Списание „Прозорец”2/07 Небе Христо Ясенов



Дата19.07.2018
Размер13.98 Kb.

© Списание „Прозорец”2/07

Небе


Христо Ясенов
Дълбоко и чисто небе, о моя въздушна безбрежност,

обичам лазурния лик на твойта безоблачна нежност!

Как много и мойта душа прилича на твойте лазури,

о мое просторно небе - родина на слънце и бури.


На земния грохот в безкрая аз страдам и жадно се губя,

и в свойте страдания земни аз тебе сънувам и любя.

И нявга, когато помръкна отрупан със черни проклятия -

дълбоко и чисто небе, вземи ме у свойте обятия!


2

Разгърни се широко над мен!

Цяла нощ те сънувах и чаках,

чаках буден и в тъмно, и в ден,

чаках буден и плаках, и плаках...

Разгърни се широко над мен!


Твойта луда безбрежност ме мами -

аз простирам към тебе ръце,

покажи ми съзвучните гами

на капризното свое лице!


Аз съм жертва на земните ями,

аз съм пленник на свойто сърце.

Твойта луда безбрежност ме мами -

аз простирам към тебе ръце.


Моят път е размирно метежен

и незнайна е мойта съдба.

Сещам земния страх неизбежен

и в мъчителна жажда скърбя.

Потопи ме в копнежа си нежен,

дето няма ни скръб, ни борба!

Моят път е размирно метежен

и незнайна е мойта съдба.


Зачарован и нежно смирен,

потопи ме в лазурната бездна -

нека бъда навеки пленен!

Твойта смърт е спокойна и звездна -



разгърни се приветно над мен!


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница