Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Първият етап от излекуването на травмата се състои в това да я разпознаеш и да я ПРИЕМЕШ, без да е необходимо да се съгласяваш с факта, че тя е тук
Изтегляне 480.84 Kb.
|
| Първият етап от излекуването на травмата се състои в това да я разпознаеш и да я ПРИЕМЕШ, без да е необходимо да се съгласяваш с факта, че тя е тук. Да я приемеш, означава да я погледнеш, да я наблюдаваш, като знаеш, че това, че имаш още неща да оправяш, е част от опитността да бъдеш човек. Това, че нещо все още ти причинява болка, не означава, че ти си лош човек.
Това, че си бил способен да си създадеш маска, за да не страдаш, е било геройска постъпка, проява на любов към самия себе си. Тази маска ти е помогнала да оцелееш и да се приспособиш към семейната среда, която сам си избрал преди да се превъплътиш. Истинската причина, поради която се раждаме в дадено семейство или сме привлечени от хора, които имат същите травми като нас, е, че в началото ни харесва това, че другите са като нас. Успяваме да не се смятаме за чак толкова лоши. След известно време започваме да откриваме недостатъците на другите и вече не ги приемаме такива, каквито са. Така че се опитваме да ги променим, като не осъзнаваме, че това, което не приемаме у другите, са частите от нас самите, които не искаме да видим от страх, че ще трябва да се променим. Смятаме, че трябва да се променим, а всъщност трябва да оздравеем. Ето защо познаването на нашите травми е толкова полезно, защото това ни позволява по-скоро да оздравеем, вместо да искаме да се променяме. Освен това, спомни си, че всяка една от тези травми произтича от натрупване на житейски опит, произтичащ от няколко последователни минали живота и че е съвсем нормално да ти е трудно отново да се изправиш срещу тях в този живот. Като не си успял в предишните животи, не можеш да очакваш това да стане сега, като си кажеш просто: „Искам да оздравея". Обаче това желание и решението да излекуваш травмите си са първите стъпки към състраданието, търпението и търпимостта към самия себе си. Тези качества, които същевременно развиваш и към другите, са подаръци, които пътят към излекуването ти поднася. Сигурна съм, че четейки предишните глави, си открил травмите на твоите близки. Може би това ти е помогнало по-добре да разбереш тяхното поведение, което означава да проявяваш по-голяма търпимост към тях. Както вече казах, важно е да не се хващаш за думите, използвани за идентифицирането на травмите или на маските. Ти можеш например да преживееш отхвърляне и да се почувстваш предаден, изоставен, унижен или да го възприемеш като несправедливост. Някой може да бъде несправедлив към теб и това може да те накара да се чувстваш отхвърлен, унижен, предаден или изоставен. Както можеш да видиш, важен е не преживеният опит, а това, което чувстваш в резултат на този опит. Ето защо е толкова важно за да опознаеш травмите си, да направиш справка с описанието на характеристиките на физическото тяло, преди да погледнеш поведенческите характеристики. Тялото никога не лъже. То отразява това, което се случва в плана на емоционалното и умственото. Препоръчвам ти да препрочетеш по няколко пъти физическото описание на всяка травма, за да уловиш добре разликите между тях. Зная, че все повече хора прибягват до пластичната хирургия, за да коригират някои аспекти на физическото си тяло. По мое мнение те си правят лоша услуга, защото от това, че няма да виждаш повече характеристиките на дадена травма в тялото си, не следва, че тя непременно е излекувана. Много хора, прибягнали до пластичната хирургия, споделят, че са били много разочаровани, когато след две-три години виждали как се появява отново това, което са искали да премахнат или да прикрият. Впрочем точно поради тази причина пластичните хирурзи никога не дават доживотна гаранция на своята работа. Ако обаче от любов към себе си решиш да вземеш в ръце физическото си тяло с помощта на пластичната хирургия, но осъзнавайки своите травми и като работиш върху себе си в емоционален, умствен и духовен план, има големи шансове тази хирургична намеса да е благоприятна за теб и тялото ти да я приеме по-добре. Някои хора си погаждат номера във физически план, но има още повече, които си поставят капани на равнището на поведението, сиреч на равнището на вътрешното си положение. Това редовно се случва в ателието Характери и Травми, в което обяснявам тези травми подробно. Има участници, които се виждат изцяло в описанието на даден тип, докато тялото им показва съвсем друга действителност. Спомням си, между другото, за случая на един млад мъж на около тридесетина години, който ми казваше, че от ранното си детство преживява отхвърляне. Страдаше, че не може да има трайна връзка поради, според него, многобройните отхвърляния, които беше понесъл. Тялото му обаче не показваше никакъв белег на отхвърляне. След известно време му казах: „Съвсем сигурен ли си, че преживяваш именно отхвърляне, а не несправедливост?" После му обясних, че тялото му показва по-скоро белези на травма от несправедливост. Той беше силно изненадан. Препоръчах му да отдели време и добре да помисли за това. Когато го видях на следващата седмица, беше въодушевен и сподели с мен, че през тази седмица е разбрал и осветлил много неща. Просто се беше докоснал до травмата си от несправедливост. Този вид пример не е изненадващ, тъй като егото прави всичко възможно, за да не можем да видим травмите си. То е убедено, че като се докоснем до тях, няма да можем да се справим с болката, свързана с тези травми. Именното ни убеждава да създаваме нашите маски с цел да избегнем това страдание. Егото е убедено, че винаги поема по най-лесния път, а всъщност ни усложнява живота. Когато интелектът ръководи живота ни, в началото може да ни се стори трудно, защото се изискват известни усилия, но в действителност интелектът значително опростява нашия живот. Колкото повече изчакваме преди да се заемем с нашите травми, толкова по-тежки стават те. Всеки път, когато изживяваме някаква ситуация, която пробужда и докосва някаква травма, добавяме към нея още един слой. Това е като рана, която става по-голяма. Колкото по-тежка става, толкова повече ни е страх да я допрем. Превръща се в порочен кръг. Може да доведе дори до форма на обсебване, сиреч да ни накара да повярваме, че всички хора около нас са тук, за да ни накарат да страдаме. Например скованият човек ще вижда несправедливост навсякъде и ще се превърне в прекален перфекционист. Бягащият човек, от своя страна, ще се чувства отхвърлен от всички и накрая ще бъде убеден, че никой не може да го обича и т.н. Предимството да познаем своята или своите травми е в това, че най-накрая гледаме на правилното място. Преди сме действали като човек, който отива при лекаря си, за да му излекува черния дроб, а всъщност има проблеми със сърцето. Това положение може да продължи с години, както в случая с този млад мъж, който се опитваше да намери решение на отхвърлянето, което мислеше, че преживява, без да се разрешава каквото и да било. След като се докосна до това, което наистина го притесняваше, той беше в състояние да реши проблема си и да задейства лечението на травмата. Държа да уточня, че има разлика между това да имаш маска на зависим и да страдаш от емоционална зависимост. Не само хората, които имат травма от изоставяне, сиреч маска на зависим, страдат от емоционална недостатъчност. Всеки човек, независимо каква е травмата, от която страда, може да бъде зависим на емоционално равнище. Защо? Защото ставаме емоционално зависими, когато страдаме от емоционална недостатъчност, а страдаме от емоционална недостатъчност, когато не се обичаме достатъчно. Така че търсим любовта на другите, за да успеем да се убедим, че можем да бъдем обичани. Всяка маска именно затова е тук, за да ни покаже, че ние си пречим да бъдем каквито сме, за люто не се обичаме достатъчно. Всъщност, спомни си, че всички поведения, свързани с всяка една от маските, представляват реакции, а не поведения, основани на обичта към себе си. Преди да продължим нататък, да обобщим обясненията от петте предишни глави, отнасящи се до родителя, с когото обикновено се преживява всяка една от травмите. Това е важно, за да успеем да ги излекуваме. • ОТХВЪРЛЯНЕТО СЕ ПРЕЖИВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ СЪЩИЯ ПОЛ. Следователно бягащият се чувства отхвърлен от хората от същия пол като неговия. Той ги обвинява, че го отхвърлят и изпитва по-голям гняв по отношение на тези хора, отколкото към себе си. Когато обаче преживява ситуация на отхвърляне с човек от противоположния пол, той отхвърля самия себе си. Така че това го кара да преживява повече гняв спрямо самия себе си. Много е възможно също така това, което той смята за отхвърляне в този житейски опит (с хората от противоположния пол), да е по-скоро изоставяне. • ИЗОСТАВЯНЕТО СЕ ПРЕЖИВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ ПРОТИВОПОЛОЖНИЯ ПОЛ. Следователно зависимият се чувства изоставен с лекота от хората от противоположния пол и е склонен да обвинява тях, вместо да обвинява себе си. Когато преживява житейски опит на изоставяне с човек от същия пол, той обвинява себе си, смятайки, че не е обръщал достатъчно внимание на другия или че не е могъл да му обърне онова внимание, което другият е заслужавал. Често се случва това, което той смята за изоставяне, преживяно с хората от същия пол, да е било по-скоро отхвърляне. ОБИКНОВЕНО УНИЖЕНИЕТО СЕ ПРЕЖИВЯВА С МАЙКАТА, независимо дали става дума за мъж или жена. Така че мазохистът лесно се чувства унижен от хората от женски пол. И е още по-склонен да ги обвинява. Ако преживява някакъв житейски опит на унижение с някого от мъжки пол, той обвинява себе си и изпитва срам от поведението си или от мислите си по отношение на другия. По изключение тази травма може да се преживее с бащата, ако той се е грижел за физическите нужди на детето, ако той го учел как да се пази чисто, как да яде, как да се облича и т.н. Ако това е твоят случай, трябва да преобърнеш написаното по-горе, като размениш женския и мъжкия пол. ПРЕДАТЕЛСТВОТО СЕ ПРОЯВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ ПРОТИВОПОЛОЖНИЯ ПОЛ. Следователно контролиращият лесно се чувства предаден от хората от противоположния пол и е склонен да ги обвинява за своята болка или за своите емоции. Когато преживява опитност на предателство с човек от същия пол, той по-скоро се самообвинява и се сърди на себе си за това, че не е видял навреме случващото се, за да го предотврати. По-вероятно е това, което смята за предателство от страна на хората от същия пол, да е по-скоро опит, който активира травмата му от несправедливост. • НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА СЕ ПРЕЖИВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ СЪЩИЯ ПОЛ. Следователно скованият страда от несправедливост с хората от същия пол и ги обвинява, че са несправедливи към него. Ако преживява ситуация, която смята за несправедлива, с човек от противоположния пол, той не обвинява другия, а по-скоро себе си, че е бил несправедлив или пък некоректен. Има голяма вероятност тази несправедливост, преживявана с хората от противоположния пол, да е по-скоро предателство. Може да развие дори убийствен гняв, ако страда много. Колкото повече болка причиняват тези травми, толкова е по-нормално и човешко да се сърдим на родителя, когото смятаме за отговорен, че ни е накарал да страдаме. По-късно прехвърляме тази злоба или омраза върху хората от същия пол като този на родителите, които обвиняваме, че са ни причинили болка. Нормално е за малкото момче, например, да мрази баща си, от когото винаги се е чувствало отхвърлено. По-късно то ще прехвърли тази омраза върху мъжете или върху своя син, от когото също ще се чувства отхвърлен. Освен това ние несъзнателно се сърдим на този родител за това, че има същата травма като нас. По този начин в нашите очи той става модел за човек, имащ тази травма, което ни задължава да погледнем себе си. Нашето предпочитание, обикновено несъзнателно, би било да имаме друг модел. Това обяснява защо на всяка цена искаме да не приличаме на тях. Човек не обича тези, които са негово отражение. Травмите могат да бъдат излекувани само с истинска прошка към себе си и към нашите родители. Когато, обаче, която и да е от петте травми се преживява с хора, чийто пол е противоположен на този на родителя, когото смятаме за отговорен за нашата травма, ние се сърдим на себе си. Именно в такива моменти сме склонни да се самонаказваме било чрез някакъв инцидент, било чрез нещо, което ни причинява физическа болка. Човек вярва в наказанието като средство да изкупи вината си. В действителност, обаче, духовният закон за любовта твърди точно обратното. Колкото по-виновни се чувстваме, толкова повече се наказваме и толкова повече привличаме същия вид ситуация. Това означава, че колкото повече се обвиняваме, толкова повече преживяваме същите проблеми. Да се чувстваме виновни по този начин, прави трудна прошката към себе си - важен етап по пътя към излекуването. Освен вина, ние много често изпитваме срам, когато се обвиняваме, че сме наранили някого другиго или когато други ни упрекват, че сме ги накарали да преживеят травмата или травмите, които все още не сме приели. Говорих повече за срама в главата за травмата от унижение, защото именно при мазохиста срамът е най-очевиден. Но всеки изпитва срам в един или друг момент. Срамът е още по-силен, когато не искаме да приемем, че караме другите да преживяват това, което не искаме те да ни причиняват. Когато са допуснати тежки несправедливости или има преживяно насилие, това показва, че хората, виновни за това, имат травми, които им причиняват такава болка, че губят контрол. Именно поради тази причина често казвам: В този свят няма лоши хора, а само страдащи. Тук не става дума да ги извиняваме, а само да се научим да изпитваме състрадание към тези хора. Като ги осъждаме или обвиняваме, това няма да им помогне. Можем да изпитваме състрадание, дори и да не сме съгласни. Това е едно от предимствата от осъзнаването на нашите собствени травми и на тези на другите. По мои наблюдения рядко се случва да има човек само с една травма. Що се отнася до мен, вече споменах, че в този живот имам две основни травми, които трябва да разреша, а именно несправедливостта и предателството. Преживявам несправедливост с хората от същия пол, а предателство - с хората от противоположния пол. Тъй като несправедливостта се преживява с родителя от същия пол, забелязах, че когато преживявам тази емоция с жена, я обвинявам, че е несправедлива. Когато несправедливостта идва от мъжкия пол, по-скоро смятам себе си за несправедлива и изпитвам гняв срещу себе си. Понякога дори ме е срам. Случва ми се също така да възприемам тази несправедливост по отношение на мъжете като предателство. Така че можем да видим маската на контролиращ и тази на скован в тялото на тези, които като мен страдат от двете травми - от несправедливост и от предателство. Също по мои наблюдения мнозина имат едновременно травми от отхвърляне и от изоставяне. Следователно те носят маските на бягащ и на зависим. Понякога горната част на тялото отразява едната травма, а долната част - другата. При някои разликата се забелязва в дясната и лявата половини. С времето и практиката става все по-лесно да се определят маските още от пръв поглед. Когато се доверим на интуицията си, нашето „вътрешно око" ги вижда много бързо. Когато даден човек има силует, който съответства на маската на контролиращ, но освен това тялото му е по-скоро меко и отпуснато или има очи на зависим, можеш да си направиш извода, че той преживява травмите от предателство и изоставяне. Очевидно могат да съществуват и много други комбинации. Друг човек може да има едрото тяло на мазохиста и в същото време да е съвсем изправен и скован. В такъв случай знаем, че той има травмите от унижение и несправедливост. Хората, които имат обемистото тяло на мазохиста, но малките крака и тънките глезени на бягащия, страдат от унижение и от отхвърляне. Възможно е някои да имат три, четири или дори пет травми. Една от петте може да преобладава, а другите да не са така очевидни. Може също така и всичките да не са от голямо значение. Когато дадена маска се налага, това е знак, че този човек я използва по-често от останалите, за да се пази. Когато маската заема твърде малко място в тялото на човека, това означава, че този човек не чувства често травмата, свързана с тази маска. Обаче това, че една маска е доминантна, не означава, че тя изразява най-важната травма, която трябва да се лекува. Всъщност ние се опитваме да крием травмите, които ни карат да страдаме най-много. Вече казах в предишните глави, че развиваме маската на скован (несправедливост) и маската на контролиращ (предателство), които са маски на контрол и на сила, за да скрием травмите от отхвърляне, изоставяне или унижение. Тази сила служи да прикрие това, което причинява най-голяма болка. Това обяснява защо често виждаме една от тези три травми да се проявява с възрастта, тъй като контролът си има граници. Най-вече маската на скован, благодарение на голямата си способност да се контролира, е тази, която има най-голяма възможност да скрива друга травма. Например човекът мазохист и скован може да успее да контролира теглото си за известно време. Когато вече не може да се контролира, тялото му напълнява. Душата, която идва на Земята, за да лекува травмата си от предателство, търси родител от противоположния пол, който да е силен, солиден, който знае как да заеме мястото си, който не губи контрол и не е много емоционален. В същото време контролиращият иска този родител да бъде разбиращ, да му се доверява и да отговаря на всичките му очаквания и на необходимостта му от внимание, което ще му спести да се чувства изоставен и предаден. Ако родителят показва безразличие, този човек се чувства изоставен, но ако родителят прояви някаква слабост или липса на доверие в него, той го преживява като предателство. Ако родителят от противоположния пол е твърде авторитарен, агресивен или насилник, много често между тях се установява отношение на сила по време на юношеството, което подхранва травмата от предателство и у двамата. Човекът е специалист да си намира всякакви основателни причини и обяснения, когато тялото му се променя. Можем да забележим, че не е готов да поиска да се погледне и най-вече му е много трудно да приеме идеята, че човешкото тяло притежава толкова голяма интелигентност. Не иска да допусне, че най-малката промяна във физическото му тяло е начин да привлече вниманието му върху нещо, което преживява в себе си, но с което не иска да се занимава за момента. Ако само човекът можеше да осъзнае, че когато тялото му реши да привлече вниманието му върху някое от вътрешните му поведения, в действителност неговият вътрешен БОГ използва физическото му тяло, за да му помогне да осъзнае, че в този момент има всичко, което му трябва, за да се изправи срещу това, което се страхува да намери. Ние избираме по-скоро да продължим да се страхуваме да открием нашите травми и продължаваме да носим маските си, създадени, за да ги скриват, като по този начин си мислим, че тези травми ще изчезнат. Спомни си: ние носим маските си, за да се защитаваме, само когато се страхуваме да не страдаме, да не преживеем отново дадена травма. Всички поведения, описани в предишните глави, се използват само когато носим маските си. Щом маската заеме мястото си, ние вече не сме такива, каквито сме, а приемаме по-скоро поведението, свързано с носената маска. Идеалното положение е да успеем бързо да разпознаем маската, която току-що сме сложили, за да идентифицираме травмата, която се опитваме да скрием, и да го направим без да се осъждаме и без да се критикуваме. Може да се случи да смениш маската си един или няколко пъти в продължение на един и същ ден или може да си от тези, които носят една и съща маска с месеци, дори години, преди дадена травма да излезе на повърхността. В момента, в който си дадеш сметка, бъди щастлив, че си я забелязал и благодари на случая или на човека, докоснал травмата ти, защото това ти позволява да видиш, че тя все още не е излекувана. Поне си го осъзнал. По този начин си даваш правото да бъдеш човек. Особено е важно да си позволиш да отделиш необходимото време, за да оздравееш. Когато успееш редовно да можеш да си казваш: „Ето, сложих тази маска, точно затова реагирах по този начин", твоето оздравяване ще бъде доста напреднало. Припомням ти, че никога досега не съм срещала човек, който да има всички споменати характеристики на дадена маска. Описанието на характера на всяка маска трябва да ти помогне да се разпознаеш в някои от поведенията, свързани с твоята травма. Сега ще обобщя начина, по който да разбереш дали ти или друг човек е сложил маска, за да се предпазва. • Когато травмата ти от ОТХВЪРЛЯНЕ е активирана, ти слагаш маската на бягащ. Тя те кара да искаш да избягаш от ситуацията или от човека, с които смяташ, че ще преживееш отхвърляне от страх да не се паникьосаш и да се почувстваш безсилен. Тази маска може също така да те убеди да станеш възможно най-невидим, отдръпвайки се в себе си, като не казваш и не правиш нищо, което би могло да доведе до отхвърляне от страна на другия. Тази маска те кара да смяташ, че не си достатъчно важен, за да заемаш своето място, че нямаш правото да съществуваш наравно с другите. • Когато травмата ти от ИЗОСТАВЯНЕ е оживена, ти носиш маската на зависим. Тази маска те кара да станеш като малко дете, което има нужда и търси внимание, като плаче, хленчи или е подчинено на това, което се случва, защото смяташ, че не можеш да се справиш сам. Тази маска те кара да правиш пируети, за да избегнеш да бъдеш изоставен или за да получиш повече внимание. Може дори да успее да те убеди да се разболееш или да станеш жертва на различни проблеми, за да получиш желаната подкрепа и поддръжка. • Когато е пробудена травмата от УНИЖЕНИЕ, ти си налагаш маската на мазохист. Тя ти помага да забравиш нуждите си, за да можеш да мислиш само за нуждите на другите, като станеш добър човек, щедър, винаги готов да направиш услуга, дори отвъд границите ти. Правиш така, че да поемеш на своя гръб отговорностите и ангажиментите на тези, които сякаш се затрудняват да изпълняват това, което трябва да правят, и то още преди те да са те помолили да им помогнеш. Правиш всичко, за да бъдеш полезен, и всичкото това, за да не се чувстваш унижен, принизен. По този начин постигаш да не си свободен, което е много важно за теб. Всеки път, когато действията или постъпките ти са мотивирани от страха да не изпиташ срам от себе си или да не се почувстваш унижен, това е знак, че носиш маската си на мазохист. Когато преживяваш травмата от ПРЕДАТЕЛСТВО, носиш маската на контролиращ, която те кара да станеш недоверчив, скептичен, предпазлив, авторитарен и нетърпим и причината за това са твоите очаквания. Правиш всичко, за да покажеш, че си силен човек и че не се оставяш лесно да те излъжат или измамят, особено когато носиш отговорност за другите. Тази маска те кара да правиш всякакви пируети, за да избегнеш да изгубиш репутацията си, до степен дори да излъжеш. Забравяш своите нужди и правиш каквото трябва, за да мислят другите, че си човек, на когото може да се има доверие. Тази маска те кара също така да си придаваш вид на човек, сигурен в себе си, дори и да нямаш доверие в себе си и да поставяш под въпрос своите решения и действия. Когато е отприщена травмата от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ, ти слагаш маската на скован, която прави от теб студен човек, рязък и сух на равнището на тона и на движенията. Също като поведението ти, и тялото ти става сковано. Тази маска те кара да станеш и прекален перфекционист и те принуждава да преживяваш много гняв, нетърпение, критика и нетърпимост по отношение на самия теб. Ставаш много взискателен и не зачиташ границите си. Всеки път, когато се контролираш, сдържаш и си груб към себе си, това също е знак, че си сложил маската си на скован. Ние слагаме маска не само всеки път, когато се страхуваме да преживеем дадена травма с някого другиго, но и когато се страхуваме да осъзнаем, че ние самите караме другите да преживяват някаква травма. Следователно винаги постъпваме така, че да бъдем обичани или от страх да не изгубим обичта на другите. Придобиваме поведение, което не съответства на това, което сме. Ставаме някой друг. Тъй като поведението, диктувано от маската, изисква от нас усилия, в резултат на това имаме очаквания спрямо другите. Това, което сме, и това, което правим, трябва да бъдат източник на нашето благополучие, а не комплиментите, благодарността, признанието или подкрепата, които получаваме от другите. И все пак не забравяй до каква степен твоето его може да ти прави номера, за да не осъзнаеш своите травми. Егото е убедено, че ако човек осъзнае неговите трикове и ги елиминира, то вече няма да бъде защитено и ще страда от това. Ето начина, по който всеки тип характер позволява на своето его да му погажда номера. Изтегляне 480.84 Kb. Сподели с приятели:
|