Оказване на долекарска помощ на пострадали лица до идване на екипа на спешна медицинска помощ
Изтегляне 0.88 Mb.
|
| Фигурата на охранителя.
На охранителят се доверява живота, здравето и имуществото на възложителите - той предлага сигурност, а неговия ръководител организира ежедневната дейност, инструктира, осъществява контрол и комуникира с възложителя, за да се гарантира тази сигурност. Освен това ръководителя на охраната е този, който ще осъществява координация и взаимодействие с държавните служби за сигурност, а в тези служби изискванията за образователен ценз са доста по-строги. ЗЧОД освен невъоръжена, позволява и въоръжена охрана на лица и обекти. За придобиване на разрешително за носене и съхранение на оръжие според ЗОБВВПИ е необходимо лицето да отговаря на много изисквания, като едното от тях е да притежава средно образование. Така четейки поотделно двата закона се появява сериозна предпоставка за изпадане в законово несъответствие и нарушение на Закона. Въпросът с разрешението за носене и съхранение на оръжие от охранителите е важно да се промени в правната основа на частната охранителна дейност. Още по-належащо е да се регламентира употребата на оръжие, тъй като има случаи, в които това е абсолютно необходимо, но законово не е достатъчно добре регламентирано и може да доведе до сериозни последствия за охранителя и за охранителната фирма. В ЗЧОД единствено е споменато, че има въоръжена и невъоръжена охрана. В ЗОБВВПИ формулировката за оръжието свързана с ЧОД е неясна и предизвиква различно тълкуване. Една част от правомощията на частните охранители се доближават до тези на полицейските служители, посочени в ЗМВР. Служителите на ЧОК формират една от най-големите групи от хора, които имат законово право да използват физическа сила, оръжие и помощни средства, при изпълнение на служебните си задължения. Същевременно няма ясна и точна обосновка за използването на физическа сила и помощни средства. Самите помощни средства не са изброени и фиксирани. Само повърхностно се споменават „белезници, каучукови и пластмасови палки“. Друг съществен акцент е, че охранителите имат правомощия единствено на територията на охранявания обект. Ако извършителя напусне района на обекта, охранителя губи законовото право да го задържи. Това затруднява в голяма степен работата на охранителите и взаимодействието им с органите на МВР (например, в ежедневната практика, често се случва нарушителите да напуснат територията на охранявания магазин, в който съгласно плана за охрана са разположени постовете, а на паркинга пред магазина нямат право да ги преследват и задържат). Подобна е и ситуацията с право на задържане по време на мероприятия или при залавяне на извършител в обекти на централизирана охрана. ЗЧОД, а и който и да е друг закон не дава никакви правомощия на охранителите при такива условия. По време на провеждане, на спортни и други мероприятия, съществува аналогичен проблем, при изпълнение функциите и задачите на охранителите – няма законов регламент по какъв начин охранителите да направят проверка на лицата и техния багаж, влизащи на територията, на която ще се проведе мероприятието, без да извършат закононарушение. Друг важен елемент за качеството на осъществяваната ЧОД, е въвеждане на възрастови ограничения за лицата работещи като охранители. Ограниченията могат, да бъдат обвързани с категоризацията на труда. Освен това е важно, да се въведе периодична проверка на пригодността и то не само в изброените случаи, а при всички охранители, особено при тези осъществяващи въоръжена охрана. При ЧОД напоследък се наблюдава и увеличаваща се административна тежест. При съвременните възможности на електронната комуникация хартиените документи са в драстичен обем. В законите и нормативните документи, не се позволява специален режим на движение, както на частните МОЕ, така и на частните автомобили за противопожарна безопасност и спешна медицинска помощ. В резултат на направения анализ, може да се направи извода, че за съжаление, качеството на охранителната услуга има съществена икономическа детерминираност и не зависи само от ръководителите на частните охранителни фирми, а от редица обстоятелства, като нелоялна конкуренция, наличие на субекти на частната охранителна дейност в зоната на „сивата" икономика, неблагоприятна икономическа конюнктура и др. Увеличаващия се натиск за снижаване на цените на охранителните услуги и практиката на публични институции да спестяват от сигурност, включително за отговорни и рискови обекти, не само не осигуряват качествена и надеждна услуга, но създават предпоставки за нарушаване на нормативни актове от страна на изпълнителите, за увеличаване на „сивия“ сектор и на недекларираната охранителна дейност. Във връзка с това е правилно да се търси т.нар. “златно сечение” между цената на предлаганата услуга за сигурност и охрана на съответните клиенти и възнагражденията на частните охранители. Това всъщност е и една от основните предпоставки за повишаване на социалния престиж на професията частен охранител. Изтегляне 0.88 Mb. Сподели с приятели:
|