Транспорт и спедиция христина николова
Изтегляне 2.15 Mb. Pdf просмотр
|
Глава IХ ЦЕНИ И ЦЕНООБРАЗУВАНЕ НА ТОВАРНИТЕ ПРЕВОЗИ Заплащането на извършените превозни услуги се извършва на основата на система от цени, при изграждането на която се отчитат както условията, при които протича самия транспортен процес, така и условията на транспортния пазар. Основните начини за определяне на превозните цени в товарния транспорт са чрез тарифи и с договорни цени. Тарифата представлява система от предварително определени цени и условия, въз основа на които се погасяват задълженията на собствениците на товарите към превозвачите. Те са статични и зависят по-слабо от резките конюнктурни промени. Основните функции, които изпълняват тарифите са свързани с осигуряването на възможност на клиентите на транспортните предприятия за правилно, точно и сравнително лесно изчисляване на дължимите суми за превозни и допълнителни услуги. От друга страна, тарифите съдействат за рационалното използване на пробега и товароспособността на транспортните средства. Последиците от прилагането на тарифите като основен метод за определяне на превозните цени са възникването на тарифни войни между превозвачите и прилагането на т.нар. хищническо ценообразуване. Тарифните войни са елемент на тарифната политика на транспортните оператори (най-често се прилагат от членовете на линейните конферанси във водния транспорт) спрямо конкуриращите ги превозвачи. Те имат за цел отстраняването на конкурентите и заемането на техния пазарен дял. Хищническото ценообразуване от своя страна е вариант на тарифна война и има за цел разоряването на конкурента и неговото отстраняване от пазара. Цените при това се определят въз основа на направените оперативни разходи с определен процент печалба за превозвача. Договорните цени (фрахт, навло) са съобразени с конюнктурата на транспортния пазар, както и с промените, настъпващи в нея. Основен проблем при определяне на превозните цени в товарния транспорт е инфлацията, която може да доведе до увеличаването на разходите на превозвачите и до невъзможност те да бъдат покрити в условията на рязко нарастване на цените на горива, смазочни материали, работна сила и др. Договорните цени са присъщи за автомобилния транспорт. Техните основни предимства са във връзка с предоставянето на възможности за свободно определяне на маршрути и условия на превозите въз основа на конюнктурните промени. В същото време при прилагането им много често се налага необходимост от въвеждането на бариери от икономическо, технологично и правно естество с цел намаляването на вредното влияние на автомобилния транспорт върху околната среда и повишаването на сигурността на превозите. 1. Цени и ценообразуване на товарните превози по автомобилен транспорт Определянето на цените за превоз на товари по автомобилен транспорт се извършва при прилагането на различни подходи – разходно-калкулативен, сравнително – аналитичен, договаряне на цени и пр. Характерно за автомобилния транспорт е наличието на пълна свобода при определяне на цените за товарните превозни услуги. 131 При използване на разходно–калкулативния метод е необходимо първоначално да се калкулира себестойността на превозите, към която се добавя процент печалба и по този начин се получава крайната цена. От значение при установяването на себестойността на превозите е изборът на обект на калкулацията, който може да бъде – извършен конкретен курс; 1 км. пробег; превоз на 1 тон товар (или специфичен вид товар) на 1 км. и др. При определяне на себестойността на транспортните услуги се прилага следният метод, известен в транспортно-икономическата литература като “калкулиране на себестойността на превозите при конкретни условия”: 1) Разпределяне на променливите общопроизводствени разходи – определя се стойността на употребените материали – има се предвид оценяването на стоково- материалните запаси при потреблението им. В зависимост от избрания метод се определя и различна сума на разходите 2). Разпределяне на постоянните общопроизводствени разходи – те остават сравнително постоянни и не зависят от обема на превозите. Разпределянето на тези разходи се извършва на базата на нормалния капацитет на транспортните мощности – например: обем на превозите за един месец, товароспособност или пробег на превозните средства за един месец или една година. За нормален капацитет се приема капацитетът, при който се определя средния обем на превозите за няколко периода (месеца) при нормални условия, като се взема предвид загубата на капацитет вследствие на планирана поддръжка или ремонт. Разпределянето се извършва както следва: - При нисък обем на превозите – размерът на постоянните общопроизводствени разходи за един курс не се увеличава, за да не се увеличи себестойността им в резултат на престои на транспортните средства. В този случай неразпределените общопроизводствени разходи се отчитат като текущи разходи за периода извън постоянните и променливи разходи; - При висок обем на превозите – размерът на постоянните разходи за един курс се намалява, така че използваните спомагателни материали да не се оценяват над фактическата им стойност, т. е. постоянните общопроизводствени разходи се разпределят върху фактически извършените превози. За определяне себестойността на един курс в автомобилните фирми приложение може да намери следният вариант: 1. Отнасяне на преките разходи към конкретния превоз – например разходите за работни заплати, осигуровки и командировки на водачите на автомобили, разходите за гориво и смазочни материали, разходи за ремонти по време на превоза, разходите за пътни такси, такси за паркинги и т.н.; 2. Разпределяне на част от непреките (косвените) технологични разходи въз основа на предварително избрани подходящи измерители. Разпределението се извършва пропорционално на избрания измерител (база, критерий), който се намира в адекватна връзка с посочените разходи. Бази за разпределение в |