Снахи и свекърви Регине Шнайдер, Клеменс фон Лук

връзката си, тя ни напада с пронизващи въпроси и всекидневни загрижени обаждания. Ако премълчим брачните си проблеми, тя усеща с безпогрешния си инстинкт, че „нещо с вас не е наред". Което,
разбира се, я прави още по-любопитна и недоверчива. По правило тя не дава мира и на двамата,
непрекъснато настоява да си изясни положението. В зависимост от нрава си свекървата се опитва да узнае истината с предпазливи намеци или настойчиви въпроси,
добронамерени съвети, непреки обвинения или дори открито вземане на страна. Съзнателно, но много по- често несъзнателно характерът и позицията на свекървата в триъгълника майка, син,
партньорка определят методите на намесата й.
Свръхмайката
Много често се срещахме с типа на свръхгрижовната над-майка. Дълбоко в сърцето си тя е убедена в едно: че всъщност тя би била по-добрата съпруга за сина си. Тя го познава като никоя друга жена. Не само му е сменяла пелените, но и е наблюдавала оформянето на характера му до последните объркани подробности. Тя е оказала решаващо влияние върху качествата и способностите му, макар че не обича да говори за това. Само дискретно и с едва прикривано удоволствие намеква какво е добро у

Изпратена от Надя Р. на www.spiralata.net
31
него и какво лошо. Има точни представи за грижите, които трябва да се полагат за сина й, тя е измислила любимите му ястия и знае, че трябва да се внимава особено за облеклото му, за да не излезе навън с два различни чорапа или неподходяща вратовръзка. Основната й грижа е, че без женски контрол синът й би могъл да пострада сериозно. Макар че официално е преотстъпила грижите за сина си на снахата, тя иска да запази главната роля. Според психолога Вилхелм
Йонен в основата на тази връзка между квачката и пиленцето „почти винаги е половият нагон. Тайно,
без да го признава дори пред себе си, свръхмайката се смята дори за по-добрата любовница. Тъй като не може да го изживее открито, тя полага неотстъпни грижи за удобствата на сина си."
Става ясно, че свръхмайката храни дълбоко недоверие към способностите на наследницата си да се грижи за сина й. Тя знае, че детето й отдавна е свикнало с постоянното женско присъствие и внимание. Самата тя го е направила несамостоятелен и безпомощен в ежедневието. Дали свръхмайката веднага ще отрупа снаха си с доверителни съвети, т.е ще я посвети доброволно в тайните на съвършените грижи, или първо ще я остави да понатрупа опит и след това демонстративно

ще излезе на сцената, за да изглади ризите на момчето си, когато невнимателната партньорка му е позволила да отиде на важна среща със смачкана предница, е само въпрос на манталитет. Дали меденосладка или открито враждебна: майката води ожесточена битка за любимото си дете. Вилхелм
Йонен: „Истинска съюзница се среща изключително рядко, при повече от седемдесет процента от свекървите прикритата конкуренция е определящият елемент във връзката."
Повечето снахи не желаят да се примирят с отредената им роля на грижовни съпруги и немалко свекърви одобряват това на думи: „И у нас винаги го карах да подсушава измитите съдове." Но дълбоко в себе си тези свекърви са сърдити на снахите и конфликтът бързо набира сила. Един ден се разразява буря - а мъжът изобщо не може да разбере защо двете не могат да си живеят мирно и тихо заедно. Някои пък не искат да го разберат: „Доста мъже - установява психологът Йонен, - възприемат конкуренцията интуитивно и я използват." Нали става въпрос за удобствата им.
Ако партньорката се впусне в борба за власт със свекървата и навлезе в завладяната от нея територия, тя по правило губи. Първо, оттук нататък тя ще бъде изцяло заета да стане по-добра консултантка, готвачка, утешителка, любовница или дори само

задоволяващ се с трохи гръмоотвод. И
второ, свръхгрижовната майка винаги дава вид, че действа безкористно и не желае да прави конкуренция. Тя отдавна е вложила всичките си усилия в грижите за сина си, служи му покорно и наистина иска „само най-доброто за него" - и защото вече е свикнала да се идентифицира чрез друг човек, все едно съпруг или син. Тя работи непрекъснато и макар че винаги остава на заден план, тази работа й създава много ефективна област на влияние. Като поема практическите грижи за сина си (без той да я е молил за това), тя създава зависимости. Установено е обаче, че въпреки настойчивото:
„Недей, аз ще го направя", свръхмайките често не са заредени с чак такова силно самочувствие.
Със сигурност не е лесно да се отбраняваш срещу неуморните предложения за помощ и подкрепа на такава свръхмайка. Най-важното е мъжът да държи на съвместния живот с партньорката си, даже когато това му струва лишаване от някои привични удобства. Дружелюбно,
но категорично той трябва да покаже на майка си къде минават границите на нейната намеса в семейните му дела. Например:
„Много ти благодаря за съвета, но ние намерихме друго решение."

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: