50 ПРИНЦИПИ И ПРАКТИКИ В ЗДРАВНОТО И ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях. С приетият Кодекс за социалното осигуряване (Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999 г.) се уреждат обществените отношения, свързани със: 1. държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт; 2. допълнителното социално осигуряване, което включва: а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт; б) допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост; (в сила от 01.01.2007 г.) в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/ или професионална квалификация. Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при: 1. временна неработоспособност; 2. временна намалена работоспособност; 3. инвалидност; 4. майчинство; 5. безработица; 6. старост; 7. смърт. Осигурените лица по този кодекс са описани в чл. 4, като включват следните основни групи: 1. работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. 2. държавните служители; 3. съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители; 4. кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по Закона за
|