Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
| Свръх Аз (Супрего) е последния компонент от структурата на личността, който се образува от Ид и Аз. Свръх Аз играе ролята на съдия или цензура на постъпките и мислите на Аз. Той е хранилище на моралните норми, стандартите на поведение и техните образувания, които формират забрани за личността. Фройд описва три функции на Свръх Аз: съвест, самонаблюдение и формиране на идеали. В качеството си на съвест той изпълнява роля по ограничаване, забрана или обсъждане на дейността на съзнанието и на несъзнаваните действия. Свръх Аз разработва, развива и утвърждава моралните норми на личността. Той е следствие от продължителната зависимост на детето от родителите. Формално се 19 появява, когато детето започне да прави разлика между „правилно“ и „неправилно“; научава какво е добро и лошо, морално или неморално (около възрастта от третата до петата години). Първоначално Свръх Аз-ът отразява само родителските очаквания относно това какво е добро и лошо поведение. Всяко дете се научава да действа в съответствие с тези ограничения, за да избегне конфликт и наказание. Въпреки това, тъй като социалният свят на детето започва да се разширява (благодарение на училище, религия и групи от връсници), сферата на Свръх Аз се разширява до границите на поведението, което тези нови групи смятат за приемливо. Висшата цел на психичната дейност се изразява в това, да поддържа (а когато е загубено, да достигне отново) онова приемливо равнище на динамично равновесие, което увеличава удоволствието в резултат на намаляване на напрежението, като използва енергията създадена от То, което по природа е примитивно и инстинктивно. Аз-ът, развиващ се от То, съществува за да разглежда реалистично основните подбуди, произхождащи от То. Той играе ролята на посредник между силите, които оказват влияние на То, Свръх Аз и изискванията на външната реалност. Свръх Аз-ът се развива на основата на Аз-а и изпълнява ролята на нравствен контрол по отношение на практическата дейност на Аз-а. Той представя редица нагласи, които определят и ограничават гъвкавостта на Аз. [142, с. 150-151] При преминаването на човека от една възраст в друга настъпват характерни изменения в това, което се явява предмет на желанията и начина за удовлетворяването им. Тези сменящи се начини за получаване на удоволствие и физическите аспекти на удоволствието са основни елементи в описаните от Фройд стадии на развитие. [22, 32, 133, 142, 146, 165, 195 и др.] Той използва термина фиксация, за да опише това, което се случва, когато човек не се развива нормално при преминаването от един стадий в друг, а остава на някакъв определен стадий на развитие. Човекът, фиксиран на определен стадий, има тенденцията да търси удовлетворението на своите потребности по по-елементарен начина, по скоро като дете, отколкото като възрастен човек при нормално развитие. Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|