Решение за приемане на Доклада за прилагане на закона и за дейността на административните съдилища през 2007 г

ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА НА УЧАСТИЕТО НА КОНТИНГЕНТ ОТ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ОПЕРАЦИЯТА НА МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ КОАЛИЦИОННИ СИЛИ В ИРАК.

Господин Найденов, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.

Само ще поясня, че основната причина, разбира се, е срокът на ротацията, който е предвиден за българския военен контингент, предвид промяната на задачите и съответно на мястото за изпълнение на тези задачи. Този срок е от 15 юни 2008 г. до 10 юли 2008 г. Всъщност в зависимост от техническите възможности за транспортиране ще бъде осъществена ротацията и с оглед на тази първоначална дата се налага да изтеглим точката, за да има възможност Народното събрание да гласува най-късно утре проекта за решение.

Преди да премина към доклада, господин председателю, ще предложа да бъдат допуснати в залата заместник-министърът на отбраната Иван Иванов и първият заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия вицеадмирал Люцканов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против? Няма.

Моля господата да заповядат в залата.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ:
„ДОКЛАД

на Комисията по отбраната относно проект за

Решение № 802-03-10 за промяна на участието на

контингент от Въоръжените сили на Република България

в операцията на Многонационалните коалиционни сили

в Ирак, внесен от Министерския съвет на 26.05.2008 г.

На редовно заседание, проведено на 29 май 2008 г., Комисията по отбраната разгледа проект за Решение № 802-03-10 за промяна на участието на контингент на Въоръжените сили на Република България в операцията на Многонационалните коалиционни сили в Ирак, внесен от Министерския съвет. В заседанието участваха министърът на отбраната Николай Цонев, началникът на Генералния щаб на Българската армия ген. Златан Стойков и господин Петьо Петев, директор на дирекция „НАТО и международна сигурност” в Министерството на външните работи, които представиха пред комисията мотивите към проекта за решение.

Посочено бе, че в съответствие с Решение на Народното събрание от 14 февруари 2008 г. контингент от Въоръжените сили на Република България в състав до 155 военнослужещи участва в операцията на коалиционните сили в Ирак за охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера „Ашраф” за срок до 31 декември 2008 г. Поради трансформирането на лагера в център за подготовка на иракската полиция от 26 април 2008 г. неговата охрана от българския контингент е била прекратена. Коалиционните партньори са предложили участието ни в операцията да продължи, като контингентът запази числеността си. Българските военнослужещи ще изпълняват задачи по охрана на задържани лица, които преминават програма за реинтеграция в обществото. Мисията е в база „Кропър” край Багдад, като нейният срок остава същият – до 31 декември 2008 г. Подчертано бе, че продължаването на участието на България в коалиционната операция в Ирак под тази форма е от съществено значение както за повишаване на приноса ни във възстановяването на страната, така и за утвърждаването ни като надежден партньор.

Изхождайки от военнотехническа гледна точка и отчитайки планираната и организираната за периода 15 юни – 10 юли 2008 г. ротация, ръководствата на Министерството на отбраната и Генералния щаб на Българската армия са преценили за целесъобразно контингентът, намиращ се в момента в лагера „Ашраф”, да изпълнява до 10 юли 2008 г. задачи по сигурността на база „Гризли”, разположена в лагера „Ашраф”, а контингентът, подготвящ се за заминаване в Ирак, да бъде дислоциран в Багдад и от 15 юни до 31 декември 2008 г. да изпълнява задачи по охрана на задържани лица, преминаващи рехабилитация в база „Кропър”.

За да бъде продължено участието на българския контингент в операцията на Многонационалните сили в Ирак, е необходимо в съответствие със Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България да се приеме ново решение на Народното събрание.

Всички изказали се народни представители подкрепиха проекта за решение. Единствено господин Борислав Ноев се обяви против, аргументирайки се с твърдението, че тежката икономическа обстановка в нашата страна изисква да се прекрати участието ни във всички операции зад граница.

След проведеното обсъждане проектът за решение, № 802 03 10, внесен от Министерския съвет на 26.05.2008 г., беше подложен на гласуване.

Резултатите от проведеното гласуване са:

14 „за”, 1 „против” и 1 „въздържал се”.

Въз основа на проведената дискусия и резултатите от гласуването Комисията по отбраната прие следното становище:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България да приеме следното решение:

1. Прекратява участието в хуманитарната мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера „Ашраф” като част от операцията на Многонационалните коалиционни сили в Ирак на контингент от Въоръжените сили на Република България в състав до 155 военнослужещи с личното си оръжие.

2. Разрешава продължаване участието на контингента по т. 1 в операцията на Многонационалните коалиционни сили в Ирак за изпълнение на задачи по сигурността на база „Гризли”, лагер „Ашраф”, за времето до 10 юли 2008 г. включително.

3. Разрешава участието в операцията на Многонационалните коалиционни сили в Ирак на контингент в състав до 155 военнослужещи с личното си оръжие за изпълнение на задачи по охрана на задържани лица, преминаващи програма за реинтеграция в обществото в база „Кропър” – Багдад, за времето от 15 юни до 31 декември 2008 г. включително.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има доклад на Комисията по външна политика. Моля господин Берон да представи доклада.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН: Няма да чета дългия текст на Доклада, № 802-03-10, относно проект на Решение на Народното събрание. Беше прочетено за какво става въпрос.

„Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме следното решение:” и в решението се изброяват трите точки, които вече бяха прочетени от господин Найденов.

Към доклада има добавено писмо от господин Соломон Паси: „Да се вземе под внимание допусната техническа грешка. Направен е пропуск при отбелязване на гласовете при приемането на становището в подкрепа на проекта за решение (в доклада не се съдържаше кой как е гласувал). Гласували както следва: „за” – 14, „против” – 1, „въздържали се” – няма.”

Господин Соломон Паси е подписал двата документа. (Народният представител Павел Шопов иска думата за процедура.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Берон.

Заповядайте, господин Шопов.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин председателю, това е точка осма от дневния ред, гласуван вчера. До точка осма има още три други точки – точка пета, шеста и седма, които трябва да минат и едва тогава да бъде разгледана точка осма. Явни са прибързаността на някои и оказаният натиск точката да мине днес. Друг е въпросът защо това е така. Не можем така да подменяме, пререждаме и да гледаме точките от дневния ред, без това да е станало нарочно чрез гласуване и такава промяна да е била осъществена. Аз нямам спомен в пленарната зала да е гласувано пренареждане на дневния ред.

Ето защо моля да прекратим разглеждането на тази точка, да гласуваме точки пета, шеста и седма и когато му дойде времето, да гледаме точка осма, с което ще спазим правилника. Другото е нарушаване на правилника. Ние от „Атака” правим решително възражение в тази насока.

Може би ако има обща воля от всички и никой не възразява, това може да бъде така, но ние правим категорично остро възражение и искаме дневният ред да се спазва такъв, какъвто е приет вчера. Това не е само формално възражение. Готови сме и ще предизвикаме сериозен дебат по тази точка, но в този момент не сме в състояние да го направим по разбираемата причина, че това не е предстояща точка. Мислехме, че има още три точки в дневния ред и едва тогава да се проведе дебатът както трябва. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, струва ми се, че не бяхте в пленарната зала, когато господин Ангел Найденов като председател на комисията обясни причината. Гласуването няма да бъде днес. Никой няма да ограничава дискусията. По правилник всяка парламентарна група има съответното време и в рамките на правилника може да изрази своето становище. Но сами разбирате, че нашият контингент, който е в Ирак сега, за да може да отпътува за България, парламентът трябва да реши. Решение трябва да има, за да могат до 15 юни т.г. нашите момчета да се върнат. Това впрочем е правено многократно.

Откривам дискусията по този проект за решение.

Уважаеми народни представители, имате думата.

Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание господин Петър Берон.

ПЕТЪР БЕРОН (независим): Господин председател, ще кажа това, което съм казвал много пъти. Има само едно разумно решение, което това Народно събрание може да вземе по повод участието ни в агресивната и разрушителна война в Ирак. Ние нямаме работа там. Няма какво да разместваме части, да ги пращаме от едни опасности на други. Трябва да изтеглим българските войски от Ирак!

Както виждате, австралийците ги изтеглят, да не говорим за други. И ако Барак Обама спечели изборите, то и самите американци могат да се махнат, а ще останем ние като последните прислужници в една агресивна война. Може не 14, а 114 да са гласували „за”, то аз съм „против” и си оставам „против”! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.

Заповядайте, госпожо Банкова.

Разполагате с 5 минути.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.

Днес с тридесетина души в залата отново ще станем свидетели на последното политическо безгръбначие на коалицията, която ни управлява.

За кой ли път искам да припомня, че най-важното задължение на един политик е да бъде последователен в своите позиции. Днес с политическото безгръбначие на коалицията и в частност на БСП, на нас ни се дава пример как в предизборната кампания 2005 г. обещахме, че ще изтеглим нашия военен контингент от Ирак. Тогава бидейки опозиция, давайки си сметка, че тази война е престъпна, че България няма никакви интереси там, че в тази война голяма част от европейските държави не участваха или впоследствие се изтеглиха, давайки си сметка, че е недопустимо военният бюджет на България да бъде два пъти по-голям от бюджета за здравеопазване, давайки си сметка, че там се защитават чужди петролни икономически и военни интереси и че България няма място там, тогава БСП обеща, че ако влезе в следващия парламент, ще изтегли военния ни контингент. Каза го и го забрави!

Отново искам да напомня, че в предишния парламент четирима народни представители от БСП категорично се обявиха против тази позорна война, петима души в Тридесет и деветото Народно събрание. Последващите събития показват непрекъснато правотата на нашата позиция. В първия ден на Четиридесетото Народно събрание с Минчо Христов внесохме отново това предложение – България да се изтегли от Иракската война.

Помните ли, уважаеми колеги, че Соломон Паси и Милен Велчев обещаха, че България ще има изключителни икономически ползи от тази война. Оставям настрана въпроса какъв низък морал трябва да имаш, за да говориш за ползи от една война. Оставям настрана лъжата, че България ще си върне иракския дълг. Стана така, че България прие трохички от 300 млн. долара при положение, че сме подарили на най-богатата петролна държава 3,5 млрд. долара. Защо Турция успя да си върне дълга към Ирак?! С какво нашата външна политика е по-некадърна, или тя наистина се води от политическото безгръбначие?!

Отново ще напомня - само преди дни узнахме, че Австралия – един от най-верните сателити на САЩ, се изтегля от Ирак. Дайте ми един основателен аргумент, че България трябва да продължи участието си в тази война! Защо Норвегия каза, че не е толкова богата и се изтегли от Иракската война? А вие знаете какъв е стандартът на Норвегия!
Колко пъти трябва да повтаряме, че видни американски политици, обществени личности десетки пъти признават и констатират, че Иракската война е една грешка и позор за Америка? Алън Грийнспан, шеф на Федералния резерв на САЩ и съветник на Буш, призна, че войната в Ирак е заради петролни интереси. Каква е вашата позиция, господа от БСП? Същото твърдят и Збигнев Бжежински , Хенри Кисинджър, Франсис Фукуяма! Колко повече мотиви трябва да даваме, за да се убедим, че България няма място в тази война? Давате ли си сметка, че България е най-бедната държава в Европа? Албания и Македония ни надминаха по ръст на заплати и пенсии. Ирак, Афганистан – заедно с превъоръжаването вероятно вече догонваме сумата около 2 млрд. лв. В същото време тук се гърчим от невъзможност да намерим пари за животоспасяващи лекарства, за медицинска апаратура. Колко от вас прочетоха, че се е развалил един апарат за онкоболни в онкодиспансера в „Младост” вчера и че няма пари да се купи и да се поправи? И че най-тежките болести ние ги лекуваме с допотопна апаратура.

Уважаеми колеги, липса на морал, признак на политическо безгръбначие, васална външна политика ще бъде, ако вие днес и утре гласувате България да продължи участието си в тази война. Това означава да предадете целия български народ, който в момента агонизира поради липса на средства да се лекува, да се храни и да си осигури отопление. И приемате това решение в навечерието на едно умопомрачително повишаване на цените!

Уверявам ви, с цялото ми уважение към вас, ще берем плодовете на това позорно решение, което утре ще вземем.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?

Заповядайте, господин Йорданов.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (БСП): Госпожо Банкова, политическите Ви аргументи, емоционалните Ви аргументи, геополитическите Ви аргументи, които изповядвате, приемам не само като Вашето право, Вие сте длъжна да ги заявите. Но не преигравайте с икономическите, с финансовите. Твърдението, което изричате от тази свещена трибуна, без да прочетете или да си припомните бюджета на държавата - откъде-накъде ние имаме два пъти по-висок бюджет за отбрана отколкото за здравеопазването? Не преигравайте! Обратното е. Тоест не са компютри, ами са компоти, госпожо Банкова! Бюджетът за здравеопазване е 2 млрд. 300 милиона, бюджетът за отбрана е 1 млрд. 100. Ние сме под нивото на санитарния минимум. Припомням Ви времето, когато бяхте приближена до политическата върхушка, България никога не е имала толкова малко пари за отбрана. Или единственият начин да запазим границите си и своята независимост е да участваме в система за колективна сигурност. Това са наши съюзнически задължения, може и да не ни харесват, но това е цената.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Кирчев.

ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Банкова, уважаеми народни представители! Винаги оценявам загрижеността на популистите към българския народ. Изключително важно е да си популист в този момент, има много богат терен за това. Нека да отстояваме интересите на българския народ във всички посоки. България в момента – много пъти съм казвал – е член на международни организации и поема своите договорености. Днес световната заплаха от тероризъм и асиметрични заплахи е много голяма. Аз разбирам, че е много добре да излезеш и да говориш, да подпомагаш действията на други чужди сили в нашата държава, които предполагам, че тихомълком подкокоросват редица народни представители да излязат и да се изкажат в тази насока. Защото аз не видях изказвания срещу други заплахи, които идват, например за криминалните действия на наши бивши съюзници на територията на България, организирането и на бих казал, дестабилизацията на България, но се атакуват новите съюзници, защото сме били техни васали!

Всеки може да говори каквото му е угодно, но пак казвам, светът е в нова ситуация, ние имаме нови задължения и България е невъзможно сама да се отбранява при тези асиметрични заплахи. Така че къде ще се намират вече българските войски... Дайте да не се връщаме към Варшавския договор, това време отмина, няма такова време, светът е глобален. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика - заповядайте господин Юсеин.

АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, някой път с изказванията си много прекаляваме, чувствам, че колежката много прекалява в тази насока. Аз не знам преди 1989 г. тя къде е била, какво е работила, но тези, които са били против нашествието на Варшавския договор в Чехия, са били някъде в Белене. Вие не знам къде сте работили, чувал съм някои неща. Обаче искам да Ви задам следния въпрос, защото много често ползвате тази трибуна и правите едни изявления, от които имам чувството, че по 1000 лв., по 500 лв. правите дарения на някакви болни. Имате ли някакви дарения Вие? Въобще правите ли нещо в тази насока? Или ползвате само тази трибуна!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Банкова, за дуплика.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми колеги, такъв букет от реплики получих, че е изумително трудно да отговоря.

На последния колега: разходете се в Плевенския избирателен район, там ще получите отговор.

Уважаеми колеги от БСП, отново ще ви напомня, в предишния парламент ние имахме общи позиции. Поради каква причина сега вие променихте своята позиция? Не само за Ирак е вашата променена позиция, променихте позицията си за „Козлодуй”. Заедно със Сергей Станишев в миналия парламент внесохме в Деловодството предложение за запазването на „Козлодуй”.

РЕПЛИКА ОТ БСП: Може ли по темата!

СТЕЛА БАНКОВА: Най-голямата тема е да не променяме своята позиция независимо дали сме на стола на управляващите или на стола на опозицията!

ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): А ти колко пъти промени своята позиция?

СТЕЛА БАНКОВА: Не съм променила своята позиция по нищо! Обстоятелството, че ви цитирах имената на големи американски политици, които осъждат тази война, признават, че тя е грешка, по-голямата част от европейските държави не участват или се изтеглиха, за тях не съществува ли проблемът тероризъм? Дайте ми тези аргументи! Голямата част от Европа вече не е в тази война. Една шепа васални държави останаха да кръжат около Америка в тази война. Дайте ми мотив за Испания! Дайте ми мотив за Австралия! Защо те се изтеглят от тази война? Причината е зависимостта, васалната политика, която водим, това политическо безгръбначие, за което говорим тук. И заради тези думи, които казах, аз получавам лични нападки. Моля ви, колеги, дайте да говорим по същество, да не се нападаме лично, защото това не е спор. Кажете ми вие как заставате пред хората и им обяснявате, че трябва да текат десетки, стотици милиони тепърва още в Ирак и в Афганистан? Какво им обяснявате? В една Америка по-голямата част от населението, в Австралия 80% са против тази война. Защо не ви стиска да направите проучване, за да разберете, че в България минимум 50-60-70% ще бъдат срещу тази война? И докога ще приемаме решения в разрез с това, което искат хората? Нали те са ни поставили тук да браним това, което ни поръчват, а не точно обратното – да работим срещу живота, оцеляването и здравето на българските граждани!

Моля ви, колеги, дайте разумен мотив за това колко важно е да продължим да участваме в една война, която е отречена от по-голямата част от европейските държави, която е осъдена в самата Америка. Съветникът на Буш, уважаеми колеги, нарича тази война грешка!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Станилов, заповядайте.

Другите държави – членове на НАТО, които не участват в тази колониална война също разчитат на колективната отбрана, тоест това не е никакъв аргумент. Коректността изисква не да слушаш господаря, а да слушаш собствения си народ – правиш референдум, народът си дава мнението на референдума. Ако българският народ реши да отидем там да раздаваме акъли и да прилагаме сила към другите народи, тогава можем да отидем. Ако българският народ не е решил – ние няма какво да правим там.

Вие се оправдавате с мандатността всеки път, когато излизаме тук на трибуната по тези въпроси. Ние сме внесли проекторешение за изтегляне още с влизането си в парламента. Дебатът е един и същ. Постоянно го водим и всеки повтаря своите аргументи, само че ние искаме да ви кажем най-накрая следното: един ден скъпо ще се плаща за това, което правим сега. Скъпо и прескъпо ще се плаща, както платихме с няколко хиляди жертви в бомбандировките през Втората световна война на англо-американската авиация, защото тогава е имало също трезви гласове в Народното събрание, също са казвали, че не бива да се впускаме в авантюри. Повтаряни са им същите ваши аргументи, че ние сме верни съюзници, че ние можем това, че ние можем онова и накрая се е получило това, след което е следвал Народният съд. Това ви чака и вас. Гарантирам ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.

Доктор Китов, заповядайте за изказване.

БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Именно защото съм имал една последователна политика и последователно виждане, за мен е лесно сега да застана пред вас. Искам обаче да припомня, че ако в края на 30-те години европейските и световни ръководители не гледаха интереса на собствените си народи, нямаше да се стигне до Втората световна война. Когато става въпрос за една държава, която наистина е един тежък авторитарен и да не казвам терористичен режим, какъвто беше режимът на Саддам Хюсеин, мисля, че българският народ най-добре може да разбере какво означава това. Затова мисля, че съвсем правилно беше нашето участие в тази война, за да предотвратим по-големи и повече жертви, и повече средства така, както стана във Втората световна война.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Шестстотин хиляди!

БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, иначе можеше да са милиони, както стана. Господин Шопов, разбира се Вие сте от хората, които си сменят мнението, но за това ще говорим друг път.

Затова считам, че България трябва да изпълни своя ангажимент към световната антитерористична организация. Разбира се, това не означава, че трябва да бъдем безгранично там, но мисля, че трябва да бъде намерен най-добрият момент и считам, че той няма да е много далеч, когато ние наистина ще можем да оттеглим своето участие оттам, но с ясното съзнание, че сме изпълнили своя дълг против тероризма и заедно с всички демократични сили.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Рапорт даден, рапорт приет!

СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Реплика!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, имахте право да говорите пет минути. Само при изказването си Вие говорихте общо шест минути и половина.

СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Искам реплика!

ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим, от място): Давам й моята една минута.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може да се прехвърля времето.

Хайде, елате тук, че ще кажете после, че Ви отнемам права.

Изрично правилникът казва: „Трима независими по пет минути.”. Това казва правилникът!

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.

С чувство на неудобство слушах как един лекар ни казва колко важно е да участваме във война. Моля ви, колеги, дайте ми мотив защо другите държави се изтеглиха. Вашите мотиви не се ли отнасят за тях? Моят диалог е най-вече с колегите от Българската социалистическа партия, тъй като с тях в предишния парламент имахме общи позиции.

Искам нещичко да им прочета, което съм намерила във в.„Дума”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Репликата е към господин Китов.

СТЕЛА БАНКОВА: Да, да, точно по темата.

„Българският войник вече не е велик. Вместо да пази родината, ще пази иракски криминални престъпници в американски затвор. С това деградацията на родното войнство завоюва нови върхове. След като бяхме санитари в Афганистан, сега станахме и надзиратели в Ирак.

Помните ли, как слепият дядо Йоцо на Вазов пипаше униформата на българския войник и плачеше от вълнение? Сега ще напипа само връзка от ключовете на американски затвор и пак ще плаче, този път от срам.”

Аз съм съгласна с това, уважаеми колеги, което прочетох във вашия вестник. Кажете ми, вие съгласни ли сте, приемате ли го? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, репликата нали е към д-р Китов? Вие гледате все наляво.

Има ли друга реплика към д-р Китов? Няма.

Доктор Китов, заповядайте, право на дуплика.

БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Банкова! Точно лекарите ги разбират най-добре тези неща, защото е античовешко да ви ампутирам краката, но е по-добре, отколкото да Ви оставя да умрете.

РЕПЛИКА ОТ КБ: Браво!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде, отидохме и на ампутация.

Господин Ноев, заповядайте.

БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.

Колеги, много от вас говорят за задължение към новия партньор, че трябва да си изпълняваме задълженията, защото това изисква членството ни в НАТО. Ние имаме много други задължения, които не изпълняваме. Едното, например, което се натяква вече и то по-остро се споменава, е, че ние не можем да поддържаме необходимия числен състав на армията. Числеността е под тази, която се изисква от НАТО.

Интересно защо не се наблегне върху този въпрос, да се попълни армията с необходимия личен състав, да се въоръжи както трябва? НАТО изисква да имаме мощна, модерна, добре въоръжена армия. Ние това нещо не го изпълняваме. Искат да имаме силен военнопромишлен комплекс, да произвеждаме определени оръжия. Ние това не го изпълняваме. И за числеността също.

Изведнъж ние трябва да поддържаме някакъв контингент зад граница и казваме, че най-накрая ще се провалим пред партньора си. Какъв е този контингент, който поддържаме там? Нашите военнослужещи реално са пазачи. Неведнъж съм казвал, че всяка охранителна фирма може да изпълнява тези задачи. Просто да охранява там 100-150 човека. Въобще не виждам защо там трябва да се изпращат военнослужещи, елитни части. Предполага се, че нашите военнослужещи са най-добре обучени.

Нашата теза е, че ние изобщо нямаме място зад граница, нашите Въоръжени сили нямат място извън територията на България.

Другото, което искам да кажа: преминаването на тази точка по-напред в дневния ред, без да се гласува, показва, че някой е разпоредил в петък Народното събрание да гласува по определен начин. Аз не мога да си го обясня по друг начин. Разпореждането е станало сега, съвсем скоро, след като не стана докато имаме кворум в залата да се гласува.

Пак повтарям, че това е едно много вредно действие - наличието на наши български военнослужещи извън граница, които да защитават съвсем чужди интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?

Дължа да кажа все пак едно изречение. Никой не е разпореждал...

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Не сме гласували за промяна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, така е, господин Шопов. Вас Ви нямаше, аз предложих, съгласувано с председателя на комисията. Ако смятате, че на мен може някой да ми разпорежда, елате и кажете кой ми разпорежда.

Обяснихме ви, че има срок – момчетата до 15-и трябва да се върнат в България.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Те трябва изобщо да се върнат в България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, внесете и ако гласуваме, това ще гласуваме.

За реплика думата има господин Чернев.

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря, господин председател.

Колега Ноев, къде видяхте НАТО да иска ние да си оправим военнопромишления комплекс? Тези съсипани „Вазовски заводи” и пр., продадената поточна линия за производство на цеви в Израел. Какво иска НАТО за военнопромишления комплекс? НАТО иска да имат тук 500 гурбетчии с калашници и да ги литкат насам и натам по света и да си връзват гащите пред ООН, че имат някакъв вид коалиция. Това искат. Всичко останало е бошлаф.

Отдавна съм казал, че славната Българска армия, ето тук ми се радват от ДПС, това е радостен момент за тях, я превърнаха в група гурбетчии с калашници. Не бързайте да се радвате.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.

За дуплика думата има господин Ноев.

БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.

Едно уточнение, нашите военнослужещи зад граница в мисия не са гурбетчии с калашници, ами са със сопи. Те просто изпълняват такива функции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А, не, имат калашници, недейте така. Малко уважение към българския войник. Със сопи били!

БОРИСЛАВ НОЕВ: Въпросът в моето изказване е не за този, който ще ликвидира нашия комплекс, а въпросът е, че ние трябва да имаме много здрав комплекс. Всички натовски държави го имат. Погледнете съседна Турция, погледнете Гърция, за САЩ да не говоря. Така че ние, на първо място, трябва да предприемем мерки да си попълним армията с необходимия наличен състав, да ги въоръжим както трябва и тогава да мислим за нещо друго.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по проекта за решение? Няма.

Обявявам дискусията за приключила. Гласуването ще бъде утре от 9,00 ч.
Продължаваме нашата работа със следващата точка:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ.

Водеща е Комисията по бюджет и финанси.

Госпожо Антонова, заповядайте да представите доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Господин председател, преди това едно процедурно предложение – в залата да бъде допуснат заместник-министърът на финансите Атанас Кънчев.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли противно становище? Няма.

Да заповяда в залата заместник-министър Кънчев.

Имате думата.

ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, господин председател.

„ДОКЛАД

независимия финансов одит, № 802-01-45, внесен от

Министерския съвет на 27.05.2008 г.

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 5 юни 2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит.

Законопроектът беше представен от господин Кънчев.

Целта на предлагания законопроект е привеждането на разпоредбите на Закона за независимия финансов одит в съответствие с изискванията на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети. Приемането на посочената директива е продиктувано от липсата на хармонизиран подход в Общността при извършването на независим финансов одит и има за цел уеднаквяване и хармонизиране на минималните задължителни изисквания по отношение на тази дейност.

Съгласно директивата държавите членки трябва да приемат разпоредби за постигане на съответствие с нейните текстове не по-късно от 29 юни 2008 г.

Основните изисквания, които се въвеждат с цитираната директива, са свързани с:

- одобряването, придобиването на правоспособност, продължаващото обучение и взаимното признаване на одиторите и одиторските дружества;

- регистрацията на одиторите и одиторските дружества;

- създаването и функционирането на система за публичен надзор върху дейността на регистрираните одитори;

- въвеждането на система за гарантиране на качеството върху дейността на одиторите и одиторските дружества;

- независимия финансов одит на юридически лица, извършващи дейности от обществен интерес.

Съгласно законопроекта право да подписват одиторски доклади с мнение върху финансови отчети придобиват лицата – дипломирани експерт-счетоводители, след една година стаж в специализирано одиторско предприятие или в предприятие на регистриран одитор.

С цел поддържане на теоретичните познания, професионалните умения и качествата на регистрираните одитори с предлаганите изменения се възлага на института на дипломираните експерт-счетоводители да организира и провежда непрекъснато обучение на експерт-счетоводители и регистрираните одитори, което не може да бъде по-малко от 40 часа годишно. Законопроектът съдържа и специална разпоредба относно одобряването на одитори, регистрирани в други държави членки или в трети страни.

Регистрацията на одиторите и одиторските предприятия съдържа задължителна информация, която се вписва в публичен регистър. По отношение на информацията, която се вписва в този регистър, нейната актуализация и достъпът до нея, предлаганите със законопроекта текстове са в пълно съответствие с изискванията на цитираната директива.

За вписване в регистъра Институтът на дипломираните експерт-счетоводители събира такса. Предвижда се размерът на таксата да се определя от общото събрание на института по предложение на неговия управителен съвет.

Следващото съществено изменение на Закона за независимия финансов одит е свързано със създаването и функционирането на система за публичен надзор върху дейността на регистрираните одитори. С оглед постигане на максимална независимост на ръководството на тази система членовете му следва да не упражняват одиторската професия в момента, но същевременно да са известни в областите, свързани с независимия финансов одит. Въпреки това директивата допуска изключение – малцинство от лицата, упражняващи дейността на регистриран одитор, да участват в ръководството на системата за публичен надзор.

Предвижда се публичният надзор върху дейността на регистрираните одитори да се осъществява от Комисията за публичен надзор върху регистрираните одитори и от института на дипломираните експерт- счетоводители.

Комисията за публичен надзор върху регистрираните одитори е независим колегиален орган – юридическо лице на бюджетна издръжка. Тя се състои от председател и шестима членове. Министър-председателят назначава председател на комисията и определя нейните членове по предложение на управителя на Българската народна банка, министъра на финансите, председателя на Комисията за финансов надзор, министъра на икономиката и енергетиката и Управителния съвет на Института на дипломираните експерт счетоводители. Членовете на комисията, без председателя й, не са щатни служители на комисията. Подробно и в съответствие с разпоредбите на Директивата са определени изискванията по отношение на лицата, предложени за назначаване в комисията, нейния мандат, правомощията й и процедурата за вземане на решения. Възприето е решението на Комисията за публичен надзор върху регистрираните одитори да бъде юридическо лице на бюджетна издръжка, за да се отговори на изискването на Директивата за адекватно финансиране на нейната дейност, което да не позволява неправомерно въздействие от страна на регистрираните одитори или от потребителите на одиторската услуга. Предвижда се дейността на комисията да бъде финансирана от държавния бюджет чрез бюджета на комисията за финансов надзор.

Комисията за публичен надзор върху регистрираните одитори осъществява надзор върху дейността на Института на дипломираните експерт счетоводители, възлага на съответните органи на института провеждане на разследвания по повод на получени сигнали, жалби и оплаквания от заинтересувани лица, като е предвидена възможността членове на комисията да участват в разследванията съвместно с органите на института. Комисията за публичен надзор разполага и с правомощието да провежда самостоятелни разследвания, когато се касае за нарушения, свързани с дейността на органите на Института на дипломираните експерт счетоводители. Със законопроекта се предвижда и изграждането на Система за гарантиране на качеството върху дейността на регистрираните одитори. Изискване на Директивата е Системата за гарантиране на качеството да бъде изградена и финансирана по начин, който осигурява независимостта й от проверяваните регистрирани одитори.

Съгласно предлаганите допълнения Системата за контрол на качеството на дейността одиторите се изгражда и поддържа от Института на дипломираните експерт счетоводители, който осигурява ефективното й функциониране. Надзорът върху Системата за контрол на качеството се осъществява от Комисията за публичен надзор върху регистрираните одитори. Изчерпателно са посочени условията, при които се извършват проверките на качеството на одитната дейност, както и изискванията по отношение на лицата, които извършват проверките. Предвижда се всеки регистриран одитор да бъде проверяван за качеството на извършваната дейност поне веднъж на 6 години. Регистрираният одитор, който извършва независим финансов одит на предприятието в обществен интерес, подлежи на проверка за качеството на тези одити поне веднъж на три години.

Във връзка с изискването на Директивата в законопроекта се предвижда възможността в дружествата от обществен интерес да се създават одитни комитети, които наблюдават процеса на финансово отчитане, ефективността на вътрешния контрол, системите за вътрешен одит и за управление на риска, задължителния одит, както и независимостта на задължителния одитор или на одиторското дружество.

В съответствие с определението, дадено в § 13 на чл. 2 от Директивата, предложеният законопроект съдържа дефиниция за предприятия, извършващи дейност от обществен интерес.

Законопроектът предвижда създаването на самостоятелна глава, която да регламентира сътрудничеството и обмена на информация с компетентните органи на други държави. Сътрудничеството със съответните органи на Европейския съюз, с надзорните органи на държавите – членки на Европейския съюз или с трети страни, отговарящи за независимия финансов одит, се осъществява от Комисията за публичен надзор върху регистрираните одитори. В съответствие с изискванията на същата Директива подробно е уредена процедурата за обмен на информация, както и в случаите, при които може да бъде отказано предоставянето на исканата информация.

С оглед изпълнение на поетия ангажимент на Република България към Европейския съюз за транспониране в българското законодателство на действащите актове на институциите на Европейския съюз относно регулиране дейността на финансовите институции и по-специално на кредитните институции, както и хармонизиране на предоставяните финансови услуги в Общността, бяха извършени редица промени в действащата нормативна база. Една от тези съществени промени е регламентирането на принципа на единния лиценз, който осигурява взаимно признаване на правото на лицензираните кредитни институции, както и на техните дъщерни финансови институции да извършват дейност на територията на всички държави – членки на Европейския съюз, пряко или чрез клон, без да е необходимо допълнително разрешение от надзорните органи на приемащата държава. В тази връзка се налага и извършването на промени в Кодекса за социално осигуряване, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за банковата несъстоятелност и в Закона за гарантиране на влоговете в банките, които да премахнат изискването за първично дилърство на държавни ценни книжа като условие банката да извършва попечителски функции на фондовете за допълнително комисионно осигуряване, депозитарни функции на инвестиционни дружества, да открива и да води особени сметки за банки в несъстоятелност, както и да приема краткосрочни депозити на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.

Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит № 802-01-45, внесен от Министерския съвет на 27 май 2008 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.

Председателя на Комисията по европейски въпроси не го виждам. Има ли заместник-председател или член на комисията?

Заповядайте, господин Величков.

Без уводната част, ако обичате.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ:
„СТАНОВИЩЕ

на Комисията по европейските въпроси

относно проект на Закон за изменение и допълнение

на Закона за независимия финансов одит № 802-01-45,

внесен от Министерския съвет на 27 май 2008 г.

На заседанието, проведено на 5 юни 2008 г. Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, внесен от Министерския съвет.

Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите.

В заседанието взеха участие и съответните експерти.

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит е насочен към хармонизиране на нашето законодателство с правото на Общността и по-специално с Директива на Европейския парламент и на Съвета 2006/43 на Европейския съюз от 17 май 2006 г. за задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните отчети за изменение на директивите на Съвета 78/660 на Европейската икономическа общност и отмяна на Директива на Съвета № 84/253.

Първата група изменения в законопроекта са насочени към прилагане на изискванията на Директива 2006/43 за придобиване на правоспособност, продължаващо обучение и взаимно признаване на одиторите и одиторските дружества. В съответствие с чл. 11 от Директивата в законопроекта е предвидено, че право да подписват одиторски доклади с мнение върху финансови отчети придобиват лица – дипломирани експерти, счетоводители, след една година стаж в специализирано одиторско предприятие или в предприятие на регистриран одитор.

Втората група изменения в законопроекта са свързани с изискванията на Директивата за регистрацията на одиторите и одиторските дружества – чл. 15-19. Одиторите и одиторските предприятията се регистрират в публичен регистър, поддържан от Института на дипломираните експерт-счетоводители (чл. 24 от законопроекта).

Законопроектът транспонира и изискванията на Директивата за създаването и функционирането на система за публичен надзор върху дейността на регистрираните одитори. Съгласно изискванията на чл. 32 от Директива 2006/43/ЕО системата носи отговорност за одобрението и регистрирането на одиторите.

Законопроектът урежда самостоятелна глава с предмет сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи на други държави в съответствие с чл. 36 от Директива 2006/43/ЕО.

Законопроектът урежда в преходни правила изменения в Кодекса за социално осигуряване, в Закона за публично предлагане на ценни книжа, в Закона за банковата несъстоятелност и в Закона за гарантиране на влоговете в банките, свързани с транспонирането на общностното изискване за единен лиценз, като се премахва изискването за първично дилърство на държавни ценни книжа за извършване на някои дейности.

В заключение може да се каже, че с предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит в нашето право се транспонира Директива 2006/43/ЕО.

С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 11 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, № 802-01-45, внесен от Министерския съвет на 27 май 2008 г.”

Благодаря, колеги.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Величков.

Откривам дискусията по законопроекта.

Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?

Господин Кънев, заповядайте.

ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми колеги, аз много накратко искам да споделя за дебата, който беше в Комисията по бюджет и финанси. Първата реакция беше, че отново създаваме поредния излишен, на бюджетна издръжка, орган, който ще изпълнява някакви определени контролни функции, при положение че имаме немалко такива.

Дискусията обаче приключи в момента, в който ни беше показана, разказана и прочетена директивата на Европейския съюз, с която крайната дата за приемането на този законопроект е 29-ти този месец.

Моята молба е, внимателно сме огледали законопроекта, изпипан е, прегледан е, предполагам, че утре ще бъде гласуването за първо четене, да го подкрепите. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кратко, но много съдържателно изказване.

ПЕТЪР КЪНЕВ: Петдесет и пет секунди.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.

Обявявам дискусията, доколкото тя се проведе, за приключила.

Гласуването по законопроекта ще бъде утре в 9,00 ч.