Д-р Н. Тази сила успява ли най-сетне да те поведе в правилната посока, далеч от тихия океан?
К.(тихо и смирено, но и с тъга.) Да, вече съм високо над Земята.
Д-р Н.(въпрос, който често задавам.) Искаш ли да се сбогуваш с родителите си, преди да преминеш по-нататък?
К. О... Не веднага... По-късно ще го сторя... Сега искам само да продължа.
Д-р Н. Разбирам. Кажи ми какво е следващото, което виждаш, Саманта.
К. Отвор на тунел... Свива се и се разширява... В синхрон с моето движение. Минавам през него и се чувствам много по-лека. Толкова е светло. Към мен се приближава някой в тога.
При сеанса на Дейл разбрахме, че той е Рик ц спомените му съвпадат с тези на Морийн. Явно Саманта е живяла няколко секунди след падането в океана и се е издигнала оттам, а душата на Рик е напуснала тялото му, докато колата все още е била във въздуха. Когато разказах тази история на лекция в Далас, една слушателка отбеляза на висок глас: „типично по мъжки!" обясних, че щом душата разбере, че няма шанс за оцеляване на тялото, може да го напусне миг преди истинската смърт. По този начин енергията й остава незасегната.
След като завърших сеансите на Дейл и Морийн, се срещнах с тези двама вечни партньори, за да обсъдим какво сме научили. Морийн сподели, че винаги, когато кара по магистрала 1, на юг от Сан Франциско, необяснимо защо, в един участък от крайбрежния път я обземат тревоги и опасения. Вече знае причината за това. Надявах се депрограмирането на спомена за смъртта й през 1923-а да я избави и от повтарящия се кошмар. Месец по-късно Морийн ми писа и потвърди, че е престанала да го сънува.
Открихме удивително съвпадение, когато Дейл ми каза, че една от причините да напусне родния си край била, че изпитвал смущение, когато шофирал в околностите на Сан Франциско. Може би предполагате, че времето, прекарано в духовния свят между прераждания, би трябвало да елиминира всички влияния от предишни животи. В повечето случаи е така, но както казах, някои хора пренасят физически и емоционални белези от едно прераждане в следващото. Особено когато това е свързано с важен кармичен урок в бъдещия живот.
Защо тези вечни партньори са били разделени петдесет години в сегашния си живот? За да разберем това, трябва да започнем от динамиката в духовната им общност. Дейл и Морийн принадлежат към група от първо ниво. В различна степен тези дванадесет души са дръзки борци и обичат рисковете. Учителят им често ги води при съседни общности, за да видят как те функционират в спокойствие и хармония. Дейл и Морийн казаха, че посещенията са интересни, но кротките души им се струват „някак скучни". Естествено тяхната група има и по-спокойни членове, но Рик/Дейл не е един от тях. В настоящия си живот е бил армейски рейнджър, пътувал три пъти до Виетнам. „Не очаквах да се завърна жив, сподели той, но ми беше все едно." Понеже обича да живее на ръба на опасността, след края на войната напуснал службата си, защото решил, че е твърде скучно да бъде военен в мирно време.
След катастрофата през 1923 г. Рик бил посрещнат от старшия водач и прекарал доста повече време в обсъждане на отминалия си живот, отколкото Саманта. Когато се завърнал при групата, бил много тъжен. С нежна енергийна ласка уверил вечната си партньорка колко съжалява, че е прекъснал младия й живот. По време на сеанса не стана ясно дали някоя от двете души е знаела предварително за катастрофата. Били са влюбени в множество предишни животи, в доста от които са претърпели изпитания. Въпреки че са се преродили по едно и също време за сегашния си живот, при това на същото място, където са живели през двадесетте години, не е било планирано да се срещнат в младостта си. Споменът за сетивните преживявания и емоционалната енергия от географската местност просто са били част от условията за срещата им едва по-късно в този живот. .
Преди прераждането си и двете души са знаели, че ще прекарат доста години разделени. Дейл е трябвало да изпита тъгата от отчаяното търсене на подходящата жена. Саманта/Морийн също е имала нужда от зрялост, която не е притежавала при връзката си с Рик през двадесетте години. Сега и Дейл, и Морийн са се научили да ценят живота повече. Знаят, че и двамата са преживели голяма болка един без друг. Работата ми с всеки от тях завърши с почти еднакво изявление. Морийн каза: „В края на лечението си изпитваме дълбоко уважение към светостта на живота и важността на прошката. И двамата вече познаваме болката от загубата и ще ценим времето, което прекарваме заедно в този живот."
Преди да завърша раздела за духовните партньори, ще добавя, че много от тях минават през подготвителен курс преди следващото си прераждане. Целта на тази генерална репетиция с водачите ни е последен преглед на ключовите въпроси в предстоящия живот. По-някога по време на подготовката две души партньори взаимно си изпращат визуални образи как ще изглеждат в новите си човешки тела и в каква обстановка ще се срещнат.
В „Пътят на душите" посветих цяла глава на подготовката за отпътуване. Не винаги вечните партньори се свързват непосредствено преди заминаването си. В зависимост от кармичните обстоятелства в някои случаи единият от тях знае повече за бъдещата им среща и как ще изглежда другият. Ето кратък цитат от клиент за срещата с бъдещата му съпруга:
„Получих разрешение да видя жена си в залата за избор на следващ живот. Беше привлекателна инструкторка по аеробика, с която щях да се запозная в спортната зала. Внимателно запомних фигурата и чертите на лицето й, защото не исках да проваля запознанството ни, както в миналото прераждане. Ароматът на тялото й, плувнало в пот, се запечата в съзнанието ми... жестовете й... усмивката... И най-вече очите й. В мига, богато я видях в този живот, бяхме привлечени като два магнита."