Национални и професионални отговорности при изграждането

Национални и професионални отговорности при изграждането

на библиотечната система

Ст.н.с. д-р Ал. Дипчикова

Понятието "библиотечна система" в представите на библиотекарите у нас се свързва с дългогодишния стремеж на институциите, управляващи библиотечното дело в страната да изградят ясна структура на взаимоотношенията между библиотеките. Този стремеж никога не е бил самоцелен. Той е оправдан от необходимостта те да станат по-ефективни по отношение на обслужването на читателите и по-лесно управляеми като структурирана съвкупност от еднотипни учреждения.

За най-голям успех в изграждането на библиотечната система на страната се считаше Постановление № 2 на МС, което регламентираше ясно йерархията на отделните видове и типове библиотеки, тяхната област на действие, взаимодействието помежду им. Това постановление просъществува малко повече от 20 години, но то отразяваше едно състояние на библиотеките в страната, постигнато още преди неговото появяване, в резултат на целенасочена държавна политика. За дългите години на съществуването си то се превърна в традиция. Няколко поколения библиотекари бяха обучавани и практикуваха в тази среда и затова я приемаха като естествена даденост. То се разполагаше естествено в средата на окупираните от държавата издателска и книгоразпространителска дейности. Затова разклащалото на системата, отпадането на някои от нейните характеристики и неяснотата във взаимоотношенията на участниците в нея беше възприето като разруха и унищожение на създаденото.

Неведнаж към Министерството на културата бяха отправяни обвинения за липса на държавна политика по отношение на библиотеките, защото разпределянето на средствата, които обществото отделяше за издръжка на библиотеките не беше подчинено на идеята за издръжка на една система. Принципът на децентрализация на управлението на културните институти, който ръководи действията на държавните органи през последните десетина години, беше разглеждан като алтернатива на поддържането и изграждането на библиотечна система. Не случайно този въпрос се поставя като основен и днес на годишната национална конференция на СБИР.

Днес мнозина се питат има ли в страната действаща библиотечна система и ако отговорът е положителен, какви са перспективите за нейното развитие. Безспорно е, че съставните части на системата -самите библиотеки, съществуват и се развиват според ограничените възможности на трудните икономически условия. Това обаче не е достатъчно, за да ги наречем система от библиотеки, тъй като връзките между тях, а и връзките им със сродните системи на издателска дейност и книготърговия са затруднени. Не бива обаче да допускаме, че ако финансирането позволи да се възстанови предишният модел на взаимодействие на библиотеките, това ще бъде истинска библиотечна система, отговаряща на съвременните нужди и обществени условия. Съществуват най-малко две основни причини библиотечната система в страната да се развива по различен от досегашния модел:

• на първо място коренните промени в обществено-политическото и икономическото устройство на страната. Днес България се развива като демократична страна със социално пазарно стопанство и това е записано в конституцията Ј. Свободата на словото и правото на информация са основни принципи на обществения живот. Политическото устройство на държавата предполага разделение на властите и силно местно самоуправление. Принципите на пазарното стопанство, разгръщането на частната собственост върху средствата за производство, появата на неправителствени организации със специфична роля в обществото предлагат нови източници на финансиране на културните и образователните дейности. Библиотечна система с централизирано държавно управление не отговаря на нуждите и характеристиките на съвременното българско общество;

• не трябва да се пропуска и огромният напредък в информационните технологии и комуникациите, който се извърши през този период в света и колкото и бавно това да става у нас, в самите библиотеки. Глобализацията на тези процеси не подминава и нашата страна. Появата и развитието на Интернет измени и изменя с всеки изминат ден представата ни за връзките и взаимодействието между библиотеки, между библиотеки и други информационни институции, между отделни професионалисти в библиотечната професия.

Само тези два фактора са достатъчни, за да си дадем сметка, че ако днес говорим за изграждане и развитие на библиотечната система на страната, то тя трябва да има нова характеристика. Именно върху чертите на тази характеристика си струва да се помисли, тъй като те в бъдеще трябва да станат жалони на държавната политика по отношение на библиотеките. Ако правителството възприеме системен подход в усилията си да подпомага и развива библиотеките в страната, това ще му позволи при търсенето на най-добрите решения за организацията на библиотечното дело да взема предвид дейността на всичките съставни части на библиотечната система и да постига по-добри резултати със значително по-малко средства. В същото време обаче, то трябва да среща разбиране и съдействие от професионалната общност на библиотекарите, без което може да бъде обречена на неуспех и най-добрата идея.

Според едно от най-пълните определения за библиотечна система, което успяхме да открием в достъпната ни литература, библиотечната система се е разглеждала като "съвкупност от библиотеки, функциониращи като единно, многостепенно цяло в мащабите на страната, организирана за максимална ефективност на работата". Към това определение се добавя и забележката, че превръщането на всяка обикновена съвкупност от библиотеки в система става само при съществуването на дългосрочни и постоянни връзки между тях. Трябва да се отбележи, че това схващане за библиотечната система се намира само в по-старите руски терминологични справочници. В справочниците на останалите езици понятието не съществува или ако го има, то се отнася единствено до определен тип библиотеки, които имат общи задачи и насоченост на действие. В най-новите речници понятието "библиотечна система" е определено като синоним на "интегрирана библиотечна система", т.е. термин от областта на автоматизацията на библиотечните дейности. Това обстоятелство ни навежда на мисълта, че нашата библиотечна система във вида, в който тя съществуваше, е създавана централизирано и целенасочено чрез административни решения, а не естествено чрез обединение и координация на съществуващи и доказали ефективността си библиотеки. Библиотечната система се схващаше като подсистема на обществото, производството, науката, културата, информацията, за развитието на които беше основополагащ същият принцип. Считаше се, че централизираното ръководство на всички тези области може да съчетае много по-лесно и ефикасно потребностите и възможностите на всяка от тях и да ги насочва към максимална обществена полза. Всичко това за днешното време е неприложимо и излишно, но библиотеките у нас наследиха много от практическите постижения на тази система. Голямото предизвикателство пред тях през последните години е да не загубят тези постижения, а да ги използват като основа на бъдещото развитие на сътрудничеството помежду си. Защото когато днес говорим за библиотечна система, ние трябва да разбираме регламентирани взаимоотношения между библиотеки с обща мисия, които да предопределят създаването на нови свойства на системата, неприсъщи на участващите в нея отделни библиотеки (например, нови библиотечно-библиографски ресурси, нови процеси, нови информационни възможности и т.н.). За да бъде полезна обаче тази система трябва да отговаря на реални обществени нужди и затова не може да бъде изграждана по друг начин освен отдолу нагоре чрез коопериране и сътрудничество между библиотеки от един и същи вид или от различни видове, но разположени на определена територия. Това обръщане на посоката на развитието на библиотечните системи предполага усилията на много повече професионалисти и истински демократичен характер на процеса.

Практиката в страни, които служат за пример с развитието на библиотечното дело, дава модели за различни форми на организация на подобни системи. Така например, публичните библиотеки в САЩ използват няколко форми на организация на библиотечни системи:

• консолидирана система, която се състои от една централна (регионална, градска) библиотека с възможност за развиване на филиали, със специализиран персонал и силна централна колекция;

• федерирана система, която представлява група от автономни, местни библиотеки, функциониращи с единно настоятелство (управителен съвет), обединени на договорна основа;

• кооперирана система, обединяваща местни библиотеки, които централизират определени дейности и услуги под ръководството на представителен съвет на директорите.

Голямата свобода при избора на форми и конкретни модели при изграждането на системите поражда необходимостта от спазване на общи принципи, които трябва да станат основа на разпределянето на държавната финансова подкрепа. Определянето и спазването на тези принципи може да стане израз на държавната политика по отношение на развитието на библиотечното дело в страната, ако те станат задължителни при разпределянето на средства за осъществяване на конкретни програми и проекти. Така стратегическата цел на тази политика ще се определи като съдействие за създаването и утвърждаването на множество отделни библиотечни системи, които в своята съвкупност ще представляват библиотечната система на страната.

За осъществяването на такава стратегия от голямо значение са възможностите, предоставени от новите информационни технологии и развитието на телекомуникациите. Те разширяват използването на библиотечните ресурси в по-широк териториален план. Това обстоятелство налага да се разработят форми на сътрудничество, за да стигнат тези ресурси по-лесно до потребителя. Съществува опасност за приложението на тези технологии в библиотеките да се изразходват голямо количество средства с малък или локално ограничен резултат.

Далеч по-икономично и ефективно е усилията да се насочват и обединяват от общи принципни рамки, които да се приемат от колегията. Тук е необходимо да се посочи, че съществуването на единна централизирана библиотечна система и нейните постижения в координацията на библиотечните дейности помогна през изминалите десетина години някои от тях да придобият нова форма, развивайки се в съответствие с новите възможности на технологията. Най-добър пример за това е инициирането и развитието на проекта за Национална автоматизирана библиотечно-информационна мрежа (НАБИМ). Както е известно, той произлезе от професионалните среди и представляваше използване на съществуващите в традиционна форма централна каталогизация на българските книги и своден каталог на чуждестранните периодични и монографични издания за организационна основа на еднократното създаване и широкото разпространение на машинночетими библиографски записи.

Идеологията на проекта предполага възлагане на определени национални отговорности по създаването и разпространяването на машинночетима библиографска информация на Националната библиотека и на някои по-големи библиотеки, наречени базов център и възли на автоматизираната мрежа. Движението и организацията на тази информация в бъдеще може да стане основа на обединение на библиотечните системи в национален мащаб. По този начин ще се създадат предпоставки за развитието на другите функции на библиотечната система като споделяне на ресурси, предприемане на общи действия за опазване на писменото национално наследство и т.н. За да може обаче това да се осъществи в бъдеще развитието и изграждането на НАБИМ трябва да стане вторият основен жалон на държавната политика по отношение на библиотеките. Чрез инвестиране в укрепването и развитието на базовия център на мрежата – Народната библиотека и подкрепата на проекти за изграждането и доизграждането на основните възли, държавата косвено ще насочи развитието на библиотечната система по пътя на консолидацията и интегрирането на съществуващите библиотечни ресурси. Процесите на усъвършенстване на дейността на системата по-нататък е в ръцете на работещите в нея професионалисти. Те ще трябва да поемат отговорността за качеството и практическото осъществяване на движението на информацията. Тяхно задължение е и интегрирането на библиотечната система с близките на библиотечното дело области на издателското дело и книготърговията, както и с областта на разпространение на публична информация от административен, стопански, общокултурен и др. характер. Защото само чрез интегрирането на системите за публична информация и разпространение на знание чрез четене тя може да стане важно звено между съставните части на бъдещото информационно общество.