328 агресията като защитен или „хищнически“ механизъм.
300
Те са толкова първични, че се проявяват дори при домашни котки, изгубили онези части от мозъка, които са еволюирали в сравнително недалечното минало и представляват значителен дял от общата му структура. Това навежда на мисълта, че агресията е не просто вродена, а се поражда от функцията на
някои изключително древни, първични области на мозъка. Ако си представим мозъка като дърво, то агресията (подобно на глада, жаждата и сексуалното желание) е част от самия ствол.
В тази връзка, оказва се, че около 5% от двегодишните момчета са доста агресивни по темперамент. Те вземат играчките на другите деца, ритат, удрят и хапят. Въпреки това повечето от тях се социализират успешно до двегодишна възраст.
301
Но не си мислете, че
тази промяна настъпва, защото са поощрявани да се държат като малки момиченца. Посредством възпитанието или от личния си опит те усвояват умението да освобождават агресията с действия и занимания, които са социално приемливи. Агресията лежи в основата на стремежа да се изявиш, да покажеш на какво си способен, да премериш сили с другите и да победиш – да заявиш, че има поне едно нещо, в което си добър. Решителността – ето това е
нейното достойно за възхищение, социално приемливо лице. Агресивните деца, които не се научават да владеят буйния си темперамент до края на ранната детска възраст, са обречени на изолация и отхвърляне, защото по-нататък първичната враждебност им пречи да се впишат в социален план.
Отхвърлени от връстниците си, те нямат друга възможност да се социализират и често се превръщат в аутсайдери. В юношеска и в зряла възраст те проявяват по-силна склонност към антисоциално и престъпно поведение. Но това съвсем не означава, че агресивният импулс е напълно лишен от стойност или приложимост. Той е полезен най-малкото при самозащита.
300
Въпросът е разгледан тук: Peterson, J.В. & Shane, M. (2004). „The functional neuroanatomy and psychopharmacology of predatory and defensive aggression.“ In J. McCord
(Ed.). Beyond empiricism
: Institutions and intentions in the study of crime. (Advances in
Criminological The-ory, Vol. 13) (pp. 107-146). Piscataway, NJ:
Transaction Books; виж също Peterson, J.B. & Flanders, J. (2005). „Play and the regulation of aggression.“ In
Tremblay, R.E., Hartup, W.H. & Archer, J. (Eds
.). Developmental origins of aggression.
(Chapter 12; pp. 133-157). New York: Guilford Press.
301
Tremblay, R. E., Nagin, D. S., Seguin, J. R., et al. (2004). „Physical aggression during early childhood: trajectories and predictors.“
Pediatrics, 114, 43-50.