Сребърната нишка

226
В този смисъл карма е катализаторът, движещата сила, която ни заставя отново и отново да търсим ново оригинално решение на старите задачи. И когато сме стигнали до това правилно решение,
което значи, че то не е в противоречие, а в хармония с космичните закони, ние най-после успяваме да разсечем Гордиевия възел, който ни е държал привързани, противно на желанията ни, към даден човек,
ситуация, проблем. Често това решение проблясва в ума ни като светкавица в миг на голямо отчаяние. Тогава, когато сме до крайна степен обезверени, изтощени и отчаяни. И именно болезненото му изстрадване отпечатва научения урок в душата ни.
Тази роля на кармата — като стимул в търсенето на решения, е и една от предпоставките спомените от миналите ни животи да са покрити с булото на забравата. Забравата ни освобождава от бремето на старите реакции (и старите грешки). Благодарение на нея, когато се изправим пред нерешен в миналото проблем, ние имаме възможността да видим пред себе си нови хоризонти и нови пътища,
мамещи ни в една или друга посока. Често се поддаваме на примамливото изкушение да поемем по познатия, лесен и отъпкан друм. Правим го веднъж, после още веднъж… Но рано или късно,
натрупали болезнен опит, осъзнаваме, че най-тясната и стръмна пътека — тази, която все сме отбягвали — ни води до извора с жива вода.
Изложеното дотук в най-общи линии е принципното обяснение на друг аспект на кармичния закон. Вярно е, че карма създава условията, но тя не предопределя самите събития. В крайна сметка е добре да сме наясно, че никой не се занимава с това да раздава награди и наказания. Всичко, което ни се случва — и хубавото и лошото, е резултат от нашите собствени мисли, думи или действия —
в този или предишен живот. Смятам за необходимо да узнаете, че кармичният закон, колкото и да е суров и безкомпромисен, не е непреодолим. За пример, заимстван от книга на един от Учителите —
Тибетеца, ще ви посоча закона за земното притегляне: „Той
съществува, но представлява фрагмент от един друг, по-всеобхватен
закон. А непогрешимостта на неговия частичен аспект се
опровергава всеки път, когато видим в небето птица или самолет.
Правилно разбраният и приложен закон за кармата по-бързо ще

227
донесе щастие, благоденствие и освобождение от страданията,
отколкото самата болка и нейните последствия“ — край на цитата.
* * *
И така, ако аз днес излъжа с ясното съзнание, че с това ще навредя на някого, то утре ще излъжат мен по подобен начин. Ако помогна на някого безкористно, без да се надувам от гордост при мисълта колко добра и благородна съм, то след време ще получа помощ по най-неочаквани, понякога фантастични пътища. В точно определен момент, когато най-много се нуждая от нея.
Около кафенетата в центъра на града ни често обикаля възрастна, бедно, но спретнато облечена жена. Наблюдавала съм я много пъти. Протяга ръка за милостиня към насядалите около масичките хора и мълчаливо им подарява по една беззъба усмивка. Без значение дали са пуснали нещо в протегнатата й длан или не.
Реакцията на посетителите е различна. Някои подават банкнота, други я поглеждат с нескрита досада или презрение, трети я изругават. А
веднъж една млада жена просто я отведе до съседния павилион и й купи един хамбургер. Месеци по-късно същата тази „просякиня“ се навърташе около групичка тийнейджъри. Младежите събираха стотинките си за дребна обща покупка, но събраната сума не беше достатъчна. Точно тогава старицата се приближи до тях с протегната длан. Сцената беше много любопитна, защото отворената й длан не беше празна. Кротка, и все така усмихната, тя им предлагаше нужната им монета. Хора разни, ще кажете вие. Да, и съдби разни, бих добавила аз. Защото на мен лично ми е много любопитно какви събития са сполетели тези, които са пренебрегнали мълчаливата молба за помощ, отправена към тях.
Имайки натрупан опит в това отношение не бих се учудила, ако точно на тези хора бъде отказана помощ в момент, когато най-много се нуждаят от нея. Тъжното е, че те изобщо няма да се досетят защо им се случва подобна несправедливост. И най-вероятно ще обвинят другите в бездушие, забравили за собственото си безсърдечие. Според мен не е толкова важно дали ще дадете или не милостиня. Ако имате желание и възможност, отделете каквото ви е на сърце. Можете и да

