Да са в методологическо единтство с общо приети категории и показатели използвани в практическата дейност т.е. показателите трябва да отговарят на възприете наименования в оперативно техническата, статистическата и счетоводната отчетност.
Възприетите показатели трябва да се формипат и отчитат с еднакви мерни единици на всяко равнище на управление.
Може да се възприеме следната класификация на показателите по групи:
Количествени и качествени – Количествени – обще сума на логистични разходи, качествени – ниво на обслужване и рентабилност.
II. Стайностни и материални – Стойностни – дават ъзможност за обобщаване и разкриване на общите изменения и тенденции, които са настъпили при изследване на даден процес. Основен недастатък та стойностните показатели е, че в тях се отразява изменението на цените, а ценовия фактор значително деформира реалния процес, които се изследва с помоща на тези фактори. Напр. ако физическия обем на производство не е пораснал в резултат на ровишаване на цените на показателя производителност на труда не би оразил степента на ползване на живия труд.
Абсолютни и относителни – Абсолютните отразява в стойност и в натура, като по същото време се свързват с количествените. В тези случаи в икономическата практика количествените показатели най-често ги изразяваме стойностно.
Синтетични и частни – те зависят а т целите и обхвата на анализа.
В зависимост от целите на задачите анализа бива по ограничен и по обхватен като в този смисъл различаваме:
Предварителен анализ – свързан с вероятната икономическа оценка за развитие на логистичните дейности;
Текущ анализ – които позволява своевременно да се разкрият слабостите и недостатъци при извършване на лог.дейности.
Последващ анализ – който е и най-широко разпространен в практиката, като при него може да се използва информация от оперативно-техн., статистически и счетоводната отчитност.
Тема 6
Мениджмънт на снабдяването. Управление на снабдяването
Сподели с приятели: |
