Да обичаш безусловно, това означава да приемаш желанията на другите дори и да не ги разбираш или да не си съгласен с тях! Твърде възможно е този човек да си организира работата така, че да се прибира по-рано вкъщи просто за да отиде да се занимава с градината си и да гледа как растат зеленчуците. Ако пък той не си върши работата, Защото очакваните резултати се бавят или поради липса на време, то поне би бил удовлетворен, че за известно време е правил това, което иска.
Бих могла да разкажа хиляди примери като този. Да обичаш, означава да уважаваш пространството на другия. Всеки път, когато се опитваме да насочваме някой човек, да променим или контролираме отношенията, действията, думите, мислите или дори реакциите му, ние завземаме неговото пространство. Когато се озовеш в пространството на другия, ти неминуемо губиш твоето, така както и той. Когато се смесят пространствата на двамата, всеки се задушава от енергията на другия.
Всичко, което съществува на Земята, има нужда от жизнено пространство, за да расте и да се развива. Няма да се получи нищо, ако се опитаме например да насадим пет или шест дръвчета на едно и също място, нали? В дадения случай същото се случва и с човека. Жизненото пространство е от огромно значение. Колкото повече обичаме себе си, от толкова по-голямо пространство се нуждаем, тъй като ние започваме да опознаваме и ценим истинските си нужди. И следователно оставяме повече пространство на другите.
Забелязал ли си, че децата се нуждаят от голямо пространство? Когато са само на три години, те вече искат да правят куп неща сами. Пречат им възрастните, макар това да е в името на любовта. На децата им е вродено да обичат по естествен начин. Тези от новото поколение, които претендират, че са no-развити, умеят да искат повече. Ние ги учим на притежание и се опитваме да ги накараме да забравят това, което знаят интуитивно. Би било от голяма полза да ги наблюдаваме и слушаме повече, защото често те са много добри учители.
Сега започваш ли да разбираш какво наистина означава думата обичам? Необходимо е да знаеш разликата между „приемам“ и „съгласен съм“.
Да приемаш, означава да констатираш, да признаваш това, което виждаш, без да съдиш.
Да си съгласен, означава просто да си на същото мнение.
Да обичаш наистина, означава да можеш да приемаш, макар и да не си съгласен. Именно това е най-трудно за повечето от нас. Всъщност нашето его е това, което ни пречи.
Да вземем за пример един родител, който разбира, че детето му взема наркотици: „Немислимо е да приема, че синът ми се дрогира, това е пагубно за него. Не съм съгласен, не може.“ Бихме искали всички да са щастливи, но според нашето разбиране за щастие. Дори и да имаме основателни причини, ние искаме невъзможното. Впрочем, ако синът изпитва необходимост да взема дрога, то е защото преживява нещо. Не е работа на родителите или на когото и да било да му казва какво да прави, да го съди, критикува или да се опитва да контролира живота му. Това е негова отговорност. Той трябва да реши кога да спре. По всяка вероятност ще спре, когато почувства, че е научил урока си и че само той трябва да понесе последствията от своя избор.
Опасно за това дете е да бъде обградено от хора, които се впускат да му обясняват, че това не е правилно, дори да го караш да се чувства виновно, и които с всички сили се опитват да му попречат. Всъщност детето само ще увеличи употребата на дрога. Както сигурно ви се е случвало, то ще действа по този начин, за да си отмъсти и да предизвика авторитетите.
Най-голямото доказателство за любов, което родителят би могъл да даде, е да признае: „Лично аз не одобрявам твоето поведение. И двамата знаем колко опасна е дрогата. Но това е твоят живот, твоята отговорност. Ако наистина си избрал този път, аз не мога да направя нищо, не мога да ти попреча. Важно е да знаеш, че неминуемо ще има последствия, които ти ще трябва да приемеш и понесеш. Мислил ли си за тях?“ Родителят може да помогне на детето си да помисли за всички възможни последици и да го попита как смята да се справи с тях. При подобно поведение младежът много повече ще уважава родителите си, защото самият той ще се чувства уважаван. Да даваш пространство на другите, означава да уважаваш избора им как да живеят, но най-вече да ги уважаваш такива, каквито СА.
Важно е да направим разлика между понятията съм, имам и правя. „Обичам“ означава да оставиш другите да „бъдат“ това, което са, а не да им даваш цялото „имам“, което желаят, или да ги оставиш да „правят“ каквото поискат. Ако децата решат да ходят с дълги коси, да не учат или да напуснат училище, да се хранят или да мислят различно, това е техен избор. Това е част от тяхното пространство.
Общо казано, когато един човек направи даден избор, той мисли, че това е най-добре за него. Ето защо е важно да приемем този избор. Ако някой от твоите близки ти каже: „Искам да направя...“ и решението му не ти харесва, не се опитвай да промениш мнението му. По-скоро кажи: “Ако смяташ, че това ще те направи щастлив, направи го. Обичам me такъв, какъвто си, и за мен важното е да си щастлив. Но сигурен ли си в това, което искаш да направиш? Помислил ли си за последствията и сигурен ли си, че можеш да се справиш с тях? Ако е така, това е най-важното.“
„Важното е това да те прави щастлив.“ Можеш ли да си представиш колко много би променило това изречение? Спомняш ли си да си го чувал, когато си бил малък? Харесвало ли ти е да чуваш това? Би ли искал да ти го кажат? Мисля, че знам отговора.
Да вземем за пример дете, което казва нещо съвсем безсмислено на родителите си. Или пък един от партньорите на другия. Ако му кажете: „Знаеш ли? Ако наистина искаш да направиш това и мислиш, че ще те направи щастлив, давай.“ Уверявам те, че тези думи ще го накарат да се Замисли и е твърде възможно след малко той да признае: „Знаеш ли, промених си мнението. Наистина сега не искам точно това.“ Ето каква е голямата сила на любовта.
Много е важно да разберем правилно понятието пространство, за което говорех преди малко. Някои хора зависят толкова много от другите, за да са щастливи, че много често се озовават в пространство, което не е тяхно. Ако и с теб е така и усещаш, че си завладян или задушен от други хора, трябва да се излекуваш. Трябва да се утвърдиш, за да не ти навлизат в пространството.
Да вземем за пример някой, който отправя към теб следната молба: „Наистина за мен ще е голямо удоволствие, ако дойдеш на кино с мен тази вечер.“ Ти вече си планирал вечерта си. Освен това не бива да се чувстваш длъжен да отговориш на неговото желание. Ето какво би било добре да му кажеш: „Съжалявам, но вече съм планувал друго.“ Ти не си отговорен за щастието на другия, нито за неговата реакция. Нито пък си длъжен да се оправдаваш какво имаш да правиш. Ако след като помислиш, желанието да отидеш на кино те измъчва постоянно и знаеш, че това ще достави огромно удоволствие на другия, тогава си промени плановете и отиди. По този начин няма да създадеш очаквания. Повечето хора, които правят нещо само за да угодят на другите, очакват впоследствие да получат същото отношение и по този начин си създават куп разочарования и недоразумения.
Ето един пример за съпруг, който се обажда на жена си в края на работния ден:
„Скъпа, чувствам се страхотно. Имах чудесен ден в работата и реших да те поканя да излезем. Приготви се, ще те взема и отиваме в някой хубав ресторант.“ Вечерта върви добре. Той й предлага най-доброто, за да й се хареса. Съпругата пък до този момент не се е питала какво всъщност иска да прави вечерта. Тя излиза, за да му достави удоволствие. В края на вечерта господинът очаква в замяна тя да прави любов с него! Но госпожата няма желание и това е нейно право. Разочаровани и двамата, те се нацупват сърдито. Разбираш ли? Очакванията най-често водят до разочарования.
Ето как да обичаме със сърцето: „Скъпа, тази вечер искам да те зарадвам. Какво ще те направи щастлива?“ Може би тя би избрала да прекара тиха и романтична вечер, изпълнена с нежност и милувки. Ако пък съпругът на всяка цена иска да празнува, би било добре да предложи следното: „Скъпа, празнува ми се тази вечер и предпочитам да отидем някъде заедно. Ще дойдеш ли?“ По този начин тя ще може да си помисли и да избере дали да го придружи или не, а той от своя страна няма да има очаквания. Виждаш, че с малко повече яснота в думите се избягват куп недоразумения. Този пример добре показва разликата между това да споделиш желанието с някой и да му го наложиш.
Поради тази причина има толкова много проблеми в отношенията между партньорите, между родители и деца, между приятели и т.н. Нищо не е ясно и липсва комуникация. Всичко е притежание и манипулация. Приеми мисълта, че на света няма човек, който да е отговорен за щастието на другия. Когато някой иска да те зарадва или ти искаш да зарадваш някого, кажи си, че това е заливка върху ТВОЯ сладкиш. Това спомага за ТВОЕТО щастие, а не за щастието на другия. Най-напред трябва да завършиш твоя сладкиш. Усилията ти няма до доведат до добър край, ако смесиш заливката със сладкиша. Много е важно да не забравяш, че никой не притежава силата, нито пък е длъжен да те прави щастлив.
Има ли много неща у твоя партньор, които не харесваш и би искал да промениш? Този, когото ти си избрал, ще те научи на нещо важно. Ако го напуснеш, без да си изградил отношенията, тоест отказвайки да приемеш какво е трябвало да научиш с него, ти ще трябва да извървиш същия път с някой друг. Кой знае? Несъмнено ще е по-трудно, като се има предвид, че продължава да те води егото, а не сърцето ти.
Много по-мъдро е да се научим да обичаме този човек такъв, какъвто е, и да го приемаме какъвто е избрал да БЪДЕ. При все това може да се случи, след като са се приели един друг и са признали отговорността си, двамата партньори от една двойка да решат да се разделят. Те осъзнават, че е трябвало да научат нещо заедно. В този случай раздялата е хармонична и мирна. Те дори остават приятели. Когато една двойка живее в недоразумения, защото не могат да се приемат, нито да се понасят, тази раздяла е просто бягство. И те отново ще се окажат в същото положение на по-късен етап. Човек не може постоянно да бяга от дадена ситуация в живота. Колкото по-дълго отказваме да изживеем тази ситуация с любов, толкова повече пъти се повтаря тя!
Ето пример за една дама, която смята, че подарява от любов, тоест от сърцето, но поведението й показва, че подарява с главата си и поради това си създава очаквания. За рождения ден на много скъп за нея човек тя обикаля всички магазини, за да му купи нещо, което тя винаги е искала за себе си. Купува го, като предварително решава, че той ще се зарадва. На самия ден тя подарява подаръка си, а човекът не реагира както тя се е надявала. Дамата е разочарована и фрустрирана, тъй като е вложила много време и пари, за да му достави удоволствие. Ето какви са последствията от това да обичаш с главата си и да си създаваш очаквания.
Ако наистина искаш да зарадваш някой, който празнува рожден ден, попитай го какво наистина желае той: „Искам да ти направя подарък, какво ще ти достави удоволствие. Разполагам с такава сума.“ Дори и да разполагаш с малко пари, спомни си, че важна е мисълта за човека. Можеш да попиташ човека да ти даде няколко идеи и предложения. Следователно ти нямаш нито очаквания, нито ще си разочарован.
Впрочем, може би човекът би предпочел да не получи никакъв подарък: „Не искам подарък, не ми купувай нищо, имам си всичко. Достатъчно ми е, че ще си с мен.“ Ти от своя страна трябва да уважиш избора му: „Много добре, щом това желаеш. Всичко, което искам, е да те зарадвам и да си щастлив. Ако не искаш подарък, няма да ти купувам.“ Ако дълбоко в себе си този човек е искал да получи подарък, но не е посмял да го каже, тъй като му е било неудобно, напълно вероятно е в момента, в който види, че си приел думите му, да се научи да казва това, което мисли, да отговаря на нуждите си при друга подобна ситуация.
Ако пък все пак искаш да направиш изненада на някой и му купиш нещо, което си мислиш, че ще му доставиш удоволствие, знай, че на първо място ти доставяш удоволствие на себе си. Бъди честен и си признай, че искаш да изживееш удоволствието, че си направил изненада. Признай го на другия: „Прииска ми се да направя нещо, което да те зарадва, но не съм сигурен дали ще ти хареса. За всеки случай съм запазил касовата бележка и можеш да го смениш. С огромно удоволствие подготвих тази изненада.“ Ситуацията се изяснява без очаквания и разочарование.
Когато някой човек ти споделя своя идея, ти трябва само да го изслушаш, да споделиш ентусиазма му, да приемеш ситуацията такава, каквато ти я представя, особено пък ако не ти иска мнението. Ако виждаш, че не настоява да разбере какво мислиш, но изгаряш от желание да му го кажеш, най-добре е да го попиташ: „Искаш ли да ти кажа какво мисля за това, което си решил, тъй като смятам, че имам добра идея, която би могла да ти е от полза?“ Ако човекът откаже, не настоявай, тъй като това не те засяга. В крайна сметка това е неговият живот и той ще научи някакъв урок чрез това преживяване.
Единственият момент, в който това има отношение към теб, е, когато изборът на другия засяга твоето пространство. В случай че си родител и синът ти реши да си достави удоволствие, като покани приятелите си в два часа през нощта, за да слушат музика силно, тогава това навлиза в твоето пространство. Ти имаш право да се заявиш и да кажеш: „Не, съжалявам, но по това време аз спя. Къщата е на всички и трябва да се уважаваме.“ В твое отсъствие той може да си слуша музика колкото и както си иска.
Ако пък реши да се прибере по-късно, отколкото на теб ти се иска, ти си създаваш излишни очаквания, тъй като това не те засяга. Става въпрос за неговото тяло, за неговия живот. Той самият ще си понесе последствията от това, ако на следващата сутрин е уморен.
Когато искаш да промениш някого или да го насочиш в някаква посока, първо се запитай: „Ако този човек се промени, с какво ще се промени моят живот, моето СЪЩЕСТВУВАНЕ? С какво ще се промени моят живот, ако синът ми си легне късно и е уморен на следващия ден?“ С нищо. Животът ти продължава. Ти ще вършиш обичайните си задължения, а и това няма да засегне пространството ти по никакъв начин. При положение че искаш да разбереш какъв е урокът, който трябва да научиш от някого, когото искаш да промениш, задай си въпроса: „Защо АЗ да се страхувам, ако другият не се промени?“ Благодарение на поведението на другия човек ти ще откриеш някои от страховете си.
Защо да си усложняваме живота заради факта, че нечии прически, дрехи или разбирания са по-различни от нашите? Толкова много се занимаваме с делата на другите, че не ни остава нито време, нито енергия за нас самите.
Твоите отношения ще бъдат много по-прости и лесни, когато се научиш да се обичаш. Не само другите трябва да приемеш такива, каквито са, но и себе си, дори и точно в този момент да не се харесваш и това да ти създава проблеми и грижи. След като осъзнаеш, че поведението ти в настоящия момент те поставя в трудни ситуации, чиято цена ти постоянно плащаш, ти ще решиш какъв да бъдеш. Но преди всичко не забравяй, че трябва да приемаш и това, което не харесваш в себе си, за да се превърнеш постепенно в това, което винаги си искал да бъдеш. Ти трябва да изживееш някои неща като всеки от нас. Последствията са резултат от твоите решения и избор. Само ти можеш да направиш днес избора да учиш.
Важното е да обичаш себе си и да обичаш другите, да уважаваш себе си и другите. Не позволявай на никого да те кара да се чувстваш виновен. (Нека отбележим, че вината ще бъде разгледана подробно в следващата глава.)
Ти жънеш това, което си посял. Тогава защо не посееш любов, за да ожънеш любов? Винаги можеш да ми кажеш, че не е честно да правиш всички тези усилия. Може би смяташ, че ако другите станат по-мили, по-търпеливи, по-разбиращи и по-приветливи с теб, ще ти е по- лесно да промениш поведението си. Което означава, че когато другите решат да посеят моркови, ти ще можеш да ядеш от тях! Трябва ти да решиш какво искаш сега! Какво смяташ да ожънеш, след като не си посял нищо? Искаш ли моркови? Ами... посей ги! Това е най-добрият начин да си осигуриш добра реколта. Следователно, ако искаш да получиш любов, трябва най-напред да я посееш и след това да се радваш на плодовете. Толкова е просто.
Любовта крие голяма лечебна сила. Любовта трепти. Когато си изпълнен с любов, тези трептения се излъчват толкова силно от теб, че хората ги усещат. Ето защо те се чувстват добре в твое присъствие. В този момент те ти изглеждат различни. Ще имаш чувството, че всичко около теб се променя, но това всъщност е резултат от твоите трептения.
Да спреш да искаш да променяш другите, да спреш да искаш да се променяш, означава да се отпуснеш. Когато приемеш тази мъдрост и й се довериш напълно, ще започне трансформацията. Ще се убедиш сам, че любовта прави чудеса.
Колкото повече се обичаш, толкова повече малки победи постигаш. Става ти по-лесно и това поражда желание да продължиш. Не забравяй, че когато съдиш или критикуваш някого, това означава, че се мислиш за ГОСПОД, а другият не е. Всеки човек, дори и най-големият престъпник на тази Земя, е роден, за да обича и бъде обичан.
В ЖИВОТА НЯМА ЛОШИ, ИМА СТРАДАЩИ.
Когато приемем нашето собствено страдание и страданието на другите, става много по-лесно да приемем ситуациите, които може да ни се струват много жестоки и лоши. Когато усетиш страданието у престъпник, ти ще го приемеш по-лесно дори и да не си съгласен с поведението му. Приеми, че той от своя страна ще ожъне каквото е посял. Когато е страдал достатъчно и е осъзнал последствията от своите действия, в живота му може да започне промяна.
Ти ще ожънеш много любов, когато се научиш да обичаш другите и себе си. Същото е, като да се научиш да танцуваш. Колкото по-дисциплиниран ставаш, толкова по- добре танцуваш и шансовете ти за успех се увеличават.
Работя с това понятие за любов от няколко години и всяка седмица ставам свидетел на чудеса. Невероятно е! От момента, в който хората започнат да си служат с това понятие в живота си, било с партньори, родители, деца, семейства, приятели, служители или шефове, настъпват необикновени резултати. Любовта има силата да внася чувствителни промени около нас.
Препоръчително е да научиш децата си, ако имаш такива, на любов от най-ранна възраст, дори още от раждането, а може и по време на бременността. Например една майка може да споделя на бебето, че ще го уважава и че то само ще взема решения за живота си. Такова дете ще бъде много по-щастливо. След раждането му това учение ще продължи, като му разкрива, че то е причината за всичко, което му се случва в живота, че то привлича всеки един момент. А каква привилегия е за детето да слуша за любов и отговорност още откакто се е родило! Няма нищо по-силно от примера обаче. Ако ти си тих и позитивен, това ще повлияе много повече, отколкото ако му говориш да бъде такова. Ти си възприеман като пример, като модел, а знаем много добре, че младите имат нужда от хора, които да уважават и почитат.
УПРАЖНЕНИЯ ЗА ОСМИСЛЯНЕ НА ТАЗИ ГЛАВА
Открий ситуация, за която да си зададеш въпроса: „Какво ме правеше щастлив в онзи момент?“
Доставяй си удоволствие, прави неща, които биха те направили наистина щастлив.
Представи си сега ситуация, в която ще попиташ друг човек: „Какво би те направило щастлив?“ Ако ти каже, че има някакво желание, провери по какъв начин това желание му помага да „бъде“ и приеми неговия избор да „бъде“ такъв, какъвто иска, дори и да не го разбираш или да не си съгласен. Но ако този човек поиска нещо, което изисква материални средства или време от твоя страна, би било по-добре да определиш сумата или времето, които можеш да отделиш за него. При всички положения ти трябва да уважаваш нуждите и възможностите си. Истинската любов започва с теб самия.
Когато останеш насаме с мислите си, повтаряй си следното утвърждение, докато се почувстваш готов за следващата глава:
УВАЖАВАМ И ПРИЕМАМ ЖЕЛАНИЯТА И МНЕНИЕТО НА ДРУГИТЕ ДОРИ ДА НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН ИЛИ ДА НЕ ГИ РАЗБИРАМ. ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА ПОЛУЧАВАМ ВСЕ ПОВЕЧЕ ЛЮБОВ.
Сподели с приятели: |