Съдържание увод закон №1

кранта,
омаломо-
щена, с доста жалък
вид.
Докато
вторият кон бил
буен и силен жребец,
с лъскав косъм и
голяма опашка. Зад
мършавата кранта
се изправил висок и
силен воин, а зад
силния
жребец
стоял нисък мъж,
чиято външност не
привличала
погледите.
Серто-
рий вдигнал десни-
цата си и всеки от
двамата
мъже
сграбчил опашката
на коня пред него.
Силният
започнал
да дърпа с такава
сила опашката на
мършавата кранта,
сякаш искал да я
откъсне,
докато
нисичкият
само
скубел косъм по ко-
съм от буйната
опашка на силния
жребец.
Силният
мъж така и не успял
да постигне успех,
само
гдето
предизвикал бойците
от двете му страни
да
се
усмихват
подигравателно.
Накрая се уморил и
пуснал опашката на
коня, което било
знак, че се отказва
от състезанието. В
това време неговият
съперник вече бил ос-
кубал повечето ки-
чури от опашката
така и сред якобинците, като разчитал на страха на всички политици от отмъстителния Робеспиер - в онези зловещи дни никой не бил сигурен, че още утре няма да загуби главата си. Така се стигнало до съдбоносния 27 юни - тогава Конвентът се надигнал срещу Робеспиер и не го оставил да довърши обичайната си предълга реч.
Арестували го веднага и след няколко дни на гилотината се търкаляла не главата на Фуше, а главата на Робеспиер.
Когато се върнал в Конвента след гибелта на
Робеспиер, Фуше изиграл един интересен и абсо- лютно неочакван ход: от него, който досега се изявявал като водача на опозицията срещу Робеспиер, се очаквало да седне на скамейките в Конвента между представителите на умерената фракция. За всеобща изненада Фуше отново шокирал публиката, като седнал при якобинците. Може би за пръв път в живота си той не избрал да се присъедини към мнозинството. Никой не можел да повярва, че винаги разумният и предпазлив Фуше ще допусне такава глупава грешка - за всички било пределно ясно, че умерените са надделели над крайно левите якобинци и над фракцията на
Робеспиер, така че сега бил техен ред да започнат да секат главите на противниците си. Следователно, като се настанил сред якобинците, Фуше доброволно се присъединявал към бъдещите жертви, още повече че самите якобинци го ненавиждали като един от главните виновници за тяхното поражение. Да се присъединиш към губещата страна е дяволски рискован ход, обаче Фуше си бил направил добре сметката - той очаквал, че ще разполага с достатъчно време, за да събере много поддръжници и да изтласка умерените от властта. И наистина, макар че умерените поискали през декември
1795 г. Жозеф Фуше да бъде арестуван и на бърза ръка изпратен на гилотината, времето на безогледния терор вече било отминало безвъзвратно. Площадните екзекуции не се радвали на одобрението на парижаните и Фуше още веднъж си спасил главата.
Започнал нов период - властта била поверена на
Директорията. Това обаче не било поредното якобинско управление, защото сега силните на деня били от умереното крило в Конвента - но по-уме-
504

рени от тези, които настоявали за нова вълна от терор, само че този път насочен срещу якобинците. Радикалът
Фуше успял да опази главата си, но бил принуден да я сведе. Чакал търпеливо в сянка в продължение на няколко години, докато стихнат призивите да му бъде наложено сурово наказание. Някъде едва към края на периода, през който управлявала Директорията, Фуше успял да се сближи с видни представители на новата власт и се заел да ги убеждава, че вече се занимавал с нова дейност - събиране на поверителни сведения. Така станал платен агент на правителството и скоро започнал да се изявява като превъзходен професионалист. През 1799 г. бил възнаграден за усърдието с влиятелния пост министър на полицията. Сега имал всички пълномощия да шпионира цяла Франция. Излишно е да се обяснява колко много му помогнал този пост, за да надуши накъде се обръща по- соката на вятъра. Фуше скоро установил, че общественото мнение, горчиво разочаровано от бездарните управници, започва да се преориентира към един млад и смел генерал, чиято съдба като че ли изглеждала завинаги обвързана със съдбата на Франция. На 9 ноември 1799 г., когато
Наполеон взел властта чрез държавен преврат, Фуше обявил, че си спял в своята спалня. Вероятно е спал цяло денонощие. За косвеното му сътрудничество - по- точно заради пасивността му, защото работата на Фуше била именно да разкрива и предотвратява държавни преврати -
Наполеон го назначил като министър на полицията в новото управление.
През следващите години Наполеон бил принуден все повече и повече да разчита на подкрепата на Фуше. Дори подарил титла на някогашния революционер - херцог
Отрантски - и го отрупал с богатства. Но през 1808 г.
Фуше, който винаги умеел удивително ловко да се нагажда според посоката, от която духал вятърът, доловил първите, все още трудно забележими признаци, че звездата на Наполеон започвала да залязва. Безплодната война на Наполеон с Испания - страна, която не представлявала заплаха за Франция - красноречиво доказвала, че императорът очевидно започнал да губи усет за реалността. Никой не обича да остава на потъва-

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: