Златните ябълки на Хесперидите (дванадесети подвиг)

156
златното дърво, което богинята на земята Гея изкарала от недрата си като подарък на великата Хера в деня на сватбата й със Зевс. За да извърши този подвиг, Херакъл трябвало преди всичко да научи пътя към градините на Хесперидите, пазени от дракон, който никога не заспивал.
Никой не знаел пътя към градините на Хесперидите и Атлас.
Дълго бродил Херакъл из Азия и Европа, минал и през всички страни,
които пропътувал по-рано, когато ходил за Герионовите крави;
навсякъде разпитвал той за пътя, но никой не го знаел. При търсенията си той стигнал до най-далечния север, до река Еридан,
носеща вечно своите буйни, безбрежни води. На бреговете на Еридан с почит посрещнали великия Зевсов син прекрасни нимфи и му дали съвет как да узнае пътя за градините на Хесперидите. Херакъл трябвало да нападне ненадейно морския старец прорицател Нерей,
когато той излезе на брега на морската бездна, и да научи от него пътя за Хесперидите; освен Нерей никой друг не знаел този път. Херакъл дълго търсил Нерей. Най-после успял да го намери на брега на морето. Херакъл нападнал морския бог. Борбата с него била мъчна. За да се освободи от железните прегръдки на Херакъл, Нерей вземал най- различни образи, но героят все пак не го изпущал. Най-сетне той вързал изморения Нерей и морският бог трябвало да открие на
Херакъл тайната за пътя към градините на Хесперидите, ако иска да получи свободата си. След като узнал тази тайна, Зевсовият син пуснал морския старец и тръгнал на далечен път.
Отново той трябвало да мине през Либия. Тук срещнал великана
Антей, син на Посейдон, бога на моретата, и на богинята на земята
Гея, която го родила, откърмила и отгледала. Антей принуждавал всички минувачи да се борят с него и безмилостно избивал всички,
които побеждавал в борбата. Великанът поискал и Херакъл да се бори с него. Никой не можел да победи Антей в двуборството, ако не знае тайната откъде великанът получава през време на борбата все нови и нови сили. А тайната била следната: всеки път, когато Антей почувствувал, че започва да губи сили, той се допирал до майка си,
земята, и получавал нови сили: черпел ги от майка си, великата богиня на земята. Но достатъчно било да бъде откъснат Антей от земята и повдигнат във въздуха и силите му изчезвали. Дълго се борил
Херакъл с Антей, няколко пъти го повалял на земята, но така силата

157
на Антей само се увеличавала. Изведнъж по време на борбата мощният Херакъл вдигнал Антей високо във въздуха — силите на сина на Гея изчезнали и Херакъл го удушил.
Херакъл продължил пътя си и стигнал до Египет. Там, уморен от дългото пътуване, заспал на сянка в малка горичка край брега на Нил.
Царят на Египет, Бузирис, син на Посейдон и на Епафовата дъщеря
Лизианаса, видял спящия герой Херакъл и заповядал да го вържат. Той искал да принесе Херакъл в жертва на баща му Зевс. В Египет девет години подред имало неплодородие; дошлият от Кипър прорицател
Тразий предсказал, че неплодородието ще се прекрати само ако
Бузирис всяка година принася в жертва на Зевс по един чужденец.
Бузирис накарал да хванат прорицателя Тразий и пръв него принесъл в жертва. Оттогава жестокият цар принасял в жертва на Гръмовержеца всички чужденци, които идвали в Египет. И Херакъл довели при жертвеника, но великият герой разкъсал въжата, с които бил свързан,
и убил при жертвеника самия Бузирис и син му Амфидамант. Така бил наказан жестокият цар на Египет.
Още много опасности трябвало да срещне по пътя си Херакъл,
докато стигне до края на земята, където се намирал великият титан
Атлас. В почуда героят гледал могъщия титан, който държал на широките си плещи целия небесен свод.
— О, велики титане Атлас! — обърнал се към него Херакъл. —
Аз съм Зевсовият син Херакъл. Изпрати ме при тебе Евристей, царят на богатата със злато Микена. Евристей ми заповяда да взема от тебе трите златни ябълки от златното дърво в градините на Хеоперидите.
— Ще ти дам трите ябълки, сине Зевсов — отвърнал Атлас. — А
ти, докато отида за ябълките, трябва да застанеш на моето място и да подържиш на плещите си небесния свод.
Херакъл се съгласил. Застанал на мястото на Атлас. Невероятна тежест се стоварила върху плещите на Зевсовия син. Той напрегнал всичките си сили и удържал небесния свод. Страшно притискала тежестта мощните плещи на Херакъл. Той се превил под тежестта на небето, мускулите му се издули като планини; от напрежението пот покрила цялото му тяло, но неговите свръхчовешки сили и помощта на богиня Атина му дали възможност да крепи небесния свод, докато се върне Атлас с трите златни ябълки. Като се върнал, Атлас казал на героя:

158
— Ето ти трите ябълки, Херакле; ако искаш, аз сам ще ги занеса в Микена, а ти подръж до завръщането ми небесния свод; после аз пак ще застана на мястото си.
Херакъл разбрал, че Атлас хитрува; той разбрал, че титанът иска съвсем да се освободи от тежкия си труд, и срещу хитростта употребил хитрост.
— Добре, Атласе, съгласен съм! — отговорил Херакъл. —
Позволи ми само преди това да си направя възглавница; ще я сложа на плещите си, за да не ги притиска тъй ужасно небесният свод.
Атлас застанал пак на мястото си и поел на плещите си тежестта на небето. А Херакъл прибрал лъка си и стрелника със стрелите, взел боздугана си и златните ябълки и рекъл:
— Прощавай, Атласе! Аз крепих небесния свод, докато ти ходи за ябълките на Хесперидите, но не искам да нося вечно на плещите си цялата тежест на небето.
При тези думи Херакъл оставил титана и Атлас отново трябвало да поддържа, както и по-рано, на мощните си плещи небесния свод.
Херакъл пък се върнал при Евристей и му предал златните ябълки.
Евристей подарил ябълките на Херакъл, а той ги подарил на своята покровителка Атина Палада, великата Зевсова дъщеря. Атина върнала ябълките на Хесперидите, за да останат те вечно в техните градини.
След дванадесетия си подвиг Херакъл се освободил от служене у
Евристей. Сега той можел да се върне в седмовратата Тива. Но
Зевсовият син не останал там задълго. Очаквали го нови подвизи. Той отстъпил жена си Мегара за съпруга на приятеля си Йолай, а самият той пак отишъл в Тиринт.
Но не само победи очаквали Херакъл. Чакали го и тежки нещастия, тъй като великата богиня Хера го преследвала, както и по- рано.

Изтегляне 3.89 Mb.

Сподели с приятели: