Сравнителна характеристика между нсс2 и мсс2

се доближават до себестойността. Когато се използва метода на стандартната себестойност трябва да се взимат нормалните нива на материали и доставки, труда, ефикасността и използването на капацитета, които при промяна на условията следва да се актуализират. Методът „цени на дребно“ се използва често в търговията на дребно за оценяване на голям брой бързооборотни позиции от материални запаси, които имат еднакви надценки и за които е неуместно използването на други методи. Ако за оценяване на стоките се възприеме цената на дребно, стойността на стоковите запаси в края на периода трябва да се намалява със средния процент на надценките и те да се представят във финансовия отчет по доставената им стойност. В НСС 2 не се предвижда прилагането на посочените методи в МСС 2.
Разглеждайки намалението на стоково-материални запаси, също се наблюдават разлики в методите на отчитане на това намаление. НСС 2 регламентира два подхода при отписване на стоково-материалните запаси при тяхното потребление: препоръчителен – който включва три метода
(метод на конкретно определената стойност, метод FIFO на първа входяща- първа изходяща и метод на средно претеглената стойност); и алтернативен подход – който се използва, когато няма условия да се приложи препоръчителния. Той регламентира метода последна входяща – първа изходяща (LIFO), при който стоково-материалните запаси, които са произведени или закупени последни се изписват първи. Това предполага той да се прилага при наличието на по-особени условия, като например нарастваща инфлация и други специфични условия за предприятието. При
МСС 2 също се допуска използването на алтернативния подход, т.е. на метода LIFO, като с предимство са използването на метода FIFO и метода на средно претеглената стойност.

НСС 2 и МСС 2 посочват нетна реализуема стойност като предполагаемата продажна цена в нормалния ход на стопанската дейност, намалена с необходимите разходи за завършването на производствения цикъл и разходите, необходими за осъществяване на продажбата. Тя се определя в края на отчетния период по преценка на ръководството на предприятието на базата на най-сигурните съществени данни, налични към момента на съставянето й, като се отчитат колебанията в цените и себестойността. Според НСС 2, когато отчетната стойност е по-висока от нетната реализуема стойност, тя се намалява до размера на последната, което всъщност представлява обезценяване на материалните запаси.
Причина за това може да е намаление на продажните цени на пазара, повреда или морално остаряване на активите и други. В МСС 2 се посочва, че обезценката се извършва на базата на отделни позиции, но при определени условия може да се извърши и по групи от сходни активи, когато те са свързани в производството на един и същ продукт или са произведени и се предлагат в един и същ географски регион. Според НСС 2 обезценката се отчита като други текущи разходи. НСС 2 и МСС 2 изискват да се прави нови оценка на нетната реализуема стойност на СМЗ за всеки следващ отчетен период. Нов момент в регламента за оценките на стоково- материалните запаси е възможността да се възстановява пълно или частично стойността, която те са имали преди обезценяването, ако условията, довели до него, вече не са налице. В този случай в НСС 2 се посочва, че това увеличение се отчита като други текущи приходи. С това се възстановява и загубата, отчетена в периода на намалението на стойността на активите.
Съществуват някои различия между двата стандарта и във връзка с

Изтегляне 263.09 Kb.

Сподели с приятели: