ХХ11 ГЛАВА ЗА СВЕЩЕНИЦИТЕ

да проповядва покаяние... От дупки се състоеше духът на тези Спасители; ала във всяка

ТО ЕДНА ДРЕВНА ИСТОРИЯ: Някакъв млад дявол идва

тичешком при шефа си. Той целият трепери и казва на стария дявол: - Трябва веднага да се направи нещо, защото на земята един човек е намерил истината! А веднъж щом хората познаят истината, какво ще стане с професията ни? Старецът се засмял и казал:

- Седни да си починеш и недей да се тревожиш. За всичко сме се погрижили. Нашите хора са вече там.

- Но аз идвам оттам - казал младият. - Не видях и един

дявол.

- Свещениците са мои хора. Те Вече са наобиколили човека, който е открил истината. Сеге те ще станат посредници между човека на истината и масите. Ще издигнат храмове, ще напишат писания, ще интерпретират и изопачат всичко. Ще карат хората да се покланят, да се молят. И в цялата тая

гюрултия истината иде се изгуби. Това е мой стар метод, който винаги е успявал.

Свещениците, които представляват религията, не са нейни приятели. Те са най-големите й врагове, защото религията няма нужда от посредници: между теб и съществуванието има непосредствена връзка.

Всичко, което трябва да научите, е как да разбирате езика на съществуванието. Вие познавате чоВещките езици, но те не са езици на съществуванието.

Съществуванието познава само един език и това е езикът на тишината.

Ако и вие можете да бъдете в тишина, ще сте в състояние да разберете истината, смисъла на живота, важността на всичко, което съществува. И няма никой, който да ви го интерп-ретира. Всеки трябва да го открие за себе си. Никой не може да свърши работата заради вас - но това е, което свещениците правят от векове. Те стоят като китайска стена между вас и съществуванието.

Само преди няколко дни папата от Ватикана каза на всички католици: „Непрестанно ми съобщават, че много католици се изповядват пряко на Бога. Те не отиват в изповедалнята, при свещеника. Аз обявявам изповядването пряко на Бога за зрях. Трябва да се изповядвате на свещеника; не можете да се обща-вате пряко с Бога".

Той не дал никаква причина, защото няма изобщо никаква причина, освен тази, че свещеникът трябва да си запази професията - а самият той е първосВещеник.

Ако хората започнат пряко да се обръщат към реалността, без някой да ги води, без някой да им казВа кое е добро и кое е зло, без някой да им даВа карта, която трябВа да следват, милиони хора ще са в състояние да разберат съществуванието - защото пулсът на сърцето ни е също и пулс на Вселената, нашият живот е част от живота на цялото.

Ние не сМе чужди, ние не идваме от някъде другаде, ние израстваме вътре в съществуванието. Ние сме част от него, една съществена част.

Просто трябВа да бъдем достатъчно тихи, така че да можем да чуем това, което не може да се каже с думи: музи­ката, огромната радост, непрестанния празник на битието-

Веднъж щом това започне да прониква в сърцето ни, идва трансформацията.

Това е единственият начин, по който човек става религио­зен - не като ходи в църквите, които са направени от човек, не като чете писанията, които са направени от човек. Но свеще­ниците претендират, че техните свети писания са написани от Бога. Самата идея е просто идиотска. Само погледнете в тези писания: в тях няма да намерите никакъв подпис на Бога. Ще намерите неща, за които няма причина Бог да ги пише.

Хиндуистите вярват въВ Ведите и мислят, че ги е написал сам Бог, а ведите са най-древните книги на света - обаче никой хиндуист не си дава труда да погледне в тях. Ако Бог ги беше написал, щеше да съдържат нещо изключително ценно... но де­ветдесет и девет процента от Ведите са просто боклук -такъв боклук, че доказва, че те не са написани от Бога.

Например молитва от свещеник... защо Бог трябва да я пише? А молитвата е за това, че кравите му не дават доста­тъчно мляко: „Смили се над мен, увеличи млякото в кравите ми." И не само това: „Намали млякото в кравите на всички оста­нали!" - Бог ли ще напише това? „Убий враговете ми и помогни на приятелите ми", и дори такива глупости като: „Идват дъж­довете; погрижи се цялата Вода да отиде на моите ниви и да заобиколи съседната нивата, защото тя принадлежи на мой враг. Просто излей водата си на моята нива".

Защо трябва Бог да пише тези неща? Всички писания показ­ват ясни признаци, че са писани от хора, при това много глупави, примитивни хора. Така наречените свети писания дори не трябва да се причисляват към добрата литература - те са детински, груби, грозни. Но тъй като са писани на езици, които са Вече мъртВи... а някои и на езици, които никога не са се използвали от обикновените хора, като например Ведите. Този език никога не е бил използван от обикновените хора. Той е бил езикът на учените брамини, езикът на свещениците.

А те никак не са искали Ведите да бъдат превеждани, защото са знаели: веднъж щом бъдат преведени, ще загубят цялата си святост. Хората ще видят, че тези глупости дори не са несвети, а какво да говорим за святост!

Толкова много мръсотия, толкова много порнография има в светите писания на всичките ви религии. Но те са написани на

санскритски, който не се използва от обикновените хора; на арабски, който не се използва от обикновените хора; на ев­рейски; на езици като пали, пракрит. Тези езици са мъртви. А всички религии с голямо неодобрение се отнасят към това тех­ните свещени писания да бъдат превеждани на съвременните езици, които хората разбират - макар че въпреки тяхната нео­хота те биват превеждани.

В началото са били против свещените писания да бъдат печатани, а след това да бъдат превеждани. Единствената причина е, че са знаели, че щом веднъж те се отпечатат, могат да бъдат продавани по цял свят и всеки да си ги купи. А щом бъдат преведени на живите езици, тогава колко дълго още ще можеш да криеш истината? - и как ще докажеш на хората, че са били написани от Бога?

Писанията са направени от човека, статуите на Бога са нап­равени от човека, храмовете и църквите са направени от човека, обаче хилядите години формиране са им придали известна святост, свещеност. А в тях няма нищо свято, нищо свещено.

Свещениците мамят хората повече от всеки друг. Това е най-лошата професия на света, по-лоша дори от тази на прос­титутките. Проститутката поне ти дава нещо в замяна, а свещеникът ти дава само топъл въздух - той няма какво да ти даде.

И това не е всичко: винаги когато някой е постигнал исти­ната, свещениците са срещу него. Очевидно те трябва да бъ­дат, защото ако неговата истина бъде призната от хората, милиони свещеници в света ще си загубят работата. А работа­та им е абсолютно непродуктивна. Те са паразити, непрес­танно смучат кръвта на човека. От момента, в който се роди детето, та чак докато влезе в гроба, свещеникът непрестанно намира начини да го експлоатира.

Докато религията не се освободи от ръцете на свещеници­те, светът ще си остане само с лъже-религията, няма никога да стане религиозен. А един религиозен свят не може да бъде толкова нещастен; религиозният свят би трябвало да е в неп­рекъснат празник.

Религиозният човек не е друго освен един чист екстаз.

Сърцето му е пълно с песни.

Цялото му същество е готово във всеки момент да танцува. Но свещеникът му е отнел търсенето на истината: той казва, че няма нужда да се търси, истината е вече намерена, ти просто трябва да имаш вяра. Свещеникът е направил хората нещастни, защото той осъжда всички удоволствия на света. Той осъжда светските удоволствия, за да може да възхвалява удоволствията на другия свят.

Другият свят е негова фикция. А той иска човечеството да пожертва своята реалност заради една фиктивна идея - и хо­рата жертват.

Заратустра не е сам в осъждането на свещениците. Гаута-ма Буда е с него, Махавира е с него, Лао Цзъ е с него. Гаутама Буда, Махавира и Лао Цзъ осъждат свещениците, но по много мек начин. Заратустра нарича нещата с истинските им имена. Той е абсолютен реалист. Той не се интересува от етикеция, от маниери, от добро възпитание. Той казва това, което е пре­живял като истина.

Заратустра мрази директно.

Свещениците не са врагове само на Заратустра, те са врагове на всеки, който обича истината, който търси истина­та или който е намерил истината. Колкото по-близо си до истината, толкова повече свещеникът е твой враг. Ти смуща­ваш клиентите му, объркваш бизнеса му. За него религията е бизнес.

Християнските църкви в Америка бяха против мен по прос­тата причина, че толкова много млади мъже и жени бяха дошли при мен от тяхното лоно.

Моите хора не принадлежат на никаква религия.

Те са религиозни, а за да бъдеш религиозен, не трябва неп­ременно да принадлежиш към някаква религия.

Религиозността е едно качество, един аромат на твоето съзнание. Тя няма нищо общо с принадлежността към някаква организация, със следване на фиксирани и мъртви принципи.

определени от хора, умрели много, много отдавна. Погледнато под различен ъеъл, в името на религията мъртвите доминират над живите: те ти диктуват как да живееш. Те не знаят нищо за огромните промени, които са станали след като те са

умрели.

Ние живеем в един напълно различен свят, в едно напълно различно време, и всеки ден имаме нужда от спонтанно осъзна­ване, за да отговорим на реалността. Но всеки път се проваля­ме, защото отговорът ни не е спонтанен: реалността е нова, а нашият отговор е на Възраст хиляди години. Провалът ни е напълно сигурен и този непрекъснат провал носи нещастие в живота.

Не се борете с тях. Защото вие сте нови, още не сте прежи­вели истината - това е проблемът. Те могат да ви смутят, могат да ви отклонят. Вие не познавате истината, нито пък те познават истината, но те знаят аргументите, софистиката. Те могат да убедят умовете ви във всичко, което си поискат.

Всички свещеници принадлежат към категорията на со-фистите.

Единият от заместник-ректорите в моя университет беше световно известен юридически експерт. Той имаше три офиса: един в Лондон, един в Делхи и един в Пекин, и непрестанно тър­чеше от Пекин до Делхи, от Делхи до Лондон. Той държеше в ръцете си най-големите дела - на махараджи, на крале, на кралици - но беше пияница. Печелеше достатъчно пари и когато се пенсионира, дари всичките си пари за основаването на университет. Така стана заместник-ректор, основател на университета, който създаде.

Аз се разхождах сутрин, а той беше единственият, когото срещах при моите сутрешни разходки. Лека-полека ние станах­ме големи приятели и много се сближихме. Един ден говорех за софистиката и той си спомни едно от своите дела, което бе водил в Кралския съд в Лондон. Делото било между махараджа-

та на Джайпур и махараджата на Удайпур. Било много важно дело, но в нощта преди заседанието той толкова се напил, че на сутринта все още имал махмурлук.

Той отишъл в съда. Още неизтрезнял, напълно бил забравил, че трябвало да пледира за марахаджата на Джайпур. Всички се смаяли, когато започнал да напада махараджата на Джайпур. Привеждал страхотни аргументи, какви ли не прецеденти, вся­каква юридическа поддръжка. Дори съдиите се спогледали: как­во му става на този? - той трябваше да защитава махараджа­та на Джайпур. Човекът, който трябвало да защитава махарад­жата на Удайпур, не могъл да повярва на това, което става: ами той какво щял да прави сега? Експертът бил толкова убе­дителен, че по време на обедната почивка, когато съдът се разпуснал, секретарят му го попитал:

- Какво правиш? Ти махараджата на Джайпур ли защитаваш, или махараджата на Удайпур?

Той отвърнал:

- Снощи твърде много пих. Не знам за кого трябва да пледи­рам, за какво трябва да пледирам, но трябваше нещо да кажа. Мислиш ли, че бях на погрешната страна?

Секретарят му рекъл:

- На напълно погрешната - и ти убеди съдиите. Дори и адво­катът, който трябваше да пледира срещу теб, беше в пълно недоумение, защото ти вече свърши неговата работа.

Той казал:

- Не се притеснявай. Значи съм за махараджата на Джайпур. Ти просто стой до мен и ме подръпвай за сакото, че да не забравя отново. Все още не съм излязъл от въздействието на алкохола: гледам към съдията и виждам двама съдии, и аз си знам - това ми е критерият.

Във втората част, след обедната почивка, той казал на съдията:

- Преди обяд аз пледирах за махараджата на Удайпур и про-тив махараджата на Джайпур. Това беше само половината от Моите аргументи. Аз подготвях почвата. Това са аргументи-те, които могат да се дадат от противната страна. Сега ще започна да оборвам всички тези аргументи, защото аз съм тук да защитавам махараджата на Джайпур и неговите интереси.

Това било ново откровение за всички и дори и съдията не .

могъл да повярва, че той ще може да обори това, коегпо толкова ясно е установил. Но той го оборил. Сеза пледирал срещу себе си и спечелил делото, и това доказва, че софистика-та е проститутка.

Аргументите не доказват нищо: с малко по-добра аргумен­тация те могат да бъдат сринати. Ако нямаш опит, опасно е да навлизаш в кавга, в спор, в софистика, защото умът ти като няма опит, може да бъде убеден чрез аргументи в нещо което не е истина.

Съветът на Заратустра е следният: първо придобий опит -тогава няма нужда да се страхуваш от аргументи, защото никой аргумент не може да обори твоя опит. Опитът ти ще има качеството на това да бъде самоочевиден.

Те от хиляди години унищожават единството на хората. Цялото човечество е едно, но свещениците няма да позволят това да се случи - защото ако цялото човечество стане едно, ако отхвърли тези прилагателни да си християнин или евреин, или хиндуист, или мохамеданин, свещениците ще загубят. Те имат една много добре платена професия, а не правят нищо освен да създават неприятности, бунтове сред различните религии.

Дори не ги докосвай! Ще се окаляш дори само от контакта си с тях. Те са най-грозната и отвратителна професия на земята.

Очевидно хората, които продават Бог на пазара... Един ден минавах покрай една църква. Някаква прекрасна млада жена ми помаха да спра, така че спрях колата. Тя ми връчи няколко листовки. На първата най-отгоре се виждаше прекрасна кьща до планинска река с водопад, с огромни дървета наоколо, и надпис: „Искаш ли тази къща?"

Не ми се вярваше, че в онзи град можеше да има такава къща. Там нямаше планини, нямаше водопади, но може би не съм знаел. Тъй че разгърнах листовката: мястото не беше на земя­та, а на небесата. „Повярвайте в Исус Христос и ще имате такива прекрасни къщи, точно до Бога..." Тия хора продават дори недвижима собственост в рая, и то толкова евтино -просто повярвай в Бога, просто повярвай в Исус Христос, и това е достатъчно.

Тези затвори са духовни и психологически, ето защо не ги виждате. Иначе какво означава, когато кажеш: „аз съм христия­нин", или „аз съм хиндуист", или „аз съм будист"? Това означава, че „аз вярвам, че Гаутама Буда ще бъде мой спасител", или че „аз чакам Исус Христос да дойде и да ме спаси".

Ти си прекратил всяко усилие да трансформираш себе си - а това е единственият начин, който съществува за някаква тран­сформация. Всички тези спасители са създали само затвори за хората. А свещениците продължават да представляват тези мъртви спасители.

Заратустра казва: Този, когото те зоват Спасител, ги е око­вал във вериги. Тези свещеници са също във вериги, но поне вериги­те им носят пари. Другите оковани просто си губят времето в чакане. Цялото чакане е очакване на Годо, който никога не идва.

Преди пет хиляди години Кришна обещал на хиндуистите: „Всеки път когато има мизерия, всеки път когато има болка, всеки път когато има мъка, всеки път когато хората станат недобродетелни - аз ще идвам да ви спася".

Е, какво повече иска той?... Затворите са пълни с прес­тъпници, а тези, които не са в затворите - това не означава, че не са престъпници, а просто че не са били хванати. Хората живеят в крайна мизерия, глад, всякакви сексуални перверзии... Какво още чака? Трябва да дойде! Той няма да има по-добър шанс да спаси хората.

Исус е обещал: „Ще дойда." Те всички са обещали. Обещания­та им са се превърнали във вериги за душите ви. Поради техни­те обещания вие не сте положили никакви усилия да промените своето същество, което е далеч по-лесно, отколкото да чакащ.

ВъВ Веригите на лъжлиВи ценности и фалшиви писания! Наисти­на съм изненадан, че почти цялата земя вярва в най-различни фалшиви писания. Техният фалш е толкова очевиден, че няма защо да се доказва.

Например, те всички казват: „Бог създаде света", и естест­вено е нямало свидетели. На какво основание са толкова сигурни, че Бог е създал света? Бог никъде не е оставил някакъв подпис, че: „Аз създадох света..." с ден, месец, година. Няма ни един свидетел.

Те всички проповядват за Бога, но ни един човек не го е виждал. Те непрестанно говорят за рай и ад - и не само гово­рят, но имат и карти на рая и на ада. А нямат карти на земята, на която живеят.

Веднъж посетих Агра. В Агра се намира най-прекрасният ар­хитектурен шедьовър, Тадж Махал. В Агра и в района наоколо има една хиндуистка секта, Радхасвами. Когато умрял техният основател, те решили на направят нещо по-прекрасно от Тадж Махал, защото то щяло да бъде построено в същия град, в Агра. Те дали достатъчно пари и в продължение на почти сто години хиляди каменоделци работили на строежа, а завършили само приземни етаж. Не изглежда, че ще бъдат в състояние да осъществят цялата си мечта, но дори и от приземния етаж се вижда, че ако успеят, ще поставят Тадж Махал на Втори мяс­то. Това, което строят, ще бъде номер едно - такова велико изкуство, такава огромна резба върху мрамор.

Първосвещеникът ме въведе в храма и ми показа една карта. Те вярват, че има петнадесет небеса и петнадесет ада. Из­глежда много математическо. Някой просто открадва нещо мъничко, открадва копче от дрехата ти, и не върви да го хвърлиш на едно място с Адолф Хитер. Трябва да има някаква категоризация. Така че това изглежда логично: петнадесет ада за различни видове грешници, като най-големите отиват в петнадесетия. Същото важи и за небесата. Някой си е сторил нещо добро, но не могат да го сложат с Гаутама Буда или с Исус Христос, тъй че според заслугите им...