Транспорта на компресиран природен газ (cng) – алтернативата пред технологията за втечняване (lng)
Изтегляне 0.69 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Referat - Mehanika
| Z s – коеф. на свръхсвиваемост при налягане на засмукващата страна; Z d – коеф. на свръхсвиваемост на нагнетяващата страна; E – ефективност (обикновено около 0.80 за такъв тип компресори); 5 η – ефективност на политропен процес ( равен на 1 за този тип компресори); k – отношението на спец. топлинни капацитети при постоянно налягане и обем (C p /C v ); p s – налягане при засмукващата страна, psia (x 6 894.757 = Pa); p d – налягане при нагнетяващата страна, psia (x 6 894.757 = Pa). В таблица 1 е показана необходимата мощност (в конски сили) за компресиране на съответното количество газ до налягане. Табл. 1 Налягане и необходима мощност Налягане, bar HP До 95,00 7750 110,00 11000 125,00 13950 140,00 16600 150,00 22100 165,00 25000 180,00 27500 Температурата на газа след компресора зависи от типа на охладителното устройство. При въздушен тип температурата е около 40 0 С, ако използваме морска вода за охлаждане тази температура може да се понижи до около 15 0 С. Приемаме, че оперативните разходи (производствени и др.) остават постоянни и при двата типа охлаждане. При средна цена на ел. енергията от 0,025 лв/kWh, годишните разходи възлизат на 164 лева за инсталиране на 1 HP. Средните разходи за поддръжка, включително резервни части възлизат на 100 000$. Охлаждане на природен газ Необходимото количество студ за постигане на желаните температури: (-20) 0 С, (-30) 0 С и (-40) 0 С е изчислено по следните уравнения: Където: Q ch – охлаждаща енергия, Tons of refrigeration (1 TOR = 12 000BTU/h). Където: M s – масов дебит на газа, lbm (x 0,45359237 = kg); ΔT – температурна разлика. Където: Q g – обемен дебит на газа, MMscf/d (x 0,028316 = млн. m3/d); 0,071 – плътност на въздуха при стандартни условия, lbm/ft 3 ; SG g – относителна плътност на газа. 6 За определяне на реалното количество енергия за процеса на охлаждане е въведен корекционен коефициент “h”, който е в граници от 1,89 до 1,63, в зависимост от това колко стъпален е компресора. За определяне на реалните разходи за охлаждане е въведен и корекционен коефициент “f 2 ” с граници от 1,2 до 1,4. Имайки в предвид тези коефициенти са изчислени необходимото количество енергия и разходите за охлаждането на газа до определените температури. Табл. 2 - h f 2 Въздушно охлаждане Водно охлаждане $/BHP ch $/BHP ch Едностъпален компресор 1,89 1,2 1361 2268 Двустъпален компресор 1,71 1,3 1334 2223 Тристъпален компресор 1,63 1,4 1369 2282 От таблицата се вижда, че финансово най-ефективен е двустъпалният компресор. Изтегляне 0.69 Mb. Сподели с приятели:
|