228
откажете по различни съображения. Но не нагрубявайте и не презирайте човека, протягащ ръка за помощ. Защото утре и на вас може да се наложи да го направите. И най-вероятно ще се надявате на отзивчивост и любезност.
* * *
Когато тази книга беше завършена и готова за печат, на страниците на вестник „Седмица“, в който публикувам статиите си,
поместихме молба за спонсорство. Не след дълго ми се обади непознат мъж (който впрочем бе единственият, откликнал на този зов за финансова подкрепа). Поканих го за разговор в дома си. В уречения ден на прага ми застана млад човек, страдащ от тежки костни и мускулни увреждания, които в голяма степен ограничаваха свободата на движенията му. Забелязваха се и затруднения в говора му. За сметка на това човекът притежаваше блестящ интелект. Поради здравословните си проблеми не беше способен да работи и се издържаше от скромна инвалидна пенсия. Въпреки това беше готов да помогне. Жестът му дълбоко ме трогна. В процеса на разговора ни той разбра, че въпреки желанието си не може да помогне кой знае колко,
предвид действително необходимата сума и собствените му възможности. За да му се отблагодаря за жеста, предложих да изследвам кармичните му нива, за да открием източника на заболяването му. Оказа се, че в низ от предишни животи той е бил горд, самоуверен и високомерен човек, когото страданията на другите не са трогвали. Причинявал е злини без угризения и сърдечен отклик.
Съзнателно бе избрал сегашното си съществуване, за да научи урока на смирението, състраданието и опрощението. Вътрешната му нагласа, с която приемаше злочестината си, говореше, че успява да се справи с изпитанията, на които доброволно се бе подложил.
Много са хората по света, чиято настояща съдба е сходна с тази на човека, за когото ви разказах. За жалост повечето от тях не осъзнават, че трудностите и страданията, на които са подложени, са и стъпалата, които сами са поставили по житейския си път. Мнозина,
изплашени и обезверени от препятствията, пред които се изправят,
избират по-лесния път — този, който води надолу. Случва се това да

229
са напреднали души, които притежават знание и вътрешна сила да се справят с проблемите си. За жалост именно такива хора смятат, че веднъж достигнатите висоти им гарантират непрекъснато духовно извисяване, което съвсем не е така. Всяко следващо стъпало в развитието ни изисква лични усилия, плаща се с лични страдания и е достатъчно за кратко да се опияним от достигнатата висота, за да се търкулнем надолу. Затова Учителите постоянно напомнят да бъдем бдителни, внимателни и най-вече — смирени. За да съумеем да опазим скъпоценния съсъд на духа, без да разлеем и капка от натрупания опит.
* * *
За повечето от нас животът е просто низ от събития — добри или лоши — между които трудно съзираме видима връзка. Невинаги осъзнаваме, че обидата, която днес ни нанасят, е косвен отговор на огорчението, което вчера ние сме нанесли на някого. Или че материалната загуба, от която толкова се разстройваме, се „връзва“ с кутията кламери, взета от службата. Кармичният закон действа прецизно, безпристрастно и понякога с нежно пошляпване, а в други случаи — с болезнен удар ни подбутва към пътя, който да ни отведе напред и нагоре в нашето духовно развитие. Стъпка по стъпка,
стъпало след стъпало.
В мига, когато за пръв път успеем да направим връзка между проблема, който ни затормозява и породилата го причина, ние сме направили първата съзнателна крачка напред. Окуражени, възхитени от собственото си прозрение, отваряме широко очи за света около нас,
вглеждайки се в детайлите от нов ъгъл. Душата ни, обвита в пашкула на земните ни амбиции, страсти и дребнавости, с тихо трепване издава присъствието си. От този вълшебен миг нататък нищо не може да й попречи в един прекрасен ден, в един прекрасен час да излети оттам, превърнала се в божествено красива пеперуда.

230

Изтегляне 1.81 Mb.

Сподели с приятели: