Шилпи сомая гоуда изгубената дъщеря
Изтегляне 1.99 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Jose-Silva-Philip-Miele - Metodyt Silva za kontrol na uma - 8601-b, Barbara-Wood - Prokylnata ljubov - Tom 1 Arabski noshti - 4209-b 2
| тя се е променила толкова много през последните няколко месеци или аз съм бил сляп през всичките тези години? Но не само Самър изглеждаше променена. Цялото естество на взаимоотношенията им му се струваше различно. Питаше се дали се дължеше на раздялата им, на отсъствието на Аша, или на страха от биопсията, но сега сякаш ги бе огряла ярка светлина, разкривайки всичко, което бяха потискали с години. И точно както на операционната маса, тези истини можеше да се окажат неприятни, но приемането им представляваше първата стъпка към изцерението. Самър се усмихваше и си играеше с колието си, напомняйки му за времето, когато флиртуваха. И с това те прекъснаха недовършения разговор за болести, смърт и страх, а вместо това, за пръв път, откакто се разделиха, коментираха нашироко какво бяха правили, докато бяха разделени. Самър му разказа за обиколката с велосипеди из Италия и за промените в персонала на клиниката. Той й разказа за наближаващия му турнир в тенис клуба и за повредения бойлер в къщата. Темата за дъщеря им очебийно отсъстваше от разговора. Снимките на Кришнан останаха недокоснати в колата. Те седяха отвън, докато реещите се чайки довършваха остатъците от вечерята им, докато въздухът захладня и премигващи светлинки осветиха очертанията на моста. — Май трябва да си тръгваме. — Самър обви ръце около тялото си и потрепери. Прибраха се бързо и Крис осъзна, че ги е закарал до тяхната къща, там, където сега живееше сам. Те седяха в колата на магистралата, като двойка гимназисти. Той изключи двигателя. — Слушай, ти… искаш ли да останеш за през нощта? — прошепна той, изпитвайки странно стеснение. — Знам, че има още много неща… Тя го прекъсна, слагайки два пръста върху устните му, и се усмихна. — Да. На сутринта Крис отвори очи и видя златистата коса на Самър, разпиляна върху възглавницата. Въздъхна и усети внезапен прилив на емоции, както когато се бе влюбил в нея. Измъкна се от леглото, като внимаваше да не я събуди. На стълбите се сети, че хладилникът все още бе празен след едноседмичното му отсъствие, и реши да изтича до магазина и да напазарува за закуска. Докато зареждаше кафе машината, той забеляза премигващата червена светлина на телефонния секретар. Съобщението бе от майка му от Индия. Не каза нищо, освен да й се обади, но въпреки пукането по телефонната линия, Кришнан разбра, че нещо не бе наред. 53. СЕМЕЕН ВЪПРОС Мумбай, Индия — 2005г. Аша Аша заспа в таксито на път към дома от офиса на „Таймс“ и шофьорът трябваше да я събуди, когато пристигнаха. Тя му плати и влезе в сградата. Не беше мигвала от цели трийсет и шест часа и повечето от тях й се струваха като мъгла — писане, снимане, редактиране, — образите на жените от Дхарави проблясваха в съзнанието й. Напомни си да се обади на майка си сутринта. Аша се прозя, почука на вратата на апартамента, като очакваше да чуе познатите стъпки на Девеш. Извади от джоба си визитката на Санджай. Обещанието си е обещание. Сутринта щеше да се обади и на него, след като вече бе запълнила всички празнини в историята си. След няколко минути чакане, през които чу шум отвътре, тя най-накрая натисна бравата и откри, че е отключено. Влезе, остави чантата си, прекрачи различните чапал, разхвърляни в коридора, и тръгна към гостната, откъдето долиташе тихо мърморене. Кой можеше да им гостува в този час? Дадима седеше на канапето, а от двете страни беше заобиколена със загрижени жени. Дадима седеше с наведена глава, но дори преди да види лицето й, Аша разбра, че нещо не бе наред. — Това е Аша, внучката ми от Америка — представи я дадима, щом вдигна поглед. — Моля да ни извините за момент. — Тя стана, отиде бавно до Аша и я хвана за ръката. — Да, да, разбира се — отговориха дамите в хор, клатейки глави настрани. Дадима тръгна тихо към малката стаичка, която Аша наричаше свой дом през изминалата година. Тя седна на леглото и направи знак на Аша да седне до нея. — Дхикри, времето на твоя дададжи дойде. Рано сутринта почина мирно в съня си. Аша покри устата си с ръка. — Дададжи? — Тя огледа стаята и впери поглед във вратата. — Къде…? |