С ъ д ъ р ж а н и е: Валентина Йотова Къща за ангели
Изтегляне 283.55 Kb.
|
| СЕДМИ СОФИЙСКИ ЕСЕНЕН САЛОН ЗА ПОЕЗИЯ
поетична вечер с чаша вино, състояла се в Унгарския културен институт на 12 ноември 2014 г. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е:
Организатори: Ангелина Василева, София Филипова Модератор: Илиана Илиева 1. Валентина Йотова КЪЩА ЗА АНГЕЛИ Някой ангел несръчен в Господния храм разпиля дълъг наниз от перли и ледени сини мъниста. И над стария град се прихлупи – и дълго валя тих снежец – и написа живота ни сякаш начисто. После плете дантели в стъклата ни потни среднощ. Престрашено врабче свойте крачки припрени остави. И се любихме дълго – и дълго! – под лунен разкош, в барабанния тропот на всички сърдечни октави. Аз не си пожелах да сме винаги заедно с теб. Само утре да бъдем кълбо от кълчища и възли. Непознатият вън, който иде да ни разплете, дълго в храстите шипкови, смаян, издраскан ще зъзне. Върху печката къкреше чайник със билки и мед, на липа и на лайка ухаеше здрачът безплътен. Ще увисне над мене оловно, бездънно небе – подир няколко мига, когато поемеш по пътя. А сега остави ме – да ти шия наново крила! – да отлитнеш оттук. И послушай – недей се завръща... Остани в оня свят – там, където снегът наваля върху покрива чер на смълчаната срутена къща. 2. Анжела Димчева БЕЗСЪНИЦИ СЛЕД ВЕК Приказката свърши мигом в кошче от гротескни илюзии. Ръката не прегръща книга, а виртуален колаж от боклуци. По кожата не играе вода, а мъглата рисува самотност. Каквото почувствах, продадох, съблякох дори и дъгата над моста. „Върни се“, ми шепнат очите ти. Но думите заключиха ключа и всяка възможност изчистиха. Въздишките в ехо мълчат и режат дните на порции... И Дяволът снове безработен в този век на клоуни-пророци, дето дъвчат от екрана Ботев. Щом някой спомене за вятър, включва се измамен вентилатор... Щом някой заговори с нежност, дали пък дрехите не са му женски? Не за хляб – за власт се молят пред иконите свои продажни тези партийни доволници, уж демократи, уж граждани. Зад цялата тази Вавилонска гмеж от обещания и реклами прогнили как да искам от един невеж да бъде внук на Яворов и Лилиев? Този свят е повече от виолетов – и кръв, и песен, и вода, и слънце – докато вярваме в поетите, ще скитат нощем техните „Безсъници“. Трета награда Национален литературен конкурс "В полите на Витоша" 2014. 3. Мария Гюзелева ***
Зимна ваканция – книжни лястовици в стаята. ***
Детска стая. Гумата от автомобилчето – под възглавницата.
погледа си надалече а знаеш ли къде достига
луда, луда за връзване ходи сред облаците и казват, че никак не помни (спомени от девет живота трудно се помнят) никак не помни например кварталните банди момчета да подвикват след нея, да й одумват късата подстрижка, котешкия глас, мустаците от мармалад, нито странната й майка и подпийналия й баща, нито да се смеят, задето все си разлива прясното мляко точно пред киното („лудата дали сега ще го изпие?“) помни само пред себе си локвата мляко („няма, не съм жадна вече“) и калните крака, в които много иска да се сгуши. майка й от третия етаж мяучи тихо... казва й, че я обича.
черно-бялата Едит Пиаф, в чието кадифено име се умилква. помни онзи послевкус на сладост, чува как мъжът пред нея тихо пее, сякаш идва от пазар, а на мрака козината му настръхва...
и съвсем случайно в облаци потъва с лапи, гони птичи мишки и разприда слънчеви кълба.
(и съвсем случайно вече носи си косата горе, на опашка. котешка опашка.)
не спира да бяга. Първо снегът се стопява и тялото му става по-отчетливо. После дърветата се разлистват и от него остават само краката, които не спират да бягат.
Листата мигновено се разсипват по алеите. Тя се подпира на оградата. Мускулите на бягството се свиват и разпускат. Той не спира да бяга. Ботушите й затъват в калта. Снегът се завръща.
ябълка или извинение. 7. Илияна Делева *** надсвирване – шума на дъжда и филхармонията *** без автобуси и пътници старата спирка чакат само некролозите 8. Ренета Бакалова най-големият страх на мъжа който никога не й казва че я обича е да не би някога да се качат в разминаващи се влакове а тя изпраща цветя до себе си проверява в кой вагон е и избира следващия Втора награда Национален литературен конкурс „Добромир Тонев” 2014 9. Божидар Пангелов СЕЗОНЪТ, КОЙТО НЕ СЪЩЕСТВУВАШЕ Тъй времето, подобно на река, снишава всеки бряг от по-висок към малък, или от цветен в хоризонт. Да. Тъй времето. Децата,
жълтите листа събират. 10. Весислава Савова *** хризантеми най-красивите цветя в ковчега The 2014 Fourth Vladimir Devide Haiku Award Grand Prize ***
първа среща бели цветчета навсякъде по черната й коса
и в безкрайното кармично предопределение, че сме пили от един и същи извор, някога във някакво безвремие, някъде във някаква космична необятност, безтегловно влюбени, безпричинно весели и истински,... някъде, без грам предубеждения ? Вярваш ли, че вече сме се срещали в звездното ни, непонятно минало и сме искали и сме постигнали хармонично съвършенство в мислите, в трепетите на нестихващо привличане, на негласното и шеметно вибриране, в цветното ухание на истини в безпределното пространство на всемира? Вярваш ли, че днешният ни миг затова, че в нас е проектиран космосът и цялата Вселена... 12. Албина Опанасенко ПЕЙЗАЖ В девет вечерта градът се е натаралежил. От разтворените прозорци се чуват гласове – свлачища от думи – смешни, грапави, хрипливи или лепкави и сладки сякаш захарен памук, приканващ за десерта след вечеря. Бабите са седнали пред входа, облечени в басмени рокли на цветя, плодчета и друга фауна и флора – спомени от младостта на село, когато по полета на калинката са гадаели къде ще пуснат котва. В градинката върху тревата, скръстила крака по турски, циганка предрича бъдещето според наклона на челата. Покрай нея в слепота минават въздишки на вдовици и на влюбени – дълбоки като ехото от кладенец. Лято е.
13. Орлин Миланов БЪРЗЕЙ ...Ако търсиш булка, вземи си съседка, колежка, приятелка. Само да не се случи от петата десетилетка - между 40 и 50. По някакъв неписан, но естествен закон на жената нещо и става, като влезе в този диапазон. А бе направо пощурява. Например: Може да не си хареса тялото и да спре да яде. Може да стане поетеса. Може и да се разведе. Може да се помъкне с някой хлапак, дето хич не и е по мярка. Може да си хване и някой дъртак, но с имот. И, в джоба, с хилядарка. Може да спре да готви, да чисти, да глади и да пазарува. Може да и дойдат странни мисли и вече да не ти слугува. Може да потърси реализация, да си зареже мъжа, децата, да тръгне по курсове за преквалификация, да не я устройва работа, заплата. Да почне да учи чужд език, да се мъчи над учебник, над дебела книга. И да забрави, че животът е миг, който за нищо не стига. Тези 10 години може да са и съдбовни. Един стръмен бързей между "след" и "преди". Може успоредно да си има и мъж, и любовник. Докато влезе в по-спокойните води... 14. Детелина Тихолова *** в ръцете на циганин две ябълки по-хубавата за коня
***
проститутката си плете венец 15. Борислава Стоева 33 ЕГ „Св. София” 12 клас ВЯРА И МИЛОСЪРДИЕ ВЯРАТА Е СИЛА ИЗВЪН ФИЗИЧЕСКАТА НАДАРЕНОСТ, МИЛОСЪРДИЕТО Е БИСЕР В БОЖЕСТВЕНАТА СЪВЪРШЕНОСТ. Животът натежава с грехове човешки, но с вяра тръгнеш ли по пътя свой, на Бога доверявай сълзите си жежки и милостта Му ще ти донесе покой. Животът ни е ценен, дар неръкотворен! Във вярата укрепваме сами! Без нея сме като само’ дърво без корен... тъй чужди, боси, гневни... мъртви сме дори! В живота отеква човешката ни същност, а Бог-творец над рожбите си бди: приканва ги към праведност и съпричастност! Заветът Негов е любов и добрини! Дванадесети национален конкурс „Бог е любов” 16. Камелия Богданова 33 ЕГ „Св. София” 12 клас АНГЕЛ НЕБЕСЕН Помниш ли, приятелко добра, последната рисунка, която ми дари? Небесен ангел беше тя... Сега за мене ангелът си ти! Ангел небесен - невинност, стаена в големи очи. Ангел небесен - извечност, живот подир земните дни... Усмивката ти стопляше нашите сърца. Една усмивка само и много ведрина, а после болестта коварна, прекъснат блян, студенина... Безкраят на небето те прибра преди да бъдеш истински в живота. Нима това е справедливостта или просто бе твоята Голгота?
Мисля, че дочувам твоя глас и песен: думите убягват, но са като зов - в тях долавям твоята любов! Обич чиста! Обич от сърце! Нежност от душата на дете! Може да си сън, видение, мечта
или блик един от истинска звезда Вярвам - небесен ангел днес си ти! Вярвам - Бог в своя дом те приюти. Обичам те, а болката ми – нелечима. Обичам те и вярвам, че те има!
***
Задушница. Татко ни казва „Наздраве!” от последната снимка...
***
Парламентарни избори. Гласувам със знака за анархия...
Гео Милев ИЗГРЯВАМ АЗ В ЗЕЛЕНИЯ ТВОЙ ПОГЛЕД БЕЗ СПОМЕНИ ЗА МИНАЛО БЕЗ ВИЖДАНЕ НА БЪДЕЩЕ С УСЕЩАНЕТО САМО НА МИГА НА ТОЗ БЕЗКРАЕН МИГ ТОВА УПОЙВАЩО СЕГА ТОВА ПРОСТРАНСТВО МЕЖДУ МИНАЛО И БЪДЕЩЕ В КОЕТО ТИ СИ! А ТИ ЛИ СИ? И КОЙ Е НАЧЕРТАЛ ТЪЙ КЪСНИЯ МИ ИЗГРЕВ? ДАЛИ НЕ С ЦЕЛ ЗА ОЩЕ СПОМЕНИ ЗА МИНАЛО И ХОРИЗОНТИ НА НЕЗНАЙНО БЪДЕЩЕ? КОЙ БИ МОГЪЛ ДА ОТГОВОРИ? А И ЗАЩО ЛИ? А НИЕ – ДА СЕ РАДВАМЕ НА ПТИЦИТЕ НА ТЕХНИЯ БОЖЕСТВЕН ПОЛЕТ СЛЯЛ В СВОЕТО С Е ГА МИНАЛО И БЪДЕЩЕ И ВСИЧКИ ТАИНСТВА НА ТОЗ ЗАГАДЪЧЕН ЖИВОТ1 19. Борис Жогов На залез На залез пустинята става на жар Прелива е в злато, във мед и србро Лумва в небето безумен пожар И ни пречиства от всякакво зло
На залез пустинята става поема В мастило превръща се вековният пясък Когато ще пиша от него ще взема Та моите рими да се раждат във блясък
На залез пустинята става на песен И сякаш всяка джамия запява Потъвам в молитва слушам унесен Само пепел от кръвта ми остава
На залез пустинята става на вино И слънцето черпи с него за сбогом Небето пияно е с воал от коприна В която втъкани са нишки от огън
На залез пустинята става магия Във топка кристална заключва ме тя Тъй своите стихове не мога да скрия Когато потъна във вечността.
***
игра на семейство - около пръста на момичето зелена тревичка ***
листопад - всеки ден мета по малко сянката на ореха първа награда от Седми национален хайку конкурс за 2014 г. 21. Люба Александрова не че ми трябват всички тези цигари конфетки нещица в шумящи хартийки главички чесън разпарчетосани опипвани харесвани отхвърляни
срещаните по пътя ми наведените над чашите разредена ракия пред малките магазинчета или подпрените на стоборите или викащите по кучетата те отдавна не ми казват нищо нито аз на тях не ми трябват и стъпките не ги броя отдавна здравословните 10000 както твърдят японците отхвърлям ненужните покупки оглеждам къпините примамливи надвесени над улицата подават се от двора на Марика съседката в Отвъдното потърсила убежище отдавна
и потича сок по устните ми по ръцете ми... 22. Борислав Ждребев ГРАВЮРА НА ДЮРЕР
Гравюрата на Дюрер оживя С оловен грохот конниците слязоха, земята под небето потъмня, обвита в грозен мрак и адска задуха.
И горе сводът завъртя се с гръб, зездите тъжно своите очи обърнаха, с крилата си понесли смърт и скръб, отново падналите Ангели се върнаха.
Животът се продра като завеса, отвътре страшният Апокалипсис зейна, а Боговете с кикот се изнесоха и Черна дупка вместо слънце грейна.
Накрая възцари се Тишината светът покри се с люспи обгорели, и върху Дюрер хвърлихме вината, да беше ни оставил листи бели.
***
бавна раздяла- държи ръката й до следващия светофар ***
модно кафене върху цветната й рокля състезание на погледи
Някакъв дядо и някаква баба се карат в двора на последната къща до останките на любовта си – ръждясал Москвич отдавна спрян от движение От гнездото на покрива литва щъркел като струя дим над параход През прозореца сънено надниква внучката отпива глътка кафе с цвят на петрол пали първата си цигара за деня и бавно започва да бели ябълка с часовников механизъм Втора награда на конкурса „В полите на Витоша” 2014 г. 26. Лидия Лечева *** сухи цветя вкиснато вино време за нов мъж *** студено
само снежинки топлят въздуха 27. Иво Цанов Ариадна, животът е безмълвен и се мята като риба на сухо любовта ни се оказа въже тънко и в лабиринт в просъница чувам сърцето си то ме вика: върни се върни се и аз потеглям към теб - с черен флаг 28. Илеана Стоянова ФОРМИ НА ЛЮБОВ вчера се обясних в любов на Госпожица Орхидея а тя отвори цикламени устни да се засмее с жълти тичинки, пуснах й Чайковски, Лебедово езеро;
влюбена в лилавите заоблености на планината гледам как поклаща ханшове привечер, очите ми залепват, мислено я галя;
януари премина с любовно чувство – корида от разстояние, Ловецът ми е късоглед затова галя въздуха с крило и фантазирам;
миналата зима се влюбих в бреза, канех я денонощно в болничната стая а през лятото се сринах – отсякоха любимото ми дърво;
известна е любовта ми към Буковски – този похотливец се пъха в леглото ми и ме разсмива когато ме окупира тъга;
държа да запазя в тайна интимните си отношения с Модилиани, Ван Гог, Гоген, Пикасо и Матис – с тях имаме почти денонощно съжителство;
влюбена съм в пъстра птица дошла от друг свят и затворена в моя кафез – опитва нощем да излиза, пускам я да лети и после я връщам в сърцето…
има разни форми на любов, важното е да обичаш. 29. Мая Кисьова *** „Чайка” от Чехов ...вятър люлее перце на завесата ***
цъфнала вишна ...в люлката на самолета бял бял йероглиф
върху седем хълма съм живял! Пада слънцето във гърлото на най-далечния, там, където вечер те е страх дори да мислиш, че си минал, пада и във вътрешния двор на „Ламартин”, на върха на кулата с часовника пръста си убожда, пада с топлината на въздишките от камък, пада, пада
и градът прелива от безоблачни момичета... Колко ли слънца минават денем тук?! Совата на времето прелита и припада въърху шапката на Златювата къща. Мислите ми бавно се протягат – Пловдив е! Можеш в него всичко да си мислиш и да си измисляш, можеш да си ти и да не бъдеш – никой няма да познае. Толкова градът е вечен, светъл и безгрижен, толкова полето е заслушано във птиците, че дори да минеш сам по пътя на живота, няма сам да се почувстваш. 31. Христина Панджаридис ***
домашно сладко от ягоди лятото върху препечена филийка ***
чай най-топлото място в стаята публикувано в руското списание за хайку Улитка 32. Атанаска Топалова ВЕРОЯТНО Вероятно ще тръгна на Север. Или на Юг. Вероятно по Изгрев. Ще се махна оттук. Ще ме срещат по пътя дървета, подредени в редица. Като моите братя, родени от бяла вълчица. Разпилени от вятър, от глад или смърт. Като смърт на Родина. Като Христо Ботева смърт. Вероятно ще скитам по чужди улици и площади. И ще сещат край мене дъх на ягодови ливади. Вероятно ще плача. Ей-така, без причина. Аз самата сега съм живо късче Родина.
Вик на гарван в мразовитата нощ. И на мъртвите душите зъзнат. ***
Една жаба се гмурна и счупи луната. 34. Димитрина Ганчева ДЪЛГА ПОЧИВКА- ДЪЛГА РАЗПИВКА И Бай Ганьо се научи на дестинации и то на чужди акции, на СПА придобивки, на алкохолни разпивки, на звездни хотели, на завивките с дантели- въобще на разкош и плаща в еврогрош.
без резервен план... зимата все по-дълга и по-дълга ***
прогноза за сняг синоптичката с къси ръкави и токчета
Все още събирам лятото в куфар нищо, че дните дълги сенки бележат. С пясък в джобовите и слънце в косите ще те повикам да ме намериш.
Все още приижда във мене морето. За отлив все още на мен ми е рано. Ще оседлая най – топлия вятър и ще му седна на дясното рамо.
В мида прозрачна ще скрия небето, за да ми носи зимна утеха – точно такова – нетърсещо слава – просто небе за летни поети.
И ще се пръсна на морски копнежи – цялата себе си във тебе ще вложа, като вълна укротила брега си кротко до себе си ще те положа.
37. Емилия Скарлатова ТОПОЛАТА НИ – МОЯТ ТАДЖ МАХАЛ Среброто на тополата мени цвета си непрекъснато - тъй както мрамора на Тадж Махал - прославения Паметник на Любовта. Той сутрин нежнорозов е - лелеяна мечта. По обед – снежнобял - любовен блян узрял. А вечер аленее от кръвта на залеза, преди Луната в сребърно видение да го превърне. Така и тук пак Слънцето играе си с листата сребърни на стройната топола пред прозореца ми. Искри проблясват в ясния безветрен ден, трептят при вятър, после къпят се в позлата. разголва раните си надвечер, преди да дойде мракът чер, и цялата игра любовна на листата се скрива плахо в тъмнината. А в нея някога целуваше ме ти. Под нашата топола - моя Тадж Махал... 38. Румяна Лякова *** Думи светулки творят пъстри лехички цветенца хайку ***
Чух тишината и ромона на стиха с моето сърце
АЗБУЧНО И БИБЛЕЙСКО ЗА КИРИЛИЦАТА Анна,Света Анна, а как иначе, мила Анна, Българска, по-българска жажда по българско Вдянахме точно когато от себе отрекли се, Гуру ни станаха светците праведни, Кирила и Методия. Де бяхме тогава, бидейки до извора, до книгите им, до Евангелието от Матея, Марко, Лука и Йоана ? Живота измервахме, слънчасали в пистите му Звездни послания търсехме далече от нищите. И се присмивахме на Екселиаста – Нищо ново под слънцето?! Йов не ни стряскаше ни преди, ни след страданията си. Камъче в зъбите бяха уроците във училище. Люпехме ги тъй кротки, при все че бяха пълни с измислици. Много ли, малко ли беше, което искахме, питай патило. Някъде срещахме себе си, но повечето се бяхме разминали. Още ни парят под езика бодливи, но горди мълчанията. Петър Светията дали един ден ще ги отмери като греховност! Разпнати нощите ни между ези и тура Следваха страсти, нагорнище им бе патриархата. Толкова беше желана, обетована, земята на инките, Утре едва ли ще е различно, Анна! Фарисеи ли бяха нощите ни или ангелогласни. Христос отвисоко ни гледаше сеир и на бедни, и на властници.. Царят далеко бе, после тъй близко слезе и бръкна в душите ни, Че не българско, прабългарско взе си! Шибани станахме за новите вождове. Ще ли пребъдем, уж сме отколе дялан камък! Ъ дори не казваме вече, че и защо ли – все тая е, обръгнахме. Юнак без рани не ходи…Душите си оплакваме на кирилица. Яли ни псета и вълци нас, с никнеймите на латиница. 40. Радост – Лилия Рачева ***
Самотна лилия насред фонтана люлее съня си.
***
Щастието – една чаша чай с тебе.
Отиват си мъжете ми – с неясни цветове, с мъгливи влажни стъпки, нашепват нещо за далечността, изчезват бавни силуети зад дървеса и хребети. Ах, как извикват те копнежа по отвъдност – копнежа по началното – от другата страна, където любовта е пълнолуние, завършена и съвършенна. 42. Людмила Балабанова бягство с книжна лодка мислеше да отплува мислеше за хартиена лодка (обожава всичко направено от хартия) малка лодка като тази на Емили …така не разбраха големите кораби – че моята лодка потъна… все едно е забравила оттогава толкова време но как лодката да тръгне от нейния град който няма море който няма море 43. Антоанета Николова БОРИСОВАТА ГРАДИНА Балони, балони, милите ми патенца. За всеки по един, стига човек да знае! П. Травърз, „Мери Попинз се завръща” Излитат всички медни патици от шадравани и чешми. Събират се и тръгва ятото към непознатите земи. На всяка патица е седнало едно несбъднато дете, а майка му сама на пейката терлички бели му плете. Излитат някъде и люлките, високи като облак чак, а в дупките отдолу мушва се недосънуваният мрак. Върти се бързо въртележката, не може вече да се спре, а слънцето лови във мрежите едно рисувано море. На езерото всяка лилия е неразкрита детска длан. И медна питка са стотинките в търкулнатия шадраван. В черницата в гнезда от гълъби се крият нявгашни деца, от бели чашки са излюпени и смешно махат със крилца. Старицата с лице от лишеи продава захарен памук. Балонът не е с мойто име и отивам да си взема друг. 44. Ангелина Василева СТИХ НА РАБИНДРАНАТ ТАГОР Сега е привечер – часът,
във който ме възпя. Загадъчно блести във мрака твоят стих и въздуха изпълва с аромат. Във кой живот написа този стих за моята душа? Дали тогава съм била мелодията на сърцето ти?
където на завет си палех цигарата и спирах, за да ти разкажа през улука за днешния пек, дъжд или сняг, отиде на вятъра. Сега стоя върху зъбера на руините, сривам се в празнотата на хоризонта и от зева на изгрева вадя два гвоздея за спомен от добрите ми стари спътници с ръждиви ръце и огнени очи в умората, за спомен от завета, който бдеше над нашите думи. Добре, че никога не видя нашата фабрика. Понякога несбъднатото е по-малко печално... Каталог: userfiles userfiles -> Седмичен информационен бюлетин userfiles -> Седмичен информационен бюлетин userfiles -> Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004 userfiles -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска userfiles -> Закон за бюджета на доо- 2012 г., Кодекс за социално осигуряване, 6 наредби,свързани със социалното осигуряване userfiles -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси userfiles -> Автоматични предпазители базови конструкции и основни характеристики на автоматичните предпазители userfiles -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс Изтегляне 283.55 Kb. Сподели с приятели:
|