Концентрация върху дадената задача

76 дейността налагат порядък и изключват възможността за възникване на безпорядък в съзнанието.
Един професор по физика, който е също запален катерач, ни описа душевното си състояние по време на катерене по следния начин: „Притокът на информация към паметта ми сякаш е отрязан. Всичко, което помня, са последните трийсет секунди, а всичко, за което съм способен да мисля, са следващите пет минути“. Всъщност всяка, изискваща концентрация дейност протича в рамките на приблизително толкова тесен времеви прозорец.
Но значение има не само темпоралният фокус. Дори по-важно е, че в съзнанието може да бъде допусната само строго отбрана информация.
Именно поради тази причина всички тревожни мисли, които обикновено преминават през ума ни, биват временно потиснати. Както един млад баскетболист обяснява: „Игрището – единствено то има значение... Понякога се случва извън игрището да се замисля за някой проблем, например за спречкване със сериозната ми приятелка, и стигам до убеждението, че той е нищо в сравнение с баскетболната игра. Един проблем може да те занимава цял ден, но започне ли мачът, да върви по дяволите!“. Ето думите и на друг:
„Децата на моята възраст мислят доста... Но когато играеш баскетбол, само едно ти е в главата – баскетболът... Всичко в играта тече сякаш по вода“.
Един планинар има какво да допълни по същата тема: „Докато се изкачваш, в съзнанието ти няма място за нерешените жизнени проблеми.
Изкачването се превръща в един затворен, самодостатъчен, значим единстве- но сам по себе си свят. Всичко е въпрос на концентрация. Навлезеш ли в ситуацията, тя става невероятно реална и до голяма степен ти си този, който я управлява. И тя се превръща в целия свят за теб“.
За подобно усещане разказва и една балерина: „Имам чувството, че пристъпвам в друга реалност... По-уверена съм, отколкото всеки друг път.
Може би, защото забравям проблемите си. Танцът е като терапия. Ако нещо ме тревожи, оставям го пред вратата на балетната зала“.
В по-широк времеви мащаб, презокеанското плаване осигурява същата блажена забрава: „Но независимо от множеството малки неудобства в открити води, реалните грижи и тревоги на човек сякаш отпадат, когато сушата се скрие зад хоризонта. Отплавахме ли, тревогите ставаха безсмислени, нямаше какво да направим за разрешаване на проблемите си, докато не стигнем следващото пристанище... Животът беше, поне за известно време, лишен от целия си фалш; другите проблеми изглеждаха маловажни в сравнение със силата на вятъра, вълнението на морето и дължината на дневния пробег“.
Ето как Едуин Моузес, големият хърделист, описва необходимата за състезанието концентрация: „Умът ти трябва да е абсолютно бистър. Фактът, че трябва да се справиш със своите съперници, самолетният синдром,

77 различната кухня, непълноценният сън по хотелите и всичките ти лични проблеми трябва да бъдат заличени от съзнанието – сякаш не са съществу- вали“.
Макар да обяснява какво е нужно, за да победиш в състезание на световно ниво, Моузес всъщност описва онзи род концентрация, който всички постигаме, когато се наслаждаваме на коя да е активност. Концентрацията при потоковото преживяване – ведно с ясните цели и незабавната обратна информация – осигурява порядък в съзнанието и поражда радостното състояние на психична негентропия.

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: