386
помощ и могъщия Ахил. Ахил изпаднал в ужас, като узнал, че е загинал Антилох. Защото той го обичал повече от всички герои; след
Патрокъл Антилох бил най-добрият му приятел.
Забравил за всичко,
забравил и това, че самият той ще трябва да загине веднага след
Мемнон, Ахил се втурнал в боя. Като зърнал приближаващия се Ахил,
Мемнон запратил по него грамаден камък, но камъкът се ударил о щита и отскочил надалеч. Ахил пък наранил Мемнон с копие в рамото. Мемнон не обърнал внимание на раната и на свой ред наранил Пелеевия син в ръката. Героите извадили мечове и се нахвърлили един срещу друг. Те двамата били равни по сила — и двамата били синове на богини; на тялото на единия и
на другия блестели доспехи, изковани от бог Хефест. Героите се биели, като се прикривали с щитовете си. Боговете наблюдавали този двубой от високия Олимп. Майките на героите, богиня Еос и богиня Тетида,
молели Зевс всяка за своя син. Зевс взел златните си везни, сложил на тях жребиите на героите и ги претеглил. Блюдото с жребия на
Мемнон се
спуснало ниско; съдбата предвещавала за Мемнон да загине от ръката на Ахил. Разридала се богиня Еос: тя трябвало да загуби нежно обичания свой син. Най-сетне Ахил замахнал с тежкото си копие и пробол гърдите на Мемнон. В знак на скръб богиня Еос се закрила с тъмен облак. Тя изпратила на бойното поле синовете си,
боговете на вятъра, и те отнесли Мемноновото тяло далеч на бреговете на река Есеп. Там младите нимфи го оплакали и му изградили гробница.
А етиопците били превърнати от боговете в птици. Оттогава насетне всяка година те долетяват на бреговете на Есеп при
Мемноновата гробница и там оплакват своя цар.
Гърците изгорили с големи почести тялото на младия Антилох.
А праха му поставили в урна, която по-късно положили в една и съща могила с праха на Ахил и Патрокъл.