Памет и суперпамет
Изтегляне 0.66 Mb. Pdf просмотр
|
| малки. И 3 зелени камъка, един от които продупчен. Видях и прозрачен жълт камък и друг, приличащ на чибук. Още 2 чер- вени или общо 13 камъка – очевидно два съм забравил, тъй като предметите бяха 15. Сега си спомням – имаше и малък предмет от слонова кост. Последния не мога да си спомня“. „Сега послушай мене – казал другият ученик. – Първо, там имаше два сапфира с леки пукнатини, единият от четири, а другият от два карата. Четирикаратовият сапфир е заострен. След това туркестански тюркоаз, изпъстрен със зелени жилки, с два златни надписа – един с лика на Бога, а другият е почти изтрит, тъй като камъкът е изваден от пръстен. Това бяха петте сини камъка. Видях и четири блестящи изумруда, единият от които е пробит със свре- дел на две места, а другият – с фина резба“. „ Те са – спокойно добавил Лурган Саиб – от три, четири и пет карата. Къс стар кехлибар със зелен оттенък и парче евтин европейски топаз. Кръгъл рубин от два карата. Бирмански рубин от осем карата без дефекти. Гравирана слонова кост от Ки- тай, изобразяваща мишка, която изсмуква яйце. И накрая – кристал с размери на бобово зърно, вграден в злато.“ Ким почувствал превъзходството им и помолил учителя си да му обясни как е постигнал тази наблюдателност. „Повтарям упражнението, докато успея“. Съветвам ви да прочетете разказа, за да видите как Ким се възползвал от дадения му съвет. Това великолепно описано от Киплинг упражнение е разпространено в Далечния изток, където се практикува до съвършенство от много хора. Вие също бихте могли да усвоите тези навици, ако не пожалите труд и време. Разказват как един знаменит художник гледал модела си в продължение на един час, след което му казал, че повече няма да му трябва. После с месеци рисувал портрета му, без да прибегне до други сеанси, само от време на време 18 поглеждал към стола, на който някога седял моделът, и пренасял чертите му върху платното си. Твърдял, че наис- тина вижда модела пред себе си; навярно неговият образ се врязал дълбоко в паметта му. Подобни примери не се срещат често, но и други художници са развивали у себе си тази способност, макар и в по-малка степен. Китайците имат отделни знаци (йероглифи) за всяка дума и всеки китайски ученик разполага със значителен запас от тях в паметта си. Нашите деца правят същото, когато се учат да четат. Преди това ставаше, като се чете всяка дума на срички, например „Константинопол“, което отнемаше много време и усилия. Сега децата се учат да възприемат думата като цяло, без да се стремят да я запомнят по букви и срички. По този начин за тях е толкова лесно да прочетат думата „Константинопол“, колкото и думата „стол“. Изумителни резултати са постигнали и някои музиканти, които били в състояние да запишат по памет веднъж или два пъти чута музика. Като дете един знаменит композитор слушал в някакъв манастир великолепна меса, нотите на която монасите пазели в тайна. Връщайки се вкъщи, той написал нотите ú, без да допусне грешка. Монасите се въз- хитили от неговия дар и му простили, че е разкрил тайната им. Това малкият композитор постигнал не само благодаре- ние на добрата си памет, но и на способността си да слуша и възприема музиката с повишено внимание. Някои евреи могат да цитират наизуст откъси от своя талмуд (сборник от религиозно-етични и правни предпи- сания от ІVв. пр. н. е. – бел. пр.), който по обем се равнява на цяла библиотека. В един от разказите си Лаланд пише за някакъв индус, който не разбирал нито дума английски, но повторил с поразителна точност 50 реда от „Изгубеният рай“ – отпред назад и отзад напред. Поради високите цени и недостъпността на книгите в древността хората разчитали изцяло на паметта си, която развивали до удивителна сте- пен и смятали това за обикновено явление. През ХІІІ–ХІV в. в университетите учели хиляди студенти, сред които бил шороко разпространен древният навик да учат цели съ- 19 чинения наизуст. Шлиман пише, че имал лоша памет, но с помощта на непреклонната си воля и чрез упорит труд я развил до такава степен, че всяка половин година научавал до съвършенство един нов език писмено и говоримо. При това основното му занятие било търговията. Японските деца изучават знаци и букви две години преди да започнат да четат. Това е едно от най-трудните занимания в училищата, при което резултати се постигат изключително благодарение на развитието на паметта. Това обяснява и изумителната памет, характерна за много японци. Разпра- вят как японският писател Хирито Ацуна написал първите три тома на огромното си изследване за митовете и леген- дите на своя народ, без да ползва нито една от книгите, от които преди това черпил информация за това. Гротиус и Паскал никога не забравяли това, за което поне веднъж са говорили или помислили. Кардинал Мецо Фанти, за когото говорели, че знае над 100 езика, твърдял, че ни- кога не забравял думи, които веднъж е научил. А един стар селски гробар помнел всяко погребение през последните 35 години, възрастта на починалите и имената на присъст- валите на погребението им. Благодарение на добрата си памет Сенека можел да пов- тори 2000 думи след като ги чуел само веднъж. Неговият приятел Порций Латий никога не забравял нито една дума от речите,които произнасял. Кинес, посланик на цар Пир в Рим, за един ден научил имената на всички присъстващи на посрещането му и на другия ден ги приветствал, като се обръщал към всеки сенатор или гражданин по име. Пли- ний пише, че Пир знаел имената на всичките си войници. Франциск Лаурийски можел да произнесе наизуст всички съчинения на св. Августин и да цитира текстове от тях, като посочвал съответната страница и ред. Темистокъл знаел имената на всички 2000 граждани на Атина. Мореций пише за един млад корсиканец, който можел да повтори и в об- ратен ред 36 000 думи без връзка една с друга, като ги чуел веднъж. Той казвал, че е способен и на повече, но четящите се изморявали. Към него се обърнал с молба за помощ млад 20 човек с лоша памет. Упражнявайки го, след около две сед- мици, корсиканецът го научил да повтаря по 500 думи, в т. ч. и в обратен ред. Великият флорентински библиофил Меглиабаци прите- жавал забележителна памет за книги и ръкописи. Той знаел мястото, полицата и номера на всяка книга не само в собс- твената си библиотека, но и в други известни библиотеки в света. Веднъж херцогът на Тоскана го попитал къде се намира една известна, но много рядка книга. Било му отго- ворено, че е останал само един екземпляр от нея в библи- отеката на великия патриарх на Константинопол, който се пазел на седмата лавица в третия шкаф отдясно на входа ú. Йосиф Скалинджър за по-малко от месец научил наизуст „Илиадата“ и „Одисеята“ , а за три месеца – произведенията на всички гръцки поети. Казват, че той често се оплаквал от лошата си памет. Всеки от нас може да развие способността си да съсд- редоточава вниманието си върху определени мисли или предмети. В следващите глави ще видим как можем да се запознаем с начините за получаване на впечатления чрез органите на зрението и слуха. |