Списание „Прозорец”2/07 Небе Христо Ясенов
Изтегляне 35.5 Kb.
|
© Списание „Прозорец”2/07 НебеХристо Ясенов Дълбоко и чисто небе, о моя въздушна безбрежност, обичам лазурния лик на твойта безоблачна нежност! Как много и мойта душа прилича на твойте лазури, о мое просторно небе - родина на слънце и бури. На земния грохот в безкрая аз страдам и жадно се губя, и в свойте страдания земни аз тебе сънувам и любя. И нявга, когато помръкна отрупан със черни проклятия - дълбоко и чисто небе, вземи ме у свойте обятия! 2 Разгърни се широко над мен! Цяла нощ те сънувах и чаках, чаках буден и в тъмно, и в ден, чаках буден и плаках, и плаках... Разгърни се широко над мен! Твойта луда безбрежност ме мами - покажи ми съзвучните гами на капризното свое лице! Аз съм жертва на земните ями, аз съм пленник на свойто сърце. Твойта луда безбрежност ме мами - аз простирам към тебе ръце. Моят път е размирно метежен и незнайна е мойта съдба. Сещам земния страх неизбежен и в мъчителна жажда скърбя. Потопи ме в копнежа си нежен, дето няма ни скръб, ни борба! Моят път е размирно метежен и незнайна е мойта съдба. Зачарован и нежно смирен, потопи ме в лазурната бездна - нека бъда навеки пленен! Твойта смърт е спокойна и звездна - разгърни се приветно над мен! Изтегляне 35.5 Kb. Сподели с приятели:
|