6 трябвало да я разбирам повече и да ѝ помагам повече.
Наистина се опитвах, но май нямаше никаква промяна. След това просто все повече започнахме да се отчуждаваме. След известно време изобщо не остана любов, само мъртвило. И двамата бяхме съгласни, че с брака ни е приключено. Последният ми брак?
Наистина мислех, че ще бъде различно. Бях разведен от три години. Ходихме заедно две години. Мислех, че наистина знам какво правя, и смятах, че може би за първи път разбирам какво означава да обичаш някого. Наистина чувствах, че тя ме обича.
След
сватбата мисля, че се промених. Продължих да ѝ показвам любов, както преди брака. Казвах ѝ колко е красива. Казвах ѝ колко я обичам. Казвах ѝ колко съм горд, че съм ѝ съпруг. Но няколко месеца след брака тя започна да се оплаква: отначало за дребни неща - например, че не изхвърлям боклука или че не си прибирам дрехите. После започна да се нахвърля върху характера ми, да ми казва, че
не можела да ми има доверие, да ме обвинява, че не съм ѝ верен.
Виждаше само лошото. Преди брака никога не бе гледала лошото. Беше изключително утвърждаваща личност. Това беше едно от нещата, които ме привлякоха у нея. Никога не се оплакваше от нищо. Всичко, което правех, бе чудесно, но щом се оженихме, сякаш нищо не вършех както трябва. Честно, не знам какво стана. Накрая любовта ми към нея охладня и започнах да я ненавиждам. Тя явно не ме обичаше повече. Съгласихме се, че няма полза да
продължаваме да живеем заедно, така че се разделихме.
Това бе преди година. Затова въпросът ми е: какво става с любовта след брака?
Обичаен ли е моят случай? Затова ли има толкова разводи в страната ни? Не мога да повярвам, че три пъти ми се случи. А тези, които не се развеждат, дали се научават да живеят с празнотата или любовта наистина остава жива в някои бракове? Ако е така, как?
Въпросите на приятеля ми в самолета са въпроси, които задават хиляди женени и разведени хора днес. Някои питат приятелите си, други питат
психотерапевтите и духовниците, а някои питат себе си. Понякога отговорите са поднесени на жаргона на психологическите изследвания и са почти неразбираеми. Понякога са свързани с хумор и фолклор. Повечето от вицовете и поговорките съдържат някаква истина, но са като аспирин за болен от рак човек.
Желанието за романтична любов в брака е дълбоко вкоренено в психологическата ни нагласа. Почти всяко популярно списание съдържа поне една статия във всеки брой със съвети как да запазим жива любовта в брака.
Изобилстват книги на тази тема. Телевизията и радиото говорят много за това.
Да запазим любовта жива в брака си е сериозна работа.
С всички книги, списания и практическа помощ, която съществува, защо толкова малко семейства са открили тайната как да запазят любовта жива след сватбата? Защо става така, че едно семейство може да посещава
курсове за добро общуване, да слуша чудесни идеи как да подобри общуването и след това да се върне у дома и да открие, че изобщо не може да приложи моделите на общуване,
7 които са били демонстрирани? Как става така, че четем статия в списание със заглавие „101 начина да изразите любовта към партньора си”, избираме два или три, които ни се струват особено подходящи, опитваме ги, а партньорът дори не забелязва усилията ни? Отказваме се от останалите 98 начина и се връщаме към обичайния си живот.
Сподели с приятели: