Ще питам: „Как си“ без изобщо да ме интересува и ще се надявам да ми отговорят с: „Добре“. Но и да ми кажат, че имат проблем ще се изплъзна тихо от там
Ако някой ми каже, че има проблем ще кажа, че ще се моля за това, без да навлизам в същината на проблема чрез обстоен разговор с човека. Нали Бог знае проблемите му.
Когато се храним в стола ще сядам само с избрани от мен хора и ще се придържам в тази групичка. Ако има хора, които не желая или са ми безразлични ако не мога да се измъкна мога да седна на една маса с тях, но с нежелание в сърцето.
Когато си вървя и срещна човек, който ме заговори за да му помогна няма да отделя нужното време а ще се измъкна с някакъв важен ангажимент – винаги има някакъв ангажимент, какъвто и да е той. Все пак този човек не знае какъв ангажимент имам а и да нямам мога лесно да го измисля.
Ако някой не ми обърне внимание и аз повече няма да му обръщам внимание
Ако някой не ме поздрави и аз вече няма да го поздравявам