Откровението на йоан
Допълнителни бележки върху 18 глава
Изтегляне 3.82 Mb.
|
Допълнителни бележки върху 18 главаМистичният Вавилон играе главна роля в Откровение 14 до 19 глави, особено в 17 и 18 глави. Предвид факта, че образите в Откровението изглежда се основават да голяма степен върху историческия паралел от Стария завет (виж стр. 725) и особено тъй като мистичния Вавилон е фигуративен образ (символ) на буквалния древен град, разположен на реката Ефрат (виж коментара върху гл. 14:8; 17:5), може да се очаква, че едно сравнение на сродните пасажи от Стария завет вероятно ще изясни, най-малко отчасти ролята приписана от Боговдъхновението на мистичния Вавилон. До голяма степен образите на Откровението относно мистичния Вавилон са извлечени от Исая 13:14; 47; Ерем. 25; 50; 51; Езек. 26-28. Що се отнася до анализа на приноса на тези старозаветни пасажи по отношение на разглеждания предмет, виж Исая 47:1; Ерем. 25:12; 50:1; Езек. 26:13. В дадената по-долу сравнителна таблица, лявата колонка съставлява една поредица по теми от изявления на Откровението върху мистичния Вавилон. Дясната колонка изброява по-значителните (значимите, важните) пасажи от Стария завет, които третират древния Вавилон. Забележете заключението номер 5.
1. Значението на името. “На челото й имаше написано това име: тайна Великий Вавилон (17:5; 17:7; виж коментара върху 14:8; 17:5). “Кой град приличаше на великия град?” (18:18; сравни 14:8; 16:19; 17:5,18; 18:2,10,16,21; виж коментара върху 17:18).
“Греховете й станаха дори до небето” (18:5). 4. Характеризиращ се с лукс и гордост. “(Тя) е прославила себе си и живяла разкошно”, “облечен във висон, багреница и червено и украсен със злато, със скъпоценни камъни и бисери” (18:7,16; сравни 17:4). 5. Нейния противоположен двойник. “На голяма и висока планина... Светият град Ерусалим” (21:10). Паралелни текстове от Стария завет 1. “Затова той се наименува Вавилон” (Бит. 11:9; сравни 10:9-10; 11:1-9; виж коментара върху 11:4-9). “Велик ти Вавилон!” (Дан. 4:30; сравни 13:19; 14:4). “(Той) наглед бе по-як (буквално по-велик) от другарите си” (Дан. 7:20). Сравни Исая 23:8; Езек. 20:17; 27:32.
“Вавилон... съгреши на Господа (Ерем. 50:14; сравни 50:24,29,31-32; 51:6). “Присъдата му стигна до небето” (Ерем. 51:9). “Пълни с виещи животни” (Исая 13:21). 4. “Вавилон, славата на царствата, красивият град, с който се гордеят халдеите” (Исая 13:19). “Изтънчена и нежна”, “сластолюбко, която седиш безгрижна” (Исая 47:1,8). “Скубачът на злато” (в други преводи - “златният град”) (Исая 14:4) “Изобилват със съкровища” (Ерем. 15:13). Сравни Езек. 27:7,16,25; 28:2,5,13,17.
“Ще нарекат Ерусалим престол Господен” (Ерем. 3:17). Нейните амбиции и цели 6. Да управлява света. “Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя” (18:7). Тя “царува над земните царе” и ги подмамва да “воюват против Агнето” 17:18,14; сравни 12:7; 13:7; 18:6; 19:19).
“И в него (в нея) се намериха кърви от пророци и светии и от всичките заклани на земята (18:24). 6. “Ти (Вавилоне), рекла си: Довека ще бъда господарка” “Ти... казваш в сърцето си: Аз съм и освен мене няма друга. Няма да стоя да стоя вдовица, нито ще зная що е да се обезчадя” (Исая 47:7-8; сравни ст. 10). “Вавилонския цар... насилникът.” “Който властвуваше с гняв над народите” (Исая 14:4,6).
“Вавилонският цар Навуходоносор сгриза костите й (на Израил) (Ерем. 50:17). “Ти не им показа милост” (Исая 47:6). Сравни Ездра 5:12; Исая 14:4,6; Ерем. 50:11; 51:25; Дан. 7:21,25; 8:24. Нейните съучастници 8. Демонски духове. “Вавилон... стана жилище на бесовете” (18:2). “Три нечисти духове”, “бесовски духове” (16:13-14).
“Звярът, който... беше и го няма, но пак ще дойде”, “той е осмият” когато “ще излезе от бездната” (17:8,11). “Седемте глави”, “седем хълма”, “седем царе” (17:9-10; виж Допълнителните бележки към 18 глава).
“Царете на цялата Земя” (16:14; сравни 17:2; 18:3,9). “Те са единомислени” (и) “действат единомислено” (17:13,17).
“Лъжепророкът” (19:20; 20:10). “Образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя” (13:14).
“И всеки корабоначалник, всеки пътник по море, моряците и всички които се препитават от морето” (18:17; сравни ст. 19) 13. Земните народи. “Всичките народи” (14:8; 18:3). “Земните жители” (17:2; сравни ст. 18). “Земните жители” (17:8).
“Аз съм против тебе (Вавилоне), ........ разорителна... и ще те направя изгорена планина” (Ерем. 51:25; виж коментара върху Исая 2:2). 10. “Десет рога” (Дан. 7:7; сравни ст. 24). Сравни Дан. 2:43. Виж коментара върху Откр. 17:12. 11. Виж номер 2. 12. “Астролозите, звездобройците и предвещателите по новолунията”, “в които ти (Вавилоне) си се трудила, ония, които са търгували с тебе” (Исая 47:13,15). “Тир... чийто търговци бяха князе,... знаменитостите” (Исая 28:8). “Всичките морски кораби и моряците им.” “Твоите веслари.” “Моряците ти, кормчиите” “всичкото множество, което е сред тебе” (Езек. 27:9,26-27).
14. Универсално (всесветско) религиозно-политическо обединение. “Седяща на червен звяр.” “Звяра, който я носи”, “седем глави... на които седи жената” (17:3,7,9). “Земните царе... са блудствували и живели разкошно с нея” (18:9; сравни 17:2,4; 18:3). “За един час получават власт като царе заедно със звяра. Те... предават на звяра своята сила и власт” (17:12-13). 15. Нейната политика и участ. “Златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване” (17:4). “Напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване” (14:8; сравни 17:2; 18:3). “Която е разтляла земята с блудството си” (19:2).
“Чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи” (18:23). “Големи знамения.” “Знаменията” (13:13-14). “Търговци” (18:11).
“Седи на много води” (т.е. “люде и множества, народи езици”) (17:1,15). “Земните жители... ще се зачудят, когато... звярът” (17:8; сравни 13:13-14).
Виж номер 2. 15. “Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова народите избезумяха” (Ерем. 51:7). 16. “Многото ти (на Вавилон) чародейства” “голямото изобилие на обаянията” (Исая 47:9; сравни 47:12-13). С няколко изключения дългия списък от Откр. 18:12-13 се дублира в Езек. 27 гл. 17. “Живееш край много води” (Ерем.31:13; сравни Езек. 28:2). “Всичките племена, народи и езици трепереха и се боеха пред него” (Дан. 5:19). Нейната участ 18. Бог призова Вавилон на съд. “Сбъдна се.” “И Бог си спомни за Великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв” (16:17,19; сравни 18:5). “Съдбата на голямата блудница” (17:1; сравни 19:2). “Могъществен е Господ Бог, Който я съди” (18:18). 19. Нейните съучастници се обръщат срещу нея. “Бог тури в сърцата им да изпълнят Неговата воля, като действат единомислено и предадат царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи” (17:17). “Те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт” (17:13). “(Събират) царете на цялата вселена... за войната във великия ден на Всемогъщия Бог” (16:14). “Те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи” (17:14) “Десетте рога и звяра (виж коментара върху 17:16) ще намразят блудницата и ще я направят пуста и гола и ще изядат месата й, а нея ще изгорят с огън” (17:16; сравни 18:19; 19:20). “Язвите й, мор, печал и глад и тя ще се изгори с огън” (18:8). 20. Нейното унищожение е абсолютно. “Един силен ангел взе един камък голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град и няма вече да се намери” (18:21). “Се раздели на три части” (16:19; сравни 13:2,4,11-15; 16:13; 19:20). “Глас на ония, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи и от тръбачи няма вече да се чува в тебе” (18:22-23) “В един ден ще бъдат язвите й”, “в един час” (18:8,10; сравни 18:17,19). 21. Наказанието й е съответно на престъпленията й. “Въздайте й както тя е въздала, да! платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно. Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкоз мъки и печал й дайте” (18:6-7). 22. Нейните съучастници я оплакват. “Земните царе... ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й. Отдалеч ще стоят поради страх от мъките й и ще казват: горко, горко” (18:9-10). “Земните търговци” ще застанат отдалеч поради “страх от мъките й, ще плачат и ще жалеят, казвайки: горко, горко.” “Посипаха пръст на главите си.” “И викаха, като гледаха дима от неговото изгаряне, казвайки: кой град е като този велик Вавилон?” (18:11,15-16,19,18). 23. Нейните съучастници (подръжници) биват унищожени. “Звярът... ще отиде в погибел” (17:8; сравни ст. 11). “Те двамата (звярът и лъжепророка) бидоха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел” (19:20; сравни 20:10). 24. Песен на победа над Вавилон. “Той... даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги” (19:2; сравни 18:20). “веселете се за него, небеса и вие светии, вие апостоли и пророци” (18:20). 18. “Взех от ръката ти (на Израил) чашата на омайването, дори до дъно чашата на яростта Си; ти вече няма да я пиеш; а ще я туря в ръката на притеснителите ти” (Исая 51:22-23). “Аз ще накажа вавилонския цар и оня народ за беззаконието им.” “Непременно ще пиете (ти Вавилоне)... Вие ли ще останете съвсем ненаказани?... Господ ще изреве свише и ще издаде гласа Си от светото Си обиталище” (Ерем. 25:12,28-30; сравни Ерем. 50:18,31). “Бог е преброил дните на твоето царство и го е свършил... Претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен” (Дан. 5:26-27).
“Затръбете между народите, пригответе против нея народите; свикайте против нея царствата.” “Защото намеренията на Господа против Вавилон ще се изпълнят” (Ерем. 51:27,25). “Аз ще подигна и ще направя да възходят срещу Вавилон големи народи събрани...” (Ерем. 50:9). “Царството на събраните народи (срещу Вавилон): Господ на силите преглежда войнството Си за бой” (Исая 13:4). “Ще запаля огън в градовете му” (Ерем. 50:32). “Юнаците на Вавилон... изгориха жилищата му” (Ерем. 51:30). 20. “Морето се повдигна против Вавилон; покрит биде под многото му вълни.” “Вържи на нея камък (документ предсказващ участта на Вавилон) и хвърли я всред Ефрат и кажи: така ще потъне Вавилон и няма пак да се издигне поради злото, което Аз ще докарам върху него” (Ерем. 51:42,63-64; сравни Езек. 26:3,19; 27:32,34). “И двете тия неща ще дойдат върху тебе внезапно, в един ден – обезчадяване и вдовство.” “Ще дойде върху тебе (Вавилон) зло... беда ще те нападне, без да можеш да я умилостивиш; ще дойде внезапно върху тебе и опустошение... Не ще има кой да те избави” (Исая 47:9,11,15; сравни Ерем. 50:32; 51:8,13,26,29). “Раздели се царството ти” (Дан. 5:28; сравни Зах. 10:3; 11:8). “Превзе се Вавилон”, “ще запусти земята му тъй щото да няма кой да живее в нея.” “Тя няма да бъде населена, но цяла ще запустее.” “Така никой човек няма да живее там” (Ерем. 50:2-3,13-14). “Ще направя да престане шумът на песните ти (на Тир); и звукът на китарите ти няма вече да се чува” (Езек. 26:13; сравни 26:3,19,21; 27:32,34,36; 28:1а). 21. “Аз ще им въздам според делата им и според работата на ръцете им” (Ерем. 25:14). “И ще въздам на Вавилон... за всичкото зло, което сториха на Сион” (Ерем. 51:24). “Отплатете му, както той е направил.” “Въздайте му според делата му, според всички що е направил, така му направете” (Ерем. 50:15,29).
“Нека приближат сега астролозите, звездобройците и предвещателите по новолунията и нека те избавят (Вавилоне) тебе... огън ще ги изгори; не ще могат да се избавят от силата на пламъка... Така ще станат нещата в които си се трудила... които са търгували... ще се разбягат всеки по своя път” (Исая 47:13-15). “Всеки, който минава през Вавилон ще се учуди, и ще подсвирне за всичките негови язви” (Ерем. 50:13). Сравни Езек. 26:16-17; 27:29-32,36; 28:19. 23. “Ще събере всичките на бой против Ерусалим” (Зах. 14:2; сравни Йоил 3:2). “Господ има съд с народите... и убитите от Господа ще лежат от единия край на земята до другия край на земята” (Ерем. 25:31,33). “Във Вавилон ще паднат убитите на цялата страна (на земята)” (Ерем. 51:49).
“Господ изтребва Вавилон (Ерем. 51:6,55); сравни Исая 47:3; Ерем. 50:15). “Тогава небесата и земята и всичко, що е в тях ще възкликнат над Вавилон; защото изтребителите ще дойдат против него” (Ерем. 51:48; сравни Исая 44:23; 49:13).
25. Излезте от Вавилон. “Друг ангел” дойде “от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава и той извика със силен глас” (18:1-2). “Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделите язвите й” (18:20).
“Бягайте отсред Вавилон, та отървете всеки живота си; да не загинете в беззаконието му.” “Люде Мои, излезте изсред него и спасете всеки от вас себе от пламенния гняв Господен” (Ерем. 51:6,45; сравни Исая 48:20; 52:11; Ерем. 50:8; 51:9). Глава 19 1. След това. Т.е. след представяне на целите от гл. 17 и 18 (виж коментара върху гл. 18). Тези от 19 глава бяха представени на Йоан непосредствено, без прекъсване. От ст. 2 става ясно, че тази песен е била изпята след като присъдата над “голямата блудница” е изпълнена - едно събитие, което става под седмата язва (виж коментара върху гл. 16:19; 17:1) и следователно, след гл. 17:16-17; 18:4-23. Според “Свидетелства за проповедници” стр. 432 изпяването на тази хвалебна песен на Бога следва непосредствено след привършване делото на ангела, който носи седмата язва. Ако събитията от 18 и 20 гл. са записани в хронологически ред, както изглежда че е в случая, то тогава химна от гл. 19:1-7 е изпят в тясна връзка със събитията от (при) Второто идване на Христос, независимо, че точното време или точния момент – дали е преди или след това - не може да се установи със сигурност. Контекста може да се разбира като отнасящ този ..... (химн) към една точка от време непосредствено преди фактическото явяване на Христос (сравни ст. 11). Силен глас. Виж коментара върху гл. 11:15. Голямо множество. Небесни жители, а възможно е също така и изкупени човеци от тази Земя (сравни гл. 18:20). Може би химнът от гл. 19:1-7 е изпят в отговор на призива на гл. 18:20. Алилуя. Гр. “алелуйя” – транслитерация на еврейското “халелу –йах” - “хвалете Йехова” (виж коментара върху Пс. 104:35), от “халах” - “да светя”, “да хваля”, “да чествувам” и “йах” – съкратено от Йахвех, което значи Йехова; както думата Амин, така и думата Алилуий е била възприета в повечето езици почти непроменена. Четирите споменавания на тази дума в Откр. 19 (ст. 1,3-4,6) са единствените случаи на нейната употреба в Новия завет. Стихове 1-7 съставлява аранжимент на един антифоничен хорал, съставен от 2 ...... (химни) и 2 отговора: 1) В ст. 1-3 един силен глас от небето повежда темата на песента, отдавайки почест и справедливост на Бога, Който е наказал Вавилон. 2) В ст. 4 “животните” и “старейшините (старците)” отговарят в потвърждение. 3) В ст. 5 един глас от трона призовава всички верни поданици по цялата Вселена да се присъединят към признаване истината, изразена в темата. 4) В ст. 6 и 7 цялата Вселена се обединява в тържествено признаване правото на Бога за суверен на Вселената. Пози победен на хвала стон е в поразителен контраст с онова погребално оплакване от гл. 18:10-19. Основният мотив на този антифонален химн е подобен на онзи от Пс. 24:7-19, който е композиран по същия начин от 2 ...... (химн) и 2 отговора. Този ответен хор е бил употребен (използуван) най-напред по време на триумфалното (тържественото) шествие отбелязващо завръщането на ковчега в Ерусалим (ПП, с.708) и столетия след това при възкресението (ОВ, с.18), а също така и при възнесението (ДА, с.833; ОВ, с.190-191). Спасение. Буквално “спасението”. В гръцки език всяка от споменатите тук добродетели, приписани на Бога, се предшества от определителен член. Това предполага пълнотата, универсалността, всеобхватността на всеки език от атрибутите. “Спасението” в гл. 12:10 (виж коментара там) е избавление специално от “клеветника на братята”; тук - спасението е от мистичния Вавилон (виж коментара върху гл. 10:17). Едното се отнася за това, което бе извършено при първото пришествие, а другото - за това, което ще бъде извършено при второто. Слава. Виж коментара върху Матей 6:13; Римл. 3:23. Почест. Текстуалното доказателство (т.е. доказателството извлечено от самия текст) е в полза на изоставянето (пропущането) на тази дума. Сила. Виж коментара върху Матей 6:13; 28:18. Господ. Текстуалното доказателство (виж стр. 10) е в полза на изоставянето на тази дума. 2. Защото. Стих 2 дава причината за хвалението в стих 1. Истинно. Т.е. достоверно, истински, реални, сигурни (виж ком. върху гл. 15:3). Праведни. Или “справедливи” (виж коментара върху гл. 15:3; 16:1,5). Бог не греши по отношение на Своите действия на съд. Той взема предвид (отчита) всички възможни факти. Съдби. Буквално “(действия на) съдене” (виж коментара върху гл. 16:7), тук, без съмнение, седемте последни язви изобщо и съденето на мистичния Вавилон в частност (виж коментара върху гл. 17:1; 18:4,10). Отсъди. Особеностите на гръцкия език определят това като един единствен завършен акт. Великата блудница. Виж коментара върху гл. 17:1,5. Разтляла. Или “покваряване”. Нейното криминално поведение обхваща дълъг период от време. Виж коментара върху гл. 17:2,6. Блудството си. Виж коментара върху гл. 17:2. Даде върху нея възмездие. Или “в това той е отмъстител”. Съденето е отмъщение, отплата. Виж коментара върху гл. 18:6,20. Кръвта на своите слуги. Виж коментара върху гл. 6; 9; 10; 16:6; 17:6. 3. И димът й се издига. Виж коментара върху гл. 18:8,9. До вечни векове. Виж коментара върху гл. 14:11. 4. Старци. Виж коментара върху гл. 4:4. Живи същества (животни). Виж коментара върху гл. 4:6-8. Паднаха. Сравни коментара върху гл. 4:2. Амин. Виж коментара върху Матей 5:18. 5. От престола. Това е или гласа на Самия Бог или гласа на някой, който говори от Негово име (виж коментара върху гл. 16:17). Хвалете. Буквално “продължавайте да хвалите”. Откликът на този призив е хорът от гласове в ст. 5 и 7. Негови слуги. Виж коментара върху гл. 1:1. Вие. Или “и вие”, “вие, които се боите”, е еквивалентно на “вие Негови слуги”. Боите. Т.е. в смисъла на почтително благоволение (виж коментара върху гл. 11:18). Малки и големи. Сравни гл. 11:18. 6. Чух. Сравни коментара върху гл. 1:2. Като. Или “нещо, което изглеждаше че е”. Глас. Виж коментара върху гл. 14:2. Като глас от. По-скоро “и същото както гласът”, и в двата случая където този израз се среща в ст. 6. Много води (някъде “силни гърмежи”). Сравни гл. 14:2. Алилуя. Виж коментара върху ст. 1. Всемогъщият. Или “всемощен” (виж коментара върху 2 Кор. 6:18; Откр. 1:8). Царува. Буквално “царуваше”, в смисъл, че Той “започна да царува”. Това става в края на изследователния съд, но преди Христос да напусне Светая Светих; именно тогава Той приема царството Си и започва Неговото царуване като “Цар на царете” (ОВ, с.280; ВБ, с.428; сравни ОВ, с.55). 7. Нека се радваме. Вътрешната опитност (преживяване на сърцето). Веселим. Външното преживяване, външният израз на това преживяване, което е последица (резултат) от вътрешното чувство на радост. То идва от едно сърце препълнено от щастие, че Христос сега царува като Цар (сравни гл. 18:20). Слава. Някъде е “почест”, “почит”, но буквално в текста е - “слава”. Това е кулминационната точка на изразяване благодарност и посвещение. Сватбата. “Невестата” - “жената на Агнето” е големия, “светия град Ерусалим” (гл. 21:2,9-10). Новият Ерусалим трябва да бъде столица на Новата земя и именно като такъв е представен на “царствата на този свят” (“световното царство”), които трябва да “станат царства (“царство”) на нашия Господ и Неговия Христос” (гл. 11:15; 21:1-5; ВБ, с.426). Новият Ерусалим ще съдържа и Едемската градина, в която е било запазено дървото на живота (виж гл. 22:1-2; сравни ПП, с.62; ВБ, с.299,646-648). Споменатата тук сватба представлява приемането от Христос на Неговото царство, представено от Новия Ерусалим и коронясването Му като Цар на царете и Господ на господарите на небето в края на Неговата свещеническа служба преди изливането на язвите (ОВ, с.55,251,280,281; ВБ, с.427-428; виж коментара върху гл. 17:14). Както и в притчата на десетте девици, чакащите светии са представени като гости, поканени на сватбата (сравни гл. 19:9; ВБ, с.321,350; сравни Матей 25:1-10). Агнето. Виж коментара върху гл. 5:6. Дойде. Или “е (най-накрая) дошла”, т.е., събитието се е вече случило по времето, когато това известие се прави (виж по-горе коментара върху “сватбата”; сравни коментара върху ст. 1). Се е приготвила. Йоан продължава своето фигуративно (символично) представяне с термини, с които се описва една ориенталска сватба. За коментар върху обичаите свързани с такъв един случай виж коментара върху Матей 22:1-13; 25:1-10; Йоан 2:1-10. 8. На нея се позволи. Йоан е представил Новия Ерусалим символично като невеста (виж коментара върху ст. 7). Продължавайки развитието на символа, той говори за одеждите, в които е облечена невестата. Чист висон (лен). Това е символ на праведния характер (сравни гл. 3:5; 6:11; виж коментара върху гл. 3:18; сравни коментара върху гл. 22:14). Светъл. Буквално “превъзходен”, блестящ и излъчващ светлина като лампа. Същата дума в Лука 23:11 е преведена като “великолепна”, а в Откр. 22:16 - “светла”. Бял. Буквално “чист”. Праведните дела (правдата). Гр. “ДИКАЙОМАТА” - “праведните дела”, а не “ДИКАЙСУНЕ” - “праведния характер” (виж коментара върху Матей 5:6; Римл. 3:20). Праведните дела са естествен и неизбежен резултат (последица) от един праведен характер. ДИКАЙОМАТА се прилага специално за светите дела на християнина, неговия победоносен живот развит чрез благодатта на живеещия вътре в него Христос (виж коментара върху гл. 2:20; Яков 2:17-18,20). За коментар по отношение на сватбената дреха в притчата за човека без сватбарска дреха – виж коментара върху Матей 22:11; сравни коментара върху Матей 5:48; виж ПХ, с.315-317. 9. Той. Т.е. ангелът от ст. 10. Напиши. Виж коментара върху гл. 1:2,11. Блажени. Или “щастливи” (виж коментара върху Матей 5:3). Призвани. Т.е. поканени на сватбеното тържество (виж коментара върху Матей 22:14; Римл. 8:28). Вечеря. Гр. “ДЕИПНОК” – вечерно ядене. “Сватбената вечеря на Агнето” става в края на дългата земна история - на дългия земен ден. Виж коментара върху Матей 22:1-14. Агнето. Виж коментара върху гл. 5:6. Тия. Т.е. думите на поканата. Истинни. Литературно “достоверни, истински”. Поканата е абсолютно надеждна и сигурна; на нея може да се разчита. 10. Паднах. Типично ориенталски жест на почитание и поклонение (обожаване). Тук той е израз на дълбока радост и благодарност, защото сватбената вечеря е чествуване на тържеството над силите на злото, които са се стремели да осуетят същото това събитие. Това е първият случай при който Йоан откликва по този начин на вестта на ангела и представлява дълбоките чувства, които бушуват в него. Недей. Сравни Деян. 10:26. Съслужител. Буквално “съроб”. Каква привилегия е, посветените Божии работници тук на земята да могат да споделят компанията на небесните ангели и да бъдат техни съработници. На братята ти. Т.е. “съслужител на твоите братя”. Някои считат това за доказателство, че говорещият на Йоан е сигурно член на човешкото семейство, като например Енох, Илия, Мойсей, или пък някой от светиите възкръснали при Христовото възкресение. Няма обаче в Писанието пряко доказателство, че едно взето на небето човеко същество е действувало някога в ролята си на ангел, както тук е казано, че говорителят е ангел, за да разкрива истини на своите съчовеци (сравни ОВ, с.231). Свидетелството на Исуса. Виж коментара върху гл. 1:2; 12:17. Духът на пророчеството. За думата “пророчество” сравни думата “пророк” в Матей 11:9. Светият Дух бе изпратен, за да свидетелствува за Исус (Йоан 15:20) и Неговото Свидетелство е еквивалентно на това, което дава (казва) лично. Духът на пророчеството е една от дарбите на Духа (виж коментара върху 1 Кор. 12:10; Ерем. 4:11). За проявата (изявяването) на тази дарба сред Божия народ в последните дни виж Допълнителните забележки в края на главата; виж коментара върху гл. 12:17. 11. Отворено. Буквално “стоящо отворено”. Небето бе отворено, когато вниманието на Йоан за първи път бе отправено към него и си остана отворено. Сравни гл. 4:1; 11:19; 15:5. Придружен от небесните ангелски войнства (гл. 19:14), Христос се вижда как слиза от небето като Цар на царете (ст. 16) в сила и величие, за да избави верния Си народ от тези, които се канят да го унищожат (сравни ВБ, с.641). Сцената описана в ст. 11-21 е кулминационната точка на “войната на великия ден на всемогъщия Бог”, често пъти наричана битката на Армагедон (виж коментара върху гл. 16:12-19; сравни Свидетелства, т.6, с.406). Ето. Сравни коментара върху гл. 21:5. Бял кон. В библейско време конете са се използували почти изключително за военни цели, във връзка с някоя битка или дейност на правителството. Когато бъде използуван в Библията във фигуративен смисъл, както тук, коня обикновено е символ на битка (Изх. 15:21; Исая 43:17; Ерем. 8:6; Езек. 38:15; Зах. 10:3; Откр. 14:20; виж коментара върху гл. 6:2). Бялото символизира святост на характера (виж коментара върху гл. 3:4; 6:2; 7:14). Белият кон винаги е бил любимец на царете и военните водачи. Христос е приел правото да управлява тази земя като Цар на царете (виж коментара върху 19:1,7) и сега се явява фигуративно като воин, яздещ като победител на великолепен бял кон, облечен с властта да завземе Своето законно владение и да придружи верния Си народ обратно на “сватбената вечеря” (ст. 9; виж коментара върху 11:15). Сравни Исая 63:1-6. Верен “истинен”. Трябва да се помни, че ориенталските имена винаги описват характер (виж коментара върху Деян. 3:16) и че следователно имената приписани тук на Христос Го представят специално в ролята Му на защитник на Неговия обсаден народ на земята. Четири изявления са направени по отношение на Христовото име във връзка с битката от Откр. 19:11-21. 1. Христос е наречен “Верен и Истинен” (ст. 11) поради това, че сега Той се явява според обещанието Си (Йоан 14:1-3) за да избави Своите Си. На тях им е изглеждало, че Той отлага идването Си (виж коментара върху Откр. 16:15), но те “са го чакали” и сега Той се явява с цел да осъществи спасението им (Исая 25:9; ср. Откр. 16:17). 2. “Име, което никой не знаеше, а само Той” (ст. 12). Това име представя неизвестната (непозната) до този момент роля, в която се явява Той тук, като Отмъстител за Своя народ (виж коментара върху гл. 16:1). В изпълнението на тази “чудна работа” (“странно дело”) (Исая 28:21), Той действува в една роля, която е нова както за човеците, така и за ангелите. 3. Но като Отмъстител и Избавител на Своя народ, Той е все още “Божието слово” (ст. 13). Той е “Божието Слово” когато провежда волята на Отца на земята, както сега при съдбите (присъдата), така и преди, при благодатта (виж коментара върху Йоан 1:1-3; Откр. 19:15). 4. Титлата “Цар на царете и Господ на господарите” (ст. 16) се прилага в специалния смисъл на думата за Христос по това време (виж коментара върху гл. 17:14). Цялата власт е дадена в ръцете Му (1 Кор. 15:25). Сатана себелюбиво пожела възвишеното положение, което е било запазено единствено за Христос като Божий Син (Исая 17:12-14; Откр. 12:7-9; ПП, с.36). Но Христос, не считайки, че равенството Му с Отца е нещо, което трябва да бъде заграбено, доброволно се отказа за известно време от пълното упражняване (упражняването в пълнота, в цялост) на тези атрибути и прерогативи на Божеството (виж т.V, стр. 918; коментара върху Фил. 2:6-8) и с това демонстрира, че е достоен да приеме почестта и достойнството, които се съдържат в (които са неотменима част от) титлата “Цар на царете и Господ на господарите”. Съди и воюва. Той изпълнява Своята съдебна власт чрез обявяване на война. Тази война е срещу политиката и военните сили на земята, които са се събрали да унищожат Неговите верни служители (виж коментара върху гл. 13:15; 16:13-14,16-17). Праведно. Неговото дело е напълно справедливо (виж коментара върху гл. 15:3; 16:5). През цялата история земните управници са водели войни за себелюбиви цели и лично или национално възвеличаване. Сравни Исая 11:1-5. 12. Очите Му. Виж коментара върху гл. 1:14. Когато Христос, великият шампион (борец) на вечната справедливост застане, нищо не може да избегне от Неговия поглед. Корони. Гр. “диадема” (виж коментара върху гл. 12:3). В гръцкия думата диадема никога не се прилага за наградата на светиите. Тя е винаги короната на верност. В прибавка към многото царски корони, които Христос принася като Цар на царете, Той носи също така и венеца на победата – стефанос, тъй като Той е и победител на Сатана. Име. Виж коментара върху ст. 11; сравни коментара върху гл. 2:17. 13. Дреха. Гр. “химатион” (виж коментара върху Матей 5:40), тук може би наметало за езда или дреха на военен командир. Попръскана с кръв. Фигуративно, разбира се. Възниква въпросът, чия кръв опетнява дрехата на ездача. Някои са смятали, че тя е символ на собствената Христова кръв, проляна на кръста, въз основа на приемането, че това не може да бъде кръвта на нечестивите, които, в тази точка на разговора не са били още заклани. Обаче Христос тук се явява не в ролята Си на “Агне като заклано” (гл. 5:6), но на завладяващ воин. Поразителната прилика между този пасаж и онзи от Исая (гл. 63:1-6) предполага, че пасажа от Откровение е изпълнение на думите на Исая. Името Му. Виж коментара върху ст. 11. Божието слово. Виж коментара върху Йоан 1:1. При провеждане (изпълнение). на Божествената справедливост над онези, които упорствуват в своя бунт срещу небесното управление, Христос е наистина “Божието слово”, както когато при първото Си пришествие Той дойде на замята с благодатната Си покана на Божествена милост. Неговото идване и в двата случая е израз на Божествената воля. 14. Войски. Т.е. ангелските множества, които придружават Христос при Неговото Второ пришествие (виж Матей 24:31; 25:31). Виж коментара върху Откр. 17:14; сравни Матей 22:7. 15. Из устата Му. Мечът е очевидно фигуративен (символичен). Чрез Господното Слово земята и нейните жители бяха доведени в съществувание (Пс. 33:6,9), и сега, чрез меча из устата Си Той приключва тяхното съществуване (сравни Откр. 19:20-21). Меч. Гр. “гомфайя” (виж коментара върху гл. 1:16) – голямо оръжие за нападение използувано от войниците в древността, в контраст с противоположност на макаира – къс пробождащ меч, употребяван при самоотбрана (виж коментара върху Лука 22:38). Сравни Ерем. 46:10. Порази. Буквално - “удари (веднъж за винаги)”. Управлява. Гр. “поимаино”, буквално - “пасе” (виж коментара върху Матей 2:6). Изразът “и Той още ги управлява” може да се преведе по-правилно, “т.е. ще ги управлява”, защото поразяването и управляването се отнасят за същото нещо. Желязна тояга. Виж коментара върху Откр. 2:27; сравни Пс. 2:9; 110:1-2,5-6. Древната пастирска тояга е имала двояко предназначение. Куката на единия край (кривия край) е служила да помага на овцете и да го води, докато тежкия обръч ........ на другия край – една метална чаша или пръстен – е служила за ........ (засилване) на тоягата. Той се е използувал за закрила (защита) на стадото и пропъждане на дивите животни, които го разпръсквали и унищожавали. Сега е време Добрият Пастир да употреби “желязната тояга” срещу народите, за да освободи обсаденото си стадо на земята. Неговото управляване или изтребление на народите със желязната тояга има за резултат тяхното отхвърляне (унищожение), а не тяхното управление през Милениума, както поддържат някои (виж Допълнителни бележки към 20 глава, Забележка 2). Лина (пресата за вино). Виж коментара върху Исая 63:3; Откр. 14:19-20, където същият символ е развит по-обширно. Сравни Плач Ерем. 1:15. На лютия гняв. По-скоро “с буйството на гнева”. Виж коментара върху гл. 16:1. Всемогъщий. Виж коментара върху гл. 1:8. 16. Дрехата. Виж коментара върху ст. 13. И на бедрото Му. За предпочитане е да се чете - “т.е. на бедрото Му”. Името беше написано на онази част от дрехата, която покриваше бедрото. Име. Виж коментара върху ст. 11. Цар на царете. Виж коментара върху гл. 17:14; сравни коментара върху гл. 19:6. 17. Стоящ в слънцето. Може би ослепителната слънчева светлина е употребена тук като описание на славната светлина на Божественото присъствие (сравни 2 Сол. 2:8-9; Откр. 6:15-17). Така ангелът, който отправя призива от гл. 19:17, би стоял най-близо до Христос, както в една древна битка оръженосецът стои най-близо до своя господар. Птици. Тази покана към “птиците” предупреждава събраните множества на нечестивите по отношение съдбата, която е надвиснала над тях (виж коментара върху гл. 16:15-17). Тя се употребява в образната ориенталска фразеология като предизвикателство за лична битка (сравни 1 Царе 17:44-46). Да бъдеш разкъсан от небесните лешояди – това представлява една от клетвите произнесени от Мойсей в неговата прощална реч към израелския народ (Втор. 28:26). Фразеологията на Йоан в Откр. 19:17-18 изглежда че се основава на Божиите думи към езическите народи на земята, записани в Езек. 39:17-22 (сравни Ерем. 7:32-33). Вечеря. Скръбната алтернатива на сватбената вечеря на Агнето (ст. 9) е – да бъдем изяден от небесните птици по време на “вечерята на великия Бог”. Тези, които не приемат доброволно Божията милостива покана да присъствуват на едната, трябва да се отзоват на неговия императивен призив да участвуват в другата. 18. Месата. Буквално - “парчета плът” (сравни коментара върху гл. 17:16). Царе. Обединилите се земни народи действуват съгласувано под прякото ръководство на Сатана дегизиран като светъл ангел (сравни коментара върху гл. 16:14,16-17; 17:12,14). Хилядници. Водачи. Командуващи военни сили, събрани за да осъществят (проведат) волята на Сатана в заключителните сцени на великата борба. Юнаци. Организирани, обучени и екипирани военни сили. Месата на коне. Напомнянето на ст. 18 е една образна словесна картина на пълното унищожение на всички зли сили при второто идване на Христос (сравни гл. 6:15; 14:17-20; 16:21). Свободни и роби. Сравни гл. 13:16. 19. Звяра. Виж коментара върху гл. 17:3,8,11. Земните царе. Виж коментара върху гл. 16:14,16; 17:12-14. Войските им. Сега събрани за битка и в горчив конфликт помежду самите тях (виж коментара върху гл. 16:17,19). Събрани. Виж коментара върху гл. 16:14,16. Да воюват (за войната). Буквално - “войната”, т.е. “войната (битката) във великия ден на всемогъщия Бог”, често наричана Армагедонската битка (виж коментара върху гл. 16:14). Яздещия (този, Който седи). Виж коментара върху ст. 11. Неговото войнство. Сравни “ония, които са от Него” (гл. 17:14; сравни коментара върху гл. 16:12; 19:14). 20. Звярът. Виж коментара върху гл. 17:3,8. Уловен. Или “хванат, пленен”. Тази фаза от битката, която следва след явяването на Христос е кратка и драматична, защото още при самото й начало “звярът” и “лъжепророка” биват пленени (виж коментара върху гл. 16:17,19). Лъжепророка. Т.е. отстъпилият протестантизъм, който е измамен от Сатана и му сътрудничи (виж коментара върху гл. 13:11-17; 16:14). “Пророк” е този, който говори от името на друг (виж коментара върху Матей 11:9). Този “пророк” говори от името на първия звяр, във връзка с излекуването на неговата “смъртоносна рана” (виж коментара върху гл. 13:12; 17:8), за да убеждава света да се обедини във верноподанство на звяра. Знаменията, с които измами. Виж коментара върху гл. 13:13-14; 16:14; 17:2; 18:2-3,23. Белега на звяра. Виж коментара върху гл. 13:16; сравни гл. 14:9; 16:1. Образ. Виж коментара върху гл. 13:14; 14:5. Огненото езеро. Или “езерото, което е огън”. Тази фраза незабавно отправя .... на читателя към една идентична фраза в гл. 20:10, което на свой ред изглежда че ни приканва да заключим, че тези фрази и двете се отнасят към същото огнено събитие, а именно – унищожението на нечестивите в края на хилядата години. Но такова едно заключение ни изправя пред един проблем. Явно е, че 19 гл. дискутира събитията във връзка с второто идване на Христос. Следователно - да поддържаме, че огненото езеро споменато в гл. 19:20 описва едно събитие ставащо в края на Милениума, означава да преместим (вдигнем, махнем) този стих от последователността на контекста. Винаги е по-добре, когато това е възможно, да намираме такова обяснение, което ни позволява дадено изявление да поддържа историческата си последователност в определен пасаж от Писанието. По отношение на 19:20 това е възможно въз основа на разумната предпоставка (предположение), че съществува един огнен съд (един съд чрез огън) от Бога както в началото, така и в края на Милениума. Няма никаква несъстоятелност и сигурно не съществува никакво противоречие в тезата за едно огнено езеро в началото и в края на Милениума. По тази точка Джеймс Уайт е писал така: “Така че, ако щете, има две огнени езера – по едно във всеки край на хилядата години” (Ривю енд Херълд от 21 01.1862 г.). 21. Останалите. Или “остатъкът”, т.е. всичките земни жители с изключение на изкупените (виж Допълнителните забележки към 20 глава, Забележка 2). Меча. Виж коментара върху ст. 15. Яздещия (този, който седи). Виж коментара върху ст. 11. Всичките птици. Виж коментара върху ст. 17. Каталог: dataup -> ind-new.php?path=SDABG.NET-IZDANIA -> SDABG.NET%202005 -> SDABG.NET -> VESTITE%20OT%20OTKROVENIE -> Revelation%20matherials Revelation%20matherials -> Печатите и тръбите съвременни дискусии Revelation%20matherials -> Тълкувания на книгата откровение Изтегляне 3.82 Mb. Сподели с приятели:
|