"Външноикономическите отношения на България със страните от Балканския полуостров в рамките на три десетилетия (1979-1989г; 1990-2000г; 2009-2021г) – сравнителен анализ"
Външноикономическите отношения на България със страните от Балканския полуостров през 1990 – 2000г
Изтегляне 170.42 Kb.
|
Свързани:
19113091-123-1215-quesion1
Външноикономическите отношения на България със страните от Балканския полуостров през 1990 – 2000г.В последното десетилетие на ХХ в. във външната търговия на България настъпват значителни промени. Прекъсват се традиционни икономически връзки със страни от бившия Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) и се насочват към страните от ЕС, както и към съседните страни. Съществуват няколко фактора, които влияят положително върху отношенията между балканските страни. Те са от географски, политически и икономически характер (Патарчанов а, 2011). Географското положение на Балканите винаги е било един от основните фактори, определящи икономическото развитие на страните от региона. Стратегическото разположение на полуострова на пътя на търговския поток между Европа, Азия и Африка, богатото историческо наследство и благоприятните природни условия и др. са някои от предимствата на региона. Настъпилите политически промени в него имат значение за демократичното му развитие, за развитието на трансграничното сътрудничество и за следване на отворена външноикономическа политика. В този смисъл икономиката остава един от силните фактори за обогатяване на взаимоотношенията между балканските страни. Балканският регион безспорно има място в икономиката на Европейския съюз, тъй като е важен източник на земеделска продукция за Европа. Първата стъпка в тази посока е засилване на търговското им партньорство в регионален мащаб (Гъде в,2001). След повече от две десетилетия на развитие в условията на пазарна икономика и активизиране на регионалното балканско сътрудничество вече можем да твърдим, че страните от Балканския регион са традиционни търговски партньори на България. Те имат съществено място не само в относителния дял от българския износ, но и при реализирането на положително търговско салдо на страната. Развитието на търговско-икономическото сътрудничество с тях се определя от влиянието на редица благоприятни фактори, като общи и достъпни граници, сходно социално-икономическо развитие и проблеми, традиции и др. След разпадането на комунистическата система политическите елити на Югоизточна Европа по инерция започнаха да осъзнават ролята на държавата само като регулатор на икономиката, според демократичните и либерални принципи за свободен пазар. Съответно изграждането на третия сектор в региона бе подето от международни институции. Оказа се, че опитът им да изградят гражданско общество отдолу е неуспешен, поради липсата на политически интерес. Моделът на „привнесено сътрудничество” също претърпя провал, като показател за това са незатихващите конфликти. Именно в този дискурс стана популярна тезата, че политически стабилни Балкани могат да се „родят” единствено, когато се премахнат културните различия между държавите, а за това се изисква политическа воля. Все по-адекватна става тезата за културата като технология на политическото управление, теория, която има и своите практически измерения. Изходната позиция на тази концепция се състои във факта, че културните политики имат достъп до пространствата на всекидневния живот – тези, които са извън тесния обсег на законодателната и изпълнителната държавна власт, но всъщност предопределят политическото поведение. В този смисъл управлението се схваща различно от класическото понятие за суверенната власт и се изразява в редица социални политики, които да не налагат норми и да форсират различни принципи, а по скоро да предразполагат; дори законодателството се разбира като механизъм за културно изграждане и социализация. Пренесена на ниво Югоизточна Европа, тази идея може да се представи като дефицит на управление на културно-политическите процеси в региона, а както вече бе изтъкнато, външни организации трудно могат да генерират процеса, поради спецификите на региона. Съществуват редица възможности, които България може да реализира и по този начин да акумулира критичната маса от обществено одобрение, която да повлияе позитивно върху политическата и икономическата интеграция на региона. Счита се, че в зависимост от обхвата и интензивността на обществените връзки се определят и предпочитанията на хората към интеграционната общност. През 1990 г. България преминава от планова социалистическа към пазарна икономика, с което се цели позитивна промяна на икономическото състояние чрез провеждане на реформи и приватизация. В края на 1991 г. българската търговска политика променя своя характер и ориентация. Страната започва активно търсене на нови пазари на запад. Както и другите страни от Централна и Източна Европа, в условията на прехода България възприе стратегически курс на реинтеграция в глобалната световна икономика и „завръщане в Европа“. Доказателство за това са: – Договорите за асоциирано членство на България в Европейския съюз (ЕС) и за членство в Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА); – Споразумения за създаване на зони за свободна търговия и споразумения за насърчаване на различни форми на икономическо сътрудничество (избягване на двойното данъчно облагане, защита на чуждестранните инвестиции и др.); – Намаляване на общото равнище на митата в резултат на посочените договори и споразумения; – Динамика в търсенето на външния пазар. Външната търговия е важен стимул за икономическия растеж. Затова усилията на България са насочени към изпълнение на поетите международни ангажименти с членството Ј в Световната търговска организация (СТО), търговското споразумение за асоцииране с ЕС, споразумението с Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), споразумението за присъединяване към ЦЕФТА, двустранните споразумения за свободна търговия и др. В резултат на този стратегически курс последователно нараства делът на държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) във външната търговия на страната, а ЕС заема мястото на ключов външнотърговски партньор. През 2004 г. на ОИСР се падат 78,0 % от общия стоков износ и 72,9 % от стоковия внос на страната, а на страните от ЕС съответно 58,3 % и 54,1 %. Преминаването към пазарна икономика доведе до отварянето на икономиката на България към света. Разрушава се монополът на държавата върху външната търговия. През 2004 г. 33–34 % от създадения у нас брутен вътрешен продукт (БВП) се реализира чрез износа на стоки и услуги в ЕС. Този относително висок показател свидетелства за значителната отвореност на българската икономика спрямо ЕС. За периода 1993–2004 г. експортната и импортната квота на страната увеличават своята стойност приблизително 1,5 пъти. Търговската отвореност на българската икономика е над 2 пъти по-висока от отвореността на световната икономика като цяло (М а р и н о в, 2006) В периода 1990–2000 г. около 55 % от общия износ се състоят от минерални суровини, полуфабрикати и селскостопански продукти. Тази структура на износа, основана на добивните отрасли и тези, свързани с производство на полуфабрикати (черна и цветна металургия, тежка химия, циментова промишленост), не може да бъде източник на стабилен икономически растеж в по-дългосрочен план, тъй като не отговаря на структурата на българската икономика. За част от експортните производства дълго време се е разчитало на ценови предимства, но при сегашната конюнктура на международните пазари се налага да се използват съществуващите възможности за достигане на по-високо равнище на конкурентоспособност чрез диференциация на продуктите, увеличаване дела на крайните изделия и на производствените технологии, повишаване на производителността на труда, намаляване на енергоемкостта и материалоемкостта и др. В този процес на активни търговски контакти и стокообмен съществена роля изиграват и продължават да имат световните икономически организации – ОИСР, СТО, Общо споразумение за митата и търговията (ГААТ), както и регионалните международни организации. Те създават условия и регулират „отварянето“ на националните икономики към света, респективно към световното стопанство. През 2000 г. ЕС предоставя автономни търговски преференции за всички страни от Западните Балкани. Изтегляне 170.42 Kb. Сподели с приятели:
|