Програма за малки проекти на глобалния екологичен фонд формуляр за предложение за финансиране на проект
Изтегляне 0.88 Mb.
|
5.Обосновка на проектаа. Социално-икономически проблеми на територията на долното течение на р. Янтра и по р. Дунав, като заплаха за природоопазването. Основни социално-икономически проблеми, които могат да бъдат идентифицирани в разглежданата област са свързани с високото ниво на безработица (в селата и малките населени места в региона достигаща 30% при 6.78% средно за България за м. септември 2008 г.), ниските доходи на населението и произтичащите от това процеси, свързани с отрицателния естествен и механичен прираст на населението (обезлюдяване на малките селища и миграция към градовете). Изброените по-горе проблеми директно или индиректно влияят върху състоянието на околната среда и опазването на биоразнообразието в района. Като произтичащи проблеми, касаещи опазването на околната среда, могат да бъдат изброени: обезлесяването (изсичане на гори и тръстика, особено във влажните зони), замърсяването (нерегламентирани сметища, неправилно използване на торове), бракониерството, посегателството върху защитени територии и т.н. От друга страна под 1% от населението в региона се препитава чрез туризъм, а в същото време очакванията на местното население за бъдещото развитие на региона до голяма степен са свързани с развитието на именно този сектор на икономиката. Една от целите на този проект е създаването на предпоставки за развитие на екотуризъм в района и оттам създаване на по-голяма заетост в този бранш. В   момента има сравнително ограничен брой места за настаняване по трасето. Такива места например включват: къщите за гости на леля Митка и леля Станка в Стълпище, семейния хотел-ресторант в Стълпище, семеен хотел и ресторант „Формула 1” край Бяла, хижа „Приста” край Русе; къща за гости - “При адвоката”- с. Белцов, управлявана от бай Киро (снимка по-долу); От друга страна, районът има значителен потенциал за развитие на екотуризъм в различни форми, заради запазената си природа и поради близостта си до като Русе и Букурещ, които са сериозен пазар за алтернативни туристически продукти. Още едно предимство са множеството живописни малки села със запазено самобитно културно-историческо наследство. Предимство е и лесният достъп до района, благодарение на съществуващата пътна мрежа, включително близостта до три паневропейски транспортни коридора:
Този потенциал остава до голяма степен неизползван, с малки изключения. Туристическата инфраструктура е слабо развита, а територията никога не е била рекламирана като туристическа дестинация. Разработването и интегрирането на модел за екотуризъм ще помогне на местните хора да осъзнаят икономическата полза от съхранената природа. Проектът ще подпомогне осъзнаването на пряката връзка природа – възможности за развитие на бизнес – икономически ползи. Важно е да се подчертае, че местните власти са осъзнали туристическия потенциал на района. Всички общински стратегии за развитие предвиждат развитие на екотуризма. Разработването на предвидените маршрути ще подпомогне превръщането на района в туристическа дестинация и ще насочи към него потенциалните туристи от София, Русе и Букурещ (тук от значителна полза ще бъде опитът ни и изградените контакти с румънски партньори по време на успешно реализирания проект по програма ФАР-ТГС). Увеличеният туристически поток ще бъде катализатор за появата на къщи за селски туризъм и ще насърчи част от местните хора да предлагат различни туристически услуги. б. Защитените територии, като ресурс за устойчиво развитие на териториятаРезерват "Милка", намиращ се на о. Милка; Обявен с ПМС № 849/28.03.1948г., Заповед 2245 от 30.12.1956 г. Площта му е 30 ха. Обявен е с цел запазване на първичната характерна растителност и като местообитание на морския орел (Halliaeetus albicilla) Резерват "Китка", намиращ се на о. Китка; Обявен със Заповед № 1106/02.12.1981 г. с площ 25,4 ха. Обявен е с цел запазване на първичната характерна растителност и като местообитание на морския орел (Halliaeetus albicilla) Поддържан резерват "Персински блата" е обявен със Заповед №1106/02.12.1981 г. на КОПС с цел запазване на типични дунавски блата и характерна блатна растителност, заедно с населяващите ги колонии от рибарки, чайки, корморани, чапли, диви патици и гьски. Общата му площ е 385,2 ха и включва следните територии: "Писченско блато" с площ 182 ха, "Мъртвото блато" с площ 122,6 ха и "Старото блато" с "Дульова бара" с площ 80,6 ха. Със заповед №РД-393 / 15.10.1999 г. резерватът е прекатегоризиран в Поддържан резерват със същото име и площ. . Поддържан резерват "Персински блата" е влажна зона с международно значение; истински рай в миналото за многочислени колонии от блатни птици - рибарки, чайки, корморани, чапли, диви патици и гьски; гнездовище на немия лебед; уникално есенно сборище на черния щъркел за страната. В резервата могат да се видят редките и изчезващи растителни видове джулюн, четирилистно разковниче, плаваща лейка, жълти какички, водянки, насекомоядната мехунка. Природен парк "Персина" е обявен със Заповед № РД - 684 от 04.12.2000г. на Министъра на околната среда и водите и е един от най-младите природни паркове в България. Разположен е на територията на три дунавски общини: Никопол, Белене и Свищов, с обща площ от 21 762,2 ха.. Дирекцията на парка се намира в гр. Белене, малък, китен град на р. Дунав в плодородната Свищовско-Беленска низина. Природен парк "Персина" е уникален за България и е единствен по българското поречие на р. Дунав. Обявяването му цели съхранението и възстановяването на крайдунавски влажни зони, като особено се набляга на запазване естественото състояние на многобройните острови, влизащи в границите на парка - островните групи на Никопол - 4 острова и на Белене - известният Беленски дунавски архипелаг (БДА), състоящ се от 19 острова, пет от конто са румънски. БДА е с обща дължина около 18 км. Тук се намира и най-големият български и четвърти по големина в Европа дунавски остров - о. Персина (о. Белене), дал името на Природния парк. Неговата дължина е 15 км, а на ширина достига до 6. Уникалността и голямата значимост на тази островна група стана причина на 24.09.2002 г. да бъде обявено за Рамсарско място, което е най-голямото по площ в България – 6 898 ха. Най-важният тип екосистеми в парка са заливните крайдунавски гори и вътрешни блата. За опазването на тези хабитати са обявени редица защитени територии. Описани са 475 вида висши растения, 162 от тях са тясно свързани с наличието на вода. В островните блата, отводнителните и наводнителните канали се срещат разнообразни растителни формации. Естествените горски съобщества са представени от различни асоциации, доминирани от върби, с най-голяма площ от бяла върба. Крайбрежните зони подложени на заливане се характеризират с различни формации на бялата и тричинковата върба и ракитата. В дървесния етаж на тези съобщества участват още черната и бялата топола, полският ясен, полският и белият бряст. Уникалният лонгозен характер на тези съобщества се дължи на добре развитите завеси на дивата лоза и хмела. Представители на храстовия етаж на естествените гори са къпината, глогът, кучешкият дрян, червената калина, чашкодрянът. Откритите пространства са заети основно от троскот, издънкова полевица, камъш. ПП Персина е важно място за съхранение на популациите на растителни видове, включени в приложение I на Бернската конвенция като водната лейка, дяволския орех и четирилистното разковниче или вписани в Червената книга на България като триръбестият ръждавец, щитовидна какичка, обикновена мехунка, жълта и бяла водна роза, блатното кокиче, блестящата млечка и други. В Парка се срещат около 1 100 животински вида, включително 250 вида зоопланктон и 99 зообентосни вида, както и над 770 вида безгръбначни с 35 вида охлюви и 16 вида миди. Най-разпространените риби са: дунавски щипок, дунавска мряна, говедарка, косат, морунаш, малка и голяма вретенарка, бибан. Срещат се 11 вида земноводни, ката единствено тук се среща и ендемичния дунавски тритон. От влечугите най-широко разпространени са обикновената водна змия, кримския гущер и змията пясъчница. Срещат се и три вида костенурки – шипобедрена и шипоопашата и блатна костенурка, но безспорно най-голямото богатство на парка са птиците. Описани са над 200 вида и почти всички имат консервационен статус. Беленският комплекс от острови е определен като един от петте най-важни за региона местообитания на големия корморан, малкия корморан, нощна чапла, гривеста чапла, малка бяла и голяма бяла чапла, лопатарката, блестящият ибис, белооката потапница, речната и белочела рибарка. В парка гнездят пет двойки морски орли. Природната забележителност "Персина - изток" е обявена със Заповед №1106/02.12.1981 г. на КОПС с площ 718,9 ха. Това са най-източните девствени места на остров Персина, представляващи непроходими мочурища и просторни стари върбово-тополови гори и съобщества от тръстика и папур. Природната забележителност е прекатегоризирана в Защитена местност със Заповед № РД-711/10 06.2003 г. като запазва същото име и площ. Защитена местност "Кайкуша" е обявена със Заповед № 438/02.08.1978 г., с площ 240 ха. Включва остатък от влажна зона в бившата Свищовско-Беленска заливна низина. Обявена е с цел запазването на естественото местообитание на редки водоплаващи птици и растителни видове, както и характерния облик на района. Както вече споменахме, в районът са разположени и няколко орнитологично важни места: Остров Вардим (BG018) с площ: 1 167.98 ха. Той е покрит е почти изцяло с естествена гора от заливен тип, която в западната част е изсечена и превърната в тополова плантация. От международно значение са гнездящите там голям корморан, нощна чапла и лопатарка, образуващи тук значителни колонии. Установени са и някои редки растения включени в Червената книга – блатно кокиче и голям сладник. На част от острова е обявена защитена територия „Стария дъб”. Определен е като ОВМ с Европейско значение. Комплекс Беленски острови (BG017) с площ: 6 897.03 ха. Той включва източната част на нашия най-голям дунавски остров Белене, с намиращите се на него три сладководни блата, заедно със заобикалящите ги стари заливни върбови гори, както и съседните острови Милка и Китка, също изцяло покрити със заливни гори. В комплекса са установени 21 вида включени в Червената книга. То важно местообитание за морския орел, черночелата сврачка, както и за два вида гнездящи световно застрашени вида- белооката потапница и ливадния дърдавец. В блатото Дюлова бара се намира най-голямото находище в страната на водна лилия, срещат се и други растения, включени в Червената книга. От видовете животни, включени в Червената книга, са установени деветиглата и трииглата бодливки, балканската чесновница и др. Мястото е определено като ОВМ с Европейско значение. Рибарници Мечка (BG024) с площ: 2 737.95 ха Бивше крайдунавско блато, превърнато в рибарници, обрасли с блатна растителност. Установени са 60 вида птици, включени в Червената книга. От световно значение са за гнезденето на белооката потапница и от европейско за малкия воден бик. По време на миграции и зимуване те са от изключително значение за малкия корморан, къдроглавия пеликан, както и за големия корморан. Дяволския орех и водната лилия са сред растенията включени в Червената книга. Определени са като ОВМ със световно значение. Трасето на маршрута се движи и по продължение на зона от значение за общността или зони по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна река Янтра (BG0000610) с обща площ 13 900.41 ха, от които около 2/3 попадат в проектната територия. Маршрутът пресича още пет такива ЗЗО:
Техните цели за опазване съвпадат и включват: Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видовете и техните популации предмет на опазване; Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видовете и техните популации предмет на опазване; Възстановяване ако е необходимо на площта и естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване. Предметът на опазване в тези територии с безспорно европейско значение са 37 типа местообитания, като естествените крайречни гори са уникални за Европа. От гледна точка на конкретните видове, които опазва, районът на нашия проект е особено значим по отношение на птиците; тук се среща повече от половината българска орнитофауна, а от специално значение са 56 вида птици: бухал, бял щъркел, горска чучулига, градинска овесарка, дебелоклюна чучулига, земеродно рибарче, ливаден дърдавец, малка бяла чапла, малък воден бик, морски орел, нощна чапла, орел змияр, синявица, сирийски пъстър кълвач, скален орел, тръстиков блатар, червеногърба сврачка, черен щъркел, черна каня, черночела сврачка, ястребогушо коприварче, брегова лястовица, въртошийка, голям гмурец, голям корморан, голямо черноглаво коприварче, гургулица, жълтокрака чайка, зелен кълвач, зеленика, зеленоглава патица, зеленоножка, испанско каменарче, качулата чучулига, кос, късокрил кюкавец, малък ястреб, обикновен мишелов, обикновен пчелояд, обикновена чинка, обикновено конопарче, орко, поен дрозд, полска чучулига, пъдпъдък, речна чайка, селска лястовица, сива чапла, син синигер, чавка, червеногръдка, черноглава овесарка, черногушо ливадарче, черношипа ветрушка, чухал, южен славей. Сред тях особено интересни от гледна точка на екотуризма са дневните грабливи птици и в частност морския орел. Районът опазва невероятно разнообразие от прилепи – 13 от общо 32 български вида доказано се срещат тук. Особен важно е наличието на четири вида от Червените списъци на IUCN – вълка, видрата, пъстрият пор и европейският лалугер. Към впечатляващия брой птици и бозайници трябва да добавим интересната рептилна фауна и да не забравяме рибите – почти всички наши сладководни риби на средните и долните речни течения могат да се срещнат тук: распер, черна (балканска) мряна, голям щипок, обикновен щипок, украинска минога, белопера кротушка, балканска кротушка, високотел бибан, ивичест бибан, виюн, сабица, европейска горчивка, балкански щипок, малка вретенарка, голяма вретенарка. Във всички зони от мрежата Натура 2000, както и в защитените територии се наблюдават нарушения на защитния статут, бракониерство, обезлесяване, замърсяване от нерегламентирани сметища (много села по течението на р. Янтра например ползват коритото на реката за бунище) и нерегламентирано използване на препарати в земеделието. Причините за това се крият в слабия контрол от страна на съответните органи, незнание и незаинтересованост на местното население и целенасочени действия на отделни хора с цел икономическо облагодетелстване. Според нас за ограничаването на тези практики и успешното опазване на зоните от мрежата Натура 2000 е необходимо да бъдат въвлечени по-пълноценно местните хора. Това пък от своя страна може да стане, ако съответните страни видят в съответните зони и в защитените територии източник на устойчиви доходи. Изброените територии представляват ценен туристически ресурс и съответно биха могли да се превърнат в основна атракция за генериране на туристически посещения в района. С настоящия проект целим обединяване на усилията на НПО, държавни организации, собственици на къщи за гости и ресторанти, отделни хора за създаване на общ продукт, който да генерира туристически посещения. Част от приходите от тези посещения се ангажираме да върнем обратно в региона под формата на финансиране за природозащитни и консервационни дейности. Това планираме да стане, чрез основаването на фонд, който от една страна е обвързан с туроператори и местни доставчици на услуги (чрез които инкасира приходи от туристически посещения), а от друга гарантира и преразпределя набраните средства за природозащитни дейности в района. В крайна сметка концепцията на проекта ни се свежда до: а) обозначаване и обезпечаване с информация и минимална инфраструктура на маршрут, подходящ за гребен туризъм, преминаващ в близост до защитени територии и зани от мрежата Натура 2000 и населени места. Така ще бъде улеснен достъпа за туристи и ще допринесем за увеличаване на туристическите посещения в района. Това означава повече приходи за местните доставчици на туристически услуги и заетост за местните хора. Очакваме това да увеличи значението на защитените територии и зони за местното население като основен фактор за устойчиво развитие на региона. б) създаване на финансов механизъм (Фонд), който да гарантира набирането на средства от туристическа дейност и да ги реинвестира за опазване на биоразнообразието в района и разширяване на консервационните дейности. в) промотиране и маркетиране на създадения продукт, с цел привличане на посетители г) укрепване на местния капацитет за оползотворяване на природното и културно-историческото наследство на региона чрез обучение за местни хора, които сами да представят туристически услуги (водачи, къщи за гости и др.)
Освен, че е насочен към територии с висока степен на концентрация на глобално значимо биоразнообразие, проектът обхваща традиционно бедни общини, с трайно безработно, вкл. младо население. По време на множеството екологични патронажи в региона нееднократно забелязахме въодушевлението на местните хора, и по-конкретно в двете села, описани по-горе – с. Беляново и с. Мечка / местността Стълпище, където предлагаме да бъдат „опорните точки”(или т. нар. “Сини точки”) на Проекта. С течение на годините създадохме контакти и уникални по същността си взаимоотношения. Затова решихме да променим живота на местните хора, като интегрираме новите продукти със съществуващите междусекторни цели по отношение на горското стопанство, биоразнообразието, защитените територии и туризма, чрез създаване на стимули за подкрепа на развитието на екотуризма и управлението на екосистемите, и едновременно опазване на глобално значимо биоразнообразии и грижа към международните води. Каталог: doc doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8 doc -> Лична информация doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия Изтегляне 0.88 Mb. Сподели с приятели:
|