План за управление на защитена зона Българка, BG0000399
Проект ноември 2010 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
Глава първа: ОПИСАНИЕ НА ЗОНАТА 2
Глава втора: ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЗОНАТА 16
Глава трета: ОЦЕНКИ И ЗАПЛАХИ 18
Глава четвърта: ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КЛЮЧОВИТЕ МЕСТООБИТАНИЯ И ВИДОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 20
Глава пета: РЕЖИМИ И ПРЕПОРЪКИ 20
Глава шеста: ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА 35
Глава седма: МОНИТОРИНГ 37
Приложения: 37
Глава първа: ОПИСАНИЕ НА ЗОНАТА
-
Наименование на защитената зона;
Защитена зона Българка по директивата за природните местообитания, BG0000399
-
Местоположение на защитената зона;
В административно-териториално отношение зона Българка попада в област Велико Търново, община Трявна и обхваща землищата на селата Плачковци, Радевци-Нейковци, Станчев хан и Престой; община Габрово – землищата на селата Топлеш, Смирненски, Чарково, Етъра и Априлово. Територията от зоната попада и в област Стара Загора, община Мъглиж, землището на село Селце. Общо зоната заема 21 772 ха в Централна Стара Планина. Зоната включва и язовир Христо Смирненски.
-
Граници на защитената зона;
Карта на границите на зона са дадени като приложение 1.
-
Цели на обявяване на зоната и предмет на опазване;
4.1. Цели:
-
Запазване площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации предмет на опазване в рамките на защитената зона
-
Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, включително на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата
-
Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природните местообитания и местообитанията на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона
4.2. Предмет на опазване:
Природни местообитания от приложение 1 на ЗБР:
4060 Алпийски и бореални ерикоидни сьобщества
6110 Отворени калцифилни или базифилни тревни сьобщества от Alysso-Sedion albi
6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик {Festuco-Brometalia) ('важни местообитания на орхидеи).
6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс
6520 Планински сенокосни ливади
8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове
8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални скл
8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii
8310 Неблагоустроени пещери
9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum
9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum
9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)
9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum
9180 *Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове
91BA Мизийски гори от обикновена ела
91G0 *Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus
91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори
91W0 Мизийски букови гори
91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа
Видове от приложение 2 на ЗБР:
Bombina variegata
Emys orbicularis
Triturus karelinii
Testudo graeca
Testudo hermanni
Cobitis taenia
Rhodeus sericeus amarus
Austropotamobius torrentium
Paracaloptenus caloptenoides
Odontopodisma rubripes
Cerambyx cerdo
Lucanus cervus
Morimus funereus
Rosalia alpine
Barbastella barbastellus
Miniopterus schreibersi
Myotis bechsteini
Myotis blythii
Myotis emarginatus
Myotis myotis
Rhinolophus ferrumequinum
Rhinolophus hipposideros
Spermophilus citellus
Lutra lutra
Canis lupus
Ursus arcto
Vormela peregusna
Himantoglossum caprinum
Echium russicum
-
Правен статут, включително въведени режими;
-
Зоната е обявена с Решение № 122 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (ДВ, бр. 21 от 2007)
-
Зоната е одобрена от ЕК с Решение на ЕК от 12 декември 2008 г. за приемане на втори актуализиран списък на зони от значение за общността за Алпийския биогеографски район, съгласно Директива 92/43/ЕИО № 2009/91/EC, публикувано в официалния вестник на ЕК L 043 , 13/02/2009 P. 0021 – 0058
-
Към момента на разработване на проекта на план за управление на ЗЗ Българка няма издадена заповед за обявяване.
-
Общите режими и ограничения произтичащи от ЗБР.
-
Устройствените планове, устройствените проекти за горите, националните и регионалните програми, разработвани по реда на други закони, задължително се съобразяват със заповедта за обявяване, и мерките в плана за управление (съгласно чл.30, ал.1)
-
За осигуряване на връзките между защитените зони в плановете и проектите по ал. 1 се включват мерки и дейности за опазване на елементите на ландшафта, които въз основа на своята линейна и непрекъсната структура или свързваща функция са значими за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен в растителните и животинските популации и видове. (съгласно чл.30, ал.2).
Основни елементи на ландшафта са: реки и техните брегове и оводнени стари речни корита; естествени блата, езера, преовлажнени ливади и други влажни зони; пещери, скални венци и стени и дюни; седловини и други естествени територии, свързващи отделни планински масиви; полски синори, полезащитни пояси, ливади и пасища; заливни речни тераси и крайречна растителност; гори, разположени до 500 м надморска височина.
-
Планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона (чл.31)
-
Компетентният орган съгласува плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение само когато заключението на оценката е, че предметът на опазване в защитената зона няма да бъде значително увреден. Степента на увреждане по ал. 1 се оценява най-малко като отношение на площта на местообитанията - предмет на опазване, която ще се увреди, спрямо тяхната площ в дадената защитена зона и в цялата мрежа от защитени зони (чл.32)
-
Собственост и управление (видове собственост, начин на трайно ползване на земите и реално ползване на земеделските земи);
Видовете собственост съгласно Картата на възстановена собственост в зоната е както следва:
Вид собственост
|
площ (ха)
|
номенклатура
|
Държавна публична
|
13394,43
|
1
|
Държавна частна
|
5512,81
|
2
|
Общинска публична
|
332,11
|
3
|
Общинска частна
|
177,65
|
4
|
Частна
|
4641,25
|
5
|
Кооперативна
|
0,09
|
6
|
Обществени организации
|
562,33
|
7
|
Чужди физически и юридически лица
|
0,88
|
8
|
Международни организации
|
0,00
|
9
|
Религиозни организации
|
26,03
|
10
|
Съсобственост
|
118,92
|
11
|
Стопанисвано от общината
|
1932,91
|
99
|
Други (сгрешена номенклатура)
|
0,11
|
|
ОБЩО
|
26699,54
|
|
-
общество и обществени процес и (проучване на населението, демографски процеси, населените места и проблемите на местното управление, анализ на наличния капацитет за развитие на туризма);
-
проучване на населението демографски процеси, населените места и проблемите на местното управление
Община Габрово1
Демографското развитие на Община Габрово съответства на общонационалната
тенденция по намаляване на населението.
Населението на община Габрово към 31.12.2006 г. според текущата демографска
статистика наброява 69946 души. За последните пет години то намалява общо с 3368 души (с
4.6%). В град Габрово намалението е с 3120 души, а в селата то е с 248 души. Трайна е тенденцията на намаление на населението под трудоспособна възраст или под ф15 навършени години.
Община Трявна2
Според текущата демографска статистика населението на община Трявна към 05.02.2005 год. е 14139 души. В градовете живеят 13369 души, или 94.5 % от общото население на общината.Останалите 777 души са в селата и колибите. Мъжете в общината са 6862, а жените 7 272.
Най-силно влияние за намаление на населението оказват промените в естественото движение. Немалко влияние за намаление на населението оказва и отрицателния естествен прираст, като резултат от ниска раждаемост и висока смъртност. Раждаемостта през 2004 е 4.40 %, а смъртността е 14.84 %.Налице и механичен отлив, както от градовете, така и от селата. В 27 махали в момента живеят по един, двама или трима души, а в 23 живеят от 4 до 7 души.
Трудовите ресурси се обуславят от броя на населението и неговото механично движение. Най-голям дял за формиране на трудовите ресурси се пада на населението в трудоспособна възраст - мъже от 18 до 59 години и жени от 18 до 54 години включително.
В община Трявна трудоспособното население към февруари 2005 година е 8169 души, т.е. е намаляло с 160 спрямо 2000 година. Основната част от населението в трудоспособна възраст / 7760 или 95 % / се намира в градовете. Значителна под средното равнище за общината е частта от населението в трудоспособна възраст в селата, което е 409 души.
От всичко това се налага изводът, че при запазване на сегашните тенденции в движението на числеността на населението в община Трявна в средносрочен план можем да очакваме :
- намаление на общата численост на населението в община Трявна;
- влошаване на възрастовия състав на населението със засилваща се тенденция към застаряване;
- намаляване броя на населението в трудоспособна възраст, като последица от намаляване числеността в групата под трудоспособна възраст и увеличаване броя на хората в групата надтрудоспособна възраст.
Община Мъглиж3
И за община Мъглиж протичащите демографски процеси са с влошени, неблагоприятни характеристики, което е характерно за страната като цяло. Общината не прави изключение по очертаващите се трайни тенденции на отрицателен естествен прираст, ниска раждаемост, висока смъртност и нарушена възрастова структура. Крайният резултат е появата на един постоянен процес на намаляване броя на населението. Подобна констатация може да се направи и за равнището на естественото възпроизводство на населението. То също е с отрицателни измерения, което е характерна тенденция за страната като цяло.
По брой население община Мъглиж попада в категорията на малките общини в България /от 10 000 до 30 000 жители/.
Селското население се характеризира с изключително влошена възрастова структура – населението в нетрудоспособна възраст е повече от половината от общото население на селата. Трудовият потенциал е нисък, както и делът на лицата в трудоспособна възраст.
Общият брой на населението е 12431 души през 2008 г., от които мъже 6173 и жени 6258. Селското население е 8998 души. В единственото село, чието землище се включва в зоната, Селце, няма жители в подтрудоспособна възраст.
-
Анализ на наличния капацитет за развитие на туризма
Леглова база Габрово
Справка за категоризираните от кмета на общината туристически обекти
|
(към 01.10.2010 г.)
|
Вид обект
|
Брой
|
Установен капацитет
|
Брой стаи
|
Брой легла
|
Средства за подслон
|
|
|
|
хотели 1 звезда
|
5
|
140
|
273
|
|
|
|
|
Местата за настаняване
|
|
|
|
семейни хотели две звезди
|
3
|
38
|
77
|
семейни хотели три звезди
|
3
|
51
|
102
|
пансиони една звезда
|
3
|
45
|
91
|
къщи една звезда
|
8
|
30
|
75
|
къщи две звезди
|
20
|
81
|
172
|
къщи три звезди
|
18
|
106
|
206
|
самостоятелни стаи една звезда
|
12
|
32
|
65
|
самостоятелни стаи две звезди
|
24
|
63
|
131
|
самостоятелни стаи три звезди
|
4
|
14
|
25
|
почивни станции една звезда
|
1
|
28
|
83
|
ОБЩО
|
|
|
1300
|
Леглова база Трявна
|
|
|
Приложение 1
|
Справка за категоризираните от кмета на общината туристически обекти
|
(към 01.10.2010 г.)
|
Вид обект
|
Брой
|
Установен капацитет
|
Средства за подслон
|
|
Брой стаи
|
Брой легла
|
хотели 1 звезда
|
1
|
146
|
215
|
хотели 3 звезди
|
3
|
163
|
341
|
|
|
|
|
Местата за настаняване
|
|
|
|
семейни хотели две звезди
|
6
|
96
|
184
|
семейни хотели три звезди
|
5
|
74
|
153
|
къщи една звезда
|
3
|
11
|
28
|
къщи две звезди
|
18
|
74
|
255
|
къщи три звезди
|
3
|
52
|
102
|
самостоятелни стаи една звезда
|
29
|
59
|
119
|
самостоятелни стаи две звезди
|
114
|
288
|
482
|
самостоятелни стаи три звезди
|
7
|
30
|
55
|
почивни станции две звезди
|
1
|
77
|
126
|
бунгала две звезди
|
12
|
12
|
24
|
Общо
|
|
|
2084
|
Леглова база община Мъглиж
Справка за категоризираните от кмета на общината туристически обекти
|
|
(към 06.11.2010 г.)
|
|
Населено място
|
къщи
|
Самостоятелни стаи
|
Семейни хотели
|
Вили
|
бунгала
|
Гр.Мъглиж
|
6 стаи-12 легла
|
0
|
0
|
0
|
0
|
с.Селце
|
0
|
8 стаи-16легла
|
0
|
0
|
0
|
С.Ягода
|
0
|
0
|
12 стаи-24 легла
|
20 стаи-40легла
|
12 стаи-24 легла
|
-
стопанска дейност и антропогенни влияния (наличие на други планове и програми, касаещи ползването на територията и ресурсите на защитената зона; анализ на съществуващи и потенциални икономически фактори и интереси);
От съществуващите стопанските отрасли най-голямо пряко значение относно ресурсите на защитената зона са туризма, горското стопанство, развитие на ВЕИ, управление на водите. Непряко или слабо въздействие оказват земеделие и занаятчийство. Туризмът въздейства върху зоната чрез броя туристи в зоната, развитието на атракции и леглова база. Реален мониторинг върху броя на туристите няма, но по експертна оценка борят на туристите в момента не е в ниво, което оказва значимо въздействие върху зоната. Развитието на атракции (екопътеки, информационни табла, велоалеи, стена за катерене и др.) няма негативно въздействие върху зоната. Към момента няма развитие на легловата база в зоната, което да представлява негативно въздействие върху нея, тъй като по-голямата част от легловата база в общините е разположена извън зоната. Като цяло към момента туризмът има положително въздействие върху зоната, тъй като създава отношение на посетителите към природата и нейното опазване. Горско-стопанската дейност оказва своето въздействие върху зоната от над 100 години насам и е допринесла към формирането на част от горските местообитания, за които зоната е обявена. Понастоящем липсват регулации, които да налагат горско-стопански методи съобразени с опазването на природата, извън най-общите ограничения разписани в закона за защитените територии, тъй като заповедта за обявяване на природен парк Българка е твърде обща. А те се изчерпват с: извеждане на голи сечи във високостеблени гори, с изключение на тополовите, а в издънкови гори - с площ по-голяма от 3 хектара. Прегледа на Лесоустройствените проекти показа, че има какво да се желае от гледна точка на отчитане изискванията на опазване на биоразнообразието. Твърде общи са й изискванията на режимите за горските местообитания в Натура 2000 местата разработени от ИАГ и одобрени от Националния съвет за биоразнообразие на 08.06.2010 г.. Конкретика в препоръките за стопанисване са дадени в докладите за Горите с висока консервационна стойност, както и настоящия план. Развитие на ВЕИ се наблюдава в района на защитената зона чрез проекта на Бузлуджа за ветрогенератори, който граничи със зона Българка. Липсва какъвто и да било съгласуване с дирекцията на природен парк Българка и какъвто и да било мониторинг върху фауната на зоната. Въпреки, че липсват проучвания се очаква се въздействието на ветрогенераторите да бъде отрицателно върху летящата фауна в зоната.
Управление на водите: Поностоящем в зоната се ползва язовир Христо Смирненски и е планиран за изграждане язовир Нейковци, необходимостта от който се поражда от дългогодишния воден режим през лятата в Трявна. Освен, че чисто площно изграждане на язовир отнема местообитания от зоната, неговото въздействие зависи и от количествата води, които ще отнема от територията и на
Чина по който те се управляват. Язовир Нейковци е в процес на препроектиране, след което задължително ще следва да се направи оценка за съвместимостта му с предмета на опазване на зоната. Въпреки очаквани негативни въздействия, изграждането на язовира е допустимо по силата на чл. 33 на ЗБР, тъй като е проект с преобладаващ обществен интерес.
Земеделие: Габровска област не е интензивен земеделски район, което определя земеделието като не приоритетен отрасъл в областта. Основната причина се дължи на липсата на значителни плодородни обработваеми площи и географското положение на областта, която обхваща предимно планински и предпланински терени. Това обуславя разпокъсаността, маломерността и отдалечеността на голяма част от земеделските земи. Основните земеделски дейности, чието традиционно практикуване оказва положително въздействията върху зоната са пашата, косенето и отглеждането на овошки. Коситбата, която се извършва на южните билни поляни на зоната има голяма значение за поддържане на тревните местообитания там. Липсата на паша в други райони ще доведе до захрастяване и загуба на полу-естествените тревни местообитания.
Занаятчийство: Косвено положително въздействие върху природата оказва занаятчийството, от една страна поради факта, че носи приходи за местните хора, от друга страна поради факта ,че осигурява допълнителна атракция за туристите. Разнообразяването на атракциите, които не увреждат природата в района на една планинска защитена зона е изключително важно, тъй като намалява аргументите за развитието на атракции, които имат голям увреждащ потенциал каквито са новите ски зони.
От потенциалните икономически фактори най-голямо значение се очаква да имат и развитие на транспортната система (чрез плановете за тунел под Шипка) и устройствените планове за развитие на курортна зона Узана, която граничи със защитената зона.
Транспортна система: Тежките условия на преминаване на прохода Шипка свързващ северна и южна България са създали убеждението за необходимостта от израждане на тунел под Шипка. Идеите са проектът за него да се включи в Оперативна програма Транспорт за следващия програмен период 2014 – 2020 г. От двата обсъждани вариант към момента, варианта с най-малко въздействие върху зоната ще бъде този с по-дълъг тунел) за (момента обсъжданата дължина е 8 км) вместо по-краткия вариант (3 км), тъй като по-голямата част би била под земята, което означава по-малко площ на засегнатите местообитания.
Плановете за развитие на ски зона в Трявна за момента не са актуални, но в общинския план за развитие на Габрово е заложено развитие на ски писти и съоръжения в местността Узана, непосредствено граничеща със зона Българка, като трасето на пистата от връх Исполин попада в самата зона. Малко вероятно е този проект да икономически изгоден поради недостатъчния снеговалеж и необходимостта от производството на изкуствен сняг, за чието производство е необходимо електричество и вода. Водата в карстовия район на местността Узана от една страна не е достатъчна, от друга страна, изграждането на водоем за производство на сняг ще доведе до допълнителни въздействия върху района. Понастоящем МОСВ е постановило да се прави екологична оценка на изменение на подробен устройствен план – парцеларен план за трасе на ски-писта от връх Исполин, курортен комплекс Узана. Като цяло въздействието на този тип съоръжения ще бъде отрицателно, и следва да се търсят алтернативни зимни атракции като предлагане на ски за ски бягане, т.нар. «писалки» под наем, които може да се практикуват по съществуващите горски пътища; шейни и снегоходки; предлагане на определители за животни по следите в снега, зимни пешеходни маршрути и др. Всички тези неща предлагат достатъчни занимания на открито за посетителите през зимата без да е необходимо да си изграждат съоръжения, киото са скъпи, увреждащи и с недоказана икономическа полза.
9. Административни органи, свързани с управлението на зоната;
Списък на администрациите, с отношение в управлението на зоната
|
Правомощия и отговорности
|
Забележка
|
Дирекция на природен парк Българка
|
Прилагат закона за защитените територии (ЗЗТ), както и закона за биоразнообразието (ЗБР). Конкретни функции: прилагат план за управление на природния парк, проучване на биоразнообразието, образователни дейности, развитие на паркова инфраструктура.
|
Поради липса на администрации на защитените зони и съвпадане на границите на зоната с границите на природния парк, парковата администрация са естествените администрации, които ще са отговорни за зоните.
|
РДГ Велико Търново
|
Контролни функции върху дейността на ДГС-тата.
|
|
ДГС Габрово
|
Стопанисват горските ресурси на територията на природния парк/защитената зона. Имат функции като охрана, контрол по ЗГ и ЗЗТ.
|
Задължени са да добиват дървесина, за да получават приходи, недоволство поради липсата на компенсации за пропуснати ползи за държавните гори. ДГС Мъглиж стопанисва много малка част - 900 ха.
|
ДГС Плачковци
|
ДГС Мъглиж
|
РИОСВ Велико Търново
|
Упражнява контролни функции по ЗБР и ЗООС на хартия.
|
|
Общински служби Земеделие и гори Трявна и Габрово
|
Връщат земи от територията на парка.
|
Не се консултират с парковата администрация.
|
Агенция по кадастър
|
|
Няма законово основание да се консултират с парка. Необходима е добра координация, за да се изчистят проблемите с имотите.
|
Разплащателна агенция към МЗХ
|
Отговарят за плащанията по ПРСР.
|
Тепърва предстои.
|
НП Централен Балкан
|
Съвместна работа, съвети и взаимна подкрепа.
|
|
Община Трявна
|
Прилагат ЗООС на територията на парка..
|
|
Община Габрово
|
Прилагат ЗООС на територията на парка..
|
Инвестиционни интереси – транспорт и ски съоръжения.
|
Община Мъглиж
|
Прилагат ЗООС на територията на парка.
|
Цялата площ е изключително държавен горски фонд, засега няма интереси извън горско стопанство.
|
МОСВ
|
Всички процедури по ОС за момента минават през МОСВ.
|
|
10. картен материал.
10.1 Карта на зоната с актуализираните граници по Карта на възстановена собственост.- приложение 1.
10.2. Карти на разпространението на горските местообитания предмет на опазване в зоната. – приложение 2.
10.3 Карти на разпространението на тревните местообитанията предмет на опазване в зоната. – приложение 3.
10.4 Карти на разпространението на видовете предмет на опазване в зоната. – приложение 4.
10.5. Карта в ГИС и ПДФ формат на зонирането на територията. – приложение 5
11. Припокриване с други защитени зони и защитени територии
11.1. Няма други защитени зони, с които Българска се припокрива;
11. 2. Защитени територии в случай на припокриване:
-
природен парк Българка, обявен през 2002 г. за да запази естествените букови екосистеми около изворите на река Янтра в горната им част. Обхваща северните склонове и билните части на Шипченския и Тревненския дял от планината. Простира се на площ от около 22 000 ха.
-
Защитена местност "Студен кладенец"
обявена със заповед №25 от 09.01.89 г. на КОПС. Площта възлиза на 63,5 ха. Обхваща района на изворите на река Белица в Стара планина.
-
Соколският манастир е обявен като историческа местност със заповед N 357 /11.03.1973 г. на КОПС. Прекатегоризиран е в защитена местност със същото име със заповед N РД – 1322 от 27.12.2002 г. на МОСВ. Обхваща площ от 75.5 ха манастирски гори и земи от горския фонд.
-
Защитена местност "Мъхченица-Йововци", обявена като историческо място със заповед №345 от 17. 05. 1979 г. ДР№ 786 на КОПС при МС и прекатегоризирана в защитена местност със заповед №РД- 1303 от 27. 12. 2002 г на МОСВ.
-
Защитена местност "Столища", със заповед № 689 от 22. 07. 1987 на КОПС при МС ДР№ 503 група вековни букови дървета в местността “ Столища “ е обявена за природна забележителност. През 2002 г. със заповед № 1309 от 27.12. 2002г. на МОСВ обектът е прекатегоризиран в защитена местност. Площта на защитената територия е 1,7 ха. като целта е да се съхранят вековните букове на възраст над 150 години, със средна височина над 25 м.
Сподели с приятели: |