за събиране на 137496 кг билки и плодове. Събираните видове са сред приоритетните търговски позиции в национален мащаб, които се изкупуват в многотонажни количества. От видовете под ограничителен режим за периода, еднократно, през 2001г., е определена квота от МОСВ за 50 кг корени от лудо биле.

Общото количество на гъби, събрани за търговски цели с позволително е 30315 кг. Манатарката и пачи крак, представляват относително постоянен търговски интерес, но ползването силно се влияе от промяната в метеорологичните режими и пазарната конюнктура.

Изкупуването на недървесните природни ресурси се обезпечава от търговска инфраструктура, която в момента включва около 20 постоянни заготвителни пункта, като най-активно функционират тези в селищата Звездец, Малко Търново, Кости, Бродилово и др. Броят на събирачите (местни и приходящи) трудно може да бъде уточнен.

По данни на ДПП сезонно в парка пристигат около 140 човека външни събирачи най-вече от Шуменско, Руен, Котел. Демографският профил на събирачите се характеризира с присъствие на малки възрастови групи, обикновено с основно образование и ромски или турски произход. Организаторите на пунктове и изкупвачите са с по-висок социален статус и обикновено със средно образование, докато собствениците на фирми са обикновено добре подготвени професионално и най-често с юридическо образование.

Най-често срещаните нарушения, произтичащи от прякото ползване, са: събиране в райони извън определените в позволителното, събиране без позволително, събиране по неправилен начин, превишаване на разрешените количества. До момента не са предприети действия за изпълнение на ЗЛР и разработване на регламентираните в него планове, програми и оценки за ползване на ресурсите. Всички пунктове на територията на ПП “Странджа” са регистрирани в РИОСВ – Бургас и това е благоприятно условие за контрол на ползването на ресурсите от лечебни растения, диворастящи плодове и гъби.

1.16.6.Лов и риболов

В съответствие с ловностопанското райониране на България тери­торията на ПП “Странджа” попада изцяло в Странджанско – Сакарската подобласт. В района на Странджа преобладават едродивечовите местообитания.

Представители на чифтокопитните бозайници, обект на лов, които обитават постоянно или времен­но територията на парка са благородният елен, сърната и дивата свиня.

Докато сърната се среща повсеместно в парка благородният елен е разпространен най-вече в ДЛ “Царево”, ДЛ “Граматиково” - м.Студената вода, Кабранча, ДЛ “Звездец” в района на м.Босна и местообитанията между реките Велека и Младежка. В ДЛ “Кости” обитават единични екземпляри, които са в постоянна миграция. В ДЛ “Малко Търново” също се наблюдава мигрираща група от 5-10 бр.

Подобно на сърната дивата свиня е разпространена повсеместно в парка. В началото на 90-те години, вследствие на чума по дивата свиня запасът й временно намалява, но в последните го­дини е възстановен. Често се наблюдава хибридизация между дивата свиня и източно-балканската домашна свиня.

От хищниците по ЗЛОД обект на лов са вълкът, чакалът, лисицата, язовецът, бялката и черният пор. Присъствието на вълка в парка е незначително, докато чакалът и лисицата са повсеместно разпространени видове. Язовецът и черният пор са разпространени повсеместно с неравномерна гъстота, докато бялката се придържа близо до населените места.

От птиците, обект на лов са яребицата, пребиваваща в периферните части на гората и откритите площи на парка, горският бекас, обикновената бекасина, гривяк, гургулица, гугутка и гълъб хралупар и разрешените за лов по ЗЛОД представители на разред гъскови – зимно и лятно бърне, голяма белочела гъска, шилоопашата патица, зеленоглавка, фиш и др.

Докато гургулицата се среща повсеместно, гривекът и гълъбът хралупар преобладават в средновъзрастните и възрастните горски насаждения, а гугутката се придържа близо до населените места.

От рибите обект на любителски риболов са пъстървовите, шарановите, виюновите и попчетата.

На територията на парка характерно явление са скитащите кучета, предимно в близост до населени места.

За същата година по данни от пролетното преброяване запасите на хищниците сочат 3 бр. вълци, разпространени единствено в ДЛ “Малко Търново”, 282 бр. чакали и 173 бр. лисици, сравнително равномерно разпределени в парковата територия. Голямата плътност и повсеместно разпространение на чакала оказва особено отрицателно въздействие върху запасите от сърна.

Здравословното състояние на дивеча е добро. От 1985г. не са отбелязвани епизотии в района.

По отношение на рибните запаси в реките на ПП “Странджа” всички изследвания през последните години показват критично занижаване и изчезване на някои от видовете.

В ПП “Странджа” най-зас­тъпени местообитания са: високостъблените дъбови насаждения с подлес, подраст и жива почвена покривка с голямо разнообразие (ДЛ “Кости”, ДЛ “Граматиково”); издънкови, отчасти високостъблени дъбови гори (ДЛ “Царево”, ДЛ “Мал­ко Търново”, ДЛ “Звездец”), осигуряващи сравнително богата и разнообразна естествена хранителна база през вегетационния период, което благоприят­ства развитието на всички видове едър дивеч. Като трайни убежища на дивеча значение имат и високостъблените букови гори с подлес от вечно зелени храсти, както и иглолистните култури.

Преобладаващи бонитети за елена са ІІІ-ІІ; за сърната - II; дива свиня - І-ІІ.

Към 2000г. общата ловностопанска площ на ПП “Странджа” е 100689.2 ха, в т.ч. стопанисвана от ДЛР – 79151.7 ха и предоставени ловни райони – 21537.5 ха.

Държавно лесничейство	Обща ловностопанска площ, ха	Обща площ на ДЛР, ха	Предоставени ловни райони, ха
Малко Търново	19795.5	12919.5	6876.0
Звездец	20655.5	13655.7	6989.8
Граматиково	20320.6	15962.3	4368.3
Кости	10179.6	9302.1	877.5
Царево	29738.0	27312.1	2425.9
ВСИЧКО	100689.2	79151.7	21537.5

По данни от 2002г. в парка действат 18 ловни дружинки: 11 от Община Малко Търново и 7 от Община Царево, с общо 613 ловци. За същата година предоставената ловна площ възлиза на 44018.8 ха и е увеличена повече от два пъти в сравнение с 2000г.

Предпочитана ловна практика в парка е груповата гонка пред подборния отстрел. Изпълнението на мерките, предвидени в ловоустройствените проекти е затруднено поради финансови ограничения.

Със Заповед №453/21.05.2002г. на НУГ към МЗГ на територията на парка е създадена Държавна дивечовъдна станция (ДДС) “Граматиково” с обща дивечоразвъдна площ 27840 ха, от които 15546 ха – в ДЛ “Граматиково”. ДДС стопанисва дивеча в държавните ловностопански комплекси “Ограш”, “Кондолово” и “Чуплака”, а останалите ловностопански райони на територията й се предоставят на ловните дружини. С формирането на ДДС се цели създаване на здрави дивечови запаси при оптимална гъстота, подобряване на условията за ловен туризъм, наблюдение, селекция и постепенно превръщане на подборния отстрел в основен метод за ползване на едрия дивеч.

1.16.7.Селско стопанство и стопански риболов

По компютърни изчисления от цифровия модел на парка земеделските земи в парка към 2000г. са 218879.2 дка, което се равнява на 18.8% от парковата територия. От тях 156531.0 дка са обработваеми земи, което се равнява на 71.5% от земеделските земи и 13.5% от парковата територия. Мерите и пасищата възлизат на 54032.6 дка, което се равнява на 24.7% от земеделските земи и на 86.7% от необработваемите земи в парка. Основна част от обработваемите земи са разположени в землищата на Малко Търново, Граматиково, Звездец, Близнак, Стоилово, Бяла вода, Визица, Ахтопол и Кости. В структурата на обработваемата земя преобладават нивите – 147713.9 дка, което се равнява на 94.4% от обработваемите земи. Разпределението на нивите в парка следва разпределението на обработваемите земи. Към същия период трайните насаждения възлизат само на 3406.5 дка, а ливадите – на 2562.6 дка. Трайните насаждения преобладават в землищата на Граматиково, Кости, Резово, Близнак и Ахтопол. Основен дял от ливадите са разположени в землищата на Малко Търново, Стоилово, Бродилово, Кости и Резово.

По оперативни данни от общините към същия период обработваната земя е 7827.0 дка, което се равнява на 5% от обработваемата земя.

Разпределението на земеделските земи по начин на трайно ползване по отчетите за земята в края на 2000г. и по компютърни изчисления към същата дата е посочено в Приложения 33.1 и 33.2. За меродавни са приети данните от цифровия модел.

В сравнение с другите отрасли на икономиката през последните няколко години селското стопанство е претърпяло най-сериозен упадък. Секторът се поддържа от неконтролирано пасищно животновъдство при нарастване на броя на козите, намаляване на броя на овцете и колебания в броя на говедата (оперативни данни за периода 1990-1999). Продуктивността и породният състав на животните са влошени.

Животновъдният отрасъл е традиционно водещ в селското стопанство на този регион. След ликвидирането на говедовъдството в държавния сектор поголовието от говеда намалява наполовина като през последните години се очертава тенденция към възстановяване. По оперативни данни на общините от 1999г. в парка се отглеждат 758 говеда, от които 492 крави. Подобна пропорция осигурава добра възможност за възпроизводство и известно увеличение на стадата.

В най-сериозен упадък се намира овцевъдството, което към посочената дата регистрира най-ниско равнище на поголовието. Само за последното десетилетие броят на овцете-майки е намалял от 18333 на 4952. За сметка на това се увеличава броят на козите, чиято бройка нараства от 3300 през 1990г. на 4448 през 1999г.

След ликвидиране на държавния сектор в парка намалява и броят на свинете, като се запазва и дори нараства броят на свинете-майки. Наличните към 1.07.1999г. 1583 свине-майки, са в състояние да възпроизведат значително по-голям брой от посочените 4247 свине. Основна част от свинете се отглеждат в землищата на гр.Малко Търново и на селата Бяла вода, Звездец, Кости, Граматиково, Евренозово, Стоилово и Младежко. Този подотрасъл в Странджа винаги се е характеризирал с определена неустойчивост, причинена от социално-икономически, екологични и организационно-технологични причини. Тук се наблюдават и най-големите инвазии отвън в години на по-богата реколта от жълъд.

Към средата на 1999г. в парка са регистрирани 17273 птици, от които 13748 кокошки, 1583 зайци, 376 магарета, 213 коня и 17 мулета и катъри. Към посочения период пчеларството е представено от 3000 кошера. Очевидно птицевъдството ще продължава да бъде част от частните стопанства и ще се влияе както от демографските процеси в парка, така и от развитието на туризма във вътрешността. Зайцевъдството няма сериозна традиция, докато с добър потенциал е пчеларството. С активизирането на частната инициатива в земеделските земи и развитието на селския туризъм се очаква нарастване на броя на конете и магарета в парка.

Броят на селскостопанските животни в парка по общини и землища към 01.07.1999г. е посочен в Приложение 33.3.
Растениевъдството в парка е било в голяма степен функция от развитието на животновъдството. В тази връзка се наблюдава тенденция на явно преструктуриране на засетите площи през последните десет години. Докато през 1990г. основен дял се пада на площите, засети със зърнено-фуражни култури, към средата на 1999г. те са намалели три пъти. Същевременно се наблюдава известно увеличение на площите, засети със зеленчуци и варива. Последните са основно за лични нужди като част от личните стопанства на жителите в парка.

Държавният сектор в парка разполага с добре запазена генетична банка от южни култури, собственост на Опитното поле за южни култури (ОПЮК) в Царево. Към момента общата земеделска площ на ОПЮК възлиза на 59.0 ха (36.0 ха в землището на с.Лозенец и 23.0 ха в землището на гр.Ахтопол), засети със смокини, дафинов лист, райска ябълка, нар, лешник и др. Районът е известен с някои местни породи като източно-балканска свиня, странджанска овца и сиво говедо, които все още биха могли да се намерят в чистата им форма и да се възстановят.

Съхранен е в голяма степен и опитът в обработката на стръмни терени и каменисти почви. От известно време се използват и благоприятните възможности на територията за култивиране на билки.

Независимо от факта че на територията на парка официално са регистрирани 25 селски стопани и 3 кооперации, съществуват очевидни факти, че заетите в селското стопанство индивидуални фермери надхвърлят 40 души.

Масовото отдръпване от селското стопанство в региона се дължи основно на високите производствени цени и липсата на финансова възвръщаемост. Това означава, че използването на екологосъобразни практики ще се нуждае от особени усилия на местните власти и държавна подкрепа.

В този смисъл се залага на Националния план за развитие на земеделието и селските райони и на подкрепата по линия на Програма САПАРД.

Риболовът се извършва предимно с мрежи за по–дребната риба и парагади за улов на акула и есетрови. Характерно е използването на пролетни даляни, които се залагат в заливите на Ахтопол, Ахтос, Варвара, Бутамята и Резово. Възпроизводственият капацитет на повечето стопански ценни видове се счита за устойчив. Въпреки невъзможността да се очертаят ясно тенденциите в развитието на този отрасъл поради отсъствие през последните години на статистически данни за количеството и структурата на улова в този район, очевидно е че риболовът ще остане жизнено важен елемент от местния бит и специфична основа за развитието на туризма.

1.16.8.Промишленост

През последните няколко години развитието на промишлеността на територията на парка се характеризира със структурни промени и стабилен упадък, което може се види от оперативни данни, подадени от общините и съществуващите предприятия.

Териториалната организация на сектора се характеризира с концентрация на предприятията в селищата или в крайселищните територии. Поради специфичния характер на добивната промишленост тя е единствената дейност, която е тясно свързана с местоположението на съответния ресурс. Липсата на официални данни за приходи от дейност, броя на заетите и ДМА затруднява действителното позициониране на отраслите на икономиката и оценката на тяхната значимост за социално-икономическото й развитие. Оперативните данни за броя на заетите и приходите от дейност за 1999г. поставят дървопреработването на първо място, следвано от добивната промишленост и фармацевтиката.

Независимо от водещото положение на рудодобива в периода 1957-1994г. през последните няколко години добивната промишленост в района на парка претърпява сериозни промени, дължащи се на изчерпването на запасите от полиметални руди и изостанали технологии. В резултат настъпва ликвидация на всички подземни рудници (“Граматиково”, “Бърдце” и “Пропада”), като се запазва добивът на индустриални, скално-облицовъчни и строителни материали. Към момента на територията на парка съществуват: една кариера за мраморизиран варовик, непосредствено до гр.Малко Търново с цех за печене на вар, експлоатирана от “Бургас-вар”- клон Малко Търново и кариера “Малко Търново” (бивша кариера “Първи май”) за скално-облицовъчни материали, която се експлоатира от “Скални облицовки” АД (бивше ПЗ “Скални облицовки” към Бургаски медни мини” ЕАД). Частично в парка попада и кариера “Изгрев” в м.Гларус баир за добив на скални блокове от габро. Количеството на утвърдените запаси от мрамор и габро, техните естетически качества и стабилен маркетинг определят възможността за по-нататъшно развитие на тази дейност.

Добивът на строителни материали (пясък и чакъл) за строителни цели се извършва главно от руслото на р.Велека от “Странджа-строй” ЕООД – Малко Търново (БКС – гр.Малко Търново), ЕТ “Димитър Киров - 45” и неорганизирано от отделни граждани.

Вследствие на проучвания на “БММ” ЕАД са доказани запаси на кварцфелдшпатови суровини в находище “Малко Търново” – участък “Бърдце” и участък “Гарваница”. Въз основа на проучванията е разработена технология за получаване на високоалкални фелдшпатови концентрати и проект за производство на фердшпатови продукти, чрез използване на съществуващата производствена инфраструктура на “БММ” ЕАД. За целта заедно с терените на кариера “Малко Търново” и кариерата за мраморизиран варовик от парка са изключени и терени в района на рудник “Бърдце” за добив на фелдшпат.

Състоянието на промишлеността на настоящия етап води до декапитализация на ДМА и обедняване на населението в парка.

1.16.9.Туризъм и рекреация

Развитието на туризма в парк “Странджа” е повлияно в голяма степен от пограничния режим, доскоро действащ в една значителна част от територията и от държавната политика през годините на социализма, която определя функционалните акценти в тази дейност: социален отдих по крайбрежието, климатолечение във вътрешността.

С отпадането на пограничния режим и развитието на пазарната икономика започва засилено усвояване на териториите по крайбрежието, основно за вилен отдих и семейно хотелиерство, докато интересът към вътрешността остава слабо изявен. Благодарение на усилията на ДПП и някои програми, действащи на територията през последните години, се наблюдават наченки на развитие на екологичния и селския туризъм във вътрешността на парка. Тази тенденция се подкрепя от нарастващия брой на местата за настаняване и този на хората, желаещи да бъдат ангажирани с подобна дейност.

Независимо от наличието на редица планови документи, разглеждащи туризма като приоритетен отрасъл и за двете общини, и опита на ДПП за очертаване на основните насоки в тази дейност, до момента няма разработена стратегия за развитието на туризма в парка.

Туристически ресурси и степен на усвоеност

Територията на парка се характеризира с уникално съчетание на природни и антропогенни туристически ресурси, най-значими от които са:

• 
  живописните, закътани малки плажове с обща площ 28.7 ха и около 2500 м подходящ за плажуване скалист бряг;
  
• 
  мекият, предимно преходно-средиземноморски климат, създаващ висок общ климатичен комфорт, който допринася за удължен период на морелечение (май-октомври) по крайбрежието и целогодишно климатолечение на белодробни, алергични и обменни заболявания във вътрешността на парка;
  
• 
  общото екологично състояние на територията, характеризиращо се с чистота на изворните, речните и морските води, въздуха и почвите;
  
• 
  комплексът от природни забележителности и защитени местности с представителни екосистеми на флората и фауната, определящи развитието на познавателен екотуризъм;
  
• 
  богатата, разнообразна и добре съхранена горска растителност от понтийско-евксински тип с висока рекреационна стойност, благоприятстваща оптимално съчетание на морски с планински туризъм;
  
• 
  хълмистият нископланински разнообразен релеф, улесняващ развитието на пешеходния туризъм;
  
• 
  геоморфоложки образувания с висока посетителска стойност, между които 78 проучени пещери, 10 от които от посетителски интерес;
  
• 
  пейзажи и гледки от изключителен характер, предпоставящи развитието на “пейзажен” туризъм;
  
• 
  наличие на дивечови запаси с възможности за развитие на ловен туризъм;
  
• 
  уникални по рода си паметници на културата на суша и под вода и уникална мрежа от култови места като основен ресурс за познавателен археоложки, културен и религиозен туризъм;
  
• 
  съхранена празнична система, бит и местна кухня, създаващи възможност за развитие на фолклорен туризъм;
  
• 
  съхранени традиционни земеделски практики и селищна среда с характерна идентичност като предпоставка за развитие на селски туризъм;
  
• 
  периодични и епизодични събития от национален и регионален мащаб като събора в ИМ “Петрова нива”, надпяванията в Граматиково, нестинарски празници в Българи.
  

Туристическият потенциал на тези ресурси е изключително висок, но не е достатъчно изследван.

По официални данни от МРРБ на територията на парка са регистрирани 11 плажа с обща площ 287472 м², чиста активна пясъчна площ 143838 м² и 85045 м² дюни. Общият рекреационен капацитет на плажовете, изчислен по тълкувания на МРРБ на Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и при осъвременени данни за площта на плажовете възлиза на 31551 места. С предвидения по ТУП на Община Царево изкуствен плаж в Ахтопол рекреационният капацитет на този туристически ресурс се завишава на 34551 места. Същевременно съгласно чл.6 ал.2 от Закона за биологичното разнообразие дюните са включени в Приложение № 1 от Закона като застрашени от изчезване типове природни местообитания и са приоритетни за опазване. Това изискване налага поставянето им под превантивна защита до извършване на оценка по чл.7, ал.1 от ЗБP със забрана за плажуване върху тях, както и редуциране на рекреационния капацитет на плажовете на 25303 места. (Приложение 34.1).

В Приложение 34.2 е посочен изчисленият по Наредбата рекреационен капацитет на естествените водни площи – прилежащите на пясъчните коси водни площи от устията на реките Велека, Силистар и Бутамята, възлизащ общо на 7599 места.

Рекреационният капацитет на останалите туристически ресурси на парка като цяло е въпрос на внимателна оценка, обект на последващи проекти.

Териториално разпределение на легловата база за отдих и туризъм и предвиждания за нейното развитие

Материалната база за туризъм в очертанията на парка е съсредоточена основно в селищните територии и курортните образувания по крайбрежието. Това е следствие както от естествените урбанизационни процеси на територията, така и от целенасочена политика на планиране.

По крайбрежието преобладава частният квартирен фонд, семейните пансионати и почивни бази. По оперативни данни на Община Царево към 2000г. броят на леглата в почивни бази възлиза на 7070, а в частните квартири и пансионати - на около 3000. Докато частният квартирен фонд е сравнително нов и донякъде пригоден за нуждите на индивидуалния отдих, т.н лека ваканционна база е морално и физически износена. Причините са основно в неизяснената собственост и липсата на начален капитал в реституираните имоти.

Във вътрешността на парка базата за отдих и туризъм е неразвита. Тук преобладава ведомствената база, която може да се ползва за нуждите на туризма само при договор със съответното ведомство и след категоризация на обектите.

По оперативни данни на общините за 2000г. паркът разполага с потенциал от 12006 легла, от които 11452 са разположени в крайбрежните селища. Заведенията за хранене разполагат с общо 3500 места в ресторанти, кафета, пицарии и др., от които 2709 са в Ахтопол. Процесът на категоризация на легловата база е регистрирал бум през последната година. За периода 1999-2000г. броят на категоризираните легла е нараснал от 121 легла (всички разположени в крайбрежните селища) на 1383, от които 21 легла във вътрешността на парка. От заведенията за хранене 97% са категоризирани. С промоцията на парка на туристическия пазар тази положителна тенденция се очертава да продължи.

Структурата, капацитетът и степента на категоризация на легловата база в границите на парка са посочени в Приложение 34.3.

От всички посочени легла само 322 са извън населените места и селищните образувания. В тази цифра не фигурират сградите в земите по §4 от ЗСПЗЗ, предвидени за промяна на предназначението за вилни и курортни зони (Приложение 34.4).

От посочените 322 легла 161 са разположени в индивидуални обекти, като почивната база на Тракийското дружество в м.Тракийски лагер, почивната база на “БММ” ЕАД в м.Малево, горски дом “Макьовци”, горски дом до с.Бръшлян, почивната база на Летище Бургас ЕАД и мотела край Малко Търново, а останалата част формират рекреационно туристически съсредоточия - “Ковач”, “Качул – Калиново”. Някои от обектите като почивната база на Областно управление на пътищата са комбинирани с производствени сгради в района на м.Босна, територия без ясно определена функция.

Характерно за туристическите съсредоточия е липсата на общ устройствен план, в резултат на което е извършено хаотично застрояване или пригаждане на съществуващи неподходящи сгради за нуждите на отдиха. Благоустрояването се свежда до водоснабдяване в повечето случаи от собствен водоизточник, електроснабдяване и септична яма. Липсват паркинги, а подходите в повечето случаи са неасфалтирани и в лошо състояние.

Предвидената териториална организация на туризма в ТУП на Община Царево се характеризира с концентрация на легловата база в съществуващите населени места и разширенията към тях за вилни и курортни нужди. Легловата база, предложена извън населените места и селищните образувания, е предимно под формата на къмпинги, младежки лагери и няколко самостоятелни съоръжения, които не изискват изключване от парковата територия по ЗЗТ.

С изпълнение на предвижданията на ТУП на Община Царево общата леглова база в царевския участък на парка ще нарасне на 31921 легла, от които 22214 в контактната с морето зона. Легловата база извън населените места и селищните образувания се предвижда да достигне 940 легла (Приложение 34.5). Оразмеряването на перспективната леглова база при изготвянето на ТУП се е основавало на стари източници за размера на плажовите ивици и на тогава действаща методика за изчисляване на рекреационния капацитет на плажовете. На тази основа изчисленият по ТУП рекреационен капацитет на подходящия за плажуване бряг е възлизал на 31541 места, а капацитетът на естествените плажовете в парка е възлизал на 28541 места. Степента на усвоеност на естествените плажове в перспективния период на Плана е предвидена на 77.8%.

В настоящата разработка е извършено преизчисление на рекреационния капацитет на плажовете по методиката на Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и при осъвременени данни за площта на плажовете. По новите изчисления рекреационният капацитет на естествените плажове в парка без дюните възлиза на 25303 места. Към него се прибавя капацитетът на прилежащите към плажовите ивици естествени водни площи – 7599 места и около 300 места от изкуствени водни площи, което прави общо 33202 места (Приложение 34.1, Приложение 34.2).

Независимо от завишения като цяло рекреационен капацитет на крайбрежието всяко допълнително строителство извън предвиденото в ТУП в крайбрежния участък на парка би допринесло за деградацията на плажовете в чувствителните екосистеми на защитените местности и би натоварило недопустимо участъците около Варвара и Ахтопол.

Туристическа инфраструктура

Туристическата инфраструктура в парка извън населените места се ограничава основно до съоръжения на краткотрайния отдих като пикник зони, обозначени туристически пътеки и маршрути, заслони, места за бивакуване, няколко почивни бази на различни предприятия и единични вили, оборудвани за посрещане на туристи.

В самите населени места се очертават наченки на интегриране на елементи на социалната инфраструктура, като училища и лечебни заведения, в туристическата инфраструктура. Традицията на зелените училища, която бе на път да изчезне, започва да се възстановява от общинските ръководства чрез програма за промоцията им и възстановяването на контакти с традиционните клиенти. Подготвен е и проект за преустройване на общинския санаториум в Малко Търново в Център за климатотерапия, рехабилитация и профилактика на белодробни и алергични заболявания и хоспис за възрастни хора, който е финансово осигурен и приоритетен в програмата на общината.

Развитието на туристическата инфраструктура за краткотраен отдих в извънселищните територии е основно резултат от устройствената дейност на Дирекцията на ПП и ДЛ. По данни на ДПП към момента в сътрудничество с различни партньори са изградени 12 заслона, оборудвани са 19 места за пикник, определени и благоустроени са 15 места за отдих и почивка, маркирани са 9 туристически пътеки и пешеходни отклонения от автомобилни маршрути с обща дължина 137.2 км и са създадени 8 туристически информационни пункта на възлови места. Характерна за ПП “Странджа” е липсата на съоръжения за масов и специализиран спорт.

Към настоящия момент в рамките на парка липсват реално действащи посетителски центрове. Новооткритият Природен музей в Малко Търново, посветен на биоразнообразието на ПП “Странджа” и Горската сбирка в Граматиково могат да се считат за сериозна стъпка в развитието на мрежата от интерпретационни средства. Докато природният музей е специализиран в интерпретация на биоразнообразието в ПП “Странджа” в неговата цялост и е повече насочен към ученическата аудитория от региона, сбирката в Граматиково интерпретира биоразнообразието в горските екосистеми и развитието на горското стопанство на територията на парка. Тя е насочена към по-широк кръг от посетители.

Извършеното през 1999г. проучване на ACG Ltd. за развитие на мрежа от посетителски центрове в Бургаски регион налага извода, че този тип съоръжения трябва да действат в мрежа с общо управление, основана повече на специализацията, отколкото на полифункционалността. По този начин всеки посетителски център вместо да се конкурира с останалите ще ги допълва, а ефектът от дейността им ще се мултиплицира. Подобни сбирки са предложени и в селата Бръшлян и Българи, които да се допълват със специфични етнографски експозиции, характерни за съответните места. За експониране на биоразнообразието в ЗМ “Устието на река Велека” и “Силистар” се посочва като най-подходящо място гр.Ахтопол. Допълнително по проекта се предвиждат и рекламни експозиции, предназначени за туристите, посещаващи определени дестинации. За парка такова място е Качул. Проучването изтъква необходимостта от изграждането на посетителски център в Малко Търново, който би могъл да развие и комплекс от допълнителни услуги - велосипеди и коне под наем, водачи, предоставяне и продажба на информационни материали, сувенири и др.

Разпределение на посетителския поток и профил на посетителите

Към момента ДПП не разполага с методика за мониторинг на посетителския поток в парка. Правят се общи наблюдения и се отчита броят на посетителите, в рамките на организираните от Дирекцията на ПП посещения. Извършени са конкретни проучвания за посетителския поток в конкретни обекти от парковата територия и общи преценки за броя на посетителите на определени места по определен повод.

Като основна дестинация се очертава крайбрежието, където се насочва най-мощният туристически поток.

Според извършено проучване в рамките на ПУ на ЗМ “Устието на река Велека” и “Силистар” в съвкупността на чуждестранните туристи основна тежест пада на семейни лица на възраст над 40г., докато българският контингент е в основната си част под 40г., работещи или учащи се, с добро образование и с произход предимно от вътрешността на страната – предимно столицата.

Конкретни проучвания в крайбрежната зона на парка сочат, че средният престой на туристите е над 6 дни, като преобладават туристите с престой 14 дни – 63%, следвани от тези с престой от 6 до 10 дни – 32.7%. В същата зона преобладават пристигащите с лични МПС. Предпочитанията към средствата за подслон и местата за настаняване се изразяват в следните съотношения: във ведомствени бази – 40%, в частни квартири – 18.4%, в хотели – 14.3%, при приятели – 12.2%, в туристически хижи – 10.2%, а във вили – 4%. Образователната и възрастова структура на посетителския поток по крайбрежието предполага висока екологична култура, а предпочитанията към определен тип леглова база сочат респект към качествата на природната среда.

Основни притегателни центрове във вътрешността на парка са гр.Малко Търново, селата Бръшлян, Граматиково, Българи, карстовите извори край с.Младежко, карстовият район Докузак край с.Стоилово, ИМ “Петрова нива”, м.Индипасха, куполните гробници в м.Мишкова нива и м.Пропада. Престоят във вътрешността на парка се ограничава обикновено до ден два и в най-добрия случай до седмица. Характерни са краткотрайните летни посещения с цел къмпиране в долините на Велека и по-големите реки, лов, риболов, гостуване при близки и роднини и участие в различни чествания. Целите на посещенията са повече познавателни и по-малко свързани с рекреация. По-интензивно ползване за отдих е регистрирано през 1996-1998г. предимно на ученици от Бургас в Зеленото училище на Малко Търново. Като цяло структурата на посетителския поток е представена от учащи се и студенти, скаути, организирани туристически групи чрез заявки от туристически агенции в к.к.“Слънчев бряг” и в.с.“Дюни” (Magic Life).

Напоследък се очертава засилване на търсенето на ведомствени бази и частни вили, особено на тези покрай Велека. Туристическият поток не се регистрира, но са характерни сезонни и еднократни натоварвания в Граматиково във връзка с националните надпявания, в Българи във връзка с нестинарските празници и в м.Петрова нива - 18-19 август в деня на честването на Преображенското въстание, когато натоварването достига 15 000-20 000 души.

Основен източник на транзитен туристически поток е ГКПП Малко Търново. Само през 1999г. през този пункт са преминали 115512 българи и са излезли 294956 чужденци. Същевременно в Община Малко Търново почти няма реализирани нощувки от чужденци.

Предлагани услуги и обезпечаване на посетителите с информация

Предлаганите услуги са в стеснен диапазон и се свеждат основно до осигуряване на подслон и хранене. Част от персонала на ДПП поема функцията на водачи при организираните от Дирекцията туристически посещения на парка, но тази услуга не е официално регистрирана. Липсват целенасочени информационно-интерпретативни програми.

Важна част от дейността по промоцията на парка е издадената обща туристическа карта на български и английски език, на туристическия справочник с местата за настаняване “Къде да отседнем в ПП “Странджа”, реклами и публикации, семинари за обучение на местното население и туристическите фирми. Рекламните материали се разпространяват в информационните центрове на черноморските курорти, по туристически борси и пазари. Липсват специализирани пътеводители с правила за поведение на посетителите в парка, а информацията, предназначена за чуждестранните туристи е съвсем оскъдна.

Институционална рамка за развитие на туризма в парка

Основна роля за развитието на туризма в парка играе ДПП, която изпълнява функции на координатор между общините, различните туристически фирми и НПО, ангажирани с различни аспекти на туристическото развитие, като Асоциация за развитие на Бургаски регион (АРБР), Бургаска асоциация за екологичен и селски туризъм (БАЕСТ), Българска асоциация за алтернативен туризъм (БААТ), Българска асоциация за екологичен и селски туризъм (БАСЕТ), Асоциация “Планини и хора” и др.

Директен принос за развитието на туризма в парка има и БШПОБ (наскоро трансформирана в Българска фондация “Биоразнообразие”) чрез различни проекти, отнасящи се до развитието на туристическата инфраструктура и промоцията на парка като туристическа дестинация. В сътрудничество с Българо-Швейцарската програма по горите (БШПГ) БШПОБ подпомага и развитието на мрежата от посетителски обекти, както и реконструкцията на определени места за настаняване. Допълнителна подкрепа се очаква и от Княжество Монако чрез проекта “Управление и развитие на южните черноморски райони”. В рамките на различни програми и проекти са идентифицирани и изпробвани тематични маршрути.

Важна роля при развитието на устойчив туризъм в парка ще играят Съветите по туризъм в Царево и Малко Търново. Тези местни структури са организирани и действат в съответствие със Закона за туризма. Тяхната основна функция е създаване на условия за развитие на устойчив туризъм чрез подкрепа на информационната и рекламна дейност в двете общини, подготовка на надеждна база данни и обслужване на общинските туристически информационни центрове. Според същия закон обединяваща ги структура се явява Бургаската регионална туристическа асоциация, чиято основна функция е свързана с разработване на стратегия и програма за развитие на туризма в региона и координация дейностите по тяхното прилагане.

Независимо от наличието на добра институционална среда в туристическия сектор, липсва сцепление и координация в действията на отделните “играчи”, което се дължи в голяма степен на отсъствието на стратегия за развитие на туризма в парка, основана на актуални маркетингови проучвания.

1.16.10.Информираност на обществеността за обекта и отношение към него

Развитието на обществената информираност относно парка и формиране на положително отношение към неговото опазване е една от основните функции на Дирекцията на ПП и специфична задача на БШПОБ.

Промоцията на парка през последните пет години се извършва чрез серия от публикации, статии и предавания в местни, регионални и национални медии, участие в туристически борси, бюлетина на ДПП, фотоизложби, пленери, семинари, викторини и състезания между децата от местните училища и тези в региона, изготвяне на няколко филма съвместно с ТВ Център – гр.Варна, издаване на обща туристическа и специализирани туристически карти, гостуване на парка в други селища с “Дни на ПП “Странджа” и ежегодното мероприятие на ДПП – “Празник на Зелениката”. Материалите за парка се разпространяват в туристическите информационни центрове по Черноморското крайбрежие и в книжарниците на областния и общински центрове, в музеите и др.

Отделно се извършва промоция в интернет-страницата и бюлетина на БШПОБ, интернет-страницата на парковете в България.

Допълнително е изградена система от информационни пунктове и информационни табели, касаещи както парка като цяло, така и отделни негови консервационно значими елементи. Информационни точки са изградени от ДПП в селищата Малко Търново, Ахтопол, Граматиково, Младежко, Бръшлян и Кости и при главните подходи. Те съдържат карта на парка с описание на растителността, кратка история на селището, изходящи туристически маршрути и снимков материал.

Отделно за резерватите е подновена системата от информационни табели, която се изгражда и поддържа от РИОСВ – Бургас.

Независимо от засилената дейност в това направление ДПП не е успяла да приложи механизъм на обратна връзка за идентифициране нивото на обществена информираност и отношението към парка. Такава връзка бе осъществена в процеса на изготвяне на ПУ на ПП “Странджа” - веднъж, чрез анкетиране на участниците в проведените тематични семинари в рамките на ПУ и втори път чрез социологическо проучване сред местното население относно нагласите му към парка, природозащитата и Плана за управление.

Резултатите показаха, че независимо от утвърдената идея за парка на местно и регионално ниво, съществува явен дефицит на информираност относно консервационната значимост на територията, правилата, които следва да се спазват от страна на посетителите и ползвателите, основните предимства на парка като туристическа дестинация. Извън гр.Малко Търново една голяма част от населението в парка е слабо запозната с дейността на ДПП и нейната роля в развитието на територията. Липсва достатъчно осведоменост и по отношение на Природния музей в Малко Търново и Горската сбирка в Граматиково. Повечето от анкетираните по време на семинарите изразяват положително отношение и виждат парка като най-добрата алтернатива за развитие на територията. В същото време някои определени предвиждания в общинските стратегии за социално и икономическо развитие, както и отделни намерения за територията подсказват, че положителното отношение не винаги е основано на задълбочено познание и реална информираност за стойността на парка. Причините са както в пасивните нагласи на местното население, така и в несъвършената система за информация за парка и от него.

1.16.11.Образование

Дирекцията на ПП “Странджа” в рамките на дейността си е установила връзки с местните училища и значителна част от основните образователни центрове в Бургас с цел промоция на парка сред младите и подобряване на тяхната екологична култура чрез учебни посещения.

Повечето от екологичните образователни програми и мероприятия, насочени към ученическата аудитория и широката общественост, са част от политиката на ДПП и регионалния офис на БФБ. В тях са включени регионални НПО и организации за извънкласна дейност.

Екологичните образователни инициативи в местните училища са под формата на: тържества, викторини, състезания, образователни беседи и диапрожекции, еко-бригади и посещения в различни защитени територии в региона. Практикуват се различни форми на поощрения като инициативата “Познаваме ли нашата природа”, свързана с посещение на мрежата от природозащитни центрове (в т.ч. музеи в Бургаски регион) и награждаване на участниците със специална значка след удостоверяване на посещенията с печат от включените в мрежата обекти. Други предпочитани форми на екологично образование са пътуващите семинари с преподаватели от училищата, фотоизложбите, изложбите на плакати и организирането на конкурси: за изработване на табелки с природозащитни надписи и защитни средства за застрашени видове, ежегодния конкурс “Какво мога да изработя от природни материали” и мн.др.

Със средства от Корпуса на мира е закупено оборудване и е предвидено създаване към ДПП на специална лаборатория за целите на екологичното образование с местна тематика. Оборудването на лабораторията е предназначено за изследване на консервационно значими видове в района и на човешкото влияние върху тях. Целевата група на проекта са децата от първи до осми клас в град Малко Търново и съседните села, които ще използват лабораторията за поддържащо обучение към училищните програми по биология и химия. Очакваните резултати от проекта са развиване на информираност и отношение към околната среда и подготовка за активна роля на децата в развитието на парка.

Друга форма на образование, съчетана с научни изследвания, са летните практики на студенти по агрономически науки, ботаника, биология, ветеринарна медицина и др. В резултат на двуседмична практика на студенти от ВСИ - Пловдив е положено начало на ентомологична сбирка.

Обучителните програми с определени целеви групи са застъпени основно сред притежателите на средства за подслон и места за настаняване във вътрешността на парка и горската стража. В първия случай се цели привличане и подготовка на местни хора за развитие на селски и екологичен туризъм, а във втория - по-ефективно прилагане на природозащитни мерки чрез по-добра ориентация в природозащитното законодателство и обща подготовка за работа в защитени територии. Подобни курсове не са провеждани с общинските еколози, което затруднява тяхното приобщаване към целите на управлението на парка. Липсата на образователни програми, насочени към събирачите на билки, новите собственици на гори и земеделски земи ще затрудни прилагането на закона за лечебните растения и развитието на екологосъобразно селско и горско стопанство. В рамките на ДПП “Странджа” са заявени конкретни нужди от обучение на персонала, свързано с прилагане на законодателството, изпълнението на екологичен мониторинг, работа с партньори и доброволци и др.

1.16.12.Научни изследвания

Въпреки известна некоординираност и липса на приемственост тази дейност винаги е имала силно присъствие на територията. В резултат паркът разполага със значително количество събрана информация за разнообразието на горските съобщества, обща и специфична информация за една голяма част от застрашените видове, обобщена в първа фаза на БШПОБ, разнообразна информация за различните дейности и ползвания на територията, събрана, анализирана и публикувана в рамките на програма “Странджа –Сакар”, извършени наскоро комплексни изследвания на някои от най-ценните участъци на територията на парка, като природните резервати “Витаново”, “Узунбуджак”, ЗМ “Устието на река Велека” и “Силистар”, текущи изследвания на висшите растения в природен резерват “Средока”, предварителна оценка на висшата флора в ЗМ “Велека” и “Парория”, неотдавнашни проучвания на ценни растителни и животински видове в рамките на различни програми и проекти. Поради финансови и административни затруднения някои научни археологически програми са прекъснати.

Може да се каже, че територията на парка винаги е представлявала фокус на научни изследвания от страната и чужбина. Бъдещето на тази дейност е предопределено от програмите, които се предвиждат в ПУ и възможностите на Дирекцията на ПП да изгради партньорства със съответните научни институти и звена.

1.16.13.Демонстрационна и интерпретационна дейност

Дейността по демонстрация и интерпретация на биоразнообразието се реализира основно чрез целенасочени посещения с водач в ЗТ, организирани от ДПП и регионалния офис на БШПОБ (БФБ). Друга форма на интерпретация са пленерите и фотоизложбите. Паркът налага своето значение като подходящо място за демонстрация на положителни практики в стопанисването и управлението на горите.

Развитието на тази дейност е тясно свързано с наличието на интерпретационни съоръжения и специална подготовка на персонала.

Подходяща база за интерпретация на природозащитната стойност на парка предлагат Природният музей в Малко Търново, създаден от БШПОБ в партньорство с ДПП и Община Малко Търново и Горската сбирка в Граматиково, създадена от НУГ със съдействието на БШПГ и БШПОБ (БФБ).

1.16.14.Партньорство и координация с други територии

Повечето от партньорствата с други институции и територии са инициирани от Дирекцията на парка, други са организирани от общините или определени организации.

В голяма степен са проучени възможностите за създаване на партньорства на регионално, национално и местно ниво. Въпреки доброто сътрудничество с Опитната станция по дъбови гори, заявени намерения за сътрудничество с агрономическия факултет на БСУ и Колежа по туризъм и добрите възможности за съвместна работа с КОСЗ в Средец и Опитната станция по южни култури в Поморие партньорствата на регионално ниво все още не са добре развити.

На национално ниво до този момент е установено ефективно сътрудничество с БАН, ВСИ – Пловдив, Лесотехнически университет – София, Тракийски университет – Ветеринарномедицински факултет, Стара Загора и др. Партньорствата между ДПП и ВУЗ, свързани с изследване на биоразнообразието и сътрудничество при внедряване на екологични практики са оформени с рамков договор за съвместна дейност.

В международен план се осъществява сътрудничество между Дирекцията на парка и Корпуса на мира, БШПОБ, БШПГ и Umwelt und Bildung, немска НПО, с която е сключен договор за обмен на специалисти. Установени са трайни връзки и с факултета по биология в Greisswald – Германия.

Отделни опити за установяване на трансгранично сътрудничество с Република Турция по проблемите на опазването биоразнообразието, горското стопанство, културното наследство са правени по линия на Община Малко Търново, РУГ, БШПОБ, Регионалния музей и други заинтересовани партньори.

Процедурата на самооценка като стъпка към интегрирането в мрежата на ПАН-парковете може да се счита за важен опит за включване в Европейската екологична мрежа, докато идеята за побратимяване с ПП “Лонско поле” - Р.Хърватска, лансирана на първия семинар в рамките на ПУ на ПП “Странджа”, може да се превърне в стъпка към осъществяване целите на Софийската инициатива по опазване на биоразнообразието.

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 6.26 Mb.

Сподели с приятели: