Методът Силва за контрол на ума

131
Да се пренебрегне едно, защото не ви върши работа както някое друго,
означава да се пропусне възможността за истинско и цялостно развитие. Контролът на сънищата засилва способността ви да работите върху мисловния екран; мисловният екран прави контрола на сънищата по-надежден и ярък. Курсът и главите, написани от Хосе, са част от едно цяло; цялото е доста по-голямо от частите.
Все пак, вие можете да се чудите накъде да продължите, след като сте практикували всичко и сте постигнали добри резултати.
Само успешното прилагане на Контрол на ума не е достатъчно.
Пред вас винаги съществуват степени на контрол и тънкости на опита.
Веднъж един курсист попитал Хосе: „Кога човек разбира, че е постигнал всичко, което е възможно в Контрол на ума?“
„Когато можете да превърнете проблемите си в проекти и накарате тези проекти да се реализират по желания от вас начин“,
отвърнал Хосе. После се замислил за миг и добавил: „Не… нещата са още по-дълбоки. Когато осъзнаеш с какви невероятни способности сме родени, когато се убедиш чрез своя опит, че тези способности могат да се използват само градивно, разбираш, че зад присъствието ни на тази планета се крие едно величие и цел. Моето мнение е, че целта, на която трябва да служим, е да се развиваме и тази еволюция сега е наша собствена, лична отговорност. Мисля, че по този въпрос повечето хора не изпитват особена вяра. Колкото повече практикувате метода за
Контрол на ума толкова по-силна става вярата ни, превръщайки се в
«твърда убеденост.»“
Очаква ви тъкмо това дълбоко изживяване — „твърдата убеденост“, че зад всяко нещо има добра цел. В Контрол на ума това не идва като мистичен проблясък след години на медитация в усамотение.
То се проявява съвсем скоро и се дължи на по-ефективния живот, който водите ден след ден — като се започне от дребните неща и се свърши със съдбовните събития.
Нека вземем за пример малка случка, като онези, които новите възпитаници на Контрол на ума могат да изпитат, и да видим как тя се превръща в стъпка към изграждането тази „твърда убеденост“.
Първото нещо, което направил един наскоро завършил курса човек при прибирането си от отпуска, било да извади филма от апарата и след това да рови из багажа за втората заснета лента. Не могъл да я намери.

132
Загубата не била голяма, но го подразнила, там била документирана първата седмица от ваканцията.
Човекът влязъл в нивото си и отново изживял момента, когато заредил филма в апарата. Но на мисловния си екран виждал само апарата върху масичката за кафе, където бил заредил първия филм, а не втория. Останал в нивото си и преминал през отделните моменти на снимките, но пак не видял презареждане на апарата. Там упорито се явявала масичката за кафе.
Убеден, че мисловният екран не действа той дал единствения филм за проявяване. Когато го взел обратно, той съдържал всички снимки, които бил направил от началото до края на отпуската. Втора лента просто нямало.
Колкото и дребна да е наглед тази случка, това била първата конкретна причина, извън класната стая, курсистът да повярва по- силно на своето съзнание. След още няколко такива случки, а после и след няколко по-значителни, при които той е помогнал не само на себе си, но и на друг човек, виждането му за самия него и за света наоколо се променя. Животът му също ще се промени, защото той ще достигне границата на „твърдата убеденост“.
Междувременно е възможно да постигне и нещо подобно на описаното по-долу: Курсист, практикувал няколко месеца Контрол на ума, имал дъщеря, алергична към двете котки на семейството. Щом играела с тях, започвала да киха и да получава обриви. Бащата си поставил задачата да реши проблема. По време на медитация, в продължение на седмица си представял решението. То било следното:
дъщеря му играе с котките, диша леко и не получава обрив. Един ден в реалния живот видял онова, което само си представял. Дъщеря му престанала да бъде алергична към котките.
И в двата случая бил използван мисловен екран. И двата са се оказали успешни и вие можете да се запитате има ли смисъл да се занимавате с други техники?
В първия случай, ако курсистът беше научил единствено как да използва мисловния екран, нищо чудно да можеше да постигне същите резултати — да помисли, че просто си спомня нещо забравено и че
Висшият разум не е замесен, което съвсем не е сигурно.
Вторият случай обаче включва по-широк спектър от придобити в курса умения — влизане в нивото, визуализация, ЕСП с цел

133
телепатично лечение, контрол на сънищата и разработване на случаи,
така че в пълна мярка да се очаква осъществяване на желанието и вяра.
След дълго упражняване вашият ум ще започне да се движи „по прекия път“. Той ще стане чувствителен към слаби сигнали по важни въпроси и ще ви ги предава без да е нужно сами да ги търсите.
Вероятно по този начин бе спасен животът на една жена, завършила курса. Една сутрин, преди да тръгне за работа тя медитирала, като с помощта на мисловния си екран се опитвала да оправи малък проблем в службата, когато на екрана й се появило голямо X и закрило онова,
което тя се опитвала да си представи. После блокирало и другите образи, свързани с работата й. Силно предчувствие й казало да не ходи в офиса през този ден и доволна тя си останала вкъщи. По-късно разбрала, че ако била отишла на работа, щяла да попадне на въоръжен грабеж, при който няколко души били сериозно ранени. Това е видът информация, която се получава обикновено от програмираните сънища, но тя използвала мисловния си екран и информацията дошла чрез него.
Ето още един случай, при който съзнанието е толкова обучено, че в критичния момент се подчинява на възпитаника, без да трябва да влиза в Алфа ниво. Голяма част от събитията описани в писмото по- долу, са потвърдени от деветима свидетели.
„В сряда се връщах от пазар и ръцете ми бяха пълни с торби.
Отворих вратата — мрежа, която се хлопна обратно, преди да успея да отключа вътрешната врата. Нетърпеливо бутнах вратата с все сила. За мой ужас, тя се върна мигновено и дръжката се заби в ръката ми под лакътя. Пуснах торбите и бавно извадих дръжката от ръката си. Видях слоевете тъкан на една дълбока рана.
После започна да тече кръв, която изпълни раната и преля надолу. Нямах време да изпитам слабост. Вместо това се концентрирах върху спирането на кръвта. Обзе ме прилив на радост, когато кървенето спря — направо не вярвах на очите си!
Докато промивах раната, почувствах първите болки. Седнах на земята и влязох в нивото си, опитвайки се да разбера дали да отложа пътуването си до Бостън заради среща на Контрол на съзнанието с
Майор Томсън или да отида на лекар. Почувствах силен порив да отида в Бостън, а също така и силна нужда да изпитам вярата си, че съм се научила да контролирам болката.

134
Докато пътувах, работех непрекъснато върху болката. Но по време на лекцията тя толкова се усили, че едва се търпеше. Изпитвах вина, че не мога да следя лекцията и все пак на другия ден можех да я повторя дума по дума.
Докато изпитвах ужасната болка не спирах чрез ЕСП да викам за помощ. Изглежда Марта чу моя зов, защото след лекцията, когато всички тръгнаха да пият кафе, тя настоя да види «порязаното». Когато махнах превръзката, раната все още беше отворена. Парче месо се бе откъснало, докато вадех дръжката и кожата наоколо беше моравочервена. Тя отиде да доведе помощ, след като разбра къде е най- близката болница и се върна с Денис Сторин. Казах, че не искам да постъпвам в болница. Исках Денис да се опита да ми помогне и се оттеглихме в един тих ъгъл, където той влезе в нивото си.
Щом започна да въздейства на раната, болката стана толкова силна, че аз също трябваше да вляза в своето ниво. Денис започна да съшива разкъсаната тъкан милиметър по милиметър и пръстите му сякаш изсмукваха болката на големи вълни. Раната беше толкова чувствителна, че ми идваше да крещя! Опитах се да се концентрирам и да прогоня болката — многократно изпращах призиви за помощ до
Денис и себе си, успешно преборвайки се с желанието, възникнало в
Бета, да му кажа да спре, за да отида в «Бърза помощ». Много исках да успея.
Стори ми се, че след няколко часа болката започна да утихва.
Отначало чувствах, че намаля с десет процента после с около петнадесет. Когато Денис ме попита как съм, една четвърт от болката бе изчезнала.
Докато продължавахме, вътрешната тъкан зарасна. После, когато и външните слоеве започнаха да се възстановяват, болката се усили.
Въпреки че бях концентрирана над лечението, имах леко усещане за движещи се наоколо хора — особено за човек, който стои зад мен и отнема част от болката в миговете, когато най-много се нуждаех от това. Чувствах силна благодарност. После започваха следващите вълни и аз се съсредоточих, за да се справя с тях.
Заехме се със затварянето на най-дълбоките слоеве на раната.
Почувствах как хората образуваха кръг около нас, за да ни дадат сила.
Усещах как енергията нахлува в мен — тя почти ме вдигна от стола.

135
Денис също я почувства и с помощта на останалите оздравителният процес протече много по-бързо. Някои от хората в кръга по-късно ми казаха, че виждали как раната се затваря, че подпухналата тъкан спада, че кожата от болезнено лилаво — червена става червена розова и на края двата горни слоя се съединяват като съвпадащи части от пъзел.
Когато се върнахме на мястото, където беше паркирана колата ми, приятелите ми поискаха да ме откарат в Уоруик — страхуваха се раната да не се отвори, докато сменям скоростите с лоста. Но аз отказах. Знаех, че ще се прибера у дома жива и здрава. Така и стана —
и то без никаква болка!
На следващата сутрин се събудих в отлична форма. Ръката си чувствах, сякаш се бях била — никога не са ме били, но си представях,
че усещането е нещо подобно! Не чувствах болка и раната изглеждаше чудесно. Седнах в леглото и видях нашия красив свят, окъпан в ярка слънчева светлина. Имах чувството, че съм се преродила!“
Както виждате, ако продължите да изследвате възможностите на своя ум, ще получите безценна отплата. В това отношение, твърди д-р
Уилфред Хан, директор по научните изследвания в „Контрол на ума“,
всеки завършил курса се превръща в ръководител на своите собствени изследвания.
„В кое друго изследователско поле, пита той, може да се мине без скъпи лаборатории и най-ново оборудване? Най-съвършеният изследователски инструмент, разработван някога — толкова забележителен, че като помисля за него, изпитвам страхопочитание —
е на мое и ваше разположение двадесет и четири часа на ден — нашето съзнание. Следователно, всички ние можем да ръководим изследванията.“
Сега ние имаме едно важно преимущество — за първи път в историята на модерната наука на екстрасензорните изследвания се гледа с уважение. Силно снижена е опасността сериозни изследователи да бъдат обявени за безотговорни мошеници, какъвто е случаят с Хосе в началото на работата му.
Опасността обаче, не е изцяло елиминирана. Има лекари, които се учат да прилагат метода Контрол на ума в своята практика, учени,
които с помощта на Контрол на сънищата разработват нови продукти,
мъже и жени от всички сфери на живота — някои са описани

136
анонимно в книгата — които казват: „Не използвайте името ми.
Приятелите ми ще ме помислят за откачен.“
Това се случва все по-рядко. Стотици хиляди хора, завършили курса по Контрол на ума, с гордост говорят за онова, което постигат благодарение на курса. Уважавани медицински списания публикуват научни и клинични доклади за парапсихично лечение и за взаимодействието ум — тяло. Мъже и жени с публична известност —
като членовете на отбора „Уайт сокс“ от Чикаго и изпълнители като
Каръл Лорънс и Маргарет Пиаца (за които вече стана дума), Лари
Блайдън, Селест Холм, Лорета Суит, Алексис Смит и Вики Кар —
споделят открито своя опит с Контрол на ума.
От тук нататък — накъде? По дългия път на самопознанието. С
всяко ново откритие ще се доближавате до целта на най-висшия изследователски проект, формулиран от Уилям Блейк
[2]
:
[2]
Уилям Блейк (28 ноември 1757 г. — 12 август 1827) —
английски поет, художник и гравьор, автор на оригинални поредици от лирични и епични стихове, илюстрирани от самия него. Макар че не получава признание приживе, днес той е смятан за един от първите и най-значимите представители на зараждащия се романтизъм. —
Бел.devira
↑

Изтегляне 1.75 Mb.

Сподели с приятели: