С ъ д ъ р ж а н и е том I текст
ХИДРОГЕОЛОЖКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВОДОНОСНИТЕСТРУКТУРИ
Изтегляне 0.65 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.1.1. Алувиални отложения на р. Янтра
- 3.1.2. Алувиални отложения на р. Дряновска
- 3.1.3. Алувиални отложения на р. Белица
- 3.1.4. Делувий
3. ХИДРОГЕОЛОЖКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВОДОНОСНИТЕСТРУКТУРИ3.1. КватернерТрите главни отводнителни артерии на проучвания район - р.р. Янтра, Дряновска и Белица са оформили малки тераси, фрагментирани от проломите в преградните ридове на Предбалкана. Алувиалните отложения представляват двуслойна филтрационна среда, изградена отдолу от чакъ-ли и пясъци, а отгоре от глинесто-песъчливи материали. В долния слой са формирани порови по тип и ненапорни до полунапорни по характер во-доносни хоризонти, подхранвани от валежни, скатови, а в долните те-чения и речни води, дренирани от реките и водовземните съоръжения. Подземните води в алувия са пресни, твърди, хидрокарбонатни- калциеви, което се вижда от статистическата обработка на 6 бр. водни проби с балансирани анализи и получените стойности за средноаритме- ичното - Х и средното квадратично отклонение - х Са (2+) Mg (2+) Na+K (+) HCO3 (-) SO4 (2-) Cl (-) OT M Тип по Процент йонеквиваленти мг/ г/л Алекин екв/л 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Х 71 16 13 75 14 8 6,3 0,56 Ca С_S1II_T х 8,9 3,7 9,4 7,5 4,2 4,8 1,3 0,13 _ В хидрогеоложко отношение алувиалните водоносни хоризонти се отнасят към уязвимите и поради значителното натоварване на речните долини с промишлени, битови и селскостопански обекти, подземните во-ди са замърсени, като най-често срещаните компоненти превишаващи ПДК за питейно водоснабдяване са: окисляемост, нитрити, желязо, манган. РИОСВ - В. Търново няма наблюдателни пунктове за следене ка- чеството на подземните води, но взема проби от речните води в някол-ко пункта, при което са регистрирани превишения на показателите: БПК 5, неразтворени вещества, амоняк, обща твърдост и др. 3.1.1. Алувиални отложения на р. ЯнтраВ проучвания район попада част от средното течение на р. Ян-тра с дължина около 30 км, по което протежение са развити алувиални тераси на площ F = 4,8 км¤. Алувиалните отложения са накъсани от про-ломите в скалите на Ловешката ургонска група и Шемшевската свита при с. с. Ветренци, Пушево, Шемшево и гр. В. Търново (“Дервента”), затова терасите ще бъдат разгледани по участъци. Южно от с. Ветренци по левия бряг на р. Янтра е оформена мал-ка тераса с дължина 1 км. и широчина 0,25 км, в която водоносния ча-кълесто-песъчлив пласт е с дебелина от 0,2 до 4,2 м., средно 2,2 м. Черпените относителни дебити (q) са в границите 0,05-0,4 л/с, м., а водопроводимостта на пласта (T) се изменя от 5 до 50 м¤/дн., средно 20 м¤/дн. Статичното ниво на подземните води е от 2,5 до 3,0 м, а ко-тите на речното ниво (208,7 м) и на мергелната подложка (204-210,8 м) показват, че подхранване на алувия от речни води може да се очаква само в непосредствена близост до реката. В този участък няма изградени водовземни съоръжения и обекти замърсители. Следващият участък е в района на с. Пушево, с размери 2,5/ 0,3 км. Тук водоносните песъчливи чакъли са с дебелина 2,5 м, но ефективната им мощност (m) е от 1,0 до 2,4 м. и са покрити от 1,5 м. глинести пясъци. Статичното ниво е на дълбочина 1,4-4,0 м., относи-телните дебити - до 0,4 л/с, м. и има условия за подхранване при ви-соки водни стоежи на р. Янтра. В терасата е разположен стопанския двор на с. Пушево, водо-вземни съоръжения няма. 52 - Най-обширната тераса е в района на с.с. Леденик и Шемшево, с размери 3/0,6 км., дебелина на алувия до 4,7 м. и ефективна мощност m = 2,0 м. Получените относителни дебити достигат 2 л/с, м, а водо-проводимостта варира от 1 до 1 000 м¤/дн. Водоотдаването ( ц ), изчислено по филтрационни опити на РПО-В. Търново, е равно на 0,04, при което от режимните наблюдения на инф. ел. - 28 се получава модул на подземния отток Mп = 2,5 л/с, км¤. В този участък са изградени два дренажа, единият от които е действащ - 4 за водоснабдяване на телеугоително стопанство с. Шемше-во, с дебит до 7 л/с, по-голяма част от които явно са за сметка на привлекаеми ресурси от р. Янтра. Следващото уширение на терасата се оформя западно от кв. Чо-лаковци на гр. В. Търново и има размери 2,5/0,3 км. В този участък алувиалните отложения са с дебелина до 5 м., ефективна мощност 0,5-4,0 м. и са изцяло дренирани от реката. Относителните дебити дости-гат 3,0 л/с, м, а средната водопроводимост е 45 м¤/дн. Последният участък, с размери 3/0,4 км. се простира от сли-ването на р. Янтра и р. Дряновска, до пролома “Дервента”. Тук тера-сата е с най-голяма дебелина - до 8,5 м. (m = 4,5 м), а статичните нива са на дълбочина до 5 м. Относителните дебити достигат 14 л/с, м, а водопроводимостта - 500 м¤/дн. В последните два участъка са съсредоточени по-голямата част от промишлените предприятия на гр. В. Търново, с изградени водоснаб-дителни кладенци и отпадни води, заустени в градския колектор. Из-ключение прави фабрика за безалкохолни напитки (- 33.6), която има собствена пречиствателна станция. 3.1.2. Алувиални отложения на р. ДряновскаАлувиалните тераси на р. Дряновска също са разделени от пре- градни ридове на фрагменти, като се отделят следните уширения: град 53 - Трявна, с. Царева ливада, гр. Дряново, с. Ганчовец, село Соколово и гр. Дебелец. Общата им площ е 4,0 км¤, но половината се пада само на последния участък, където се сливат р. р. Дряновска и Белица. Първите пет участъка се характеризират с дебелина на алувиал-ните отложения до 4,0 м, ефективна мощност от 0,3 до 1,4 м, статични нива на подземните води от 1 до 3 м, относителни дебити до 1 л/с, м. и коефициенти на филтрация(K) до 20 м/дн, като реката дренира алувия. Единственото съоръжение за питейно водоснабдяване с подземни води е каптажът за с. Ганчовец, с дебит 0,2 л/с, подхранван от висо-ки тераси на р. Дряновска и от делувиалния склон. Над гр. Плачковци е изградено открито водохващане “Гръбчево”, с дебит 20-22 л/с, полу-чаващо води от мина “Лев”, в строеж е и язовир за питейни нужди “Ней-ковци” с обем 4,8 млн.м_S03_T. При гр. Дебелец алувият е с дебелина 4-6 м, ефективна мощ-ност от 1 до 4 м, статични нива 3 - 4 м, относителни дебити около 0,5 л/с, м. и водопроводимост 80 м¤/дн, като има условия за подхран-ване с речни води. В участъка има експлоатационни кладенци за промишлено водо-снабдяване, с дебит около 3 л/с. Алувият на р. Дряновска е силно натоварен с промишлени и би-тови замърсители, както се вижда и от таблица - 5: 54 - Табл. - 5 Обекти замърсители в терасата на р. Дряновска Вид на Отп. води Обект замърсител производството м3/дн. Заустване 1 2 3 4 5 32.10. гр. Трявна битови и пром. води 3500 р. Дрян. 32.10.1. “Трема” АД - гр. Трявна машиностроене 300 гр. ко- лектор 32.10.2. “Ланатекс” АД “ текстил 700 “ 32.10.3. “Лотос” ЕАД “ 400 “ КПЗ с. Царева ливада р. Дрян. 32.8. Млекокомбинат - Дряново млекопреработване 108 “ 32.4. “Платекс” ЕАД “ текстил 250 “ 32.2. МЗ “Динамика” “ маш. инструменти 60 “ 32.1. Вагонен завод “ машиностроене 170 гр. ко- лектор 32.3. гр. Дряново битови и пром. води 2000 р. Дрян. 32.1.2. “Трудово” ЕООД - Дебелец консерви 520 “ 32.1.1. “Унимаш” ЕАД “ машиностроене 260 “ _ 3.1.3. Алувиални отложения на р. БелицаФормирани са основно в три участъка: при с. Белица, гр. Кили-фарево и гр. Дебелец, където в р. Белица се влива р. Елшик. Широчи-ната на терасите е от 100 до 500 м, а общата им площ - около 4 км¤. Дебелината на алувия достига 5 м., ефективната мощност на чакълесто-песъчливия слой е от 1,0 до 2,8 м, водното ниво обикновено е на 2 - 3 м. от повърхността. Получените относителни дебити са от 0,1 до 2 л/с, м., при водопроводимост, и от 10 до 280 м¤/дн. Реката в пове-чето случаи дренира водоносния хоризонт. 55 - Изградени са следните водовземни съоръжения: кладенец за водоснабдяване на с. Белица с дебит 0,5 л/с; дренаж за водоснабдяване на гр. Килифарево с дебит 1 л/с; кладенец за свинеферма при гр. Дебелец с дебит 2 л/с; РИОСВ в гр. В. Търново следи за качеството на отпадните води от следните предприятия: “Трема” АД, с. Белица, “Центромес”, ММЗ и МЗ - гр. Килифарево, които масово превишават нормите за неразтворени вещества, БПК 5, амоняк и др. показатели. 3.1.4. ДелувийПодземните води в делувия са чисти, но водообилността на пе-съчливите глини е малка. С най-голяма дебелина (до 10-15 м.) и площ-на издържаност са склоновите насипи край Страженското плато с реди-ца чешми и каптажи с дебити до 0,5 л/с. Сондажните проучвания в делувия показват коефициенти на фил-трация K = 1 - 2 м/дн., при ефективна мощност m = 2 - 5,4 м. Черпе-ните дебити са до 0,3 л/с (q = 0,1 л/с, м). Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|